3o4o.net

Вчера се обадих в Университетска библиотека и попитах как може да се направи дарение. Ценни книги, които съм събирала години, работила съм денонощно на компютъра, за да изкарам пари да си купя скъпо и прескъпо някой рядък том от антикварите, радвала съм се на всяка придобивка, сякаш държа в ръцете си истински съкровища...
Сега седят в библиотеката в дома на родителите ми, където е претрупано с багаж. По пода също има кашони и камари книги. Трудно бих могла да ги пренеса там, където /ще/ живея, а и едва ли някога ще ми се случи отново да чета "Науката локика" на Хегел или "Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която може да се нарече наука" на Кант. /Преди 10-тина години тръгнах с "Пролегомени"-те за морето и приятелите ми умряха от смях... / Това, мисля, е един етап, който е отминал, времената са се сменили... Животът тегли в други посоки, трябва да се учат практични неща, с които да се изкарва хлябът.
Изпитвам отвращение от идеята да продам тези книги. Не искам да попадат отново в ръцете на книжарите от „Славейков”, които пък да ги препродадат много по-скъпо на някои нуждаещи се студенти и ценители. По-скоро бих ги подарила.
Спомням си какъв спорт беше да си набавиш някоя книга, особено през сесия - в библиотеката имаше по 1-2 бройки, а ние бяхме голям курс. И когато не си между късметлиите, успели да се доберат то заветните екземпляри, трябваше да чакаш часове в Народната библиотека – първо да се освободи място във 2-ра читалня, после да не ти пристигне поръчаната книга... Другият вариант беше, ако имаш пари, да отидеш на пл.Славейков...
От Университетската библиотека ми отвърнаха, че приемат дарения. Можели да пратят кола и да ги вземат от нас.
Започнах да вадя от библиотеката и да трупам на земята. И тогава усетих, че ми треперят ръцете. Всяка отворена книга сякаш ме канеше в своя свят. Томовете на Платон беше немислимо да ги сваля от рафта. Тях реших да си ги пренеса където и да отида. С немските класици беше по-лесно да се разделя. Натрупах колкото за 2-3 кашона и... прекъснах заниманието. Представих си как колата е заминала, а аз се връщам при празната библиотека.
И сякаш е откъсната и отнесена завинаги част от мен! Част, която се усеща когато я губиш.
Алтруизмът и практичността ми се изпариха. Зная, как е правилно да постъпя, но нещо ме спира.
Някой има ли личен опит с подобни ситуации?

Някои са изгаряли корабите..

МЪЖжжж написа:Някои са изгаряли корабите..

Вярно. На фона на корабите 3 кашона книги са дребна работа...

Здравей странниче,
радвам се, че си тук и
съжалявам, че не можах да се присъединя към компанията ви снощи.
Ще следя с интерес темата ти.
Моите книги, след смъртта на майка ми преди около 4 месеца
и освобождаване на апартамента, са в кашони в гаража.
Сърце не ми дава да се разделя с тях, но и
фактически са ми ненужни вече.

Баща ми беше очен лекар и имаше безценни учебници и атласи. Със сестра ми ги дадохме на една медицинска книжарница. Сега съжалявам.
Не си давай книгите.

Голяма част от нашите книги ги пренесохме на село. Там им е сухо и топло. Събраха се към 2000 и нещо тома и се увеличават, съседите като си изхвърлят и аз ги прибирам /е не всички де/. Те дремят по рафтовете и чакат отново своя час

Признавам си, аз съм скръндза, стипца, егоист, всичко давам, но книги и фотоапарат - не.

Stranniche написа:

завиждам ти! наистина си взела най-доброто решение. така поне книгите ще имат шанс да бъдат полезни на много хора.

Stranniche написа: Започнах да вадя от библиотеката и да трупам на земята. И тогава усетих, че ми треперят ръцете.

знам за какво говориш. книгата е особен вид притежание.
постъпи така, както ти подскаже сърцето.

