3o4o.net

Среща на Хектор и Андромаха

....

Хектор, синът на Приама, пристигна в двореца на Парис,

Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,

315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.

Те му направиха вещо двореца със двор и със спалня

горе в акропола, близо до царя Приама и Хектор.

Хектор божествен в двореца му влезе със копие дълго

до единадесет лакти, а медният връх му блестеше,

320 плътно затегнат за здравата дръжка със пръстен от злато.

В женската стая завари той Парис сред чудни доспехи:

пробваше щитове, ризници, лъкове силно извити.

Там и Елена аргийка седеше със свойте слугини:

работи дивни поръчваше на дългополи робини.

325 Хектор щом брат си съгледа, обидни му думи продума:

„Клетнико! Време намери да трупаш в душата си ярост!

Гинат войските безспирно край Троя и стръмната крепост.

Заради теб се разпали жестокият бой край града ни.

Трябваше сам да се бориш и всички край тебе да мъмриш,

330 щом ги съгледаш да бягат страхливо от тъжната битка!

Тръгвай! Дано да не пламне градът ни от вражески огън!“

Богоподобният цар Александър така му отвърна:

„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих.

Всичко сега ще ти кажа, а ти ме изслушай спокойно.

335 В спалнята не от омраза и гняв към троянци останах,

само желаех да бъда самичък със своята мъка.

Мойта съпруга със ласкави думи към бой ме подтиква.

Мен ми се струва сега, че това по-изгодно ще бъде:

често менява победата свойте герои любимци.

340 Хайде почакай ме тук да си сложа доспехите бойни,

или тръгни: ще побързам след тебе и сам ще те стигна.“

Тъй каза, а шлемовеецът Хектор му нищо не рече.

С ласкави думи тогава Елена на Хектор продума:

„Мили ми девере! Девер на кучка омразна, прокобна!

345 Трябваше в същото време, когато ме раждала мама,

буря свирепа да духне, във дън планина да ме скрие

или в дълбока, пенлива вълна на море многошумно,

да ме погълне водата, преди да се случат злините.

Щом боговете решиха такива беди да настъпят,

350 нежна съпруга да станех поне на герой благороден,

който да чувствува хулите хорски, обидните думи.

Днес малодушен е Парис, такъв ще остане и после,

вярвам обаче, че той ще получи за всичко отплата.

Девере, хайде сега ти ела и седни на креслото,

355 тъй като мъка ти гложде душата най-много от всички

заради мене безсрамната и за вината на Парис.

Зевс олимпийски на двама ни даде печалната участ,

за да сме после прославяни ние от бъдните хора.“[68]

А шлемовеецът, светлият Хектор така й отвърна:

360 „Ти ме не карай, любезно Елено, да сядам: не мога.

Мойто сърце ме припира да браня неспирно троянци:

вече те много тъгуват, че аз се отлъчих от боя.

Ала подканяй ти Парис и нека той сам да побърза,

за да ме скоро настигне, догдето в града се намирам.

365 Аз у дома ще отида и своите близки ще видя:

моята мила съпруга и мойто невръстно момченце.

Никак не зная дали ще се върна отново от боя,

или с ръце на ахейци безсмъртните ще ме погубят.“

Каза така шлемовеецът Хектор Приамов и тръгна.

370 Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден,

но белоръка, добра Андромаха дома не намери.

Заедно с малката рожба и хубавопола слугиня

беше на кулата спряла, ридаейки, в сълзи обляна.

Щом не завари в двореца почтената своя съпруга,

375 Хектор застана на прага и тъй на прислугата рече:

„Хайде, служителки верни, веднага кажете ми точно,

где белоръка, добра Андромаха отиде от къщи —

пак ли при своите зълви и гиздавополи етърви

или във храма на мъдра Атина, където и други

380 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна?“

А икономката сръчна така отговори на Хектор:

„Хекторе, щом настояваш, сега ще ти кажа най-точно:

нито при своите зълви и гиздавополи етърви,

нито във храма на мъдра Атина отиде, където

385 хубавокъдри троянки смиляват богинята страшна,

но се отправи към градската кула, когато научи

колко троянците страдат, каква е ахейската сила.

Хукнала тя като луда, пристигна на градската крепост:

дойката с нея вървеше и носеше в скути детето.“

390 Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи.

Тръгна обратно по същите улици, гладко настлани.

Мина просторния град и пристигна до Скейските порти:

трябваше скоро през тях да излезе в полето широко.

Там Андромаха, жена му любима, притича към него.

