3o4o.net

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботьов

снощи говорихме с малкия. в училище са го споменали. добре, че е училището, мен съвсем ми беше изхвръкнало от ума.

сър Айвънхоу написа:Обесването на Васил Левски

Да и аз децата ще спомена. Голям бяс изпитват по повод на обесването

Христо Ботев

ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ

[Първи вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски"]

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас вов пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!



Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Нефертити написа:
[Първи вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски"]

ъхъ

Слава Богу, че е живял толкова отдавна, та го споменават само с добро! какъв ли би бил обазът му,ако беше наш съвременник? Дали би се поддал на покрварата, царяща из ешалоните на властта? Дали би станал политик? Дали изобщо днешното време може да роди Левски,какъвто го знаем от историята....

Пред паметника на Васил Левски


Във парка застанал на поста

изправен героят стои

на стража и с обич синовна

над род и родината бди.



С патина зелено-кафява

отдавна е бронзът покрит,

с на времето златната пяна

е сякаш изцяло пропит.



С крилете на порива вечен

на славните наши деди,

отправил е поглед далечен

в простора на свелите дни.



И шепне ни сякаш завета,

завета свещен и велик:

"За свята и свидна родина,

за своя поробен народ

как славно героят умира

безстрашен, уверен и горд"...

.........................................



По време на криза забравен

от хора, потънали в мрак...

Но в парка застанал изправен

героят на поста е пак.



За правда и истина свята,

за подвизи в устрем велик

отново зове ни в борбата

с коварния враг многолик...

windcolours написа:Слава Богу, че е живял толкова отдавна, та го споменават само с добро! какъв ли би бил обазът му,ако беше наш съвременник? Дали би се поддал на покрварата, царяща из ешалоните на властта? Дали би станал политик? Дали изобщо днешното време може да роди Левски,какъвто го знаем от историята....

На всичките ти въпроси бих (си) казала "не знам", защото живият човек е нещо променливо и неуловимо.

Само на последния с огромна убеденост си мисля, че не, не може. Но все пак зависи какво си представя човек под "Левски, какъвто го знаем от историята".

Мнемозина написа:

windcolours написа:Слава Богу, че е живял толкова отдавна, та го споменават само с добро! какъв ли би бил обазът му,ако беше наш съвременник? Дали би се поддал на покрварата, царяща из ешалоните на властта? Дали би станал политик? Дали изобщо днешното време може да роди Левски,какъвто го знаем от историята....

На всичките ти въпроси бих (си) казала "не знам", защото живият човек е нещо променливо и неуловимо.

Само на последния с огромна убеденост си мисля, че не, не може. Но все пак зависи какво си представя човек под "Левски, какъвто го знаем от историята".

неопетнен идеализиран образ...най-малкото да не свързват името му с далавери със заменки или криене на данъци да речем....

windcolours написа:

Мнемозина написа:

windcolours написа:Слава Богу, че е живял толкова отдавна, та го споменават само с добро! какъв ли би бил обазът му,ако беше наш съвременник? Дали би се поддал на покрварата, царяща из ешалоните на властта? Дали би станал политик? Дали изобщо днешното време може да роди Левски,какъвто го знаем от историята....

На всичките ти въпроси бих (си) казала "не знам", защото живият човек е нещо променливо и неуловимо.

Само на последния с огромна убеденост си мисля, че не, не може. Но все пак зависи какво си представя човек под "Левски, какъвто го знаем от историята".

неопетнен идеализиран образ...най-малкото да не свързват името му с далавери със заменки или криене на данъци да речем....

бе, що не четете? заглавието е "Спомен", а не "Сравнение с помия"...

windcolours написа:

Мнемозина написа:

windcolours написа:Слава Богу, че е живял толкова отдавна, та го споменават само с добро! какъв ли би бил обазът му,ако беше наш съвременник? Дали би се поддал на покрварата, царяща из ешалоните на властта? Дали би станал политик? Дали изобщо днешното време може да роди Левски,какъвто го знаем от историята....

На всичките ти въпроси бих (си) казала "не знам", защото живият човек е нещо променливо и неуловимо.

Само на последния с огромна убеденост си мисля, че не, не може. Но все пак зависи какво си представя човек под "Левски, какъвто го знаем от историята".

неопетнен идеализиран образ...най-малкото да не свързват името му с далавери със заменки или криене на данъци да речем....

Тогава наистина е "не". Няма начин просто.

сър Айвънхоу написа: бе, що не четете? заглавието е "Спомен", а не "Сравнение с помия"...

Ми ние не го помним, тогава не сме били родени още.
Така че спомени не можем да споделим, само мисли разни.

Мнемозина написа:

windcolours написа:Слава Богу, че е живял толкова отдавна, та го споменават само с добро! какъв ли би бил обазът му,ако беше наш съвременник? Дали би се поддал на покрварата, царяща из ешалоните на властта? Дали би станал политик? Дали изобщо днешното време може да роди Левски,какъвто го знаем от историята....

На всичките ти въпроси бих (си) казала "не знам", защото живият човек е нещо променливо и неуловимо.

Само на последния с огромна убеденост си мисля, че не, не може. Но все пак зависи какво си представя човек под "Левски, какъвто го знаем от историята".

Защо мислите, че би се покварил- абсурд. Дори и да беше доживял. Има примери- Захари Стонов, Петко Киряков

Ън написа:

Мнемозина написа:

windcolours написа:Слава Богу, че е живял толкова отдавна, та го споменават само с добро! какъв ли би бил обазът му,ако беше наш съвременник? Дали би се поддал на покрварата, царяща из ешалоните на властта? Дали би станал политик? Дали изобщо днешното време може да роди Левски,какъвто го знаем от историята....

На всичките ти въпроси бих (си) казала "не знам", защото живият човек е нещо променливо и неуловимо.

Само на последния с огромна убеденост си мисля, че не, не може. Но все пак зависи какво си представя човек под "Левски, какъвто го знаем от историята".

Защо мислите, че би се покварил- абсурд. Дори и да беше доживял. Има примери- Захари Стонов, Петко Киряков

Не, не ми беше това мисълта.
Мисля, че просто никой не би чул и разбрал нищо за него. Или от него. Иди и виж вчерашната си тема...

Мнемозина написа:
Не, не ми беше това мисълта.
Мисля, че просто никой не би чул и разбрал нищо за него. Или от него. Иди и виж вчерашната си тема...

Ааа, да- няма да е в полезрението...

Да - голяма личност... Добре, че дядо Вазов пише Епопеята, щото ... било е настъпило едно голямо забравяне. Ала да не се връщаме в гънките на историята, а просто да почетем националния си герой!

Поклон!
Човек не избира родината си, нито пък родителите, а още повече роднините си, но може да избере как да живее и как да умре.