забрави алтруизма и практичността
направи това, което после няма да те кара да съжаляваш

Stranniche написа: Зная, как е правилно да постъпя, но нещо ме спира.

Странниче, в такива моменти е важно да постъпиш не както е правилно, а както ти самата го чувстваш. Най-верният барометър е сърцето ти.

Благодаря ви!!!!!!!!
Сериозна битка беше .
Отивам да ги редя обратно в библиотеката.

Наскоро се преместих в нов дом и независимо,че всички мебели бяха налице, не се почувствах у дома си, докато не ми докараха новата библиотека и не я напълних с книгите си...сега цяла една стена на хола ми е в книги и нищо не ми създава по-голям уют от тях... току вземам някоя от тях и се зачитам....опитвам се да се поставя на твое място, но ми е трудно. Имам 2 деца и решението ми твърдо е,че книгите остават за тях. Но пък там такива сложни философски и специализирани заглавия няма....нито са с антикварна стойност.
всъщност,ако нямах на кого да ги оставя,щях да ги даря в библиотека,защото там ще са наистина ценени,вместо да събират прах вкъщи.Помисли си за хората,които като теб някога,сега дават мило и драго, за да намерят там необходимото томче. всъщност книгите също могат да имат техен си живот..защо да ги лишаваме от вниманието на много хора, само за да ги държим затворени в кашони в някое мазе.

Stranniche написа:Благодаря ви!!!!!!!!
Сериозна битка беше .
Отивам да ги редя обратно в библиотеката.

Ура!

Правилно.
В една къща има предостатъчно неща за разчистване, ако реши човек, но книгите определено са последното, към което бих посегнала - макар че все пак зависи и от книгите. Книгите не са просто вещи...

Но простичкият принцип е - когато някакво решение за нещо не ти носи сигурност и успокоение и можеш да избегнеш това решение - просто го избегни.

само на лапетията книгите
и тук таме някоя професионална
и то от тези дето няма начин да не си ги купиш
другото е на дискове

Книгите са за споделяне, а не за кътане в затъмнени е задушни помещения.
Мразех вуйчо си, защото имаше разкошна библиотека, но винаги намираше оправдание за да не ми даде някоя книга.
Отрекох и намразих домашните библиотеки, имам ли раздавам дори и с риск да не си ги върна обратно.

Не знам за книгите... Все пак са писани от други, а ние сме само притежатели.
Аз редовно си раздавам самолетите. Все пак аз съм ги изтворил.
И е адски приятно, като видиш все още жив и здрав твой самолет във въздуха в ръцете на още някой дори след 3-4 години.
/бе що всички на зВяра усмивката ползваме напоследък?! /

Stranniche написа:Благодаря ви!!!!!!!!
Сериозна битка беше .
Отивам да ги редя обратно в библиотеката.

Виждам, че докато се включа в темата, ти вече си взела решение.
Изборът си е твой. Книгите, спомените и бъдещето им също!
Иначе мога да ти разасня всичко, което те интересува относно книгите и библиотеките у нас, процедурата и начините на дарение, списъците, инвентарните книги и прочие условности по самата процудера, наречена дарение.
Днес щях да ти снимам един печат, който се слага върху всеки дарен екземпляр. В него по твое желание се изписват имената ти и така всеки читател ще знае, че тази книга е дарена от теб. Ако не желаеш, се пише само дар. /не ми остана време, утре може би, а и ти си виждала такива книги предполагам/.
Така че, ако някога отново размислиш, чукай и ще ти се отвори

windcolours написа:Имам 2 деца и решението ми твърдо е,че книгите остават за тях. Но пък там такива сложни философски и специализирани заглавия няма....нито са с антикварна стойност.
всъщност,ако нямах на кого да ги оставя,щях да ги даря в библиотека,защото там ще са наистина ценени,вместо да събират прах вкъщи.Помисли си за хората,които като теб някога,сега дават мило и драго, за да намерят там необходимото томче. всъщност книгите също могат да имат техен си живот..защо да ги лишаваме от вниманието на много хора, само за да ги държим затворени в кашони в някое мазе.

