Страница 1 от 1
Добрият музикален вкус
Публикувано на: 16.02.10, 17:48
от annonymus
Публикувано на: 16.02.10, 18:09
от Green Light
Големият отсъстващ е Боб Дилън, който по мнението на редакторите на "Осерваторе Романо", макар да има "велик поетичен талант", е проправил пътя на поколения непрофесионални певци и текстописци, които "жестоко са изпитвали ушите и търпението на слушателите".
Това горното и аз съм си го мислел, да ме прощава Калиопа ли беше. Или майка и.

Публикувано на: 16.02.10, 21:49
от Semiramis
очаквайте скоро по Радион Ватикана

Re: Добрият музикален вкус
Публикувано на: 16.02.10, 22:20
от Мнемозина
Какво беше онова за кучето.
Доколкото е подходящо в тази света обител...
П.П. Четох днес някакъв стар 24 часа кратка биография на преподобни Мартиниан, която гласи така:
Мартиниан живял в пълно уединение. Един ден непозната жена го споходила. Той се хвърлил в бурното море, за да спаси душата си от греха. Тогава Господ изпратил делфин, който изнесъл Мартиниан на брега.
Толкоз - и изобщо не пише после с душата какво.

Публикувано на: 16.02.10, 22:28
от Неф
Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения. Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега. Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.
Публикувано на: 16.02.10, 22:33
от Мнемозина
Ей така - като се разбули загадката, и не е чак толкова интригуващо.
Някога някъде бях чела, че в самото начало на християнството монашеството и отшелничеството са били отричани. Логиката е била, че ако си далеч от изкушенията, не е трудно да ги пребориш. И за много по-висше и истинско се е считало устояването на същите изкушения, ако живееш сред тях постоянно.
Защо обаче после се обръщат нещата - нямам идея.