395 Щерка богата[69] тя беше на храбрия Еетиона,

който живееше дълго под Плак, планината гориста,

в Тива плакийска, царуващ над много мъже киликийци.

Бе дъщеря му съпруга на меднохитонния Хектор.

Тя го пресрещна, а с нея вървеше слугинята вярна,

400 носейки в свойте прегръдки невръстното, мъжко детенце,

чедо обично на Хектор, подобно на ярка звездица.

Хектор го с радост зовеше Скамандър, а всички троянци —

Астианакс, че единствен защитник на Троя бе Хектор.

Той се усмихна тогава, загледан безмълвно детето.

405 Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.

Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:

„Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш

свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка;

скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно

410 скупчени теб ще нападнат и тъй ще ти грабнат живота.

По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна!

Няма да има за мене утеха, когато погинеш.

Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.

С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми,

415 високопортната Тива, цветущия град киликийски,

в пепел превърна и татка ми Еетиона погуби.

Ала не взе му доспехите — жал му обхвана душата.

Тялото сложи на клада ведно със доспехите пъстри

и му издигна могила, а горските нимфи прекрасни,

420 щерки на Зевса всесилен, сами посадиха дървета.

Имах аз братя седмина, родени в двореца ни бащин.

Всички в деня съдбоносен отидоха долу при Хадес:

всички уби безпощадно Ахил, бързоног и божествен,

между овце белорунни и тежкокопитни говеда.

425 Моята майка, царица на Плакската област гориста,

пленница тука докара, плячкосал и други богатства.

После я върна обратно, взел откуп несметен за нея,

но Артемида със лък я срази във двореца ни бащин.

Хекторе, ти си ми всичко; и татко, и майка почтена,

430 ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!

Хайде смили се сега, не напущай високата кула,

да не оставиш жена си вдовица, детето — сираче.

Хайде войската задръж при смокинята дива,[70] където

Троя е най-уязвима, стената най-лесно достъпна.

435 Трижди я вече нападат най-дръзки и храбри ахейци

с двамата мощни Аякси и силния Идоменея,

с двамата братя Атриди и смелия син на Тидея.

Може би вещ прорицател умело насам ги насочва

или пък техният дух ги подтиква и тъй направлява.“

440 А шлемовеецът, славният Хектор тогава й каза:

„Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,

но ме е срам от троянци и от дългополи троянки,

ако избягам далече от битката като страхливец.

Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда

445 винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,

за да печеля най-хубава слава за мене и татко.

Вече разбирам добре във сърцето си и във душата:

ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,

заедно с нея Приам и народът на царя Приама.

450 Толкова мен ме не плаши троянската бъдеща мъка,

нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,

нито на моите братя, които, безбройни и храбри,

скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,

колкото твоята участ, когато незнаен ахеец

455 плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа.

В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,

от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш

волю-неволю със болка; принуда над тебе ще тегне.

Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:

460 «Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи

от конеборци троянци, когато се биха при Троя.»

Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,

тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.

Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,

465 за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам!“

Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.

С плач се пригуши детето в гърдите на своята дойка,

силно смутено от външния вид на баща си обичан:

светлата, лъскава мед го уплаши и конската грива,

470 щом я видя да се вее страхотно отгоре на шлема.

Милият татко и нежната майка за миг се засмяха.

Снажният Хектор веднага свали от главата си шлема

и на земята го сложи, излъчващ сияние ярко.

После целуна любимото чедо, в ръце го подруса

475 и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:

„Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,

както баща си да стане известен сред всички троянци,

тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!

Нека да казват за него, когато от битка се връща:

480 «Той и баща си по храброст надмина.» След тежка победа

кървава плячка да носи и своята майка да радва.“

Рече и сложи детето в ръцете на свойта съпруга.

Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.

Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,

485 нежно с ръка я погали и думи такива й каза:

„Свидна! Недей изтезава сърцето си с толкова горест!

Мимо съдбата не може човек да ме прати при Хадес.

Смятам, че никой от хората свойта съдба не избягва:

нито героят, ни слабият, щом е роден на земята.

490 Хайде върви си във къщи и своята работа гледай —

стана и хурката. Карай слугините сръчно да вършат

тяхната работа къщна. За битката грижа ще имат

всички герои във Троя, но най-много аз ще се грижа.“

Хектор тъй каза и шлема си с конската грива наложи.

495 А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за в къщи,

често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.

Щом като стигна в двореца на мъжегубителя Хектор,

вътре завари тя много от свойте покорни слугини.

