/Руйно е северно от Овен и южно от Яребица, за който не знае/
Оползотворяваме порединя слънчев, януарски ден.
/До Руйно съм ходил преди 20-тина години. Помня, че тогава търсихме някаква пещера. След като я намерихме най-сетне, и докато си слагахме гащеризоните и приготвяхме осветлението, отвътре изскочиха трима ужасно изплашени иманяри, които размахваха угаснала газена лампа и някакво въже за пране. И още, ломотеха нещо на турски. Докато ошашавени ги гледахме, те изчезнаха в следобедния сумрак. После се чу форсиране на двигател на ЛАДА и толкоз... Кво ли ги беше изплашило... Самата дупка не я помня, сигурно не е била нищо особено./
И така, без много кандърми, с торба баници и милинки в багажника потегляме още в 9 сутринта. С друга кола са наши приятели с които обикновено споделяме пътуванията. Карам за Шумен през любимия ми път през Ветрино, успоредно на магистралата. Настилката идеална, коли никакви. Около Шумен трафика набъбва. Но за кратко, понеже се отбиваме през Панайот Волово и нагазваме в лоното на Родното Лудогорие. На познатата вятърна мелница спираме за снимка. Има подпрян „Симсон” на оградата. Той е …. ъъъъъ...как да го кажа - комбинирана педално-моторна машина. Нещо като „Карпати”. Или „Карпати” са правени по него.... Щерката оглежда моторчето оценяващо. Но...не казва „искам такъв”.
Продължаваме по маршрута. Някъде преди Дулово, по средата на един мост е спрял автомобил на аварийни. От мойта страна. Виждам го отдалече, спирачките са изрядни, пък и той внезапно потегля. Жена ми предполага , че са спрели да снимат полетата. Добавям, че може и да пикаят хората. Или нещо по-лошо да правят. Той сергюма не пита дали си на моста или под моста. После след кратък размисъл още веднъж добавям. „Ами ако се целуват...”. Любовта също е такава птица, че като ти кацне на сърцето или някъде другаде, също не се интересува къде си.... Както и да е, явно бързат, понеже за секунди се изгубват в далечината. После в Дулово пак виждам същата кола. Пак спряла на аварийни на главната улица. Заобикалям ги внимателно, не мога да се удържа и хвърлям бърз поглед. Боже, наистина се целуват..................................................................................................................................
Скоро наближаваме Овен.
Тук ще си позволя ца цитирам недословно Борис Илиев.
„Руйно - жители 1281, само турци. Старото име е Къзъл бурун /Червен нос/. Известно е във връзка с легендите за казълбашкия светец Демир баба, явяваш се наследник на древен фолклорен герой, свързан с прехода от бронзова към желязна епоха, чиито има и подвизи е наследил. Според легендите Демир баба е древен великан, олицитворен от живелия по времето на Сюлейман Великолепни /1520-1566/ дервиш - Хасан Демир баба Пехливан. Той е роден в с. Пчелина, ходил е като спахия при превземането на Буда /1541/, стажувал при духовния си баща Акязъл баба и тръгнал да търси място за светилище, но където и да се спирал, „йезитите”/неалианите/ го прогонвали. Спрял се светецът и при пещерите на Руйно, но те пак дошли и го прогонили. Тогава той ги проклел – „Да ядете, но да не се насищате! Плевниците ви да са винаги празни, кравите ви шарени а момите стари.” След това за спомен издълбал с тоятанта си в пещерата едно коритце, напълнил го с вода от кратунката си, благословил да бъде лековита вода и никога да не свършва. И отминал към с. Свещари, където установил своето теке.”
/Сега извора продължава да си сълзи и при него идват много поклонници – сунити, християни и алиани. Много са действително – съдейки по разпръсната агнешка вълна наоколу и количеството огнища, сигурно за Св. Георги тук пада голям купон.../
Има и езерце а, далечния привидно скален масим се оказва близък.
Разшетваме се из килиите на скалния манастир /10 век/. Много добро впечатление прави, че по стените няма надраскани тъпни както на Мадара примерно. А не е, да не се посещават.
Абе в Лудогорието хаората са малко по специални и аз съм им голям фен…. После се качваме и на платото.
Най-горе червено знаме плющи по вятъра. За ценители като боев, искам да уточня - че не е съвецко, нито турско. Беше остатък от албанско:blink:
Просторите са впечатляващи, да….
Разхождаме се и до самото аязмо. Всичко е чисто и подредено. Има и информационна табела. Хора не се виждат.
Става към следобяд и поемаме към къщи. И сега нещо важно. Хора, не карайте по пътищата между Межден, Върбино, Професор Златарски и Честименско. Настилката е отврат. Положена е сигурно през времето на Пражката пролет и въобще, ама въобще не е барана….С триста зори и пусувни се добираме до Тервел. Там децата огладняват. Карам бавно из града и оставам поразен. Има всякакви магазини отворени - за 1 лев, аптека, авточасти, за бидони и железарии, за памперси, за женски гащи, за мъжки гащи…има май дори някаква отварена банка и магазин за риба и подобни продукти. Полицията също е отворена и няколко полицаи клюкарстват отпред… А за хранителни стоки няма. Намираме два едва към края на града. Единия е затворен, а в другия асортиментът не е много богат. Но…глад. На тези, вързаните на задната седалка им идва добре.
После се прибираме.
Не знам как, но този път избегнах страшните дупки покрай Ген. Киселово…
и колко малко познавам страната си /за разлика от теб, за което ти свалям виртуалната си шапка 
/
