3o4o.net

Затрупана съм с работа и се чудя как да успея, но една мисъл не ми дава мира, ще взема да я изпльоскам тук, барем се успокоя и заработя на бръзи обороти

та...

днес майка ми става на 70 години, за първи път се вълнувам толкова ужасно много на нейн рожден ден. какво се вълнувам, искам да рева постоянно. знам защо, страх ме е, че остават толкова малко рожденни дни заедно. реве ми се, защото си спомням баба ми, представям си този ден преди 70 години колко прекрасен е бил за нея, как тогава всичко е започнало (майка ми й е първо дете), какво е следвало, колко беше горда с дъщеря си и има за какво. разговорите с майка ми днес почти винаги са спорове, ядосване, никога не сме на едно мнение, без да искаме се обиждаме една друга, НО егати какво нещо е майката и колко много всъщност я обичам, малко повече от колкото й се ядосвам . не ми пожелавайте да е жива и здрава, така ще е, знам, но ще е за още малко време, а аз не знам как ще го преживея това.

толкова сме заети винаги, че не можем да се чуем и видим с родителите си, я вземете се обадете днес на майките си и им кажете, че ги обичате или просто ги чуйте. това ще бъде един прекрасен подарък за моята майка.

и въобще обичам ви и вас, ама майка ми явно повече, за вас не рева

Разбирам те за това с карането и обичта. Но не разбирам защо трябва да мислиш такива работи за това колко малко време ви остава? Майка ти, на 70 години има още много години в които тя на теб ще помага и ще чувстваш подкрепата и, а малко ще са годините когато ще бъде обратното. Впрочем излиза че нашите майки са почти връстнички. Моята е на 71

ЧРД на майка ти, да го отпразнувате много радостно и с кеф!

да я радваш все така. И тя да те радва все така. не мисли години-модини - живей за момента, за днес и за утре. Зарадвай я сега с каквото ти е на душата. Моята пък навърши 75 и е с висок дух. Виж - здраве - поразклатено, но ... не може да се бъркаме в Божиите дела! Наздраве!

Мама е най-добрата на света.

Всъщност никой не знае колко време ни е отредено на този свят. Трябва да ценим сегашните мигове...

latrevw написа:Затрупана съм с работа и се чудя как да успея, но една мисъл не ми дава мира, ще взема да я изпльоскам тук, барем се успокоя и заработя на бръзи обороти

та...

днес майка ми става на 70 години, за първи път се вълнувам толкова ужасно много на нейн рожден ден. какво се вълнувам, искам да рева постоянно. знам защо, страх ме е, че остават толкова малко рожденни дни заедно. реве ми се, защото си спомням баба ми, представям си този ден преди 70 години колко прекрасен е бил за нея, как тогава всичко е започнало (майка ми й е първо дете), какво е следвало, колко беше горда с дъщеря си и има за какво. разговорите с майка ми днес почти винаги са спорове, ядосване, никога не сме на едно мнение, без да искаме се обиждаме една друга, НО егати какво нещо е майката и колко много всъщност я обичам, малко повече от колкото й се ядосвам . не ми пожелавайте да е жива и здрава, така ще е, знам, но ще е за още малко време, а аз не знам как ще го преживея това.

толкова сме заети винаги, че не можем да се чуем и видим с родителите си, я вземете се обадете днес на майките си и им кажете, че ги обичате или просто ги чуйте. това ще бъде един прекрасен подарък за моята майка.

и въобще обичам ви и вас, ама майка ми явно повече, за вас не рева

Весел РД!
С моята майка много се обичаме и се разбираме. Чуваме се почти всеки ден- вчера пак си говорехме. Тя към мен има много грехове, аз към нея един- че и натякнах за нейните, точно когато беше слаба и имаше нужда от мен.
Абе, живот...

latrevw написа:
днес майка ми става на 70 години, за първи път се вълнувам толкова ужасно много на нейн рожден ден. какво се вълнувам, искам да рева постоянно. знам защо, страх ме е, че остават толкова малко рожденни дни заедно. реве ми се, защото си спомням баба ми, представям си този ден преди 70 години колко прекрасен е бил за нея, как тогава всичко е започнало (майка ми й е първо дете), какво е следвало, колко беше горда с дъщеря си и има за какво. разговорите с майка ми днес почти винаги са спорове, ядосване, никога не сме на едно мнение, без да искаме се обиждаме една друга, НО егати какво нещо е майката и колко много всъщност я обичам, малко повече от колкото й се ядосвам . не ми пожелавайте да е жива и здрава, така ще е, знам, но ще е за още малко време, а аз не знам как ще го преживея това.

