Моята голяма...
Публикувано на: 04.03.10, 13:44
излагация. Или резил.
тука ще постна няколко излагации да развенчая мита, че съм голям планинар. Някой ако има нещо да си признава от битието по принцип /не само за Планини и ходене/ е добре дошъл. Признат грях е половин грях:lol:
Имам няколко истории. Всичките са голяма срамотия. Основните изводи са -
1.Да не се тръгва късно /по добре много по рано да е/ - ...В периода на по-активно катерене, тръгнахме един път тройка да правиме на стената на Вихрен един 7 декември. Беше 1995, но може да греша... Тройка с двойно въже де, а не друга... ама , тръгнахме в 12 на обяд. Забравих кой беше тура, май че Жлеба. На седмо или осмо въже времето много се сговни и решихме да се откажем. Лесно, рапели до долу...ама под стената беше вече много весело...наваляло, яко духа и видимост почти нула. Скоро се и стъмни и се загубихме...в Казана Обикаляхме натам-насам, бре няма излизане. Хем бяло, хем тъмно / дали сме имали осветеление не помня, май че не/. Накрая решихме да бивакуваме под един камък под който от навятия сняг се бе образувало нещо като пещеричка. Единия казва, ще си разправяме вицове цяла нощ... Да , ама не по някой време усетих ча бавно започвам да се вкочанявам. Имах един термометър на каската /лепенка/ показваше само -12... Как да е изпълзяхме изпод камъка....се си вали, и духа както изоглавен вятъра. Ми ко да правим, продължаваме с обиколката.... Някой ,може и аз предложи да се качим на Вихрен по Кулуара И..хти умното предложение докато стигнеме до Кулоара откъртихме една дъска, ама баш дъска. То на мене се беше ред да водя и понеже не бях виждал и усещал лавина толкова близо, само дето не се на.рах от шубе. Е, отказахме се от кулоара /това е един тур по стената, най десния и най-лесния/ и решихме да обикаляме из Казана докато съмне. И да се молим горещо през това време. Обикаляйки обаче, и явно движейки се по затваряща се спирала сме се изкачили на хълмето със заслона...Леле, каква радост. Вътре нула /по каската/ един миндер и пакет "Арда" в найлоново пликче и сух кибрит. Тогава пушех аз де. После е банално...Посред нощ цъфнаха спасителите от Банско. Ама не ни биха ...били сигурни, че сме се изтрещяли от стената и бяха приятно изненадани ,че сме намерили заслона. Сухи дрехи, там това онова тубички течен шоколад и газ надолу. То и времето си беше на оправяне вече... Пък ние срам...срам. Благодарихме горещо на спасителите, хората дори не останаха да ги почерпиме в хижата...бързаха да се приберат при семействата си в Банско. Нямаше тогава застраховки, нямаше мангизи. Нямаше дори псувни , а ги заслужавахме...аз бях ходел вече в Кавказ, а другите двама на Айгер и уж отбирахме от туй онуй... Имаше човещина и помощ. Евалла на тея години.
2. Не тръгвай късно и то с малко познати хора.
За едно изгубване в Стара Планина през есента на уво-то 1997.
Казармата е към края си. Остава ми, хехе само отпуската до уво-то. Решавам да изкарам част от това чакано време на Планина. Хващаме се с тогавашното гадже и няколко нейни познати и една сутрин сънени се изнизваме от влака на гара Карлово. Когато съм сам, тръгвам моментално нагоре, но сега е друго приповдигнато и кой казаааааааааа
....Кафета, банички и едва към 9 без 15 минаваме под тръбата. Много е красиво тук и по-нагоре...Почивки снимки и ... удвояваме нормалното време до изравнителя, после го утрояваме до „Балкански рози”. От тук насетне веселата туристическа глъчка отича, настъпват се връзки на обувки, а някой си настъпват изплезените езици. На финалния баир всичко това ми писва, /позаякнал съм в мл.сержантската кожа/ слагам една раница отпред и една на ...мойта отгоре като Т и беж по баира /грешка/ Въпреки, хубавото топло време, не трябваше да изоставям другарчетата дори и за кратко, всичко се случва...навехнат крак, някой може да залитне да цопне в реката, както се клатушкаха и пъшкаха по паянтовите тогава мостчета....
Вземам отсечката за рекорден срок от 15 минути и се опъвам пред хижата. Много ми е гот. Чувствам се голям хироу.. Ама мойте се бавят. Минава час, отпочва се втория... Тъкмо като става време да отрежа някой сопа и да тръгна наобратно, те се появяват като сенки от пущинака. Кафенца ли, банички ли ...бирка и цигарка ли. Едвам ходят горките, драйфа им се и изглеждат като амгъловци горките. /всички имат екскурзионен опит, примерно една седмица из Северен Пирин – от хижа Вихрен до Безбог за седем дни/. Няма ранени.
