3o4o.net

...в езика на дедите ни!

Като човек отрасъл със западните говори, няма как да не ми хареса статията.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВМРО

СПОРОВЕТЕ около съвременния български език не са отскоро, но занимават българската общественост отново през последните месеци. Цялата дискусия обаче бе сведена до това дали да остане, или да отпадне пълният член.

Че пълният член трябва да остане, защото отразява специфична особеност на българския език, присъща само нему, е повече от ясно. Но встрани от вниманието останаха доста по-важни въпроси, които засягат бъдещето не само на езика, но и на рода български.

Българският книжовен език в сегашния си вид представлява не дотам представителна извадка от богатството и разнообразието на българските диалекти, подчинена на правила и норми, които правят изключително трудни всякакви промени в интегрирането на пренебрегнатите от книжовния език говори.

В официалния език почти напълно липсват особеностите на западните говори, чиито носители са поне 50% от българите. Ако броим и българите в Македония и Сърбия - и повече от половината. Напълно е възтържествувало якането за сметка на екането, а думи от източните диалекти са издигнати в ранг на книжовни, докато техните западни синоними са оставени като диалектни.

Не е ясно защо думата крак например е книжовна, а нога е диалектна, с какво се различава искам от сакам, та първата е книжовна, а втората - диалектна?!

Получават се интересни куриози - не казваме подкрачие, а подножие или пък каменно, а не камъково, въпреки че книжовната дума е камък, а не камен, както е в западните говори и особено в Македония.

Като цяло това е ситуация, която се е създала още преди Освобождението на България от турско робство и която още в ранните години от формирането на книжовния ни език е притеснявала бащите на българската книжовност и култура.

Въпреки че източната книжовна норма започва да доминира осезаемо още от средата на XIX в., в българския език е оставено достатъчно място за западните говори.

Освен това в азбуката присъства и ятовата гласна, обозначаваща звука широко "е", което се изразява в явлението “променливо я” - много важно предимство за привържениците на езиковото единство на българския народ. Тя дава възможност думи като вяра да бъдат изписвани по един начин и да се произнасят по два различни, еднакво правилни от книжовна гледна точка, начина (вяра и вера).

Освен това в речниковия фонд на езика са оставени много думи от западните говори, което до известна степен им гарантира представителност и равноправие. Дори и това обаче се оценявало като недостатъчен компромис, който в бъдеще би заплашил целокупното единство на езика.

В българския език неколкократно се извършват реформи, които в общи линии приключват през 1945 г. с изхвърлянето на 3 букви от азбуката, премахването на краесловния "ер" и налагане на пълно превъзходство на източните говори в книжовния език.

Това е най-голямата услуга, която се прави на току-що създадения през декември 1944 г. македонски език. България се отказва от западните си говори, чиито най-характерни черти веднага са заграбени от македонистите.

Освен това изхвърлянето на ятовата гласна от азбуката и налагането като единствено правилно на източното произношение водят до явлението свръхякане, разпространено предимно в западните говори.

Свръхякането се изразява в чиста замяна на "е" - естествения наследник на широкото "е" в западните говори - с меко "а" във всички позиции, тоест произношение - бял - бяли, голям - голями.

Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин.

Към сегашния момент от развитието на българския език има неща, които би било добре да се случат в най-скоро време, но две от тях са с особена важност:

1. Трябва да се върне буквата за ятовата гласна, с което да се възстанови нарушеното единство между източните и западните български говори.

2. Да се обогати речниковият фонд на българския език с повече думи от диалектните ни западни говори, особено с говори от Македония.

Провеждането на толкова мащабна реформа ще изисква сериозни усилия и най-вече единомислие по отношение на осъществяването й, защото ще е нужно половината от българския народ да направи изключително сериозен жест към останалата част от българите - не само в България, но и в Македония.

Ще има доста спорове около това дали е нужно и дали то няма да обремени езика с допълнителни правила и норми. Ще се спори дали няма допълнително да се затормозят учениците, които и без това стана модно да бъдат по презумпция обвинявани, че са неграмотни.

