Шеста песен
Публикувано на: 21.01.10, 12:49
Среща на Хектор и Андромаха
....
Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,
Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,
315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.
Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня
горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.
Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго
до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,
320 плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.
В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:
пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.
Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:
работи дивни поръчваше на дългополи робини.
325 Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума:
„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!
Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.
Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.
Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,
330 щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка!
Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“
Богоподобният цар Александър така му отвърна:
„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.
Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.
335 В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах,
само желаех да бъда самичък със своята мъка.
Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.
Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:
често менява победата свойте герои любимци.
340 Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни,
или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“
Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.
С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:
„Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!
345 Трябваше в същото време, когато ме раждала мама,
буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие
или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,
да ме погълне водата, преди да се случат злините.
Щом боговете решиха такива беди да настъпят,
350 нежна съпруга да станех поне на герой благороден,
който да чувствува хулите хорски, обидните думи.
Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,
вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.
Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,
355 тъй като мъка ти гложде душата най-много от всички
заради мене безсрамната и за вината на Парис.
Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,
за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“[68]
А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:
360 „Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога.
Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:
вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.
Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,
за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.
365 Аз у дома ще отида и своите близки ще видя:
моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
Никак не зная дали ще се върна отново от боя,
или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“
Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
370 Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден,
но белоръка, добра Андромаха дома не намери.
Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня
беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.
Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,
375 Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече:
„Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,
где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —
пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви
или във храма на мъдра Атина, където и други
380 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“
А икономката сръчна така отговори на Хектор:
„Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:
нито при своите зълви и гиздавополи етърви,
нито във храма на мъдра Атина отиде, където
385 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна,
но се отправи към градската кула, когато научи
колко троянците страдат, каква е ахейската сила.
Хукнала тя като луда, пристигна на градската крепост:
дойката с нея вървеше и носеше в скути детето.“
390 Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи.
Тръгна обратно по същите улици, гладко настлани.
Мина просторния град и пристигна до Скейските порти:
трябваше скоро през тях да излезе в полето широко.
Там Андромаха, жена му любима, притича към него.
395 Щерка богата[69] тя беше на храбрия Еетиона,
който живееше дълго под Плак, планината гориста,
в Тива плакийска, царуващ над много мъже киликийци.
Бе дъщеря му съпруга на меднохитонния Хектор.
Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,
400 носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце,
чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.
Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —
Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.
Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.
405 Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.
Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:
„Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;
скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно
410 скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота.
По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!
Няма да има за мене утеха, когато погинеш.
Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.
С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,
415 високопортната Тива, цветущия град киликийски,
в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби.
Ала не взе му доспехите — жал му обхвана душата.
Тялото сложи на клада ведно със доспехите пъстри
и му издигна могила, а горските нимфи прекрасни,
420 щерки на Зевса всесилен, сами посадиха дървета.
Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин.
Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес:
всички уби безпощадно Ахил, бързоног и божествен,
между овце белорунни и тежкокопитни говеда.
425 Моята майка, царица на Плакската област гориста,
пленница тука докара, плячкосал и други богатства.
После я върна обратно, взел откуп несметен за нея,
но Артемида със лък я срази във двореца ни бащин.
Хекторе, ти си ми всичко; и татко, и майка почтена,
430 ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!
Хайде смили се сега, не напущай високата кула,
да не оставиш жена си вдовица, детето — сираче.
Хайде войската задръж при смокинята дива,[70] където
Троя е най-уязвима, стената най-лесно достъпна.
435 Трижди я вече нападат най-дръзки и храбри ахейци
с двамата мощни Аякси и силния Идоменея,
с двамата братя Атриди и смелия син на Тидея.
Може би вещ прорицател умело насам ги насочва
или пък техният дух ги подтиква и тъй направлява.“
440 А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза:
„Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,
но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,
ако избягам далече от битката като страхливец.
Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда
445 винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,
за да печеля най-хубава слава за мене и татко.
Вече разбирам добре във сърцето си и във душата:
ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
заедно с нея Приам и народът на царя Приама.
450 Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка,
нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,
нито на моите братя, които, безбройни и храбри,
скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,
колкото твоята участ, когато незнаен ахеец
455 плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа.
В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,
от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш
волю-неволю със болка; принуда над тебе ще тегне.
Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:
460 «Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи
от конеборци троянци, когато се биха при Троя.»
Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,
тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.
Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,
465 за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!“
Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.
С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,
силно смутено от външния вид на баща си обичан:
светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,
470 щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема.
Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.
Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема
и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.