Плач и ридание мигом у тях Андромаха възбуди.

500 Дружно слугините в къщи оплакваха живия Хектор:

смятаха вече, че няма от боя дома да се върне,

няма гнева и ръцете на лютия враг да избегне.

Парис се дълго не бави във своята къща висока;

след като бе си облякъл прочутите медни доспехи,

505 тръгна през Троя със устрем, уверен в нозете си бързи.

Както жребец, във обора запиран на ясли, когато

скъса въжето и тичайки, тропа с копита в полето,

гордо препуска и често се къпе в реката пенлива,

все нависоко си вдига главата и грива развява

510 върху плещите си мощни, уверен във своята хубост,

живо краката го носят в желани лъки за конете:

също тъй Парис се спусна от стръмната крепост на Троя,

радостен, святкащ във свойте доспехи, подобен на слънце.

Леко нозете му бързи го носеха право през Троя.

515 Брата си Хектора стигна, когато напускаше вече

мястото, гдето се беше простил със жена си любима.

Пръв Александър божествен така заговори на Хектор:

„Мили ми брате! Забавих те много, а бързаш да тръгнеш.

Аз не пристигнах навреме, тъй както ти беше поръчал.“

520 А шлемовеецът Хектор отвърна веднага на Парис:

„Брате мой! Никой човек справедлив сред почтените хора

твоето дело военно не хули, понеже си храбър,

но доброволно ти сам се отпускаш, отбягваш делата.

Страда сърцето ми, чуя ли укор за теб от троянци,

525 че преголеми неволи понасят те заради тебе.

Хайде сега да вървим; за това ще говорим и после,

щом като Зевс ни даде да налеем свободни в двореца

вино в препълнени кратери за боговете всевечни,

като отблъснем от Троя ахейците медноколенни.“

http://chitanka.info/lib/text/2033/7#textstart

Gorecki Symphony 3

My Immortal

Какво ти стана, Реме, да не си нещо кахърен?

pocti_bezobidna написа:Какво ти стана, Реме, да не си нещо кахърен?

готви се да играе ролята на Андромаха...

Не.

Хектор винаги ми е бил любимец. И има много сила и красота в тази тяхна любов и раздяла. Защо трябва да съм кахърен, за да ме боли и да се чувствам извисен едновременно? За да съм и жертва, и виновен ли? Прочее, има много поговорки, за които се сеща сега, но ще спомена само две и то на български този път

Красиво и благородно е да умреш за родината.

и

Истинкото удоволствие е сериозно/дълбоко нещо.

Nobilis oblige! Омир бая се е постарал да подчертае, че щастливо е било детето, пораснало със спомена за такъв баща. "Скамандър" Пише ли дали го убиват. Той си ги изброява тия работи!

П.П. Бърти Устрам би казал, че трябва да си супер абдал за да се юрнеш нанякъде, отказвайки да сложиш морна глава в пазвата на девойката. Говореше за Екселсиор ако не ме лъже паметта, велико(но незвестно нам парче) на Уонгфелоу.

Remmivs написа:Не.

Хектор винаги ми е бил любимец. И има много сила и красота в тази тяхна любов и раздяла. Защо трябва да съм кахърен, за да ме боли и да се чувствам извисен едновременно? За да съм и жертва, и виновен ли? Прочее, има много поговорки, за които се сеща сега, но ще спомена само две и то на български този път

Красиво и благородно е да умреш за родината.
и
Истинкото удоволствие е сериозно/дълбоко нещо.

Ми щото едни кахърни ги пускаш днес.

всичко е едно
не е ли красива тази тъга
не те ли кара да виждаш още по-добре света
и да го обичаш още повече
и да го усещаш с всяко свое вдъхване
защо трябва да въртим нещата само около безгрижието
сестра му е тъгата
и нея трябва да приемем и прегърнем
защото всичко е едно

Green Light написа:Nobilis oblige! Омир бая се е постарал да подчертае, че щастливо е било детето, пораснало със спомена за такъв баща. "Скамандър" Пише ли дали го убиват. Той си ги изброява тия работи!

П.П. Бърти Устрам би казал, че трябва да си супер абдал за да се юрнеш нанякъде, отказвайки да сложиш морна глава в пазвата на девойката. Говореше за Екселсиор ако не ме лъже паметта, велико(но незвестно нам парче) на Уонгфелоу.

Загива доколкото помня. Както и повечето троянци, а Андромаха е пленена.

А какво би казал Джийвс?

