3o4o.net

Диана Найденова от Челюсти пред Труд:

"Получавам и писма в плик. Те ме радват повече, защото аз съм по-консервативен човек - фейс-ту-фейс комуникацията ми е по-симпатична. И когато някой човек положи усилия да напише на онези старите пликове “До г-жа Диана Найденова, водеща на предаването... “Клещи”, е страхотно. Това ми е любимото писмо и си го пазя!

А наскоро имах и друго писмо. Някакъв мъж, който казва: “Моля ви, престанете да седите със скръстени ръце и крака, защото аз съм доктор и това натоварва аортата, ще имате проблеми с кръвообращението, със сърдечния ритъм.” Обичам такива писма"

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=261561
Отдавна е. От 24.10.2009г, ма няма значка, де.
На мен ми липсват тия писма, картички и темподобни. Повече- да ги пиша. Дали пак ще им изгрее модата? Вуйна ми разправяше, че мойте писма от казармата ставали едно- за пример за невъзможни грешки- и името и съм успял да сбъркам и две- за радиото. Само на мене и на бате Асен по Хоризонт се хилели неделно време.

Green Light написа:Само на мене и на бате Асен по Хоризонт се хилели неделно време.

вярвам й на вуйна ти безрезервно!

очаквам да получа картичка и писмо от германия ако не ги краднат или не се загубят по пътя

Такива получавам само от монополистите. Напоследък и с "весела Коледа"..и вътре сметките.
А мерси от такива "честитки"

Green Light написа: На мен ми липсват тия писма, картички и темподобни. Повече- да ги пиша. Дали пак ще им изгрее модата? Вуйна ми разправяше, че мойте писма от казармата ставали едно- за пример за невъзможни грешки- и името и съм успял да сбъркам и две- за радиото. Само на мене и на бате Асен по Хоризонт се хилели неделно време.

Че напиши някое, какво ти пречи!
Но се съмнявам, че после ще мислиш пак, че ти липсват.
Ако трябва да напиша нещо на ръка - ама такова, дето после ще трябва да го четат и други хора - изпадам в ужас. Почеркът ми е станал

Иначе ги намирам тия писма за нещо много ценно. Беше попаднала у мен кореспонденция между двама големи в моята област, но самите оригинали. Ами направо изтръпнах - от хартията (една дебела и релефна и различни бледи цветове, специална хартия за писма), от почерците (особено на единия, страшно силно излъчване дори и от писаното от него)...

Да де...знам, че пак /или отново се шегувах/.
Не е така. Обичам хартията.
След 5 години казарма /нали бях във военен институт/ с много време за губене и липса на днешните комуникации, бях изписал тонове писма. И получавах тонове. ВКР-тата с интерес ги четяха...ама и те се умориха по едно време.
Занесох си вкъщи 3 найлонови плика. Препълнени. От онези дето искаш да си ги запазиш и някой ден да отвориш и да докоснеш хартията. И да докоснеш отново човека, с когото това къшче целулоза те е свързал по някакъв вълшебен начин.
Бяха интересни времена. Много от момчетата бяха дошли от селата, нямаха нито езика, нито изразните средства. А всеки от тях искаше поне за празниците да каже някак си малко по-особено това, което чувства към девойката дето е оставил някъде си там да го чака. Е така прописах... Заживявах в душите на колегите ми по живот и стая. Защото бяха близко до мен и ги познавах от корен. И знаех кой какво и как го мисли. Просто не можеха да изразяват в писмен вид. Или в устен.. Спичаха се. Не, момчетата не си говорим за жени, похождения, "бройки"... както си мислят обикновено жените. Когато заговорим... говорим за именно това дето е дълбоко, дълбоко навътре. Нещото в което няма нищо сексуално. Само дето е трудно да го изкажем или дори напишем пред "противниковия" пол.
Май от тогава ми е и тази откровенност, когато говоря за нещата. Научих се да говоря откровенно от името на другите, а след това и от свое име. Защото видях къде са и моите грешки. Аз също като тях не можех... Нищо че..изразните средства...
После се научих да рисувам. Портрети с молив. От мъничките снимки, които носеха в оня левия джоб на куртката без копче, а те никога не изпадаха от там за да се загубят. Подарък за рожденните дни. Малък, нищо не струващ, но явно много ценен. Така и не разбрах колко от момичетата са си ги сложили в рамка на стената. То и мойта бившата чак след 15-ина години търкаляне на кадастрона из прашасалите ъгли реши да го запази.
Но да се върнем на писмата. Един ден в изблик на някаква ярост, бившата взела и изсипала писмата в огъня...и добре се сгряла на спомените ми. Яд или болезнена ревност.. Сега са ми останали някъде около 700 по чудо спасили се в забравен плик заедно с "дневниците" от тогава. Интернета и блоговете са всъщност само продължение на това желание да споделиш с приятелите какво... Може би е и по-удобно. Четливо, можеш да се върнеш и да поправиш граматическите си грешки, може 1 писмо да се чете от 100-ици без да го преписваш за всеки.
Но...липсва ми онзи трепет докато чакаш пощата и извикат твоето име. Сега нещата сякаш стават някак си мигновенно.. И именно това очакване липсва. Или изненадата..
Времена.

Мгновения

МЪЖжжж написа: Е така прописах...

сирано

bead_ написа:

МЪЖжжж написа: Е така прописах...

сирано

Хаха верно! Ама си и приличат. Хехе духовно.

Мнемозина написа:...от хартията (една дебела и релефна и различни бледи цветове, специална хартия за писма), от почерците (особено на единия, страшно силно излъчване дори и от писаното от него)...

... ехааа... да ти завиди човек направо. Много обичам такива стари неща - сякаш те върщат във времето. Книги на сатрия правопис с посвещения, написани с мастило...

Green Light написа:Хехе духовно.

Хареса ми това уточнение.

Green Light написа:На мен ми липсват тия писма, картички и темподобни. Повече- да ги пиша.

ся да се разберем
оставяме адреси, та да си получим писмата и картичките или пишеш, сканираш и пращаш

Green Light написа: Хаха верно! Ама си и приличат. Хехе духовно.

Що бе?! Не е пиел ли?