Наистина нямам на кого да ги оставя. И да имам деца, те надали ще четат точно тях, а дори да са отнесени като мен, надали ще потърсят философската литература точно на майчиния си език...
Детските книги обаче си пазя.

Много ми е интересна темата за книгите, които имат собствен живот.

wild_moon написа:

Stranniche написа: Зная, как е правилно да постъпя, но нещо ме спира.

Странниче, в такива моменти е важно да постъпиш не както е правилно, а както ти самата го чувстваш. Най-верният барометър е сърцето ти.

Бийд, wild_moon, сложно нещо е това сърцето...
Хрумна ми да пусна една тема...

Ън написа:Баща ми беше очен лекар и имаше безценни учебници и атласи. Със сестра ми ги дадохме на една медицинска книжарница. Сега съжалявам.
Не си давай книгите.

Баща ми даде медицинските книги атласи на дядо ми /макар че този дядо е баща на майка ми/, на вторични суровини. Тогава бях малка и не можех да се противопоставя. Не зная какво стана с черепа на тавана. Като се сетя за това, става ми криво.
Сега таванът е пълен с тиражи на издадени и неразпространени в търговската мрежа книги.

Ellhnida написа:Здравей странниче,
радвам се, че си тук и
съжалявам, че не можах да се присъединя към компанията ви снощи.
Ще следя с интерес темата ти.
Моите книги, след смъртта на майка ми преди около 4 месеца
и освобождаване на апартамента, са в кашони в гаража.
Сърце не ми дава да се разделя с тях, но и
фактически са ми ненужни вече.

Надявам се пак да се съберем !

Пиши, когато решиш какво да правиш с кашоните.

Баба Яга написа:Признавам си, аз съм скръндза, стипца, егоист, всичко давам, но книги и фотоапарат - не.

Дадох си "Канон"-а на майка ми и много й се радвам, че като ходи по турнета снима красивите места, които посещава.
После й подарих и дигиталния.
Сега снимам с апарата на мъжа си, който плаче за смяна. /Апаратът плаче за смяна, не мъжът ми ./
Имах обаче един апарат - "Практика", който не исках да си го давам. За съжаление са го взели, докато ме е нямало в БГ и са го забравили в някакъв автобус.

БоЕВ написа:Книгите са за споделяне, а не за кътане в затъмнени е задушни помещения.

Много точно си го казал.
Давам, когато ми поискат.
Преди няколко дни дадох 12-те тома на Достоевски на една близка приятелка. Стана ми приятно да знам, че отиват при човек, който наистина ги цени и им се радва.

Нефертити написа: Виждам, че докато се включа в темата, ти вече си взела решение.
Изборът си е твой. Книгите, спомените и бъдещето им също!
Иначе мога да ти разасня всичко, което те интересува относно книгите и библиотеките у нас, процедурата и начините на дарение, списъците, инвентарните книги и прочие условности по самата процудера, наречена дарение.
Днес щях да ти снимам един печат, който се слага върху всеки дарен екземпляр. В него по твое желание се изписват имената ти и така всеки читател ще знае, че тази книга е дарена от теб. Ако не желаеш, се пише само дар. /не ми остана време, утре може би, а и ти си виждала такива книги предполагам/.
Така че, ако някога отново размислиш, чукай и ще ти се отвори

МНОГО БЛАГОДАРЯ!!! Точно от такава информация имам нужда.
Решението го взех само засега. Повече емоционално, отколкото разумно. Но зная, че ще настъпи моментът, когато ще трябва да го преосмисля...

Stranniche написа:

Баба Яга написа:Признавам си, аз съм скръндза, стипца, егоист, всичко давам, но книги и фотоапарат - не.

Дадох си "Канон"-а на майка ми и много й се радвам, че като ходи по турнета снима красивите места, които посещава.
После й подарих и дигиталния.
Сега снимам с апарата на мъжа си, който плаче за смяна. /Апаратът плаче за смяна, не мъжът ми ./
Имах обаче един апарат - "Практика", който не исках да си го давам. За съжаление са го взели, докато ме е нямало в БГ и са го забравили в някакъв автобус.

Не се изказах правилно, имаше време когато раздавах фотоапарати и книги, един ден отидох да си прибера фотоапарата и го намерих забравен на дворната пейка, целият мокър от дъжда който беше валял предишния ден. Вече за нищо не ставаше. По същият начин стана и с книгите. В един момент забелязах че библиотеката ми става все по рехава, а никой не се сеща да върне книгите които съм дала. Няколко дена след това ми донесоха една в която липсваха около 30 страници. Тогава спрях да давам на всеки който поиска. Давам на хора които знаят да ценят хубавата книга и се отнасят с уважение към нея, колкото и смешно да звучи.

Stranniche написа:Бийд, wild_moon, сложно нещо е това сърцето...
Хрумна ми да пусна една тема...

сложно е, защото е просто
всичко е едно
хубаво си решила
книгите са част от душата ти
и сърцето ти

Аз докато се включа, ти вече си решиле. Както и да е, книгите са си твои, решението също.

Аз дарявам. Всички учебници от следването ми - на съответните библиотеки в СУ.

По-горе една клубарка ти описа какъв зор беше да си намерим учебници от библиотеките. А по онова време Славейков като книжен пазар не съществуваше. Събирахме се да четем по двама, по трима от един и същ учебник понякога. Единствената двойка, която имам за следването си, беше служебна по някаква смотана педагогика, за която не намерих учебник и не се явих. Чаках пред кабинета на преподавателя да излезне някоя колежка, която си е взела изпита, и да ми даде учебника си, за да мога да се явя на поправителната сесия.

Дарих и с всякакви научни трудове, свързани с интересите ми по време на следването и първите години след него. Повечето бяха актуални, но трудно откриваеми, останалите имаха само исторически сравнителна стойност.

Книги също дарявам ежегодишно. Обикновено към Великден и/или през октомври. Ако са специализирани - на университетската библиотека, ако не - на кварталната читалищна, където там живея към момента.

Всички вкъщи купуваме книги, то място не остана вече. Синът неговите не си ги дава, много хубаво се грижи за тях. Прави си лична библиотека. Ама аз и жената, особено тя с нейния категоричен отказ да чете от екрана на компютъра и навика и да чете по 3-4 книги едновременно... Много ни се радват библиотекарките в кварталната библиотека. Хубавото е, че тя е много посещавана. Кварталът е с много висшисти и начетени хора, от другата страна на малката градинка пред библиотеката има училище и много деца идват в нея.

Аз доста разтоварих семейния бюджет с четене от компа.

Виж, речници не дарявам. Нищо че много от тях са остарели, неактуални. Всеки си има своята стойност.

Такивамитиработи!:-)

Добре, че не ми се е налагало да решавам дали да освободя малко място вкъщи, като се разделя с книгите си. В мамината къща имаше достатъчно място и там книгите все още си стоят чинно подредени във всяка стая, въпреки огромната им бройка. В моят дом съм отделила една огромна стена от пода до тавана- специално за книги. У дома те са на специална почит и уважение. Бих се разделила само с огромното количество от списания, които съм натрупала в годините... А книги от нета и аз не мога да чета... въпреки, че сигурно си е по- леко от финансова гледна точка. Но си е друго усещането, да пипнеш хартията на книгата, да я разгръщаш страница, след страница, погълнат от магията на съдържанието й. Някой може да ме упрекне, че съм старомодна. Но в това отношение бих предпочела да съм такава.
А ти си реши ,според вътрешната си нагласа какво да правиш с книгите. Все пак, щом си прочела книгата, значи не е било напразно притежанието й. Книгата има стойност, само когато е ползвана от някой, който я цени. Иначе, не е удачно да си вещоман на книги. Това ми се струва някак алогично.

