3o4o.net

онова, което не се изразява в даването на пари или дарени излишества, употребявани вече вещи и пр.

Преди около месец позната ме потърси за съдействие... та ето случая...
Възрастна жена с диабет и куп заболявания, гледана от шизофреничния си син паднала на пода в къщата си. Така лежала там без лекарства и храна два дни. Познатата ми, която е съседка на тези хора, като разбрала, отишла у тях и се погрижила за тая жена, измила я, а тъй като не могла да я вдигне - сложила постелка от няколко килима и одеяла, завила я, извикала Спешна мед.помощ, на която синът не отворил... пак синът не дал лекарства на майка си, които трябвало да приема всеки ден... и така няколко дни познатата ми се е грижела за изпадналата жена... потърси ме, та да й съдействам да приемат жената в болница, защото става все по-зле... сега вече тези хора са настанени при другия син на женицата, създадени им са съвсем прилични условия за нормален живот, осигурена им е храна и пр.
та какво да кажа - наистина изпитвам възхищение към тая моя позната за това, което е направила...

Знаете ли какво става зад стената на апартамента ви - у съседите?!
Щото аз за себе си определям, че прекалено не се интересувам от живота на околните, дори в онзи чисто човешки аспект, че някой в момента може наистина да се нуждае от конкретна помощ, а не от помощ изобщо или готовност за някаква, ако бъде поискана...
И друго - много по-лесно ми е, ако мога да помогна с друго, а не да сменя памперса на някоя непозната баба, паднала в несвяст...
Покрай този случай се запитах какво бих направила аз?
Каква щеше да е моята помощ?
Майка ми напр. току "осинови" някоя неграмотна баба и я взема "под закрила".
Въпреки, че самата тя не е никак здрава, няколко години помагаше на самотна жена от съседния блок, като не само й вършеше разни услуги, ами направо откликваше на разни капризи...
Последния случай - преди две г. се появи една вдовица на съседната улица, живяла до момента в една махала високо в планината. Същата не можеше да намери вратата на магазина, не познаваше парите, не може да чете... И майка като каже "Как да я оставя?!"... и така...
Кое е по-лесно - да подарим играчка или да си поиграем с дете от някой дом, да го заведем на кино...
Ей, такива питания имам към себе си...
Ако не ви се пише по тая тема - приема се.
На мен също... Но няма да я трийна... Може покрай нея просто да поговорим със себе си...

holi_day написа:онова, което не се изразява в даването на пари или дарени излишества, употребявани вече вещи и пр.

...
Кое е по-лесно - да подарим играчка или да си поиграем с дете от някой дом, да го заведем на кино...
Ей, такива питания имам към себе си...
Ако не ви се пише по тая тема - приема се.
На мен също... Но няма да я трийна... Може покрай нея просто да поговорим със себе си...

пише ми се
много ми се пише
за съжаление трябва да тичам да отварям дюкяна
ще примамвам деца да ги овързвам с прежда


пък после ще трябва да взема да си поиграя с моите деца:shy:

Уффф
Трудна тема е това... за дълъг разговор, на маса за предпочитане :)

Не можеш да помогнеш на всички. Ако помогнеш на един, как ще избереш на кого? И до къде. Колко си готов да жертваш от своето. И колко имаш право - все пак всички имаме семейства и дължим все нещо и на тях. Вярно, децата ми, примерно, могат да минат и с доста по-малко разходи... но пак няма да мога да помогна на всички нуждаещи се. А те имат нужда и от времето и вниманието ми... също както децата от домовете, примерно. А вземеш ли едно дете за празниците, например, после как ще го върнеш в дома? Това помощ ли е или е дори по-лошо...

Трудна тема, казах вече. За това май предпочитам да правя нещо, колкото да не е без хич и да си затварям очите за неизброимо множество проблеми... за всеки един от които поотделно може би бих могъл да помогна, но не и за всички и изцяло. Не съм добър човек, явно.

holi_day написа:...
Кое е по-лесно - да подарим играчка или да си поиграем с дете от някой дом, да го заведем на кино...
...

В играта, па макар и с непознати оставяме част от себе си, емоции, мисли...и поемаме съответно. А един подарък винаги оставя дистанция..

holi_day написа:онова, което не се изразява в даването на пари или дарени излишества, употребявани вече вещи и пр.

...

