3o4o.net

Историята е кратка (абе не е много дълга поне), макар че не съм сигурна дали е поучителна. Със сигурност ме размисли някакси....

Снощи.
На гости.
Вкусотии, питиета, наздравици, смях.
Еклерова торта. ммммм
Става късно.
Таксито чака долу. Айде чао чао, ще те изпратим до долу. Ами ок.

Тръгва тържествено тоя ми ти асансьор и съвсем нетържествено спира на средата на пътя. И за по-голяма точност, на средата между 3-я и 2-я етаж. Опааа.... Не е от тока, защото все още свети поне.
Аз почвам да вадя телефоните един по един да видя кой може да има някакво покритие. Заставам в странни пози и геройски осъществявам връзка с някаква клетка. Викам помощ и след около няма и час ни изваждат измежду етажите почти като на филм.

По-интересното за мен обаче беше, че нищо от горе(раз)казаното не ме впечатли толкова, колкото това, че през цялото време все едно не участвах в ситуацията (поне емоционално), а я "гледах отстрани". Стресът има интересен ефект в подобни моменти. Не се изплаших, не се притесних, не изгубих самообладание. Знаех точно какво да направя, координирах цялата "акция" от асансьора. Звъня на съседа, после на техника, отказвам таксито, всичко по реда си. По странен начин се чувствах точно като Барон Мюнхаузен, който сам се издърпал за косата и се спасил, дет има една дума. Е, това в кръга на шегата де, да са живи и здрави и хората, които ни помогнаха, разбира се, иначе без малко да си нощуваме там ...

Такива ми ти работи...
Защо ви разказвам това ли!?
Нямам никаква идея, вероятно това е моя начин да смеля ситуацията...

Такива ми ти работи...
Защо ви разказвам това ли!?
Нямам никаква идея, вероятно това е моя начин да смеля ситуацията...

секи си има свой си начин, един пищи друг действа
през 90 като катерех още активно
на еленка в рила ени катерят успоредно
пич и мадама
по ено време пича се захецна нещо на един пасаж
драска драска па като се разкрещя
"Божееееееее , земи ми акъла и ми дай мускули:lol:"
пуфтя, пръхтя...като в немски филм:rotfl24:
по ено време тихичко казва
"Боже стига с тея мускули, дай малко акъл:rotfl24:"
то и аз не бях по добре де
ма поне се бях заклещил в ена камина като котарак в улук и гледах и слушах
после мадамата му долу я ужили няква гад по главата и тя като закрещя
........
като буризан
..........
пича със светкавичтна скорост мина пасаж и тура и нея обра дори:lol:

KENT написа:

Такива ми ти работи...
Защо ви разказвам това ли!?
Нямам никаква идея, вероятно това е моя начин да смеля ситуацията...

секи си има свой си начин, един пищи друг действа
през 90 като катерех още активно
на еленка в рила ени катерят успоредно
пич и мадама
по ено време пича се захецна нещо на един пасаж
драска драска па като се разкрещя
"Божееееееее , земи ми акъла и ми дай мускули:lol:"
пуфтя, пръхтя...като в немски филм:rotfl24:
по ено време тихичко казва
"Боже стига с тея мускули, дай малко акъл:rotfl24:"
то и аз не бях по добре де
ма поне се бях заклещил в ена камина като котарак в улук и гледах и слушах
после мадамата му долу я ужили няква гад по главата и тя като закрещя
........
като буризан
..........
пича със светкавичтна скорост мина пасаж и тура и нея обра дори:lol:

:rotfl24:

wild_moon написа:Защо ви разказвам това ли!?
Нямам никаква идея, вероятно това е моя начин да смеля ситуацията...

чудесно си се справила със ситуацията.

п.п. по-любопитното е да разкажеш с кого беше "заседнала" и какво се случи в останалия час и четвърт, извън телефонните разговори:winkw:

bead_ написа:

wild_moon написа:Защо ви разказвам това ли!?
Нямам никаква идея, вероятно това е моя начин да смеля ситуацията...

чудесно си се справила със ситуацията.

п.п. по-любопитното е да разкажеш с кого беше "заседнала" и какво се случи в останалия час и четвърт, извън телефонните разговори:winkw:

Хей, ти къде се загуби?

пп. и аз това се питах - студено ли беше в асансьора, скучно ли беше...
Час и нещо в кабинката, ако няма какво да правиш...
Ша си скъсам нервите аз.

wild_moon написа: Такива ми ти работи...
Защо ви разказвам това ли!?
Нямам никаква идея, вероятно това е моя начин да смеля ситуацията...