Ще има всякакви мнения. Но не трябва да се забравя каква е целта и какво се иска от подобни ходове. Не на последно място - пълното приобщаване на македонските говори към книжовния ни език ще обезсмисли напълно съществуването на т.нар. македонски език, който вече ще се различава от българския единствено по количеството сръбска лексика, останала в него. А само тази идея си заслужава реформата.

Редакцията е готова дапубликува и други мнения по проблема.

Та - вашето мнение и коментари по статията - молим.

БоЕВ написа: Не е ясно защо думата крак например е книжовна, а нога е диалектна, с какво се различава искам от сакам, та първата е книжовна, а втората - диалектна?!

Ами на мен ми хареса статията. Аз къде на майтап, къде наистина доста мисля как да подобря правописа си и сигурно това ме кара да разсъждавам върху правилата. (Които знаят не мислят)
"Западния" говор ми е чужд, но че е чисто български е ясно и би трябвало да намери място в книжовния език.
Най- много ще ми хареса един повсеместен разговор по темата. Думата е обществен дебат. Един дългогодишен, разпален обществен дебат за това как всички ние да използваме цветистия и и свеж български език. Ето това ще ми хареса.

Горния цитат съм го оставил за да ти кажа, че такива примери са безброй. Примера е за съставни думи от форми, които не са книжовни, но не е само това. Български думи има от чуждици, при положение че на езика от които е взаимствана чуждицата такава дума липсва. Дузпа иде от френското 12 крачки, но на френски тази дума е пеналти. Има думи които са съставени наполовина от латиски наполовина от руски чуждици. Например въглехидрат. Въглерод е от руски, хидрат- от латински. Ако думата е русизъм би трябвало да е въглевод, или углевод, а ако иде от латински трябва да е карбохидрат.
Има за какво да си говорим относно българския език и темата не е само за кабинетни учени.

П.П Реформа, без обществен дебат би била грешка

БоЕВ написа:Та - вашето мнение и коментари по статията - молим.

ми какво да ти кажа
нека специалистите си кажат
На мен, която не съм връстница на всичките тези промени през годините, ми се струва изкуствено сега да се вкарват в езика ни реформаторски възгледи и то точно с идеята някого "Да се обогати речниковият фонд на българския език с повече думи от диалектните ни западни говори, особено с говори от Македония". Те ще върнат ли езика в "изходна позиция"? - не. И възможно ли е? И нужно ли е? Само ще стане една голяма мотаница* и смехория. Против изкуствеността съм. Против идеята за приобщаване на някой народ чрез показване колко близък е езика ни с неговия и да му казваме, че е част от нас, когато той не смята, че е така. Място има за всички.
Ми дай тогава Испания, Франция, Италия и Андора да вкарат в езиците си тепърва влияние от каталонските езици. Определили са ги като диалект и така си продължават нещата.
Що трябва да забождаме глави в миналото. Дори да се определя като грешка, убедена съм, че опитът за нейното „поправяне” ще доведе до големи недомислици.
И къф е тоя народ български, дет сега си търси езика?! Що не е реагирал на промените, когато са правени.
Какво градивно има в тия промени, които се предлагат?!
Само да въртим една мелница на празни обороти. И да спрягаме глагола „нещоправя си” – да бълваме научни статии по въпроса, да променяме книги и учебници, да спорим и за езика, щото ни са малко другите ежби и излагации!

Получават се интересни куриози - не казваме подкрачие, а подножие или пък каменно, а не камъково, въпреки че книжовната дума е камък, а не камен, както е в западните говори и особено в Македония.

но пък казваме междукрачие, а не междуножие

* - тая дума не е в българския книжовен език, ама ето употребявам си я.

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце!
Г.Г.Маркес - подписа на Холидей.

А за какво ти е такава любов?

