3o4o.net

snowprincess написа:ОБЯВА

Момо Капор

Търси се тетрадка по всичкология. Една дебела тетрадка баница, която някога, отдавна, наричахме тетрадка по всичкология. Всичкология! Прекрасна дума. На нейните страници са походите на Цезар, левите и десни притоци на Сена, неправилни глаголи, изсушени иглики и уравнения с три неизвестни. Тук са нашите първи стихове, тук тренирахме подписа си, изчислявахме оценките си на края на годината, тук двеста пъти е написано името на онзи, в когото сме влюбени и веднага след това наказание - двеста и петдесет пъти изписано изречението “Не се кичи с чужда слава!” Драсканици в полето, петна от закуската, тайни, игри на морски шах, разлято мастило (следи от сълзи), цитати и диктовки, тук е любовта... Повечето от нас завършиха само с тази едничка тетрадка по всичкология, която лесно се побираше в левия джоб на палтото. В парка седяхме върху нея, а на пролет, през големите междучасия, когато тревата беше още влажна, се замеряхме, или пък я държехме над главите си вместо чадър, докато все още умеехме да тичаме под дъжда. Сякаш и тогава знаехме, че животът не е само един предмет и че не може да се побере в една-единствена тетрадка, на която е написано “История”. А може би този живот най-удобно се чувстваше в оная стара тетрадка по всичкология, която някак, хей така, незабелязано изгубихме, и която издирваме в тази обява.

snowprincess написа:ОБЯВА

Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

Ън написа:
Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

snowprincess написа:

Ън написа:
Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

в УПК-то имах една тетрадка, на корицата бях написала НЕЗАБРАВКА, целия клас беше писал и рисувал в нея, и накрая остана в една от съученичките ми, с която повече никога нямах контакт
много ме е яд, така и не можах да я прежаля
а от гимназията имам, но са на село

Евридика написа:Тия дни чета Нушич и си давам сметка колко сме близки със сърбите...
Момо Капор е още едно потвърждение
За гимназията - ние пък си пускахме бележки, част от които пазя - не знам как се е случило, не че тогава съм си давала сметка колко са ценни:blum:
Миналата година се събирахме по-краставите магарета, и беше голям смях
Мдааам, славни времена бяха

МЪЖжжж написа: Формат А3,

snowprincess написа:ОБЯВА

snowprincess написа:

Ън написа:
Лодката ми бяла, листче от тетрадка
мъничко живяла....

.... с нея бяха мои всичките морета
слънцето над кея
вятъра в небето....

в УПК-то имах една тетрадка, на корицата бях написала НЕЗАБРАВКА, целия клас беше писал и рисувал в нея, и накрая остана в една от съученичките ми, с която повече никога нямах контакт
много ме е яд, така и не можах да я прежаля
а от гимназията имам, но са на село

Христо Проданов точно беше изкачил Еверест...

windcolours написа:Не знам дали е съвсем по темата, но нали ТРЯБВА да пиша, та ще споделя и аз

По време на студентските години, аз и група приятели, с които трамбовахме надлъж и на шир из българските планини, си имахме така наречения тефтер за пътеписи. Имаше вид на мазен бакалски дневник, в който вписвахме преживелиците си по време на всяко пътуване,на момента.Пълен е с билети от влакове, автобуси, музеи, треволяци, изсушени цветенца, рисунки, квитанции, страниците са подпечатани с печати от хижи... там можете да видите както диференциални уравнения от трети вид, така и стихове, съчинени от 4-5 дучи едновременно.Кой ли не пишеше в него- освен обичайната групичка, всякакви хора, случайно срещнати по влаковете,гарите, хижите. Стигахме дотам, че дори когато отивахме на кръчма го влачихме със себе си и описвахме случващото се там.... И до днес си пазя 2-3 такива тефтера и ми става толкова мило,когато разтворя страниците им и видя отдавна забравени почерци на хора, с който сме делили всичко, но времето и обстоятелствата са ни отдалечили...