Регионални особености
Публикувано на: 11.12.09, 10:55
Може и да ви е странно, но се замислих за регионалните особености в България заради самоубийството на Петя Дубарова. И до ден днешен не мога да си отговоря на въпроса защо се самоуби тва лапе. Тоест лапе, защото вечно остана лапе. Вечно лапе.
Откъде накъде и как и е дошла такава мисъл в главата? "Бугазлии" викам си иди ги разбери. Недялко Йорданов, Христо Фотев все идиотски нежни на думи хора. Тва сигурно е трудно нещо толкова красота вътре в теб да откриваш, а живеейки да срещаш кофти неща. Те затова май бургазии всичките са на думи нежни, а с хората резки. Дружелюбие с грубост. Много ми харесва, не ме разбирайте погрешно. И ямболци са такива, имам страшна тайфа приятели в Ямбол, много ги обичам. Хора на които може да се разчита.
Пловдивчани, пък- хора артисти. И от там познавам много. Даже и за работа като си говориш с тях трябва да приказваш за изкуство, иначе изобщо не разбират за какво сте се срещнали. Обаждам се на един познат. Калин. Здрасти здрасти, тва и тва ми трябва, кога ще ми го пратиш тогава и тогава, ок, чао. Чакай, бе - вика- ти чу ли последната ми композиция, посветена на жена ми. В профила на фейсбука ми е. Ми не съм, ама сега нямам време, ще я чуя и ще коментирам. Ми ха, тогава, за кво ми се обаждаш? Той си мисли че работата е повод, причината може да бъде само една- неговата риш компила..., или композиция беше. Инструментални, егати, пловдивски работи. Ако щете вярвайте имам едно познато пловдивко ченге и той е аб-со-лют- но същия. Всички са такива.
Габровци, пък само майтапи. То ме заболява устата в тоя град. Егати- мускулнта треска съм имал от смях, честно. Ма имам най- различни познати, да не речете че си вадя изводи от едно познанство. Кумуве на един приятел, аверче от казармата и колеги от една фирма, всичките са един сорт. Преди месец се случи да седнем всички заедно в Страноприемницата. Ми хора, аз три пъти ставах от стола понеже нямаше място да се плескам по коленете и да се свивам от хилеж! Мамата си трака! И добър ден не ти казват по нормалния начин, ами ще го завъртят някак така, че после два часа го разшифроваш и съответно периодично се смееш. Като камилчето от вица
Има ли ги регионалните особености или си въобразявам?
За перничани нищо не казвам...
Пловдивчани, пък- хора артисти. И от там познавам много. Даже и за работа като си говориш с тях трябва да приказваш за изкуство, иначе изобщо не разбират за какво сте се срещнали. Обаждам се на един познат. Калин. Здрасти здрасти, тва и тва ми трябва, кога ще ми го пратиш тогава и тогава, ок, чао. Чакай, бе - вика- ти чу ли последната ми композиция, посветена на жена ми. В профила на фейсбука ми е. Ми не съм, ама сега нямам време, ще я чуя и ще коментирам. Ми ха, тогава, за кво ми се обаждаш? Той си мисли че работата е повод, причината може да бъде само една- неговата риш компила..., или композиция беше. Инструментални, егати, пловдивски работи. Ако щете вярвайте имам едно познато пловдивко ченге и той е аб-со-лют- но същия. Всички са такива.
Габровци, пък само майтапи. То ме заболява устата в тоя град. Егати- мускулнта треска съм имал от смях, честно. Ма имам най- различни познати, да не речете че си вадя изводи от едно познанство. Кумуве на един приятел, аверче от казармата и колеги от една фирма, всичките са един сорт. Преди месец се случи да седнем всички заедно в Страноприемницата. Ми хора, аз три пъти ставах от стола понеже нямаше място да се плескам по коленете и да се свивам от хилеж! Мамата си трака! И добър ден не ти казват по нормалния начин, ами ще го завъртят някак така, че после два часа го разшифроваш и съответно периодично се смееш. Като камилчето от вица
Има ли ги регионалните особености или си въобразявам?