Става следобяд. Изпивам няколко бири и ме домързява тотално, ноща във влака си казва своето. А, другите отпочинали искат всичко и ако може веднага...В частност да качат Купена и да надзърнат в Северна България. А...и по пътя да изядат малините наоколу. Мързеливо /грешка/ възразявам, че вече е късно за по-дълги разходки. Ама, кой ли ме слуша... поне тръгвам с тях и вземам фенера / бъзикат ме че слънцето е още високо, а било пълнолуние /. Въпреки нехайно късно тръгване за Вихрен навремето от предния ми пост, не съм си направил необходимите изводи явно.
После се закатерваме към Купена. Малини, снимки тва-онова и по някой време късния следобяд сме на върха. Тука правя поредната глупост като не предлагам да се върнем по същия път назад, а да продължим по билото на изток и да слеземе от някъде покрай Костенурката... Глупоста скоро е възнаградена със стъмняване и.... а от Луната и помен няма. В групата назрава тиха паника, ама се правя на мъж и само ги бъзикам... Започваме слизане западно от Костенурката, като внимателно траверсираме един по един участъците където си мисля че има прагчета. И тъй хъката-мъката и с помоща на фенера, след няколко часово лутане сме достатъчно ниско, че да е безопасно. Сега остава да намерим пътеката към хижата само... Тука изведнъж напреде си съзираме светлини и чуваме хора да ни викат...Един от нашите не успя да победи мързела и остана долу. Като се мръкнало и се притеснил. Казал на хижаря, Вълко пък изритал групичка туристи - негови приятели, качили се след нас, да тръгват да ни търсят. Не спасители, просто Туристи... всякакви пет-шест човека. Те естествено не протестирали, заебали недопитите чаши и тръгнали нагоре с фенери, някакъв статик и пуловери. Единия си взел и личното оръжие/зиг зауер/ щото „бил работел като охрана и свикнал да не се разделя с него”. Ама кобура забравил. И го натъпкал в колана /на предпазител/...малко преди хижата естествено оружието му се изхлузи от крачола и издрънча далече долу в едно дере. Още около час всички го търсихме вкупом. Имаше и един курсант от Великотърновското училище. Много приятен пич. Другите не ги помня. Но това, че тръгнаха да ни търсят без обяснения, няма да го забравя... Те сами се бяха кръстили - спасителна бригада „Анасонда:lol:”. После казаха, че ако Вълко се бе забавил с поканата за търсене, едва ли ще са били могли да отлепят от масата. Такива ми ти работи...Няколко месеца след това съвеста ме заяждаше. После се ожених и тръгнах на планина с Жената и Кума. После Кума и той се ожени ходя само с Жената. От няколко години и с децата. Малка група, но е приятно. И се познаваме добре...
тука ще постна няколко излагации да развенчая мита, че съм голям планинар. Някой ако има нещо да си признава от битието по принцип /не само за Планини и ходене/ е добре дошъл. Признат грях е половин грях:lol:
Имам няколко истории. Всичките са голяма срамотия. Основните изводи са -
1.Да не се тръгва късно /по добре много по рано да е/ - ...В периода на по-активно катерене, тръгнахме един път тройка да правиме на стената на Вихрен един 7 декември. Беше 1995, но може да греша... Тройка с двойно въже де, а не друга... ама , тръгнахме в 12 на обяд. Забравих кой беше тура, май че Жлеба. На седмо или осмо въже времето много се сговни и решихме да се откажем. Лесно, рапели до долу...ама под стената беше вече много весело...наваляло, яко духа и видимост почти нула. Скоро се и стъмни и се загубихме...в Казана Обикаляхме натам-насам, бре няма излизане. Хем бяло, хем тъмно / дали сме имали осветеление не помня, май че не/. Накрая решихме да бивакуваме под един камък под който от навятия сняг се бе образувало нещо като пещеричка. Единия казва, ще си разправяме вицове цяла нощ... Да , ама не по някой време усетих ча бавно започвам да се вкочанявам. Имах един термометър на каската /лепенка/ показваше само -12... Как да е изпълзяхме изпод камъка....се си вали, и духа както изоглавен вятъра. Ми ко да правим, продължаваме с обиколката.... Някой ,може и аз предложи да се качим на Вихрен по Кулуара И..хти умното предложение докато стигнеме до Кулоара откъртихме една дъска, ама баш дъска. То на мене се беше ред да водя и понеже не бях виждал и усещал лавина толкова близо, само дето не се на.рах от шубе. Е, отказахме се от кулоара /това е един тур по стената, най десния и най-лесния/ и решихме да обикаляме из Казана докато съмне. И да се молим горещо през това време. Обикаляйки обаче, и явно движейки се по затваряща се спирала сме се изкачили на хълмето със заслона...Леле, каква радост. Вътре нула /по каската/ един миндер и пакет "Арда" в найлоново пликче и сух кибрит. Тогава пушех аз де. После е банално...Посред нощ цъфнаха спасителите от Банско. Ама не ни биха ...били сигурни, че сме се изтрещяли от стената и бяха приятно изненадани ,че сме намерили заслона. Сухи дрехи, там това онова тубички течен шоколад и газ надолу. То и времето си беше на оправяне вече... Пък ние срам...срам. Благодарихме горещо на спасителите, хората дори не останаха да ги почерпиме в хижата...бързаха да се приберат при семействата си в Банско. Нямаше тогава застраховки, нямаше мангизи. Нямаше дори псувни , а ги заслужавахме...аз бях ходел вече в Кавказ, а другите двама на Айгер и уж отбирахме от туй онуй... Имаше човещина и помощ. Евалла на тея години.