холи, много мъка има по тоя свят. всеки помага както, с каквото и колкото може.

може би прекалено често си мислим, че най-добре помагаме на обществото като се грижим за себе си и за близките си, както и те за нас, та да не сме бреме на останалите? или си е напълно в реда на нещата да приемаме, че първо трябва да сме се погрижили за нашия свят, та да се намесвам в чуждия

holi_day написа: та да се намесвам в чуждия

в мига, когато се намесим вече не е чужд и ние поемаме отговорността и за него. това е механизмът. разширяваме собствения си свят. малко по малко. докъдето ни стигнат силите.

За мен нещата винаги опират до "човещината", така поне казваше баба, а тя беше мъдра жена.
Живееше в едно малко балканско селце в което нямаше водопровод и канализация, а къщите са на по два - три километра една от друга. Няма телевизия, телефон имаше само на едно място и той беше от онези старите с ръчка, свързваш се с централата и от там за където искаш. Магазин има в съседното село, на осем километра. Та тези хора си бяха изградили интересна комуна. Като падне сняг се редуваха да ходят по къщите, всеки ден различен човек минава, взема пари и отива до магазина, пазари и го разнася по домовете. Ако някой се разболее, пак на този принцип, чистят, готвят, косят, хранят животните, правят зарзавати и зимнина. А вечер...това са вечерите които никога няма да забравя, събират се в една от къщите, с греяната ракия и винцето, гъдулката и дългите "лакърдии", дървата в печката пукат, огънят чертае странни сенки по стените, козякът ми боде под главата, а хората си говорят кое и кога трябва да се свърши.
Пиша това защото темата ти ме провокира, те наистина се интересуваха един от друг, без онзи "болен" интерес, подкрепяха се и се обичаха, за тях съседа беше по близък и от брат, не чакаха Коледа или Велик ден за да бъдат хора.
Тях вече ги няма, иска ми се да вярвам че са в един по добър свят, лека им пръст, но вечно ще им бъда благодарна, те ме научиха да бъда човек, а от това по лесно няма.

bead_ написа:

holi_day написа: та да се намесвам в чуждия

в мига, когато се намесим вече не е чужд и ние поемаме отговорността и за него. това е механизмът. разширяваме собствения си свят. малко по малко. докъдето ни стигнат силите.

и все пак си мисля, че силите са ни далеч повече отколкото проявяваме
можем много повече, но просто не го предприемаме

Да, не ми се пише. Пазя се от страх, това само бих искал да кажа. Ужасно ме е страх от нещастни деца и нещастни възрастни хора.

А относно съседите. Ако разбера например че някое говедо тормози жена си и децата си, и ако жертвите не искат помощ, какво бих могъл да направя? Само ще изпадна в още една две публични истерии. А не съм такъв, како Холидей. Не съм от тях. Аз съм от тия, които, не "пишат", а се държат, като(се едно са) мъже, но виждат ситуацията през женски поглед. Като няма смисъл, ми НЯМА смисъл.

П.П. Не смятам че е двуличие когато даваме пари и излишни дрехи. Тва е малко офф, но малко. Толкова искам и толкова е безопасно за мене.

holi_day написа:

bead_ написа:

holi_day написа: та да се намесвам в чуждия

в мига, когато се намесим вече не е чужд и ние поемаме отговорността и за него. това е механизмът. разширяваме собствения си свят. малко по малко. докъдето ни стигнат силите.

и все пак си мисля, че силите са ни далеч повече отколкото проявяваме
можем много повече, но просто не го предприемаме

холи, става точно това, което трябва да стане. ако не го правим, значи нямаме сили.
използвам СИЛИ като метафора на време, на пари, на сърце, на готовност, на духовност дори. и преди бях писала, че нямам СИЛИ да отида в дом за изоставени деца. преди години прекарах там 2-3 часа и ми костваше месеци кошмари. и сега като затворя очи веднага им виждам личицата и ми кънти в ушите този въпрос "вземи ме да съм твое момиче. много ще бъда послушна, обещавам" и като си помисля, че 4-5 годишната тогава хубавица сега сигурно кръстосва някое шосе по късни доби и се отчита при зазоряване на някой сутеньор... можех ли да променя съдбата й? със сигурност. имах ли сили? не. и сега нямам. ня-мам.

Positum написа:

holi_day написа:...
Кое е по-лесно - да подарим играчка или да си поиграем с дете от някой дом, да го заведем на кино...
...