Remmivs написа:

Green Light написа:Nobilis oblige! Омир бая се е постарал да подчертае, че щастливо е било детето, пораснало със спомена за такъв баща. "Скамандър" Пише ли дали го убиват. Той си ги изброява тия работи!

П.П. Бърти Устрам би казал, че трябва да си супер абдал за да се юрнеш нанякъде, отказвайки да сложиш морна глава в пазвата на девойката. Говореше за Екселсиор ако не ме лъже паметта, велико(но незвестно нам парче) на Уонгфелоу.

Загива доколкото помня. Както и повечето троянци, а Андромаха е пленена.

А какво би казал Джийвс?

Навярно нещо нестандартно. Например: "Както кажете, сър" Джийвс е умен пич и разбира нещата.
Но и без Джийвс мога да ти кажа, че когато се отнася до избор между храброст на бойното поле в защита на род и родина, и страхливо криене под юргана с някоя мадама, избор просто липсва. Предополагам сам се досещаш как би потъпил всеки истински мъж и джентълмен. Може ли да остави жената сама?!

На мен пък това ми се набоде в очите още в началото

Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,
315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.

И се замислих, че (почти) няма граници пред това, което бих могъл да направя самичък
с 315 майстори, разбира се
или 300010000500000 примерно
щото явно те не са от знаКчение...

Green Light написа:Навярно нещо нестандартно. Например: "Както кажете, сър" Джийвс е умен пич и разбира нещата.
Но и без Джийвс мога да ти кажа, че когато се отнася до избор между храброст на бойното поле в защита на род и родина, и страхливо криене под юргана с някоя мадама, избор просто липсва. Предополагам сам се досещаш как би потъпил всеки истински мъж и джентълмен. Може ли да остави жената сама?!

Хектор не е имал избор, наистина. Той е знаел, че е обречен и, че боговете подкрепят ахейците и че той и Троя си отиват. Освен това го е било страх. Даже много. И се е опитал да избегне битката с Ахил в началото. Но после е победил страховете си и въпреки, че е бил наясно какво следва се е обърнал и го е посрещнал лице в лице. Това е огромна сила. Да победиш себе си. Докато Ахил богоравен е бил просто равен на боговете и подкрепян от тях. Велик герой също, защото избира вместо да живее в охолство и мадами с юргани до дълбоки старини и споменът за него да умре с него, да умре млад и в зенита си, но да бъде запомнен вовеки. Горделиво копеле е бил Ахил. А Хектор е бил човек. Човек на честта.

Gaspode написа:На мен пък това ми се набоде в очите още в началото
...
И се замислих, че (почти) няма граници пред това, което бих могъл да направя самичък
с 315 майстори, разбира се
или 300010000500000 примерно
щото явно те не са от знаКчение...

315 е строфата
има линк
не съм редактирал
ма кой да чете илияда

Remmivs написа:

Gaspode написа:На мен пък това ми се набоде в очите още в началото
...
И се замислих, че (почти) няма граници пред това, което бих могъл да направя самичък
с 315 майстори, разбира се
или 300010000500000 примерно
щото явно те не са от знаКчение...

315 е строфата
има линк
не съм редактирал

Ми аз нататък не четох, камо ли па линка :)
Няма знаКчение бройката - принципен е въпросът

Gaspode написа:На мен пък това ми се набоде в очите още в началото

Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,
315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.

И се замислих, че (почти) няма граници пред това, което бих могъл да направя самичък
с 315 майстори, разбира се
или 300010000500000 примерно
щото явно те не са от знаКчение...

315 е номера на пфу четиристишието, бе зевзек! И като построиш, риш къща с майсторите твърде известни, тогава какво ще кажеш, майсторите ми направиха къща ела се разполагай приятелю и бъди рахат? Или ела примерно тука, Грийне, приятелю на мои разноски една две три седмици, едни на туй барбекю каменостенно, натопи морни си устни в Джони Уокър зелен етикет от оня картоненоопакован кашон , понеже тука нали, къща вдигнах аз самичък, но с мисълта за твоето полгодишно тва присъствие.

Remmivs написа:

Green Light написа:Навярно нещо нестандартно. Например: "Както кажете, сър" Джийвс е умен пич и разбира нещата.
Но и без Джийвс мога да ти кажа, че когато се отнася до избор между храброст на бойното поле в защита на род и родина, и страхливо криене под юргана с някоя мадама, избор просто липсва. Предополагам сам се досещаш как би потъпил всеки истински мъж и джентълмен. Може ли да остави жената сама?!

