3o4o.net

За да не разводня удивително наситената емоция на Шът искам да попитам в отделна тема.
Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Не.
Аз съм ан работа, вие защо сте пред комповете в събота сутрин?

pocti_bezobidna написа:Не.
Аз съм ан работа, вие защо сте пред комповете в събота сутрин?

така по-лесно си пия кафето

а ти що щеш на работа у събота?

сър Айвънхоу написа:

pocti_bezobidna написа:Не.
Аз съм ан работа, вие защо сте пред комповете в събота сутрин?

така по-лесно си пия кафето

а ти що щеш на работа у събота?

Ми има работа за вършене.
По принцип аз май никога не съм работила по официално установеният начин - понеделник-петък и т.н.

pocti_bezobidna написа:Не.
Аз съм ан работа, вие защо сте пред комповете в събота сутрин?

чакам да ми земат едни пари
и доброволно седъ, за да им дам възможност

Green Light написа:За да не разводня удивително наситената емоция на Шът искам да попитам в отделна тема.
Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Не.
Темата за думите ми е една от любимите теми. За мен те имат почти магическа сила. Даже не почти. Но при определени обстоятелства.

Green Light написа:За да не разводня удивително наситената емоция на Шът искам да попитам в отделна тема.
Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Я виж как в порнофилмите се разбират без много думи...

Green Light написа:За да не разводня удивително наситената емоция на Шът искам да попитам в отделна тема.
Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Хм.
А щяхме ли да имаме тогава какво да разбираме? Или да предлагаме за разбиране...

Но, от друга страна, словото не е единственият начин за комуникация.

Green Light написа:За да не разводня удивително наситената емоция на Шът искам да попитам в отделна тема.
Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Не!

vyara написа: За мен те имат почти магическа сила. Даже не почти. Но при определени обстоятелства.

Точно! Думите са магия и магията е набор от думи. Проклет и благословен е тоя дето владее магията на словото.

Мнемозина написа:
Но, от друга страна, словото не е единственият начин за комуникация.

В началото беше словото...

Някъде около и след Вавилонското стълпотворение се е наложило да се търсят и други начини на комуникация и изразяване.

били сме така
и сме изобретили словото
за да станем може би още по сами
не знам
понякога си мисля (а дали мислите са слово), че чувствата убиват по-бързо от словото
но пък словата понякога раждат чувства
всичко е едно

БоЕВ написа:

Мнемозина написа:
Но, от друга страна, словото не е единственият начин за комуникация.

В началото беше словото...

Някъде около и след Вавилонското стълпотворение се е наложило да се търсят и други начини на комуникация и изразяване.

Ухааа, много библейски звучи... обаче на мен християнството не ми е много близко, по природа съм езичница.
"Езичница" дали идва от "език"?

Green Light написа: Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Дълго мислих дали да ти го кажа... че има едно прословуто изречение на Талейран - "Езикът е даден на човека, за да може да скрива мислите си". Или нещо подобно.
Не ти го казвам, за да не се ядосаш пак.
Пък и той е бил политик и дипломат. Все пак.

Мнемозина написа:

Green Light написа: Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Дълго мислих дали да ти го кажа... че има едно прословуто изречение на Талейран - "Езикът е даден на човека, за да може да скрива мислите си". Или нещо подобно.
Не ти го казвам, за да не се ядосаш пак.
Пък и той е бил политик и дипломат. Все пак.

Ааа, има една вариация на Бергман по въпроса - "Персона".
Да си лишен от слово (в случая - доброволно да се откажеш от него) не значи, че няма да скриеш мислите си.
Много ме подтискат северняците, ама много...

Мнемозина написа: "Езичница" дали идва от "език"?

Като чуя "езичница" и ми идват едни други мисли в главата.
За корена на думата не знам, но знам, че славяните=словените=слово са викали на гермаците немци, щото били безсловесни, като неми.

Remmivs написа:били сме така
и сме изобретили словото
за да станем може би още по сами
...

Така го мисля и аз. Словото не предава "времето вътре в мен". А само заблуждава отсрешния, че ме е разбрал.

В споделените моменти дилалога ли е това, което търсим?

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа:

Green Light написа: Нямаше ли да се разбираме по- добре ако бяхме лишени от слово?

Дълго мислих дали да ти го кажа... че има едно прословуто изречение на Талейран - "Езикът е даден на човека, за да може да скрива мислите си". Или нещо подобно.
Не ти го казвам, за да не се ядосаш пак.
Пък и той е бил политик и дипломат. Все пак.