В играта, па макар и с непознати оставяме част от себе си, емоции, мисли...и поемаме съответно. А един подарък винаги оставя дистанция..

И защо дистанцията непременно да е лошо нещо? За хора с въображение това е единствения начин изобщо да погледнат към подобни проблеми

Green Light написа:П.П. Не смятам че е двуличие когато даваме пари и излишни дрехи. Тва е малко офф, но малко. Толкова искам и толкова е безопасно за мене.

Не съм го определила като двуличие
Това е друг вид помощ
Има случаи, когато дори и това е трудно да се предприеме, въпреки че е необходимо за някого
Мисълта ми беше друга и вярвам я разбра точно щото винаги ме разбираш или поне така си ме научил да очаквам

bead_ написа:...нямам СИЛИ да отида в дом за изоставени деца. преди години прекарах там 2-3 часа и ми костваше месеци кошмари. и сега като затворя очи веднага им виждам личицата и ми кънти в ушите този въпрос "вземи ме да съм твое момиче. много ще бъда послушна, обещавам" и като си помисля, че 4-5 годишната тогава хубавица сега сигурно кръстосва някое шосе по късни доби и се отчита при зазоряване на някой сутеньор... можех ли да променя съдбата й? със сигурност. имах ли сили? не. и сега нямам. ня-мам.

Мнда. След едно такова посещение два дена драйфах (извинете за израза, ама си беше точно така).
Ужас само като си помислиш, че НИЩО не можеш да направиш. Ама НИЩО. А каква гад се чуствах, че аз ще си тръгна и ще се върна в подредения си свят, а тия деца ще останат там, не е истина.

Баба Яга написа:

Прекрасно е това, което разказа

но съвсем естествено ми изплува това, че
човек се стреми да е самостоятелен, независим
това си е съвсем нормално
от друга страна това не винаги е възможно
все в някакъв момент ти трябват другите или ти на тях
и често нуждаещият се дори не търси помощ, а си се гърчи там някъде
а и този, който може да окаже помощ, някак става невъзприемчив за чуждото страдание и неинициативен нещо да промени

bead_ написа:разширяваме собствения си свят. малко по малко. докъдето ни стигнат силите.

именно
винаги това съм казвал и аз
разперваш ръце и докъдето стигнеш

има нещо във вида ни, което заслужава да оцелее и то е онова пламъче на състраданието и милосърдието
което никаква военщина, цинизъм и ционизъм не могат да премахнат

Баба Яга написа:За мен нещата винаги опират до "човещината", така поне казваше баба, а тя беше мъдра жена.
Живееше в едно малко балканско селце в което нямаше водопровод и канализация, а къщите са на по два - три километра една от друга. Няма телевизия, телефон имаше само на едно място и той беше от онези старите с ръчка, свързваш се с централата и от там за където искаш. Магазин има в съседното село, на осем километра. Та тези хора си бяха изградили интересна комуна. Като падне сняг се редуваха да ходят по къщите, всеки ден различен човек минава, взема пари и отива до магазина, пазари и го разнася по домовете. Ако някой се разболее, пак на този принцип, чистят, готвят, косят, хранят животните, правят зарзавати и зимнина. А вечер...това са вечерите които никога няма да забравя, събират се в една от къщите, с греяната ракия и винцето, гъдулката и дългите "лакърдии", дървата в печката пукат, огънят чертае странни сенки по стените, козякът ми боде под главата, а хората си говорят кое и кога трябва да се свърши.
Пиша това защото темата ти ме провокира, те наистина се интересуваха един от друг, без онзи "болен" интерес, подкрепяха се и се обичаха, за тях съседа беше по близък и от брат, не чакаха Коледа или Велик ден за да бъдат хора.
Тях вече ги няма, иска ми се да вярвам че са в един по добър свят, лека им пръст, но вечно ще им бъда благодарна, те ме научиха да бъда човек, а от това по лесно няма.

Късметлия момиче си ти.

holi_day написа:
Знаете ли какво става зад стената на апартамента ви - у съседите?!

За някои знам, за други не. Като ми потърсят помощ - каквото мога, правя.
Срещу нас живееше една жена с форма на шизофрения. С дете на 8-9 години.
Баща и е женен втори път, живее в провинцията с второто си семейство. При една от кризите й детето живя вкъщи около месец, щото дядото не искаше да го взима при себе си - да не го разстройва смяната на училището, каза. Алтернативата беше да прати хлапето в един от софийските домове. При следващата криза му се обадих - трябваше да я настанят в клиника, а това може да тане само след искане на роднина. След първото обаждане спря да вдига телефона или се обаждаше синът му и казваше, че имам грешка. Наложи се да пратим ченгета, за да го накарат да се задвижи, представи си само малко дете, затворено с жена в психическа криза. Тоя задник, тогава да ми беше паднал, вероятно щях да го наритам.
На него и сега не му пука особено.

Страшното е, когато човекът в беда има близки, които го захвърлят по този начин, предпочитат да не мислят или да не виждат проблема. Аз това не го разбирам, ако го разбера - вероятно ще мога да си го обясня по някакъв начин, да мотивирам подобна постъпка и следователно - да я приема като възможна.
Другото е по-приемливо някак си - в крайна сметка, не можеш да знаеш всеки как е, да помогнеш на всеки. Не се обвинявай, че не знаеш какво става у съседите, няма начин да знаеш всичко. Всеки помага според силите и възможностите си. Аз нямам възможност нищо да дарявам - ни дрехи, ни пари, ни играчки. Най-много някой СМС да пусна... Иска ми се да можех повече, ама момента не е такав.

bead_ написа:СИЛИ

и това е така
аз и друго съм си мислел за живота
за онзи сизифов камък и хълма
всеки го търкаля
или по-скоро го носи на плещите си
и на всеки се пада някак си, и слава Богу, товар, който е на прага на строшаването на гръбнака му
това си мисля аз

трябва да крачим напред
и да ставаме всеки път когато паднем
и някога няма да успеем
но дори и тогава трябва да опитаме

holi_day написа:...някак става невъзприемчив за чуждото страдание и неинициативен нещо да промени

Ето, този механизъм на мен ми е интересен да го разбера. Как се случва? Защото той си има обяснение, има си логическа верига, по която се задвижва. От психо-механична гледна точка. Има нещо, което прищраква, ама кое е то, незнам.

Изпуснали сме го някъде тоя влак с помощта към ближния. Излъгаха ни че други ще го правят.

pocti_bezobidna написа:

holi_day написа:...някак става невъзприемчив за чуждото страдание и неинициативен нещо да промени

Ето, този механизъм на мен ми е интересен да го разбера. Как се случва? Защото той си има обяснение, има си логическа верига, по която се задвижва. От психо-механична гледна точка. Има нещо, което прищраква, ама кое е то, незнам.

това е от страха да не бъдем наранени
можем да помагаме само ако се научим да не възприемаме чуждото нещастие като свое

Green Light написа:
И защо дистанцията непременно да е лошо нещо? За хора с въображение това е единствения начин изобщо да погледнат към подобни проблеми

Не съм казвала, че е лоша; въпрос на избор, на самосъхранение. Например аз в този момент предпочитам да дам подарък, отколкото да се ангажирам пряко:-)

snowprincess написа:

pocti_bezobidna написа:

holi_day написа:...някак става невъзприемчив за чуждото страдание и неинициативен нещо да промени

Ето, този механизъм на мен ми е интересен да го разбера. Как се случва? Защото той си има обяснение, има си логическа верига, по която се задвижва. От психо-механична гледна точка. Има нещо, което прищраква, ама кое е то, незнам.

това е от страха да не бъдем наранени
можем да помагаме само ако се научим да не възприемаме чуждото нещастие като свое

Хм. Добре, случая, който описах - как може да се прави на сляп? Става дума за дъщеря му и внука му. Не за съседите или за непознати. Питала съм се много пъти - човърка ли го нещо? сеща ли се за детето? за дъщеря си? За това, че чужди хора поеха отговорност - защото детето благодарение на съседи продължи образованието си и продължава да се бори. Ами ако никой не беше помогнал? Сигурно щеше да носи кофи по строежите или да пласира дрога ил Люлин.

Друга ситуация. Двама приятели. Близки. Познавам и двамата - били са в един клрас в гимназията. Единият помага на другия с каквото и както може - става дума най-вече за морална подкрепа в трудни моменти. В един момент другия започва да израства в кариерата. И полека-лека загърбва първия - той вече не му е на нивото, средата, света, ако щеш. Донякъде го разбирам, дори го приемам донякъде. Ама не мисля, че е честно.

pocti_bezobidna написа: Ама не мисля, че е честно.