Green Light написа:Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце!
Г.Г.Маркес - подписа на Холидей.

А за какво ти е такава любов?

За да дадеш на другия свобода. Т.е. на теб ти е нужно да го обичаш такъв какъвто той те обича. Ако на теб не ти е нужно да го обичаш и приемаш, тогава разрешаваш въпроса сам със себе си.
Боев, извинявай.

БоЕВ написа:Та - вашето мнение и коментари по статията - молим.

Благодарско, БоЕВ! Харесва ми!

Първата книга, която прочетох беше ЧИЧОВАТА ТОМОВА КОЛИБА. Бях на 5 и половина, изрових книгата от тавана на къщата на село. Беше със стария правопис с Ъ накрая на думите и някакво странно Е. Също " Съ 106 изяшни илюстрации въ текста. " - голямо четене падна

След години виждах същата книга, вече се казваше ЧИЧО ТОМОВАТА КОЛИБА

Относно езика - колкото повече, толкова повече! Нека да има по много от всичко и всякак да е правилно. И никакво махане на ПЪЛНИЯ ЧЛЕН. ПЪЛНИЯТ ЧЛЕН си е... хм... Колкото по-пълен...

п.п. бЕгай на 99-та страница

majemela4ka написа:

интересно

Цялото, естествено, не го изчетох, обаче това ми се наби в очите:

1. Трябва да се върне буквата за ятовата гласна, с което да се възстанови нарушеното единство между източните и западните български говори.

2. Да се обогати речниковият фонд на българския език с повече думи от диалектните ни западни говори, особено с говори от Македония.

Това означава диалектите да получат равен статут с книжовния български или поне движение в тая посока. Не ме кефи. Грамотният човек говори книжовен език. Не ме кефи да се сваля летвата.

преди 150 години е имало множество български диалекти. Имам 5 огромни тома с карти с диалекти. На едно място я-кат, на друго - е-кат и т.н. и т.н. Не е възможно да се изгради книжовен език на базата на всички диалекти. Като цяло езикът е ирационално нещо, та няма "най-добрия и най-правилния". Темата е инересна, но просто нашите деди (по-точно техните представители в нашето нар. събрание) са проспали момента. След избирането на Търновския диалект за официален има ужасно много критики точно от гл.т. на това, че Македония ни се отдалечава по този начин, ала ... уви - решението си е решение и ... е било взето.

Днес е повече (според мен) любопитно, а не прагматично да говорим за това. Иначе - част от моя род е също от там и по тази тема ми е криво, че нито водим много правилна политика, нито имаме правилните знания да си браним честта и интересите. Дай Боже с годините това да се промени. Може би, но надали би казал прагматика в мен ....

ELBI написа: Днес е повече (според мен) любопитно, а не прагматично да говорим за това.

и за мен е така. безсмислена ми се вижда една такава реформа. нито мисля, че би накарала македонците да си мислят, че говорят на български. трябва да запазим това, което имаме и да наблегнем на грамотността, а не да връщаме стари правила. което е било, било.

а за пълния член - хич не мога да я разбера тази врява. не знам за други езици, но например в английския използването на "the" и "a" е съотносимо според мен на нашия пълен и непълен член. не съм чула англичаните да роптаят, че е трудно за децата ми да научат кога и как да ги използват.

Много интересна статия. Благодаря!
Обаче...
Всеки език е постоянно развиваща се система. Стават "грешки" в историята, но не можеш да върнеш развитието назад, да накараш изведнъж едно поколение да започне да пише и да говори както прадедите си.

majemela4ka написа:
Първата книга, която прочетох беше ЧИЧОВАТА ТОМОВА КОЛИБА . Бях на 5 и половина, изрових книгата от тавана на къщата на село. Беше със стария правопис с Ъ накрая на думите и някакво странно Е. Също " Съ 106 изяшни илюстрации въ текста. " - голямо четене падна

Една от първите книги, които прочетох, беше "Оливър Туист". Също със стария правопис. Къщата ни беше пълна с такива книги. Не би правеше впечатление.