Ааа, има една вариация на Бергман по въпроса - "Персона".
Да си лишен от слово (в случая - доброволно да се откажеш от него) не значи, че няма да скриеш мислите си.
Много ме подтискат северняците, ама много...

Какво се случва обаче, когато обясняваш какво искаш, а не биваш разбран? Това съществува, нали? Откъде иде тая неразбория, освен от сгрешен начин на комуникация. Думите по никакъв начин не отчитат нашето състояние.
Раздразнение
Гняв
Обич
Спокойствие
Учудване
Какво означава това? Какви са тези глупости? Нима аз цял съм само едно? Аз в един и същи момент съм в безброй неща, страх, удивление, вълнение, притеснение, гордост, любов, и то тогава, когато например говоря по телефона в колата за незначителна поправка.
Във всеки момент неизброими(защото не се предават с думи) неща има в мен по отношение на човека, темата, деня ми, това което очаквам, надежди... и това не спира и не се предава. А моят събеседник изпитва същото със същия интензитет. Как да се разберем? С доверие. Да. Но към всички, непрекъснато ли? Защото дори пукнатинка, като косъм да има в доверието, тогава думите са безсилни, не, ами дори вредят. Само доразбъркват хаоса.

Green Light написа: Какво се случва обаче, когато обясняваш какво искаш, а не биваш разбран? Това съществува, нали? Откъде иде тая неразбория, освен от сгрешен начин на комуникация. Думите по никакъв начин не отчитат нашето състояние.
Раздразнение
Гняв
Обич
Спокойствие
Учудване
Какво означава това? Какви са тези глупости? Нима аз цял съм само едно? Аз в един и същи момент съм в безброй неща, страх, удивление, вълнение, притеснение, гордост, любов, и то тогава, когато например говоря по телефона в колата за незначителна поправка.
Във всеки момент неизброими(защото не се предават с думи) неща има в мен по отношение на човека, темата, деня ми, това което очаквам, надежди... и това не спира и не се предава. А моят събеседник изпитва същото със същия интензитет. Как да се разберем? С доверие. Да. Но към всички, непрекъснато ли? Защото дори пукнатинка, като косъм да има в доверието, тогава думите са безсилни, не, ами дори вредят. Само доразбъркват хаоса.

Хората са различни. И емоциите им. И вълненията, тревогите, надеждите, мислите.
Много, много рядко можеш да си се една и съща честота с друг човек. Тогава думи не са нужни.
Ама то си е за малко. Щото рлеалността си иска проза. Пък в 99.9% от времето си живеем в реалността. Не че е нещо лошо това. Като си има малкиятн процент съзвучие с другия/другите. Номера е да ен пропуснеш тези моменти без да ги забележиш, че са много кратки и току виж отминали без да ги усетиш.

pocti_bezobidna написа:
Ааа, има една вариация на Бергман по въпроса - "Персона".
Да си лишен от слово (в случая - доброволно да се откажеш от него) не значи, че няма да скриеш мислите си.
Много ме подтискат северняците, ама много...

Да, а има и съвсем реални такива случаи - изгубеното слово, чрез което или въпреки което се казва толкова много...

Но мисля, че го казах още в първия си постинг по темата. Поне го имах предвид.

БоЕВ написа:

Мнемозина написа: "Езичница" дали идва от "език"?

Като чуя "езичница" и ми идват едни други мисли в главата.
За корена на думата не знам, но знам, че славяните=словените=слово са викали на гермаците немци, щото били безсловесни, като неми.

Тия мисли не ще да са за предаване с думи.

Да, за славяните не само германците са били непонятни и доколкото знам точно заради това всички с неразбираем за тях език са били "немци". Но не знам къде съм го чела това.

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:
Ааа, има една вариация на Бергман по въпроса - "Персона".
Да си лишен от слово (в случая - доброволно да се откажеш от него) не значи, че няма да скриеш мислите си.
Много ме подтискат северняците, ама много...

Да, а има и съвсем реални такива случаи - изгубеното слово, чрез което или въпреки което се казва толкова много...

Но мисля, че го казах още в първия си постинг по темата. Поне го имах предвид.

Има някакво разминаване ми се струва...
В буквалиня смисъл - ако хората не се нуждаеха от слово (възможност да говорят), еволюцията нямаше да се Аби да ни го дава.
Ако ще си философстваме - възможностите, разбира се, са безкрайни - със слово, без слово, с музика, с жестове, мисли и флуиди, и т.н. и т.н.