2. Не тръгвай късно и то с малко познати хора.
За едно изгубване в Стара Планина през есента на уво-то 1997.
Казармата е към края си. Остава ми, хехе само отпуската до уво-то. Решавам да изкарам част от това чакано време на Планина. Хващаме се с тогавашното гадже и няколко нейни познати и една сутрин сънени се изнизваме от влака на гара Карлово. Когато съм сам, тръгвам моментално нагоре, но сега е друго приповдигнато и кой казаааааааааа
....Кафета, банички и едва към 9 без 15 минаваме под тръбата. Много е красиво тук и по-нагоре...Почивки снимки и ... удвояваме нормалното време до изравнителя, после го утрояваме до „Балкански рози”. От тук насетне веселата туристическа глъчка отича, настъпват се връзки на обувки, а някой си настъпват изплезените езици. На финалния баир всичко това ми писва, /позаякнал съм в мл.сержантската кожа/ слагам една раница отпред и една на ...мойта отгоре като Т и беж по баира /грешка/ Въпреки, хубавото топло време, не трябваше да изоставям другарчетата дори и за кратко, всичко се случва...навехнат крак, някой може да залитне да цопне в реката, както се клатушкаха и пъшкаха по паянтовите тогава мостчета....Вземам отсечката за рекорден срок от 15 минути и се опъвам пред хижата. Много ми е гот. Чувствам се голям хироу.. Ама мойте се бавят. Минава час, отпочва се втория... Тъкмо като става време да отрежа някой сопа и да тръгна наобратно, те се появяват като сенки от пущинака. Кафенца ли, банички ли ...бирка и цигарка ли. Едвам ходят горките, драйфа им се и изглеждат като амгъловци горките. /всички имат екскурзионен опит, примерно една седмица из Северен Пирин – от хижа Вихрен до Безбог за седем дни/. Няма ранени.
Става следобяд. Изпивам няколко бири и ме домързява тотално, ноща във влака си казва своето. А, другите отпочинали искат всичко и ако може веднага...В частност да качат Купена и да надзърнат в Северна България. А...и по пътя да изядат малините наоколу. Мързеливо /грешка/ възразявам, че вече е късно за по-дълги разходки. Ама, кой ли ме слуша... поне тръгвам с тях и вземам фенера / бъзикат ме че слънцето е още високо, а било пълнолуние /. Въпреки нехайно късно тръгване за Вихрен навремето от предния ми пост, не съм си направил необходимите изводи явно.
После се закатерваме към Купена. Малини, снимки тва-онова и по някой време късния следобяд сме на върха. Тука правя поредната глупост като не предлагам да се върнем по същия път назад, а да продължим по билото на изток и да слеземе от някъде покрай Костенурката... Глупоста скоро е възнаградена със стъмняване и.... а от Луната и помен няма. В групата назрава тиха паника, ама се правя на мъж и само ги бъзикам... Започваме слизане западно от Костенурката, като внимателно траверсираме един по един участъците където си мисля че има прагчета. И тъй хъката-мъката и с помоща на фенера, след няколко часово лутане сме достатъчно ниско, че да е безопасно. Сега остава да намерим пътеката към хижата само... Тука изведнъж напреде си съзираме светлини и чуваме хора да ни викат...Един от нашите не успя да победи мързела и остана долу. Като се мръкнало и се притеснил. Казал на хижаря, Вълко пък изритал групичка туристи - негови приятели, качили се след нас, да тръгват да ни търсят. Не спасители, просто Туристи... всякакви пет-шест човека. Те естествено не протестирали, заебали недопитите чаши и тръгнали нагоре с фенери, някакъв статик и пуловери. Единия си взел и личното оръжие/зиг зауер/ щото „бил работел като охрана и свикнал да не се разделя с него”. Ама кобура забравил. И го натъпкал в колана /на предпазител/...малко преди хижата естествено оружието му се изхлузи от крачола и издрънча далече долу в едно дере. Още около час всички го търсихме вкупом. Имаше и един курсант от Великотърновското училище. Много приятен пич. Другите не ги помня. Но това, че тръгнаха да ни търсят без обяснения, няма да го забравя... Те сами се бяха кръстили - спасителна бригада „Анасонда:lol:”. После казаха, че ако Вълко се бе забавил с поканата за търсене, едва ли ще са били могли да отлепят от масата. Такива ми ти работи...Няколко месеца след това съвеста ме заяждаше. После се ожених и тръгнах на планина с Жената и Кума. После Кума и той се ожени ходя само с Жената. От няколко години и с децата. Малка група, но е приятно. И се познаваме добре...
тва ше го помня до гроб:shy:
