Първо ходихме до хих-хоп шопа да купувам суитчър на Тупак. Като преди това си изпих сутрешното кафе достатъчно късно де...
Направо обяд си беше, ако трябва да съм честна. Та към 1-2 вече бяхме в центъра, напазарували .. и точно изпращам малкия на спирката след Тунела... Приближаваме, задава се подходящият автобус и синът ми се мята в него. Обаче аз няма още да се прибирам, защото след час, час и нещо имам планирано кафе пак в центъра. запалвам си една цигара на въпросната спирка -нали по-добре мисля така.. и тъкмо се чудя дали ми се ходи по магазините още, в книжарницата ли да вляза - ще ми стигне ли 1 час за там?! .. да се кача на тепето - не е много студено..или просто да седна да изпия едно кафе някъде... До тук беше уводът на темата.Завъртам се без посока и го виждам - леко за пейките на спирката, един ...ъъ ... над 50-годишен тип по анцунг и с някаква шуба отгоре. Шубата - разкопчана, единия крачол стърчи направо! И човекът най-нагло си подръпва и ..пощипва (днес ми е смешно, ама тогава не ми беше) въпросното стърчащо нещо. Бързо, бързо, бързо. Кратка пауза. Пак.
Извърнах глава по инерция, ама пак погледнах след мъничко, да съм сигурна. Продължава си човекът. Огледах спирката - умно застанал така, че не се вижда от стоянката на такситата (там има поне 10 постоянно), не се вижда и от банката зад спирката. Чакащите - 2 майки с малки деца (едната каза на децетата да не гледат), 4 пенсионерки, 1 дядо с торби, 1 студент със слушалки на ушите... и всички внимават да не гледат към тоя тип. Обърнах се към него (продължи да си работи той), понаблюдавах, почаках ...Че като ми падна пердето
а .. думите сами излизат от мен в такива моменти, и после не ги помня. Но основното беше Срам те е да го извадиш нацяло ли? давай, пък ние всички ще стоим с гръб към теб, да не ти пречим! 
Аз, госпожа, автобус чакам. викам Хубаво, айде и аз ще почакам тогава. И само ме провокирай - точно 1 телефонен разговор само ще направя и ще дойде който трябва, за да ти оправи нагона.Запалих си още 1 цигара, останах си и обърната с гръб към булеварда. Тоя загърна шубата, ма не го свърта. Отидох..взех си едно кафенце, пък като си седнах на спирчицата... Много автобуси минавали оттам! И често! Смениха се хората чакащи...почти само аз и тоя тип останахме твърдо там. Измести се моя образ - отиде да си вдигне единия крак върху кошчето наблизо и да поразгърне шубичката... Пък аз тидох вестник да си купя. От будката до кошчето де.
Взе да става ясно, че съм луда с време за губене, че и не гледам кой автобус идва... Обаче образът по някое време започна активно да чака автобус - идва №9, той се хвърля към шофьора, пита нещо..видимо чака. Следваща девятка - пак така. То пък този автобус колко редовен бил!!! Хванаха ме лудите по едно време, та отскочих да една витрина по-встрани от спирката. Ама като се върнах след 2 минути просто този си затвори шубичката пак. Не че нещо постигнах, не че и като звънна някъде, ще се промени нещо. Ма много се подразних. в центъра сатова това и мълчат всички! На същата спирка пак имахме гадна случка скоро - засичаме се с едни познати и спираме да си кажем здрасти.. Синът ми леко настрана се дръпна и блее нанякъде, а към него се приближи един пиян без зъби и му подава една цигара. Нова, непалена. И пак побеснях! И никога никой не вижда какво става, че по-лесно така! А сигурно преигравам аз.И какво се прави в такъв случай?!Както и да е ... аз си допих кафето... Онзи тип се врътна и хукна нанякъде (без да има връзка с девятката)..и не се върна в следващите 15 ми. Пък на мен ми звънна телефона - оная маца с кафето. Закъснявам, казва..трябва ми още час, или ако искаш ти ела към Тракия. Викам С девятка се идваше, нали...
Казах й след час и половина в центъра да се видим и тоя път си тръгнах към вкъщи.
Пред нас - линейка!! Имаме пейка на тротоара, до вратата точна... Двама души опитват да вдигнат един пиян от пейката върху носилката! Вповече ми дойде и направо се застопорих! Единия от линейката се засмя - Госпожо, искате да помогнете с нещо ли? Не, не..казвам, тук живея.. запречвате входа и чакам. Пък на ум си казвам Ех, да се бях прибрала по-рано! Като толкова искам да съм обществено активна, ми на бърза помощ аз можеше да съм звъннала!Щото си знам, че съм много редовна с това, което разказвам.
Пих кафе после де ..без странности.
Пък в неделя нищо не свърших. Чистих само.