Хектор не е имал избор, наистина. Той е знаел, че е обречен и, че боговете подкрепят ахейците и че той и Троя си отиват. Освен това го е било страх. Даже много. И се е опитал да избегне битката с Ахил в началото. Но после е победил страховете си и въпреки, че е бил наясно какво следва се е обърнал и го е посрещнал лице в лице. Това е огромна сила. Да победиш себе си. Докато Ахил богоравен е бил просто равен на боговете и подкрепян от тях. Велик герой също, защото избира вместо да живее в охолство и мадами с юргани до дълбоки старини и споменът за него да умре с него, да умре млад и в зенита си, но да бъде запомнен вовеки. Горделиво копеле е бил Ахил. А Хектор е бил човек. Човек на честта.

Е, Ахил е и (почти) безсмъртен освен всичко. Пък и доколкото помня, много добре знае какво го чака, ако тръгне за Троя. И че не Хектор ще го целне където трябва.

ПП. Стига с това "човек това честта, мъж на честта", може ли

Gaspode написа: ...
Няма знаКчение бройката - принципен е въпросът

Водиш си диспута съвсем по модел на Платон , принципа е важен, тва, че някой не си е редактирал бройката е само подробност.

Green Light написа:

Gaspode написа:На мен пък това ми се набоде в очите още в началото

Парис го беше издигнал самичък с мъжете зидари,
315 майстори твърде известни на времето в плодната Троя.

И се замислих, че (почти) няма граници пред това, което бих могъл да направя самичък
с 315 майстори, разбира се
или 300010000500000 примерно
щото явно те не са от знаКчение...

315 е номера на пфу четиристишието, бе зевзек! И като построиш, риш къща с майсторите твърде известни, тогава какво ще кажеш, майсторите ми направиха къща ела се разполагай приятелю и бъди рахат? Или ела примерно тука, Грийне, приятелю на мои разноски една две три седмици, едни на туй барбекю каменостенно, натопи морни си устни в Джони Уокър зелен етикет от оня картоненоопакован кашон , понеже тука нали, къща вдигнах аз самичък, но с мисълта за твоето полгодишно тва присъствие.

Така, както поставяш въпроса, ще се спра на вариант 1 - майсторите ми направиха къща. Да не забравиш да носиш мръфки и оня кашоннеразопакован като идваш да се разполагаш. Рахат-локум имам.

Green Light написа:
И като построиш, риш къща с майсторите твърде известни, тогава какво ще кажеш, майсторите ми направиха къща ела се разполагай приятелю и бъди рахат? Или ела примерно тука, Грийне, приятелю на мои разноски една две три седмици, едни на туй барбекю каменостенно, натопи морни си устни в Джони Уокър зелен етикет от оня картоненоопакован кашон , понеже тука нали, къща вдигнах аз самичък, но с мисълта за твоето полгодишно тва присъствие.

:rotfl24::rotfl24:

pocti_bezobidna написа:
Водиш си диспута съвсем по модел на Платон , принципа е важен, тва, че някой не си е редактирал бройката е само подробност.

Добре де, какво тук значи някаква си личност? Па била тя и раз315тена?

pocti_bezobidna написа:Е, Ахил е и (почти) безсмъртен освен всичко. Пък и доколкото помня, много добре знае какво го чака, ако тръгне за Троя. И че не Хектор ще го целне където трябва.

ПП. Стига с това "човек това честта, мъж на честта", може ли

Е да де! Безсмъртен ама почти. Знаел е и той, че ще загине, но не от Хектор. Ма нали и аз това казах. Тръгнал е към Троя заради безсмъртието на Омир. Горделиво и нафукано копеле е бил Ахил. Но също има уважението ми, де. Еле пъ в първа песен. Но както и да е. Какъв човек/мъж е Хектор според теб. За да сме политически коректни. :blum::blum:

Gaspode написа:

Green Light написа:315 е номера на пфу четиристишието, бе зевзек! И като построиш, риш къща с майсторите твърде известни, тогава какво ще кажеш, майсторите ми направиха къща ела се разполагай приятелю и бъди рахат? Или ела примерно тука, Грийне, приятелю на мои разноски една две три седмици, едни на туй барбекю каменостенно, натопи морни си устни в Джони Уокър зелен етикет от оня картоненоопакован кашон , понеже тука нали, къща вдигнах аз самичък, но с мисълта за твоето полгодишно тва присъствие.

Така, както поставяш въпроса, ще се спра на вариант 1 - майсторите ми направиха къща. Да не забравиш да носиш мръфки и оня кашоннеразопакован като идваш да се разполагаш. Рахат-локум имам.