После целуна любимото чедо, в ръце го подруса
475 и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:
„Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,
както баща си да стане известен сред всички троянци,
тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!
Нека да казват за него, когато от битка се връща:
480 «Той и баща си по храброст надмина.» След тежка победа
кървава плячка да носи и своята майка да радва.“
Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.
Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.
Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,
485 нежно с ръка я погали и думи такива й каза:
„Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!
Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.
Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:
нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.
490 Хайде върви си във къщи и своята работа гледай —
стана и хурката. Карай слугините сръчно да вършат
тяхната работа къщна. За битката грижа ще имат
всички герои във Троя, но най-много аз ще се грижа.“
Хектор тъй каза и шлема си с конската грива наложи.
495 А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за в къщи,
често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.
Щом като стигна в двореца на мъжегубителя Хектор,
вътре завари тя много от свойте покорни слугини.
Плач и ридание мигом у тях Андромаха възбуди.
500 Дружно слугините в къщи оплакваха живия Хектор:
смятаха вече, че няма от боя дома да се върне,
няма гнева и ръцете на лютия враг да избегне.
Парис се дълго не бави във своята къща висока;
след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,
505 тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи.
Както жребец, във обора запиран на ясли, когато
скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,
гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,
все нависоко си вдига главата и грива развява
510 върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,
живо краката го носят в желани лъки за конете:
също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,
радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.
Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.
515 Брата си Хектора стигна, когато напускаше вече
мястото, гдето се беше простил със жена си любима.
Пръв Александър божествен така заговори на Хектор:
„Мили ми брате! Забавих те много, а бързаш да тръгнеш.
Аз не пристигнах навреме, тъй както ти беше поръчал.“
520 А шлемовеецът Хектор отвърна веднага на Парис:
„Брате мой! Никой човек справедлив сред почтените хора
твоето дело военно не хули, понеже си храбър,
но доброволно ти сам се отпускаш, отбягваш делата.
Страда сърцето ми, чуя ли укор за теб от троянци,
525 че преголеми неволи понасят те заради тебе.
Хайде сега да вървим; за това ще говорим и после,
щом като Зевс ни даде да налеем свободни в двореца
вино в препълнени кратери за боговете всевечни,
като отблъснем от Троя ахейците медноколенни.“
http://chitanka.info/lib/text/2033/7#textstart
....
Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,
Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,
315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.
Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня
горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.
Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго
до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,
320 плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.
В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:
пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.
Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:
работи дивни поръчваше на дългополи робини.
325 Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума:
„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!
Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.
Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.
Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,
330 щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка!
Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“
Богоподобният цар Александър така му отвърна:
„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.
Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.
335 В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах,
само желаех да бъда самичък със своята мъка.
Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.
Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:
често менява победата свойте герои любимци.
340 Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни,
или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“
Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.
С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:
„Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!
345 Трябваше в същото време, когато ме раждала мама,
буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие
или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,
да ме погълне водата, преди да се случат злините.
Щом боговете решиха такива беди да настъпят,
350 нежна съпруга да станех поне на герой благороден,
който да чувствува хулите хорски, обидните думи.
Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,
вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.
Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,
355 тъй като мъка ти гложде душата най-много от всички
заради мене безсрамната и за вината на Парис.
Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,
за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“[68]
А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:
360 „Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога.
Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:
вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.
Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,
за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.
365 Аз у дома ще отида и своите близки ще видя:
моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.
Никак не зная дали ще се върна отново от боя,
или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“
Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.
370 Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден,
но белоръка, добра Андромаха дома не намери.
Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня
беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.
Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,
375 Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече:
„Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,
где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —
пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви
или във храма на мъдра Атина, където и други
380 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“
А икономката сръчна така отговори на Хектор:
„Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:
нито при своите зълви и гиздавополи етърви,
нито във храма на мъдра Атина отиде, където
385 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна,
но се отправи към градската кула, когато научи
колко троянците страдат, каква е ахейската сила.
Хукнала тя като луда, пристигна на градската крепост:
дойката с нея вървеше и носеше в скути детето.“
390 Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи.
Тръгна обратно по същите улици, гладко настлани.
Мина просторния град и пристигна до Скейските порти:
трябваше скоро през тях да излезе в полето широко.
Там Андромаха, жена му любима, притича към него.
395 Щерка богата[69] тя беше на храбрия Еетиона,
който живееше дълго под Плак, планината гориста,
в Тива плакийска, царуващ над много мъже киликийци.
Бе дъщеря му съпруга на меднохитонния Хектор.
Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,
400 носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце,
чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.
Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —
Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.
Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.
405 Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.
Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:
„Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;
скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно
410 скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота.
По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!
Няма да има за мене утеха, когато погинеш.
Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.
С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,
415 високопортната Тива, цветущия град киликийски,
в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби.
Ала не взе му доспехите — жал му обхвана душата.
Тялото сложи на клада ведно със доспехите пъстри
и му издигна могила, а горските нимфи прекрасни,
420 щерки на Зевса всесилен, сами посадиха дървета.
Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин.
Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес:
всички уби безпощадно Ахил, бързоног и божествен,
между овце белорунни и тежкокопитни говеда.
425 Моята майка, царица на Плакската област гориста,
пленница тука докара, плячкосал и други богатства.
После я върна обратно, взел откуп несметен за нея,
но Артемида със лък я срази във двореца ни бащин.
Хекторе, ти си ми всичко; и татко, и майка почтена,
430 ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!
Хайде смили се сега, не напущай високата кула,
да не оставиш жена си вдовица, детето — сираче.
Хайде войската задръж при смокинята дива,[70] където
Троя е най-уязвима, стената най-лесно достъпна.
435 Трижди я вече нападат най-дръзки и храбри ахейци
с двамата мощни Аякси и силния Идоменея,
с двамата братя Атриди и смелия син на Тидея.
Може би вещ прорицател умело насам ги насочва
или пък техният дух ги подтиква и тъй направлява.“
440 А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза:
„Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,
но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,
ако избягам далече от битката като страхливец.
Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда
445 винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,
за да печеля най-хубава слава за мене и татко.
Вече разбирам добре във сърцето си и във душата:
ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
заедно с нея Приам и народът на царя Приама.
450 Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка,
нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,
нито на моите братя, които, безбройни и храбри,
скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,
колкото твоята участ, когато незнаен ахеец
455 плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа.
В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,
от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш
волю-неволю със болка; принуда над тебе ще тегне.
Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:
460 «Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи
от конеборци троянци, когато се биха при Троя.»
Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,
тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.
Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,
465 за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!“
Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.
С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,
силно смутено от външния вид на баща си обичан:
светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,
470 щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема.
Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.
Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема
и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.
После целуна любимото чедо, в ръце го подруса
475 и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:
„Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,
както баща си да стане известен сред всички троянци,
тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!
Нека да казват за него, когато от битка се връща:
480 «Той и баща си по храброст надмина.» След тежка победа
кървава плячка да носи и своята майка да радва.“
Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.
Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.
Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,
485 нежно с ръка я погали и думи такива й каза:
„Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!
Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.
Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:
нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.
490 Хайде върви си във къщи и своята работа гледай —
стана и хурката. Карай слугините сръчно да вършат
тяхната работа къщна. За битката грижа ще имат
всички герои във Троя, но най-много аз ще се грижа.“
Хектор тъй каза и шлема си с конската грива наложи.
495 А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за в къщи,
често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.
Щом като стигна в двореца на мъжегубителя Хектор,
вътре завари тя много от свойте покорни слугини.
Плач и ридание мигом у тях Андромаха възбуди.
500 Дружно слугините в къщи оплакваха живия Хектор:
смятаха вече, че няма от боя дома да се върне,
няма гнева и ръцете на лютия враг да избегне.
Парис се дълго не бави във своята къща висока;
след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,
505 тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи.
Както жребец, във обора запиран на ясли, когато
скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,
гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,
все нависоко си вдига главата и грива развява
510 върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,
живо краката го носят в желани лъки за конете:
също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,
радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.
Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.
515 Брата си Хектора стигна, когато напускаше вече
мястото, гдето се беше простил със жена си любима.
Пръв Александър божествен така заговори на Хектор:
„Мили ми брате! Забавих те много, а бързаш да тръгнеш.
Аз не пристигнах навреме, тъй както ти беше поръчал.“
520 А шлемовеецът Хектор отвърна веднага на Парис:
„Брате мой! Никой човек справедлив сред почтените хора
твоето дело военно не хули, понеже си храбър,
но доброволно ти сам се отпускаш, отбягваш делата.
Страда сърцето ми, чуя ли укор за теб от троянци,
525 че преголеми неволи понасят те заради тебе.
Хайде сега да вървим; за това ще говорим и после,
щом като Зевс ни даде да налеем свободни в двореца
вино в препълнени кратери за боговете всевечни,
като отблъснем от Троя ахейците медноколенни.“
http://chitanka.info/lib/text/2033/7#textstart