Не помня дали съм копирала тук това стихотворение на Хр. Смирненски по повод борбата на Александър Балан за "чист български език".

БАЛАНИАДИ

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.

Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичокрилни вежди
пак тревожат ме сега.

Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.

Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб...

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan.

28.IV.1917

Мнооо готина тема. Но и аз съм на мнение, че опитите за насилствено "поправяне" на вече направените грешки ще доведат само до задълбочаване на проблема или ще докарат нови проблеми. Хич да не говорим, че според тв-тата разни, на младежите в момента им стигат 400 думи в ежедневието. Силно се съмнявам дори половината от тях да са книжовни

И малко в страни от темата - сутринта гледах един надпис и се чудех аз ли криво го разбирам или криво е написан. И за това, че трябва да се фнимава как се използват думите. Надписа беше "нашата работа е вашата сигурност". Реклама на неква секюрити или застрахователна фирма. Е така написано на мен ми звучи като "колкото ние си свършим работата, толкова ще ви е на вас сигурността". И ме кара да си мисля тия па колко ли ще си свършат работата... Не трябва ли това да е написано като "вашата сигурност е наша работа"? Демек - ни съ притиснявайте за сигурността си, щото ние сме насреща? Сори за офтопика.

Gaspode написа: Надписа беше "нашата работа е вашата сигурност". Реклама на неква секюрити или застрахователна фирма. Е така написано на мен ми звучи като "колкото ние си свършим работата, толкова ще ви е на вас сигурността".

Не бе, грешно тълкуваш.
Ще рече - дишайте дълбоко и спокойно, в сигурни ръце сте, вършим си работата - даваме ви сигурност. Ти по презумпция подхождаш, че тия не си вършат работата (което може и да е вярно )
Напоследък много често чувам "няма никого" Много странно.
Пък да не говорим, че по ТВ-тата и вестниците като че ли ги избират полу-грамотни.

БоЕВ написа:
Не е ясно защо думата крак например е книжовна, а нога е диалектна, с какво се различава искам от сакам, та първата е книжовна, а втората - диалектна?!

Получават се интересни куриози - не казваме подкрачие, а подножие

То остава и да казваме подкрачие. Аз като чуя подкрачие съвсем друго нещо си представям. Е, да ама казва ли се междукрачие? Казва се. Освен това подножие може да се асоциира с низини. Освен това планини, върхове, скали (при които единствено се използва думата подножие) така или иначе нямат нозе, тъй че защо се прилага изобщо за тях?!

Моят коментар е, че това са хора без работа. Седят, седят и на магарето "Чуш!" викат.

Stranniche написа:Много интересна статия. Благодаря!
Обаче...
Всеки език е постоянно развиваща се система. Стават "грешки" в историята, но не можеш да върнеш развитието назад, да накараш изведнъж едно поколение да започне да пише и да говори както прадедите си.

Точно така!

Езикът е жив. И има собствен живот. Рядко обаче за него са приложими радикални ъ-ъ методи на лечение...

а искам идва от сакам което идва от сакати дай да спрем на сакати направи

бе глупости са това

всичко някой ден ще е едно

като език де

и най-вероятно ще е хех ето тъкъв

1010101010101111101000101110101101110101010101

Remmivs написа:
и най-вероятно ще е хех ето тъкъв

1010101010101111101000101110101101110101010101

на какво ли не е готов човек за да си улесни животъ, респ.римуването

holi_day написа:на какво ли не е готов човек за да си улесни животъ, респ.римуването

ремуването ли каза

Remmivs написа:

holi_day написа:на какво ли не е готов човек за да си улесни животъ, респ.римуването

ремуването ли каза

хех!

latrevw написа:...
а за пълния член - хич не мога да я разбера тази врява. не знам за други езици, но например в английския използването на "the" и "a" е съотносимо според мен на нашия пълен и непълен член. не съм чула англичаните да роптаят, че е трудно за децата ми да научат кога и как да ги използват.