Какви приятели имам алеле...
Добре, момчета, жените тогава са за мен.
Нямам против да къркате и хапвате. И без това ще ви омръзне далеч по-бързо отколкото на мен. И все капка вино и парче мръвка ще остане. Не сте чак такива изедници...

ps
бе за виното не съм много сигурен, че ще остане (въпреки че пиете уиски май като гледам) ама предпочитам все пак първом жените
после ще си купя вино ако трябва
добре че не съм джаз
щеше да има дилема
голема
начи

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:Е, Ахил е и (почти) безсмъртен освен всичко. Пък и доколкото помня, много добре знае какво го чака, ако тръгне за Троя. И че не Хектор ще го целне където трябва.

ПП. Стига с това "човек това честта, мъж на честта", може ли

Е да де! Безсмъртен ама почти. Знаел е и той, че ще загине, но не от Хектор. Ма нали и аз това казах. Тръгнал е към Троя заради безсмъртието на Омир. Горделиво и нафукано копеле е бил Ахил. Но също има уважението ми, де. Еле пъ в първа песен. Но както и да е. Какъв човек/мъж е Хектор според теб. За да сме политически коректни. :blum::blum:

Какво значи какъв мъж/човек е бил?
Б@си, ми той в цялата "Илиада" се държи най-нормално. Единия герой, другия драмата му че ще умре млад, третия хич не му се ходи, ама като няма къде отива, пък прецаква плиятелите, като скача на щита. Петия се скарал с жена си пр. и пр. и пр.
Хектор не че няма избор - може и да си стои зад стените, и никой няма копче да му каже, щото е царския син, нал тъй, и в крайна сметка не е длъжен да плаща за брат си, дето от много вино и жени ей до къде е докарал цяла Троя.
100 души да прочетат историята, вероятно ще имат 100 различни обосновки за избора му. Или поне 50. Не мой да го вкарваш у клишето "мъж на честта".

Remmivs написа: Какви приятели имам алеле...
Добре, момчета, жените тогава са за мен.
Нямам против да къркате и хапвате. И без това ще ви омръзне далеч по-бързо отколкото на мен. И все капка вино и парче мръвка ще остане. Не сте чак такива изедници...

ps
бе за виното не съм много сигурен, че ще остане (въпреки че пиете уиски май като гледам) ама предпочитам все пак първом жените
после ще си купя вино ако трябва
добре че не съм джаз
щеше да има дилема
голема
начи

Моят добър приятел Тери казва (цитирам по памет), че на определени места можеш да си купиш всичко освен бира (в твоя случай вино и/или виски) и жени*.

А *-та в това изречение казва под линия: "Това е така, защото бирата и жените човек може само да вземе на заем. Аз за бирата не съм съгласен, но за жените...

Remmivs написа:Среща на Хектор и Андромаха

....

имахме една луда учителка по литература
и като каза, че трябва тирадата на терсит и отговора към него от втора глава да се наизусти...




Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи,

който в душата си въдеше разни слова непристойни,

дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,

215 стига това да разсмива събраните много аргийци.

Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:

с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,

вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.

Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.

220 Беше най-лютият враг на Ахила и цар Одисея.

Тях ги ругаеше често, а днес Агамемнона нагло

с крясък ужасен и злоба нападна. Затуй и ахейци

върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Викаше гръмко, обиждаше с хулни слова Агамемнон:

225 „Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?

Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш

’отбор жени многобройни, които ахейците щедро

даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.

Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой

230 конесмирител троянец за откуп на чедо, което

вързано ти си получил от мен или други ахейци?

Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,

скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно

все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.

235 Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!

Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане

тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види

полза дали му принасяме, или не служим за нищо.

Той оскърби и Ахила, герой по-юначен от него,

240 силом отне му наградата скъпа и сам я владее.

Но отстъпчив е Ахил и в гърдите си жлъч не запазва:

иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“

Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските.

Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен,

245 гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи:

„Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития!

Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш.

Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора,

дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди.

250 Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете,

да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш.

Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат:

славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи.

Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев,

255 тъй като много награди му дават герои данайски;

вожда известен осмиваш и укори сипеш по него.

Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно:

само да чуя отново така да дърдориш безумно,

мойта глава да не бъде върху раменете ми вече

260 и да не бъда баща на любимия син Телемаха,

ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна,

плаща с хитона, които ти срамните части покриват:

ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити,

вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“

265 Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.

Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни.

Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл.

Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна,

сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите.

270 Весело там се присмяха над него, макар натъжени.



още помня тук-там някои редове
сега чак се замислям, че това въставане срещу авторитетите ми е повлияло
и друго, не по-малко важно, осъзнавам , че още тогава мъжете са ги обиждали, че са жени
" Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци! "

Сексистка! И жените ги обиждат на "мъже" ама от нас гък не си чула.

Remmivs написа:Не.

Хектор винаги ми е бил любимец. И има много сила и красота в тази тяхна любов и раздяла. Защо трябва да съм кахърен, за да ме боли и да се чувствам извисен едновременно? За да съм и жертва, и виновен ли? Прочее, има много поговорки, за които се сеща сега, но ще спомена само две и то на български този път

Красиво и благородно е да умреш за родината.

и

Истинкото удоволствие е сериозно/дълбоко нещо.

точно - даже да е плитко удоволствие, когато е дълбоко е сериозно

holi_day написа:

Remmivs написа:Среща на Хектор и Андромаха

....

имахме една луда учителка по литература
и като каза, че трябва тирадата на терсит и отговора към него от втора глава да се наизусти...


още помня тук-там някои редове
сега чак се замислям, че това въставане срещу авторитетите ми е повлияло
и друго, не по-малко важно, осъзнавам , че още тогава мъжете са ги обиждали, че са жени
" Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци! "

после що го чакала Пенелопа 20 години

Semiramis написа:
после що го чакала Пенелопа 20 години

Ако кажа що, ще обидя Пенелопа

Remmivs написа: Горделиво и нафукано копеле е бил Ахил. Но също има уважението ми, де. Еле пъ в първа песен.

А какво мислиш за сексуалните му предпочитания
Щото мотивите му за боя с Хектор всъщност нямат много общо с войната.
Как ти се вмества това в понятията за мъжественост и недоволството от някои паради?

pocti_bezobidna написа:

Semiramis написа:
после що го чакала Пенелопа 20 години

Ако кажа що, ще обидя Пенелопа

Най-много комплимент да и направиш, като я знам каква е

обаче по мъжките образи ми харесва като задълбаваш

Semiramis написа:...
после що го чакала Пенелопа 20 години

това за момъка Одисей ... не знам дали е ахеец. Помня, че той е от Итака...

ELBI написа:

Semiramis написа:...
после що го чакала Пенелопа 20 години

това за момъка Одисей ... не знам дали е ахеец. Помня, че той е от Итака...

с Гаспод ли ме обърка, що ли?
за разлика от него, мисля че си прав!


ма къде е той, къде съм аз ..

Semiramis написа:

ELBI написа:

Semiramis написа:...
после що го чакала Пенелопа 20 години

това за момъка Одисей ... не знам дали е ахеец. Помня, че той е от Итака...

с Гаспод ли ме обърка, що ли?
за разлика от него, мисля че си прав!


ма къде е той, къде съм аз ..

Знам къде съм, предполагам горе долу къде си ти, обаче въпреки това не вдявам кой с кво ме е объркал и защо той да е прав а не аз....

pocti_bezobidna написа:А какво мислиш за сексуалните му предпочитания
Щото мотивите му за боя с Хектор всъщност нямат много общо с войната.
Как ти се вмества това в понятията за мъжественост и недоволството от някои паради?

не вярвам аз в такава пропаганда
може и да е била най-тачена любовта между мъжете и най-висша в древността
но все пак никъде не е споменато, че е бил педал
можем само да умуваме по въпроса
и да ти кажа още нещо
аз също бих убил заради някои мъже
това прави ли ме педал

и да ме прави
пука ми
пак бих

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:А какво мислиш за сексуалните му предпочитания
Щото мотивите му за боя с Хектор всъщност нямат много общо с войната.
Как ти се вмества това в понятията за мъжественост и недоволството от някои паради?

не вярвам аз в такава пропаганда
може и да е била най-тачена любовта между мъжете и най-висша в древността
но все пак никъде не е споменато, че е бил педал
можем само да умуваме по въпроса
и да ти кажа още нещо
аз също бих убил заради някои мъже
това прави ли ме педал

и да ме прави
пука ми
пак бих

Каква пропаганда, той Омир си го е написал.
Никаква пропагадна няма, само дето по соца ни хързулваха по линията на
"нерушимото мъжко приятелство, дето оставя рани нелечими в стоманените сърца на великите мъже".
(ша ма прощавате за клишето). Пък и мъжествеността някак си не се връзва с мъжката любов.
Щото по соца педали и хомосексуалисти нямаше,
тъй като в нашето социалистическо физически и морално чисто общество,
място за такива извратености няма, другари.

