3o4o.net

Remmivs написа:http://vbox7.com/play:d7458ba8

яко...

Remmivs написа:http://vbox7.com/play:d7458ba8

ъъъ... аз таковата... като ползвам само градски транспорт... трамвая ли да паркирам така?

сър Айвънхоу написа:

Remmivs написа:http://vbox7.com/play:d7458ba8

ъъъ... аз таковата... като ползвам само градски транспорт... трамвая ли да паркирам така?

Ми аз какво да правя - не шофирам и избягвам моловете

pocti_bezobidna написа:

сър Айвънхоу написа:

Remmivs написа:http://vbox7.com/play:d7458ba8

ъъъ... аз таковата... като ползвам само градски транспорт... трамвая ли да паркирам така?

Ми аз какво да правя - не шофирам и избягвам моловете

ще си намериш някой, който да те носи на ръце

сър Айвънхоу написа:

pocti_bezobidna написа:

сър Айвънхоу написа:

Remmivs написа:http://vbox7.com/play:d7458ba8

ъъъ... аз таковата... като ползвам само градски транспорт... трамвая ли да паркирам така?

Ми аз какво да правя - не шофирам и избягвам моловете

ще си намериш някой, който да те носи на ръце

То не е лошо, ама няма да ми е интересно.

Remmivs написа:http://vbox7.com/play:d7458ba8

мдаааам... точно, като тези умници...

pocti_bezobidna написа: То не е лошо, ама няма да ми е интересно.

тогава ти го носи на ръце

сър Айвънхоу написа:

pocti_bezobidna написа: То не е лошо, ама няма да ми е интересно.

тогава ти го носи на ръце

Ха-ха, не си познал!

Интернета ми е лош и трябва да чакам да се зареди клипчето, преди да го пусна.
Вчера пак се разправях заради паркиране. Вчера беше един от тия дни, когато виждаш някакви макар и малки резултати от труда си, знаеш че е имало смъсъл от тичане и чанч и съответно се чувстваш удовлетворен. В хубаво настроение бях.
Прибирах се може би към 8 - 8и половина и на свободно място за паркиране видях, че стои и чака някаква жена. Би могла да пази някому място за паркиране, но би могла да чака някого, нали. Нямах абсолютно никакво намерение да се карам или да притеснявам никого, ако пази място щях да отмина. Мястото беше точно след кръстовището така че без да приближавам дори, само спрях и дадох мигач. Ако ми направеше място, щях да паркирам, ако не, щях да продължа, макар и аз да живея на тази улица и да имам толкова право да паркирам, колкото всеки. Нали ви казвам нямах никакво намерение да си губя времето в каквито и да е разправии. Отдавна не го правя. Паркирам където има място, ако ще да е на пет пресечки, изобщо не ми пречи. Жената не се премести и аз взех да завъртам волана за завоя, за да си търся друго място, когато зад нея изскочи някакъв мъж и взе да вика нещо. Не се чуваше заради радиото. С широки жестове ми маха "аре чупката оттука". И с това съм съгласен, няма проблеми, да си маха.
И в тоя момент тоя взе да ми показва среден пръст. Честно, не разбрах! Изобщо не схванах какво ми показва. Просто се загледах нещо от помощ ли имат нужда, какво. Присветках с фаровете. И чак като тръгна към мене с широки крачи, чак в тоя момент включих. Тоя ме псува! Псува ме защото съм заплаха за драгоценното му място за паркиране. Свалих прозореца и тоя ми се разкрещя.
Къв ти е проблема, бе!
Моля?
Кво искаш, ти бе?
Искам да паркирам.
Няма да паркираш тука! Тука ще паркирам аз!
Защо?
Аре махай се оттука.
Внимавай как говориш, човече- казах му съвсем миролюбиво и внимателно, и се приготвих да "се махна оттука"
Честно имах това намерение. Даже и след тия изцепки съм навит да отстъпя, няма ама никакво значение за мене нито къде ще паркирам нито как ми говори някакъв непознат. Настроението си ми беше ОК, всичко си ми беше наред, изобщо не ми се губеше и една минута. Повод да си тръгна ми даде жената, която се приближи и смутолеви че ще товарят "техника" Това обясни защо се пенят. Около нас е ад за паркиране и ако трябва да качиш нещо тежко в колата си ставаш на маймуна. За късмет на съседния ъгъл се освободи място. Малко място но аз се намърдах с два завоя. Слезнах си от колата и тоя пак ми вика същото
Къв ти е проблема, бе?
Тоя май реши че спирам за да се разправям с него. Аааа! Като иска толкова- готово. Аз вече бях запалил дотолкова, че да не мисля бавно, както обикновенно, а на скоростта на разправията. Осъзнах че и присветванети и паркирането в непосредствена близост, тоя тип ги въприема като заяждане. Ми окей, бе!
Моя ли викам проблем какъв е...?
Мъжът тръгна заплашително към мене и аз, според добрите традиции, тръгнах към него, така че застанахме на средата на кръстовището и блокирахме цялото движение.
Е сега викам ще ти обясня. Проблема ми е как ми говорят простаците на тоя свят. Ти си ми проблема заедно с тона ти. Светна ли сега, какъв ми е проблема или да ти обяснявам още?
Не виждаш ли- крещи тоя че се мъча да паркирам половин час...
Бе откъде мога да видя, кога и колко си се мъчил да паркираш бе? По радиото ли съобщават, нещо? Ти да мислиш можеш ли? Я е опитай! - аз мога да крещя по силно. В тоя момент шофьора на многострадалната им кола успява да паркира след дванайсе операции и също се присъединява със заветното "Къв е проблема?"
Ох! Проблема- викам сте ми вие двамата. Преди малко вече го обясних. И това което е трябвало да научите през първите си седем години, ма не сте. Е тва ми е проблема точно в сегашния момент.
Единия нещо ми жестикулира
Веднага да си прибереш ръцете викам. Прибери си ръцете до тялото и не ми размахвай ни-що.
Ама- вика единия аз се опитах културно да ти обясня...
Културно - викам- ти започна да ми говориш сега, когато аз започнах да ти говоря некултурно.
Ама не виждаш ли че се мъча...
Как да видя, бе ей! Откъде да ти знам биографията аз на тебе през последния половин час какво си правил.
Другия се мъчи да ми привлече вниманието и ми маха нещо.
Бе ей! - викам.Ч! Ти не чу ли какво казах за ръцете? Веднага да си ги прибираш. Моментално! Ще махаш на гарата!
Ама човека откъде може да знае наистина че се мъчим да паркираме... - тоя даже взе на моя страна да минава.
"Няма да паркираш ти, ще паркирам аз" пунтирам го.
...ама аз даже и годишен стикер за синя зона си плащам и пак не мога да пракирам...
Бе викам сега да не вземеш и стикери да ми показваш. Да ти приличам на паркинги и гаражи нещо... Глупаци!
И си тръгнах. За момент в адреналина се изкуших да им кажа я чупката с тая кола от тука. Ма вече се бях разтреперил, пък мнооого мразя така. Взех си каквото имах от багажника, повъртях се малко та да чуя поне една думичка още и да се върна(то като се разкрещиш, трудно се спира това всеки вогон ще ви го каже) ама тия бяха като риби! И така без довиждане, прегрътки и сбогом се разделихме.