иска ми се да те погаля по главицата.


с най-добри чувства.

bead_ написа:

pocti_bezobidna написа: Ама не мисля, че е честно.

иска ми се да те погаля по главицата.


с най-добри чувства.

Сега да се обидя ли или не?

ПС. Ако може превод, плс.

pocti_bezobidna написа:
Хм. Добре, случая, който описах - как може да се прави на сляп? Става дума за дъщеря му и внука му. Не за съседите или за непознати. Питала съм се много пъти - човърка ли го нещо? сеща ли се за детето? за дъщеря си? За това, че чужди хора поеха отговорност - защото детето благодарение на съседи продължи образованието си и продължава да се бори. Ами ако никой не беше помогнал? Сигурно щеше да носи кофи по строежите или да пласира дрога ил Люлин.

Друга ситуация. Двама приятели. Близки. Познавам и двамата - били са в един клрас в гимназията. Единият помага на другия с каквото и както може - става дума най-вече за морална подкрепа в трудни моменти. В един момент другия започва да израства в кариерата. И полека-лека загърбва първия - той вече не му е на нивото, средата, света, ако щеш. Донякъде го разбирам, дори го приемам донякъде. Ама не мисля, че е честно.

виж на кое място е потребността от обич и семейство
някои хора остават цял живот на първо ниво - за тях е важно само какво да сложат в устата и между краката си и не ги интересуват децата или роднините им

pocti_bezobidna написа:
ПС. Ако може превод, плс.

ти си принцеса от средните векове. да бях мъж щях да докосна с чело ръката ти в поклон. ама живеем в шибания 21-ви. и хора като теб са сякаш изключения. защо да се обиждаш? защото не си потънала в меркантилизъм...

snowprincess написа:

pocti_bezobidna написа:
Хм. Добре, случая, който описах - как може да се прави на сляп? Става дума за дъщеря му и внука му. Не за съседите или за непознати. Питала съм се много пъти - човърка ли го нещо? сеща ли се за детето? за дъщеря си? За това, че чужди хора поеха отговорност - защото детето благодарение на съседи продължи образованието си и продължава да се бори. Ами ако никой не беше помогнал? Сигурно щеше да носи кофи по строежите или да пласира дрога ил Люлин.

Друга ситуация. Двама приятели. Близки. Познавам и двамата - били са в един клрас в гимназията. Единият помага на другия с каквото и както може - става дума най-вече за морална подкрепа в трудни моменти. В един момент другия започва да израства в кариерата. И полека-лека загърбва първия - той вече не му е на нивото, средата, света, ако щеш. Донякъде го разбирам, дори го приемам донякъде. Ама не мисля, че е честно.

виж на кое място е потребността от обич и семейство
някои хора остават цял живот на първо ниво - за тях е важно само какво да сложат в устата и между краката си и не ги интересуват децата или роднините им

Добре, обаче колкото по високо драпаш по стълбата, пардон - пирамидата, толкова повече неща трябва да захвърлиш, та да не ти тежат по стръмното, нали така? Обаче, детето си е дете. Кръв от кръвта и плът от плътта, част от теб. Как го заменяш с друго? Пак имаш семейство, покрив и т.н. обаче някой е останал без покрив заради теб. Как се живее с това?

bead_ написа:

pocti_bezobidna написа:
ПС. Ако може превод, плс.

ти си принцеса от средните векове. да бях мъж щях да докосна с чело ръката ти в поклон. ама живеем в шибания 21-ви. и хора като теб са сякаш изключения. защо да се обиждаш? защото не си потънала в меркантилизъм...

Щото на моменти се чуствам наивна гъска, дето е неоправна в реала.
Пошегувах се, знам, че не го казваш с лошо чуство.

snowprincess написа: някои хора остават цял живот на първо ниво - за тях е важно само какво да сложат в устата и между краката си и не ги интересуват децата или роднините им

е, маслоу не казва, че можеш да останеш само на първото ниво, просто в различна степен се интересуваш от по-висшите, когато не си задоволил по-нисшите...

pocti_bezobidna написа:
Добре, обаче колкото по високо драпаш по стълбата, пардон - пирамидата, толкова повече неща трябва да захвърлиш, та да не ти тежат по стръмното, нали така? Обаче, детето си е дете. Кръв от кръвта и плът от плътта, част от теб. Как го заменяш с друго? Пак имаш семейство, покрив и т.н. обаче някой е останал без покрив заради теб. Как се живее с това?