Би убил? Наистина ли? Я си помисли пак.
Знаеш, че сега не е като пред стените на Троя.
Вместо паметник да ти дигнат неръкотворен, ще ти пернат едно 10-ина годинки.
Стават такива работи, съре, колкото и недоверчив да си към съдебната система.

pocti_bezobidna написа:Каква пропаганда, той Омир си го е написал.
Никаква пропагадна няма, само дето по соца ни хързулваха по линията на
"нерушимото мъжко приятелство, дето оставя рани нелечими в стоманените сърца на великите мъже".
(ша ма прощавате за клишето). Пък и мъжествеността някак си не се връзва с мъжката любов.
Щото по соца педали и хомосексуалисти нямаше,
тъй като в нашето социалистическо физически и морално чисто общество,
място за такива извратености няма, другари.

Би убил? Наистина ли? Я си помисли пак.
Знаеш, че сега не е като пред стените на Троя.
Вместо паметник да ти дигнат неръкотворен, ще ти пернат едно 10-ина годинки.
Стават такива работи, съре, колкото и недоверчив да си към съдебната система.

Защо трябва непременно мъжкото приятелство да минава през ануса според теб? Прости френския ми. И не ми пука за 10 или доживот. Мъжете не сме като вас. При нас понякога извират тъмни и мощни емоции неподвластни на помисляне. Такъв е видът ни от милиони години и въпреки цялата напереност на унисекса и феминизма в последното столетие нищо не се е променило дълбоко вътре в нас. Звярът е там. И не би се поколебал да излезе ако падне човек когото обичаш бил той мъж, жена или дете. Впрочем аз и децата си обичам. Педофил ли съм?

Вземи се в ръце! Не отричам, че е имало (твърде вероятно съгласно находките) хомосексуални лигеони, както и че в древна Елада и Рим, че и по други места мъжеложството е било норма, а не изключение. Но не ми казвай, че не можеш да обичаш истински и да милееш истински и да си готов на всичко за човек от същия пол като теб освен ако не си в сексуални сношения с него. Това е пълна глупост!

Gaspode написа: Знам къде съм, предполагам горе долу къде си ти, обаче въпреки това не вдявам кой с кво ме е объркал и защо той да е прав а не аз....

хаха, горкия

ми не може пък винаги да си прав, бе

Remmivs написа: Защо трябва непременно мъжкото приятелство да минава през ануса според теб?

Не твърдя, че мъжкото минава през ануса. Твърдя, че не се определя от това къде си го пъхаш.

Remmivs написа:Мъжете не сме като вас. При нас понякога извират тъмни и мощни емоции неподвластни на помисляне. Такъв е видът ни от милиони години и въпреки цялата напереност на унисекса и феминизма в последното столетие нищо не се е променило дълбоко вътре в нас. Звярът е там. И не би се поколебал да излезе ако падне човек когото обичаш бил той мъж, жена или дете.

Оле, оле. Не думай!

Remmivs написа: Впрочем аз и децата си обичам. Педофил ли съм?

:shocked: Това пък как ти хрумна? Много странна констататция.

Remmivs написа: Вземи се в ръце! Не отричам, че е имало (твърде вероятно съгласно находките) хомосексуални лигеони, както и че в древна Елада и Рим, че и по други места мъжеложството е било норма, а не изключение. Но не ми казвай, че не можеш да обичаш истински и да милееш истински и да си готов на всичко за човек от същия пол като теб освен ако не си в сексуални сношения с него. Това е пълна глупост!

Ама не мога да разбера защо така се бунтуваш срещу факта, че според Омир (не според мен, често казано, на мен хич не ми дреме), Ахил е сексуални отношения с Патрокъл и е бил доста привързан към него. Това не го прави по-малко мъж. Скача, фърчат глави наред, кръв се лее, все пак пича е безсмъртен (почти) и не му пука особено. Пък не дай си боже да не му дадат полагащата му се част от плячката - завира се обиден в шатрата, пък нека мрат без него, като не му уважават мъжката чест.

Покажи ми точно къде Омир е написал, че Ахил прави секс с Патрокъл, моля.

Защото всичко друго е тълкувания и умишления разни.

И локигата за децата е същата като тази на Ахил. Ахил е обичал Патрокъл до смърт. Но това далеч не означава, че е правил секс с него.