Взех си каквото имах от багажника, повъртях се малко та да чуя поне една думичка още и да се върна(то като се разкрещиш, трудно се спира това всеки вогон ще ви го каже) ама тия бяха като риби! И така без довиждане, прегрътки и сбогом се разделихме.

ибаси, аз ако живеех в софето колата щях да я държа на село и да си зема муле или мотопед[/quote]

Кент написа:

Взех си каквото имах от багажника, повъртях се малко та да чуя поне една думичка още и да се върна(то като се разкрещиш, трудно се спира това всеки вогон ще ви го каже) ама тия бяха като риби! И така без довиждане, прегрътки и сбогом се разделихме.

ибаси, аз ако живеех в софето колата щях да я държа на село и да си зема муле или мотопед

Не е така! Не е до колата, не е до движението, не е до лудницата. София става все по- добро място за живеене, не е до това. Работата е в това, че ужасно много са хората на този свят, с които можеш да се разбереш само ако ги настъпваш по мазолите. Аз не съм пригоден за това и ми е ужасно неприятно. Мога, но е все едно да ме карат насила да се цапам. Честна дума, предпочитам да се направя на нечул, невидял или неразбрал... Да оставя да отмине. (Ремиус, за контра-пример го давам, не е така. Той спокойно и без да бърза натиква простака в на кучето задника и получава извинения, докато спре. Но аз си пазя нервите. Не знам дали не бъркам.)

Цитата мисля че е на Марк Твен: "Има хора, които трябва да се настъпват по мазолите, докато започнат да се извиняват."

Green Light написа: Къв ти е проблема, бе!

