bead_ написа:има един обичай да се крият/замазват/"забряват" ексцентричните постъпки и хора във фамилията. някак по-благонравно да предстяваме миналото, да пазим авторитета на рода, да изтъкваме проспериращите, стабилни и обичайни предци и техните жития да разказваме на децата. аз пък винаги съм се интересувала живо и в известна степен съм симпатизирала силно на по-откачените, странни и невероятни хора. и малко се двоумя

разкривайки разни по-пикантни истории пред собствените ми дечурлига за прабаби и прадядовци... дали няма да усетят колко всъщност вътрешно се кефя. не е хич педагогично, нали?:shy:
В де-сет-ка-та. Даже две десетки една в друга и ти- бам в центъра.
Наште, ъъ наште в широкия смисъл на думата, значи родителите ми, техните приятели плюс вуйчо ми, дълги години... бе направо до смъртта на 80% от групата имаха приятели от Ниш. Нишко всъщност, някакво село по реката.
И питам аз веднъж маман. Едно от любопитство и друго- да покажа колко съм умен и всичко знам. Бе, викам, Мадър, как па така сте приятели с тия сръбски образи, като нямаме нищичко сръбско около нас. Един правуйчо женен за румънка е единственото кривване от правия път. Иначе всичко наколо чистак шопи и чат- пат македонци. Как па баш с тия се събрахте? Още повече(тука блесвам колко знам и Мадър би трябвало да зяпне в почуда) като по тия земи са били българските войски, като окупатори. Та не би ли трябвало да ни мразят там? А вие ходите всяко лято и пада пиене, пеене и ядене та знае ли се? Как се намерихте? Състуденти ли сте, що ли?
Ми!- вика Маман. Състуденти?! Случайно, вика, стана тая работа.
Един 23ти декември четиримата мускетари си правят месечната среща в ресторанта на ДКП. Ние, жените, приготвяме тва онова. Бъдни вечер идва, Коледа сме се уговорили да бъдем заедно, бе работа си има.
Пият наште квото пият и към 11и половина, рано по всички правила, изрядни, макар и леко мотани тръгват да се прибират. Пресичат жълтите павета между ЦУМ и хотел Балкан и пред хотела ги спират две сръбски коли. Моля ви- викат- може ли да ни упътите към Боровец? Че тука, ква е тая работа, никакви хора по улиците, няма кого да питаме и се объркахме. Е така ги питат точ в точ, само че на сръбски. Баща ми и тримата му приятели се колебали няколко секунди и рекли. Бе, кво ще кажете направо да ви заведем? Пък ония даже без да се спогледат се ухилват до ушите: Бе ние откога ви търсим, бе приятели!
И някъде към 2 посред нощ маман и другите три мамани, поред на номерата, получават обаждания, в което с общи услилия и немалко решаване на ребуси разбират че: Едно- мъжете са пресичали Царя, но на единия тротоар е било Царя, а на другия - Боровец. Две: Всичко е наред и не се притеснявайте изобщо. И три: За бъдни вечер, коледа и нова година имаме гости. Мно, ма мнооо хубави хора.(на гости за малко да дойде и оркестъра, ма се разминало заради леля Елена, която е казала че има точен сценарий какво ще стане ако пак дойде оркестър у тях). И оттогава се е почнало...
И после, както неведнъж се случава, Маман рязко сменя темата и ми вика официално по име. Бе ти- вика- такива глупости ръсиш, че се чудя как и дали аз съм те родила. Ако не са те сменили в болницата па на. Толко тъп човек не може да ми е роднина. Мразели ни, били. Така и не се научи като не знаеш да не говориш. Там, където и да седнеме иде куцо и сакато и един лев не мож да изхарчиме понеже се надпреварват да ни черпят с ракии. Вие ли- викат- сте гидовете до Боровец? Жените пак изкарваме някаква почивка, плаж, бани, тва онова, обаче мъжете диретно изпадат в несвяст и светват чак обратно, на път за София.
И верно да ви кажа. От татко не помня никакви разкази за нишко. Спомняше си ясно само как се пресича млякото, като започнат да псуват сърбите.
Колкото пъти пресичаме с Терминаторите там, все ми е на устата да им разкажа за пресичането на дядо им. И все се сепвам. Ще им разкажа рано или късно, понеже подозирам, че и мене ме чака тва обаждане в два. Но знам ли. По- хубаво, май, да не вкарвам идеята все още.