толкова сме заети винаги, че не можем да се чуем и видим с родителите си, я вземете се обадете днес на майките си и им кажете, че ги обичате или просто ги чуйте. това ще бъде един прекрасен подарък за моята майка.

и въобще обичам ви и вас, ама майка ми явно повече, за вас не рева

Да ти е жива и здрава! Пък!

Другото, да ме прощаваш, са си чиста проба рачешки глупости. Можеш да ми вярваш, понеже много съм се тормозила и аз с такива мисли.
Но ако не ми, питай Уишеса.

Това е нещото, за което гарантирам, че не трябва човек да се притеснява предварително. Просто... няма смисъл.

Хубав празник! Поне живеете близо...

Жива да ти е!
Ще дойде ден, когато ще се научите да се разбирате.

Много рано напуснах бащината стряха. С времето се отдалечихме, сега сме като непознати - чужди. Опитите ми за сближаване винаги оставаха и остават неразбрани. Но пък съм благодарен на съдбата за всички хубави неща с които ме дари.

толкова сме заети винаги, че не можем да се чуем и видим с родителите си, я вземете се обадете днес на майките си и им кажете, че ги обичате или просто ги чуйте. това ще бъде един прекрасен подарък за моята майка.

Това все едно аз съм го писала. Макар че не искаш да го казваме, искрено ти пожелавам да е жива и здрава майка ти. 70 не е нещо терминално, стига пък ти!
недей така да се разкисваш, наистина се радвай на всеки миг с нея, когато те дразни, не се поддавай, защото в нас е топката, не е в тях.

какво й подари?? (да препиша:blum:)

latrevw написа: я вземете се обадете днес на майките си и им кажете, че ги обичате :

моята така ще се стресне... веднага през ума ще й минат сума ти гадни сюжети. аз ще я карам по старому, да ми е мирна главата.

чрд на майка ти!

latrevw написа:днес майка ми става на 70 години, за първи път се вълнувам толкова ужасно много на нейн рожден ден. какво се вълнувам, искам да рева постоянно. знам защо, страх ме е, че остават толкова малко рожденни дни заедно.

умишлено
нарочно
и преднамерено
си мълча по тази тема

щото ако говоря по нея, шъ почна да рева и да се смея едновременно...
и да говоря объркано в минало и бъдеще време

лат, важното е, че имаме СЕГА

holi_day написа: лат, важното е, че имаме СЕГА

Те тук ш`застана зад теб. /ма дан`си помислиш у некоя поза../
Ей пак да се повторА. Единствено и непоправимо е това да се изгубим поради тази причина. Но е аксептабъл кат изход..щот се някога требе. Още по-лошото би било обаче децата да изпреварват родителите си.
Значи.. за сега всичко е в реда на нещата.
Но не си губете времето в спорове.
Те това си сложих сега от притчата на Рем у спота под аватара в скайпа:
"И войнът разперил ръце, прегърнал нищото и пристъпил напред. А нищото... не могло да направи нищо, за да го спре.."

Разбрахте ме.

bead_ написа:

latrevw написа: я вземете се обадете днес на майките си и им кажете, че ги обичате :

моята така ще се стресне... веднага през ума ще й минат сума ти гадни сюжети. аз ще я карам по старому, да ми е мирна главата.

Маман доста често започва телефонния раговор с тихо и тежко Еййй, сети се че имаш майка. И след пет минути, на средата на думата ми. Добре де, за какво ми звъниш сега? Работа ли нямаш?!