Става въпрос, че славянските езици нямат пълен член. При нас (вероятно) е от прабългарите.
Наличието на пълния член пък в македонския го прави български диалект(езика де, не члена).

Piqndurnik написа:

latrevw написа:...
а за пълния член - хич не мога да я разбера тази врява. не знам за други езици, но например в английския използването на "the" и "a" е съотносимо според мен на нашия пълен и непълен член. не съм чула англичаните да роптаят, че е трудно за децата ми да научат кога и как да ги използват.

Става въпрос, че славянските езици нямат пълен член. При нас (вероятно) е от прабългарите.
Наличието на пълния член пък в македонския го прави български диалект(езика де, не члена).

да, виж не го помислих така.
ами тогава руснаците - що не си махнат падежите тези хора

щото насила хубост не става
или
не знам как се пише на турски ма така звучи (или поне близо до това)
зорлем гюлеймъз олмаз

па и да става - не бива (виж първа песен )
това не съм го чувал на турски

бе ние сме големи полиглоти това българите
в кръвта ни е, един вид
щото е голям каръшик ли се казваше

Remmivs написа:...
бе ние сме големи полиглоти това българите
в кръвта ни е, един вид
щото е голям каръшик ли се казваше

Щото сме мънички и, като никой не ни учи езика, сме принудени ние да учим чужди езици.
Американците са по-мешани, ама най-много испански да поназнайват.

latrevw написа: ами тогава руснаците - що не си махнат падежите тези хора

Защото ще настъпи объркване поради липсата на някои предлози.
Пък и за какво ли им е да си променят езика?!

От падането на пълния член в нашия език никой няма да се обърка.
Но предпочитам да си стои. Правилната му употреба, която в миналото беше нещо естествено, сега се превръща в индикация за грамотност.

Развитието на езика ни отваря ножицата в две ъъъ посоки. Две ножици отваря. Едната нижица е развитието във времето. От времето когато е творил Иван Вазов до днес са 100 години. За сто години ние сме престанали да го разбираме.:
Много се озорихме ние в клас със следните изрази: „Тегло, запустенье!”, „и пак оскудия и дни окаянни”, „тогаз за народа се бихте смислили.... и вашето сърце със болка заби ще”....или пък „не отклик жив на тайна скръб, болежи”; „ще умра скоро негли ‒ не жалея”; „и аз съм фърлял мойта хула и мойте ледни хорати”; „недей оставя, мили боже, без химна твоето подножье” и т.н. и т.н. Е, за смисъла на някои стихове се досещаме от околния контекст, но това не е много добре, защото все пак не става дума за немска или руска литература, а за българска, където всичко би трябвало да ни е ясно от раз. Няма лошо да знаем и по‒архаични думи, но пък кой употребява днес солдатин, человек, злъчка, гумно, мюдже (въобще не знам какво е това), въбел, яр, негли, йощ, орало, хамам, музикословесний, чибук и пр. И всичко това, че и още много, е от добре известни стихотворения като „Елате ни вижте”, „Линее наш’то поколение” (излиза, че младите поколения винаги са линеели, ха!) и подобни, които в училище ги е учила и баба ми. Между другото някои думи точно тя ми ги обясни. В „Чичовци” пък се казва на едно място, че еди-кой си бил „доктор с тартароеметико”, пък друг пишел „с оксии и варии”. Превод, моля!
http://frognews.bg/news_18895/Vazov_kat ... e_ili_ne!/
Статията не си заслужава, ползвам само цитат в контекста на темата на Боев.

И втората ножица е ъъъ според регионите. Развитието на езика ни е едно в градовете, където чуждиците дърпат нещата нанякъде и друго в провинцията, където факторите са други, включително и фолка.

Хубава или лоша е толкова бърза и толкова разпокъсана на географски признак промяна на думите?