Stranniche,
ето печата, който ти бях обещала:


Поставя се при дарението на стр.2 - контратитула на книгата.
С твое съгласие се изписват имената ти, а при отказ се пише само: дар

АВе написа:Ама аз и жената, особено тя с нейния категоричен отказ да чете от екрана на компютъра и навика и да чете по 3-4 книги едновременно... Много ни се радват библиотекарките в кварталната библиотека. Хубавото е, че тя е много посещавана. Кварталът е с много висшисти и начетени хора, от другата страна на малката градинка пред библиотеката има училище и много деца идват в нея.

Аз доста разтоварих семейния бюджет с четене от компа.

Виж, речници не дарявам. Нищо че много от тях са остарели, неактуални. Всеки си има своята стойност.

Такивамитиработи!:-)

Знам че четеното на компа е разтоварване на бюджета, рафтовете, пода /защото в моята стая като се запълниха съвсем библиотеките, книгите започнаха да се трупат в кашони по пода:x / и куфарите, но така и не можах да привикна. Много бързо ми се изморяват очите. Освен това друго си е да държих книгата в ръце, за заспиваш вечер с нея, слагайки я на нощната масичка с отбелязана страница.

Да докляяядвам. Книгите от следването ги оставах засега, но струпах две големи камари художествена литература и учебници по немски в коридора и предстои да им намеря нови стопани.

Megi_Koleva написа:Бих се разделила само с огромното количество от списания, които съм натрупала в годините...
А ти си реши ,според вътрешната си нагласа какво да правиш с книгите. Все пак, щом си прочела книгата, значи не е било напразно притежанието й. Книгата има стойност, само когато е ползвана от някой, който я цени. Иначе, не е удачно да си вещоман на книги. Това ми се струва някак алогично.

Между другото, страшно интересно е понякога да прелистваш стари вестници и списания.

Stranniche написа:

Megi_Koleva написа:Бих се разделила само с огромното количество от списания, които съм натрупала в годините...
А ти си реши ,според вътрешната си нагласа какво да правиш с книгите. Все пак, щом си прочела книгата, значи не е било напразно притежанието й. Книгата има стойност, само когато е ползвана от някой, който я цени. Иначе, не е удачно да си вещоман на книги. Това ми се струва някак алогично.

Между другото, страшно интересно е понякога да прелистваш стари вестници и списания.

Бих казала, че за мен е невероятно
като усещане

много разтоварващо и крайно интересно:-)

Обичам да го правя:-)

Дори преди време си купих от битака едни много стари списания, по-скоро вестник
много забавни
трябва да ги снимам и да ви ги покажа

Дори имаше и рекламни карета
голям смях:lol::lol:

Нефертити написа:Stranniche,
ето печата, който ти бях обещала:


Поставя се при дарението на стр.2 - контратитула на книгата.
С твое съгласие се изписват имената ти, а при отказ се пише само: дар

БЛАГОДАРЯ ТИ МНОГО!!!!!

Макар засега да си запазих основната част от библиотеката, в моя случай рано или късно ще трябва да се разделя с нея и твоята информация ще ми е много полезна.
Бих сложила такива печати - за пример на следващите студенти.

Stranniche написа:Вчера се обадих в Университетска библиотека и попитах как може да се направи дарение.... Някой има ли личен опит с подобни ситуации?

Оставил съм си около 50 книги, внимателно подбирани.
Докрая ще ги влача със себе си.

ПЪТник написа:Оставил съм си около 50 книги, внимателно подбирани.
Докрая ще ги влача със себе си.

Тези, които си ги влача по континетите са приблизително толкова на брой . Някой от тях имам по два екземпляра - един за БГ и един за там, където съм в момента.