живее се, те са зачеркнали миналото, поставили са ново начало и не ги интересува старото
съзнанието ни има способността да намира оправдания за действията или бездействието - дори може да живеят с мисълта, че на децата им е по-добре без тях, т.е. направили са голямо добро

bead_ написа:

snowprincess написа: някои хора остават цял живот на първо ниво - за тях е важно само какво да сложат в устата и между краката си и не ги интересуват децата или роднините им

е, маслоу не казва, че можеш да останеш само на първото ниво, просто в различна степен се интересуваш от по-висшите, когато не си задоволил по-нисшите...

аз казвам, че има такива хора
не можеш да се самоактуализираш на гладен стомах, без покрив и принадлежност, без да се цениш и ако не те уважават, всяка потребност се задоволява по реда си

snowprincess написа: живее се, те са зачеркнали миналото, поставили са ново начало и не ги интересува старото
съзнанието ни има способността да намира оправдания за действията или бездействието - дори може да живеят с мисълта, че на децата им е по-добре без тях, т.е. направили са голямо добро

Ясно е, че може и че се случва. Въпросът е как. Значи - еди какво си изтласква еди какво си и то отива в еди кой си дял на мозъка и се блокира и тинтири-минтири. Някакво обяснение от този сорт търся. Щото иначе няма никаква здрава логика. Цап - ново начало, с щерка ми да става квото ще.

snowprincess написа:...всяка потребност се задоволява по реда си

Бе не е баш така.

Тежка тема, наистина.

Границата в тази тема е между помощ към познатия (в смисъл конкретен човек, съсед или дори случайно срещнат на улицата) и помощ към непознатите (безликите).

Май няма да кажа нещо интересно. Мисля, че всеки прави каквото може и колкото може.
И че в трудни времена първото по неволя нараства. То просто застава пред теб по-често...

snowprincess написа: виж на кое място е потребността от обич и семейство
някои хора остават цял живот на първо ниво - за тях е важно само какво да сложат в устата и между краката си и не ги интересуват децата или роднините им

Здрасти!

Ще те заям веднага: тая пирамидка е валидна при едно материалистически ориентирано мислене. Еволюционно, бих казала даже.

От моя гледна точка тези нива не съществуват. Всичко е едно.

Мнемозина написа:

snowprincess написа: виж на кое място е потребността от обич и семейство
някои хора остават цял живот на първо ниво - за тях е важно само какво да сложат в устата и между краката си и не ги интересуват децата или роднините им
[img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/c ... bg.svg.png[/img

Здрасти!

Ще те заям веднага: тая пирамидка е валидна при едно материалистически ориентирано мислене. Еволюционно, бих казала даже.

От моя гледна точка тези нива не съществуват. Всичко е едно.

Мнемо ме изпревари. Не зная кой пише тия таблици, чертае схеми, пирамиди, но не може да рамкираме така човешките потребности, психика и съществуване. Няма определен ред, всичко се преплита и слива, при това по различен начин за различните хора.
Но да не се откланям от темата за милосърдието. Работила съм за домовете, много мога да пиша по нея. Но не ми е моментът.

Помагаш на когото и колкото можеш. Тоест, колкото имаш желание. Щото могат мнозина, но малцина помагат и все поради липса на желание, оправдано с неможене.
Аз помагам по свой начин- не им взимам пари на тези, които съм решил. Избирам на кой по собствена преценка. Нещо като работа про боно.

Stranniche написа:
Мнемо ме изпревари. Не зная кой пише тия таблици, чертае схеми, пирамиди, но не може да рамкираме така човешките потребности, психика и съществуване. Няма определен ред, всичко се преплита и слива, при това по различен начин за различните хора.
Но да не се откланям от темата за милосърдието. Работила съм за домовете, много мога да пиша по нея. Но не ми е моментът.

Тая конкретно пирамида всъщност е маркетингова и повече се ползва за дефиниране на посланията към различни целеви групи. Тоест тя не работи с индивидуалности, а с извадки (демографски и социологически). Като цяло върши работа. На рекламистите и сродни тям професионалисти.