С.Д. срещу Г.П.
Публикувано на: 05.03.10, 21:47
Г. П.: Да, слушам Ви.
С. Д.: Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време. Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в “Шоуто на Иван и Андрей”. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
Цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било. Според мен поне е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто.
Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, но това ми беше идеята. Така че се надявам да има разбиране, че това е недоразумение. Понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите.
Г. П.: Благодаря. Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали. Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.
С. Д: Извинете, става въпрос за бюджета?
Г. П.: За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента). А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.
С. Д: Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът...
Г. П: Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.
С. Д: Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.
Г. П.: Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите. Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.
С. Д.: Което не е така.
Г. П.: Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.
Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално - може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.
С. Д.: Това го разбирам.
Г. П.: Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?
С. Д.: А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.
Г. П.: Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.
С. Д.: Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите. Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си.
Г. П.: Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?
С. Д.: Аз признавам, че не мога... в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога.
Г.П.: Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?
С. Д.: Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.
Г. П.: И в същото време какво отговаряте на въпроса за “младия милионер”?
С.Д.: Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него. Пак казвам, това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен.
Г. П.:
Не Ви вярвам. Първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго - Вие сте министър на финансите. Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор - да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения. Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.
С. Д: Аз не смятам така. Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?
Г. П.: Да Ви вадя ли сега стенограмата?
С. Д.: Ето я стенограмата.
Г. П.: Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.
С. Д.: Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна.
Г. П.: Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?
С. Д: За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря...
Г. П.: Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?
С. Д.: Като намерим истината.
Г.П.: И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?
С. Д.: Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива...
Г. П.: Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.
НИКОЛА КОЛЕВ (началник на кабинета на президента):
Тук става въпрос за две различни неща. Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.
Втората част остава впечатлението, че Вие имате съмнение, че президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.
Г. П.: Ето това трябва да бъде опровергано. Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.
С.Д.: Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото - то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
Г. П.: Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?
С. Д.:
Аз имам желанието да опровергаем това внушение. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения.
Г.П.: Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.
С.Д: Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.
Г. П.: Само си губим времето, г-н Дянков.
С. Д.: Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.
Г.П.: Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата? Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.
С. Д: И тя е честна, открита и аз я поддържам.
Г. П.: Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво - предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери - институционални и партийни.
Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.
Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която..., между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения. Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
Това е, което имах да Ви кажа.
С.Д.: Благодаря.
Г.П.: Довиждане.
С. Д.: Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време. Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в “Шоуто на Иван и Андрей”. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
Цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било. Според мен поне е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто.
Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, но това ми беше идеята. Така че се надявам да има разбиране, че това е недоразумение. Понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите.
Г. П.: Благодаря. Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали. Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.
С. Д: Извинете, става въпрос за бюджета?
Г. П.: За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента). А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.
С. Д: Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът...
Г. П: Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.
С. Д: Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.
Г. П.: Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите. Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.
С. Д.: Което не е така.
Г. П.: Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.
Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално - може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.
С. Д.: Това го разбирам.
Г. П.: Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?
С. Д.: А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.
Г. П.: Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.
С. Д.: Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите. Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си.
Г. П.: Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?
С. Д.: Аз признавам, че не мога... в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога.
Г.П.: Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?
С. Д.: Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.
Г. П.: И в същото време какво отговаряте на въпроса за “младия милионер”?
С.Д.: Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него. Пак казвам, това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен.
Г. П.:
Не Ви вярвам. Първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго - Вие сте министър на финансите. Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор - да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения. Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.
С. Д: Аз не смятам така. Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?
Г. П.: Да Ви вадя ли сега стенограмата?
С. Д.: Ето я стенограмата.
Г. П.: Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.
С. Д.: Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна.
Г. П.: Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?
С. Д: За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря...
Г. П.: Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?
С. Д.: Като намерим истината.
Г.П.: И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?
С. Д.: Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива...
Г. П.: Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.
НИКОЛА КОЛЕВ (началник на кабинета на президента):
Тук става въпрос за две различни неща. Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.
Втората част остава впечатлението, че Вие имате съмнение, че президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.
Г. П.: Ето това трябва да бъде опровергано. Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.
С.Д.: Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото - то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
Г. П.: Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?
С. Д.:
Аз имам желанието да опровергаем това внушение. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения.
Г.П.: Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.
С.Д: Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.
Г. П.: Само си губим времето, г-н Дянков.
С. Д.: Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.
Г.П.: Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата? Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.
С. Д: И тя е честна, открита и аз я поддържам.
Г. П.: Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво - предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери - институционални и партийни.
Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.
Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която..., между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения. Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
Това е, което имах да Ви кажа.
С.Д.: Благодаря.
Г.П.: Довиждане.