3o4o.net

Днес мамин златен получи писмо от Оксфорд - не го приемат.
Мъжки се държи, пълен напред, но му е мъчно.
А и на мен за него.
Мда:(

Животът е всичко това което ни се случва докато си правим планове за бъдещето!

Или казано по народно му - Всяко зло за добро!

Няма как да не му е мъчно, както и на тебе.
Но неговото мъчно е полезно за него.
А твоето не чак толкова.
Важното е това, което той има в себе си - не мъчното, а амбицията и целеустремеността, желанието да върви напред. Ти на това трябва да се радваш.
Да ти е жив и здрав.

Тва което първо ми мина през ума е: Оксфорд! Не си слага тавани на възможностите това лапе!
Така че от мене ще получиш само поздравления! Браво, и все така! Като не са го приели в Оксфорд, като студент, ще го приемат като аспирант!

Напред и нагоре!

Аз ще съм хм лош и ще ти кажа, че това е хубаво и за него, и за теб в определен смисъл.

Всеки може да печели. Не всеки може да губи обаче. По това се познават силните хора.

Напред и нагоре!

ще го приемат следващия път. къде ще ходят?! и ти тогава искам голяма тема да опънеш и с много черпня да я напълниш, ок?

Важното е че е опитал. Това, че не са го приели, не значи, че не е достатъчно добър .
Какво разбират тези в Оксфорд?! В Кеймбридж е истината!

Не, сериозно - нормално е да му е мъчно, също и на теб. Не се отказвайте и не се отчайвайте!

на всички и благодаря за утехите:-)
аз просто мразя да са ми тъгуват децата и ....ама ха!

абе тъпо си е да се скъсаш от изпити, да стигнеш до извора и да не пийнеш водица, но това е положението
че и на цялата мизерия отгоре самолетен билет:lol:
голяма е конкуренцията, а квотата за чужденци символична
имаше допуснати на устен 3 българчета - мойто гардже с физика, едно с химия и едно с компютри - не знам още какво е станало с тях, но се надявам поне един да е успял

дъщерята и без това е черногледо раче, а след снощи изцяло се застрахова в тъмносивата гама
аз обаче вече претръпнах и се чувствам готова догодина да напиша ръководсво за родители на кандидатстуденти в чужбина

shshtt написа:Днес мамин златен получи писмо от Оксфорд - не го приемат.
Мъжки се държи, пълен напред, но му е мъчно.
А и на мен за него.
Мда:(

Кофти! Съболезнования.

Дали детето не се е научило да влиза само в битки, които е абсолютно сигурно, че ще спечели, или ти не си се научила да не го пускаш в битки, които не трябва да приема?

хехе здрасти АВе!

Ти ме озадачи. Нима има битки, които си абсолютно сигурен, че ще спечелиш?
Не си спомням да съм си мислила някога така.
Неща, които са ми се стрували невъзможни не съм опитвала да правя:lol:
Житейска философия е, че личните ни граници са много по-широки отколкото си ги представяме.
Мисля, че трябва да се опитва, да се рипа, да се скача или да се мърда, а не да се проспива живота.

п.п. Много се гордея с хлапето и че съм оставила следа в мисленето му - в началото се уплаших и се опитвах да го разубедя, но ...
постъпи както трябваше - безценнен житейски опит

shshtt написа:хехе здрасти АВе!

Ти ме озадачи. Нима има битки, които си абсолютно сигурен, че ще спечелиш?
Не си спомням да съм си мислила някога така.
Неща, които са ми се стрували невъзможни не съм опитвала да правя:lol:
Житейска философия е, че личните ни граници са много по-широки отколкото си ги представяме.
Мисля, че трябва да се опитва, да се рипа, да се скача или да се мърда, а не да се проспива живота.

п.п. Много се гордея с хлапето и че съм оставила следа в мисленето му - в началото се уплаших и се опитвах да го разубедя, но ...
постъпи както трябваше - безценнен житейски опит

Абсолютно

Да продължава да опитва
Дано този провал не го обезкуражи

Успех!

Детето ти ще успее.

Знам:winkw:

shshtt написа:хехе здрасти АВе!

Ти ме озадачи. Нима има битки, които си абсолютно сигурен, че ще спечелиш?
Не си спомням да съм си мислила някога така.
Неща, които са ми се стрували невъзможни не съм опитвала да правя:lol:
Житейска философия е, че личните ни граници са много по-широки отколкото си ги представяме.
Мисля, че трябва да се опитва, да се рипа, да се скача или да се мърда, а не да се проспива живота.

п.п. Много се гордея с хлапето и че съм оставила следа в мисленето му - в началото се уплаших и се опитвах да го разубедя, но ...
постъпи както трябваше - безценнен житейски опит

Защо си се опитвала да го разубедиш?
Не всяка битка се печели, не във всяка битка се влиза само ако предварително се знае, че ще бъде спечелена.

pocti_bezobidna написа:Не всяка битка се печели, не във всяка битка се влиза само ако предварително се знае, че ще бъде спечелена.

Абсолютно!

Смятам, че децата имат нужда от своите провали, за да успеят в крайна сметка. Колкото по-рано разберат, че морето не е до колене, толкова по-бързо ще се научат да плуват. Така че без паника, и никакво предаване и отчаяние.

Пенчо Заека написа:Смятам, че децата имат нужда от своите провали, за да успеят в крайна сметка. Колкото по-рано разберат, че морето не е до колене, толкова по-бързо ще се научат да плуват. Така че без паника, и никакво предаване и отчаяние.

Абе, на някой им е до колени по дифолт. Бе, шибан е живота и тва е. Блъскаш, блъскаш, да избиеш маслото, па те земат че ти долеят мляко отгоре.
Е тва днес го написах на един готин клубар, ей тъй от вътре ми дойде, ама не е ли истина, бати?!
И споко, кораба потъва нормално, а водка и бира има още мнооогоооооо....
Наздраве!