Струва си да се мисли за регулация. Но най- вече си струва да си поговорим не ние с вас, а всички. Дано медиите да подемат темата. Закон или не, приказване трябва да има.

П.П. За Желева говорим всички, а колко маловажно е някакъв, макар и висок чиновнически пост в еврокомисията в ставнение с това.
Не знам как се определят обществено интересните неща. На мен темата за езика ми е супер интересна

Green Light написа:П.П Реформа, без обществен дебат би била грешка

И дебат без реформа също.

Green Light написа: "Западния" говор ми е чужд, но че е чисто български е ясно и би трябвало да намери място в книжовния език.

Сетих се за филма "Мера според мера", колцина го разбират без превод?!
Много от говорите ни(диалектите) са ни "чужди" защото в продължение на 50 и повече годи бяха неглижирани, а употребяването им бе заклеймено като изостаналост и белег на ниска култура.
Когато преди 20 и повече години срещнах бъдещата си съпруга с родната ми баба, те просто не се разбраха. А "диалекта" се говори до Пирот, Ниш, че и оттатък. И хората се рабират...разбираха. Има резон в това, че ако се използва по-често и на "официални" места това би дало на народа извън страната да се чувства приобщен, а не като сега, словом са по-близо до сърбите отколкото до нас, а сме една кръв. Давам си сметка обаче колко трагикомично ще изглежда и звучи един народен представител да речем говорещ на диалект....не че не се случва и сега де.

holi_day написа:
* - тая дума не е в българския книжовен език, ама ето употребявам си я.

ОК, употребяваш я - добре - но би ли я употребила пак на презентация пред бъдещи инвеститори да речем?

vyara написа: Боев, извинявай.

Няма проблем - обичането(любовта) между хората е по-важно.

majemela4ka написа:
Относно езика - колкото повече, толкова повече! Нека да има по много от всичко и всякак да е правилно. И никакво махане на ПЪЛНИЯ ЧЛЕН.

Нещо такова си мисля и аз.

Piqndurnik написа:
Това означава диалектите да получат равен статут с книжовния български или поне движение в тая посока. Не ме кефи. Грамотният човек говори книжовен език. Не ме кефи да се сваля летвата.

Кой и защо определя кой от диалектите е признак за грамотност? Защото, съгласи се с мен, с така нареченият "книжовен" език цели региони и милиони хора са обречени на неграмотност и безкултурие.

ELBI написа: Като цяло езикът е ирационално нещо, та няма "най-добрия и най-правилния" ....

Добре, това ми хареса! Нямаш ли чувството обаче, че сме натикани в ограничение, набутани в клише?

Stranniche написа:Много интересна статия. Благодаря!
Обаче...
Всеки език е постоянно развиваща се система. Стават "грешки" в историята, но не можеш да върнеш развитието назад, да накараш изведнъж едно поколение да започне да пише и да говори както прадедите си.

Защо да не може?

Gaspode написа:Мнооо готина тема. Но и аз съм на мнение, че опитите за насилствено "поправяне" на вече направените грешки ще доведат само до задълбочаване на проблема или ще докарат нови проблеми. Хич да не говорим, че според тв-тата разни, на младежите в момента им стигат 400 думи в ежедневието. Силно се съмнявам дори половината от тях да са книжовни

Пък, аз смятам, че ти и Странниче се страхувате от промени поради пресищането с такива през последните двайсетина години, и най-вече от резултатите им.

vyara написа:
Моят коментар е, че това са хора без работа. Седят, седят и на магарето "Чуш!" викат.

Има нещо такова!

Ако успея да я кична някъде, ще пусна тук една хумореска записана и изрецитирана по моя край.

Remmivs написа:
бе глупости са това

всичко някой ден ще е едно

като език де

и най-вероятно ще е хех ето тъкъв

1010101010101111101000101110101101110101010101

Това иди и го кажи на франсетата със закона им за чистота на френския език.

Можеш да го кажеш и на гърците, не за друго, ами защото са по-близо.