супер си се справила!
какви са тия хора, че оставят гостите да ги вадят от техните си асансьори?!

не ми се е случвало такова чудо, да чукна на дърво
една приятелка живееше в блок с ония старите асансьори, с решетките..
и асансьорът тръгваше само над определено тегло, или нещо такова .. пък ние бяхме малки
или се качвахме по две да тежим, или ако си сам - скачаш
засядането там си беше нещо нормално и местните предупреждаваха, ма на кой му се качва пеша до петия етаж..
та тоя асансьор колко молитви мои помни ...

wild_moon написа:Историята е кратка (абе не е много дълга поне), макар че не съм сигурна дали е поучителна. Със сигурност ме размисли някакси...

Била си cool - както винаги.

Забелязала съм, че запазвам самообладание и разсъдък най-вече когато наоколо има някой по-притеснен от мен. Бива ме да успокоявам другите.
Иначе не съм имунизирана срещу паника.

bead_ написа:
п.п. по-любопитното е да разкажеш с кого беше "заседнала" и какво се случи в останалия час и четвърт, извън телефонните разговори:winkw:

Те тука те е и мерудията и чубрицата.

затова никога не се качвай на асансьор сама... винаги а някой, та да има с какво да уплътните... времето за чакане...

bead_ написа:
п.п. по-любопитното е да разкажеш с кого беше "заседнала" и какво се случи в останалия час и четвърт, извън телефонните разговори:winkw:

в тази част на историята нямаше нищо любопитно или пикантно, уви

Semiramis написа: супер си се справила!
какви са тия хора, че оставят гостите да ги вадят от техните си асансьори?!

ами какви!? такива дето са отдалече и са за кратко и не говорят нашенски, което ги направи напълно безполезни в ситуацията...
но какво да се прави. каквато роля ти отреди Режисьора в сценката

Stranniche написа:
Забелязала съм, че запазвам самообладание и разсъдък най-вече когато наоколо има някой по-притеснен от мен. Бива ме да успокоявам другите.
Иначе не съм имунизирана срещу паника.

да, аз също съм забелязала, че когато се налага аз да поема ситуацията на плещите си или да успокоя другиго изведнъж съм най-спокойната на света

сър Айвънхоу написа:затова никога не се качвай на асансьор сама... винаги а някой, та да има с какво да уплътните... времето за чакане...

много ги разбираш ти! ще те накараме да си разкажеш твоите асансьорни приключения, щом толкова добре умееш да ги инсценираш!

wild_moon написа:

bead_ написа:
п.п. по-любопитното е да разкажеш с кого беше "заседнала" и какво се случи в останалия час и четвърт, извън телефонните разговори:winkw:

в тази част на историята нямаше нищо любопитно или пикантно, уви

това, драги читатели, беше официалната версия
а сега, драга ми луничке, кажи ИСТИНАТА

wild_moon написа:
в тази част на историята нямаше нищо любопитно или пикантно, уви

ясно. както казват разни мъдри хора - живей така, че да те е срам да го разказваш

п.п. това пък защо го написах и аз не знам. никаква връзка няма с асансьорната случка. просто ми хрумна.

bead_ написа:

wild_moon написа:
в тази част на историята нямаше нищо любопитно или пикантно, уви

ясно. както казват разни мъдри хора - живей така, че да те е срам да го разказваш

п.п. това пък защо го написах и аз не знам. никаква връзка няма с асансьорната случка. просто ми хрумна.

Някакъв холивудски актьор се беше лекувал от алкохолизъм и накрая беше заключил че да - много добре се чуства сега, спомня си всичко, което е правил снощи, само дето няма нищо, което да си струва да се помни

wild_moon написа:

сър Айвънхоу написа:затова никога не се качвай на асансьор сама... винаги а някой, та да има с какво да уплътните... времето за чакане...

много ги разбираш ти! ще те накараме да си разкажеш твоите асансьорни приключения, щом толкова добре умееш да ги инсценираш!

как можа да си го помислиш!
Рицарите успокояват и спасяват дами
в асансьорите
и никога, никога не разказват!

Semiramis написа: как можа да си го помислиш!
Рицарите успокояват и спасяват дами
в асансьорите
и никога, никога не разказват!

благодаря Ви, мадам!
за мен е чест, че се застъпихте за мен, бедния рицар...

целувам Ви... ръка!