3o4o.net

Ами.....този път вече в прекия смисъл, нещата приключиха. Баща ми си отиде. Последните месец и нещо бях неотлъчно до него. За това се покрих за известно време. Невероятна психиятрия преживях. Потъваше с всеки изминал ден. Тъй както съм медицинско лице и аз, още не мога да повярвам. Друго е да гледаш с очите на .....син.

Няколко дни преди смъртта му, успяхме да си поговорим. Каза, че ми прощава всичко / а има ужасно много за прощаване /. На следващият ден със сетни сили успях да различа думите "хубаво е, че си тук".......и това беше. Следваха четири дни морфин до дупка...... нямаше го вече...бяха останали само жалки остатъци от повехнало и изтискано от рака тяло.

Вечерта в неделя започна дихателната недостатъчност, засилена и от морфина......усетих, че остават часове и психясах. Не мръднах от него, докато вече буквално не заспивах над тялото му. Някъде към два съм заспал...събудих се в три и половина и него вече го нямаше.

Бях му сърдит, че си отиде докато съм спял, но много хора ми казват, че не е искал да ме плаши и за това е чакал да заспя......

Направихме му изключително достойно погребение. Имаше към 150 човека. Децата от театралната студия, колегите му от театъра, страшно много приятели, комшии....директорката на театъра направи невероятна реч. Говореше за ролите му, за него самия, за куриозни преживявания с него, за гафовете на сцената.......накрая започна да ръкопляска за както се изказа тя " финала на монолога му".....цялата зала ръкопляскаше. Много се надявам да е гледал отгоре, пукнал се е от кеф, сигурен съм.

И така...баща ми вече го няма. Влизам вече в релси, или поне се опитвам. Много ми е мъчно, много ми тежи, но както казва една моя позната, "Човек може да се справи със всичко, освен със собствената си смърт"

Снимам като откачен и това е единственото, което ме държи. От там нататък са дъщерите ми и искренно се надявам времето да лекува, защото иначе е страшно.......СТРАШНО.........



P.S. Само некролози не са се мъдрили тук, но много искам да ви покажа какво направиха децата от театралната студия:

Не знам какво да ти кажа, Яворе.
Каквото и да е - все ще е глупаво. Успешно влизане в релси ти желая и хубави спомени.

Ужасно съжалявам за загубата ти.
Приеми най-искрените ми съболезнования.
Знам как се чувстваш
Преди 7 години загубих баща си. (не беше рак, но и той умря в мъки, без някой да му даде обезболяващи...)
Ти поне си бил до него, а аз.... Помаха ми сутринта от леглото с изнемощялата си ръка и на обяд вече го нямаше... не бях при него. Когато пристигнах още беше топъл. Душата му беше напуснала болното и ненужно тяло


Още боли...Винаги ще боли
и липсата никога не се запълва
с нищо


Дано душата на баща ти намери покой

Съболезнования, приятелю!

и от мен - искрени съчувствия и съболезнования.

И аз не знам какво да ти кажа. Може би само че знам защо е важно погребението. и всичко. преживяла съм го, даже два пъти. първия така, внезапно, днес ти казва иди карай ски, не се притеснявай за мен, и на следващия ти звънят, че го няма вече. Но пък от втория път ми останаха разговорите, и са ми много скъпи. не че става по-леко, като ти го каже някой, но за такива случаи думи подходящи никога няма да има.. Стисни зъби, целувай децата си още по-често и ..така.

Лека му пръст!

Не знам дали бих имала куража да напиша нещо подобно, възхищавам ти се... Дано това, че си го написал, също ти помогне мъничко.

Най-страшното за него и за теб е минало вече. Май нямам сили да ти кажа друго сега.

Светла му памет!

Светла му памет!

докато има кой да си го спомня, то него ще го има...

Да го прости Бог!
Сила ти желая, друже!

Съболезнования.

Бог да го прости!

Глей бъдещето и Жената и Децата
казах ти го и тогава
сори за Татко ти
кофти е като е мъчителна смъртта
трудно се свиква с туй.
След като си глава на Семейство
теб ше трява да удрят мълниите първо

Явор Митев написа:
...да ви покажа какво направиха децата от театралната студия:

Възхищавам ти се, че можеш да споделиш.

Светла му памет!

Адаш е бил. И със сигурност си е изживял живота така, че да го запомнят!
Тегобата е винаги за тези, които остават след това. Но ти си го разбрал де.. Това не значи, че някой безвъзвратно си е отишъл. Отишъл си е материално, но е оставил доста след себе си. От онуй нетленното.
По-лошото е, когато родителите надживяват децата си. Баща ти е успял в неговата си мисия и можеш само да се радваш на това, което е оставил след себе си. Все някога и ние ще си отидем. Това е редът в природата=
We come from dust, we return to dust.
Kansas - Dust In the Wind

Ashes To Ashes, Dust To Dust.

Съболезнования!
Раната е голяма и май никога няма да е същото. Гледай напред и го помни, и знай, че той ти е простил всичко!!! Ако е имало какво. Любовта на децата от театралната студия е просто трогателна. Уважението на колегите. Пази некролога....За погребението - наистина има защо и е някакво голямо успокоение, когато хората са 150. Колкото и уж да няма значение.
Татко си отиде миналата зима също. Една минута, преди да отида при него.

Съжалявам за загубата ти, Яворе! Съболезнования!
Били сте близки, имал си татко, а не баща- настойник, което е важно и хубаво. Ще го носиш сега в сърцето си, ще разправяш за него на внуците му, твоите деца, и те ще го обикнат и ще си спомнят с добро за него. Хубавите хора не умират напълно, защото някой винаги носи спомена за тях със себе си.

Съболезнования!

За такива случаи Сенека казва, че вместо да се отдаваме на скръбта трябва благодарим на Съдбата че ни е срещнала с прекрасните хора, за времето, което ни е дала с тях. Това е бил Нейният подарък за нас. Имал си щастието той да бъде твой баща и да е бил с теб до тази ти възраст.

Всъщност той продължава да живее чрез теб.

Съболезнования!
Въгленът пари най-силно там, където падне. време, времето ще ти донесе мир и философски поглед върху нещата.

съжалявам...