цялата тази случка ми напомни една друга скорошна случка... и изобщо механизма на насилието в училище и начините да се справиш с него

- ти защо го бутна?
- ми незнам. ядоса ме.
- с какво те ядоса?
- защото той винаги е ядосан. на всеки крещи. обича да спъва децата, като минават покрай него. като му кажеш името само и веднага "ти нещо обиждаш ли ме?" и е готов да те цапне. и като видях, че ще ме удари и го бутнах. сега ти ще ми се караш ли? защото, ако не бях го бутнал сигурно щеше да ме набие и тогава неговата майка щеше да му се кара. ама предпочитам да ми се караш, отколкото той да ме набие.

п.п. всички прилики с лица и факти от реалния живот са силно преувеличени отглеждам едно миролюбиво чаве в общи линии.

Green Light написа: Вчера пак се разправях заради паркиране...

История с микропаркиране. Онзи ден в хранителните стоки там в квартала ми. Жената ми е издиктувала списъка с покупките, след това ще ида в кварталното кафе-аперитивче с книгата си, че и да си взема съботния 24 часа, нали ми го пазят, имам среща с приятел, който винаги закъснява.

Касата е с късичък тезгях от онези с прозорец вграден - за четене на бар кодовете. Магазинът не е от големите. Аз винаги съм много вежлив в квартала, че и навсякъде, където това не е вредно за здравето. Бързо и експедитивно си прибирам покупките в плик някъф, докато касиерката ги инкасира. Тя леко се забави, защото ми сложи книгата в отделен плик. Взимам си пликовете и някакъв с откровено селски вид зад мен, ок. 60 годишен, взима кошницата ми, изпреварвайки ме със секунда. Вместо мен и с опасно близка траектория я слага в др. кошници с репликата: "Те, селяните, като дойдат в София, и не могат да се научат не кошниците да си взимат, ми на квото и да било."

Да му кажа "Простак!" не върви. Да му кажа да плува на лайното зелено, че той беше наистина аграрно облечен в отвратително зелено, е много грубо.

Отстъпих една крачка, за да попаднем и двамата в голямото вертикално огледало до касата, рекламно на някакво нескафе: "Погледни се! Кой от двама ни е селянинът?!"

Знаете ме как се движа ежедневно - черно кожено яке, което може да покрива и сако, някаква цветна риза под него, дънки и черни боти. Висок, едър, прилично дебел, без перка на гърба, но с очила. С поне една глава по-висок от него.

А онзи - облечен в зелено цвят "лятна диария", опърпан, неизгладен, лекельосан, разчорлен и небръснат.

Хората от опашката се разсмяха.

Хубаво, обръщам се и излизам от магазина доволен.

Отивам в кръчмето, паркирам торбите с покупки между саксиите на широкия перваз на джамлъка, сядам на бара с книжката си и биричка. Домъква се същото лайно зелено малко след мен. "Тва, селяните, като дойдат в София, нема да седнат като хората, целия бар ще заемат, да не може да си поръча човек."

Питам барманката-собственичка на заведението: "Този от редовните ли ти е?" Тя казва "Не."

На онова, зеленото: "Вътре се обслужват възпитани хора, а за такива като теб и цигани има гишенце и маси навънка." За малко щеше да му скочи един съсед - Топчо. Той бивш борец в леките категории, сега наистина прилича на лоена топка: "О, гражданинЪТ от Долни Лозен! Тука вече не сервираме на хора с червени партийни книжки. Вън!" И наистина го изгони. А онзи, никво достойнство, наистина отиве навън в снега и си взе кафе от гишенцето.

Оказа се, че зеленото е стар проблем на квартала, заядливец, досадник и доносник, прибрал се от тъпата си къща на село в ап. на дъщеря си за зимата.

Такивамитиработи.

Кварталните досадници са неизтребими. Игнор е най- добрета политика. Но понякога нямаме сили за това. И аз имам какво да разкажа по въпроса и може би и да се престраша някой ден

Когато се случи да имам съседска разправия и аз стигам до изводите на почти безобидна. Ако замълчиш, тогава на простака му идва два пъти повече сила и следващия път е два пъти по- нахален. Знам обаче от опит, че ако не си мълчиш, тогава може би да затапиш говедото, може даже да стане така, че да му държи влага дълго, дълго време, но това не ти помага понеже ти самия се чувстваш отвратително. Мен, лично ме е срам от тези които са ме видели на това кръстовище. Крещящ, ръкомахащ, зачервен, писукащ и подскачащ като петел... Аз.

П.П. Това е литературна измислица, Аве. Всъщност винаги изглеждам като Робърт Дениро пред огледалото. Или като Пачино в Жега.