3o4o.net

Quasi nix tabescit dies
(Също като снега, денят се топи безследно)

Във бялата пустиня на снега
Тъй мразовита и така прекрасна
Е скрита топлината на тъга
Която бавно като него гасне

Какво от туй, че някоя сълза
Кристално-вледенена и искряща
Ще понесеш в протегната ръка
Уви, и тя ще се стопи изящно

Усмивката си само запази
И нека той - денят - да си отива
В небето ще остане да блести
Една звезда болезнено красива

Хай, Ку!

Не можеш да разпознаеш снега в калната локва.
Нито калната локва в чистия сняг.
Но всичко е едно!

Водата, която
ме гледа от локвата сняг
може би е била
твоя сълза

Ще бъдеш сняг,
ще бъдеш лед,
ще бъдеш буйна река,
ще бъдеш жадувана вода,
ще бъдеш солена сълза,
ще бъдеш и медна роса,
но никога не забравяй,
че ти си просто капка вода.

^
|