Страница 1 от 2
Следобедна закуска
Публикувано на: 16.03.10, 17:42
от wild_moon
Да ви почерпя с малко храна за душата, ей така за следобедна закуска.
Не помня, може да съм го споделяла с вас и преди, но днес се сетих пак за този стих и не се сдържах
*****
Песничка за хората
Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.
Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.
...
За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото
те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.
Елица Мавродинова
Източник
Публикувано на: 16.03.10, 17:56
от Неф
Благодаря Луничке
да се замисли човек, наистина
аз харесвам това от същия източник
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=207184
Публикувано на: 16.03.10, 18:14
от latrevw
това някой го е пускал тук, сигурно ти, но е много приятно да ни го припомниш пак
много е хубаво! благодаря!
вечерно
Публикувано на: 16.03.10, 21:10
от Неф
Ти решаваш...
Всеки може да си направи сам света, в който живее, но не всеки успявя да го проумее...
Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ...- всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!
Публикувано на: 16.03.10, 21:19
от shshtt
ми де да знам, може да съм в грешка, но на мен горните цитати не само не ми харесват, но ме и ядосват
никаква поезия
облекли разни мъдрости в мерена реч и....отврат
Публикувано на: 16.03.10, 21:48
от ПЪТник
shshtt написа:ми де да знам, може да съм в грешка, но на мен горните цитати не само не ми харесват, но ме и ядосват
никаква поезия
облекли разни мъдрости в мерена реч и....отврат
Такава е поезията, едни души разчувства, други отвращава.
Велико изкуство е поезията.
Публикувано на: 16.03.10, 21:50
от Ън
поезия
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Публикувано на: 16.03.10, 21:53
от ПЪТник
Ън написа:поезия
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея)...
Вапцаров ми е любим, много близък, но не допада на интелектуалците ми се струва.
Публикувано на: 16.03.10, 21:56
от Ън
ПЪТник написа:
Вапцаров ми е любим, много близък, но не допада на интелектуалците ми се струва.
Интелектуалците да си заврат интелектуалщината някъде на тъмно
Според мен, ние не сме имали по- добър поет от него.
Публикувано на: 16.03.10, 21:58
от Евридика
Ън: любимо
интелектуалци-неинтелектуалци
дрън-дрън ярина, както казваше баща ми
Публикувано на: 16.03.10, 22:00
от shshtt
ПЪТник написа:Ън написа:поезия
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея)...
Вапцаров ми е любим, много близък, но не допада на интелектуалците ми се струва.
брей и кои са тези интелектуалци?
аз не съм чувала, че дори и по форумите не съм чела (!) някой да не го харесва
Публикувано на: 16.03.10, 22:03
от wild_moon
ПРИКАЗКА
Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …
Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?
Дамян Дамянов
Публикувано на: 16.03.10, 22:03
от ПЪТник
Ън написа:ПЪТник написа:
Вапцаров ми е любим, много близък, но не допада на интелектуалците ми се струва.
Интелектуалците да си заврат интелектуалщината някъде на тъмно
Според мен, ние не сме имали по- добър поет от него.
Поет с голяма душа, ширикоскроен.
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
Публикувано на: 16.03.10, 22:08
от wild_moon
Като по чудо
И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.
Жак Превер
Публикувано на: 16.03.10, 22:09
от ПЪТник
shshtt написа:ПЪТник написа:Ън написа:поезия
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея)...
Вапцаров ми е любим, много близък, но не допада на интелектуалците ми се струва.
брей и кои са тези интелектуалци?
аз не съм чувала, че дори и по форумите не съм чела (!) някой да не го харесва
Аз съм срещал, доказавателствата ни по спора са едно на едно, ако не ми вярваш питай ме!
Не ме въвличай в такъв спор преди да уточним с теб какво е интелектуалец, за да не обидим хора, които не го заслужават.
Какво е интелектуалец според теб?
Публикувано на: 16.03.10, 22:09
от Евридика
wild_moon написа:Като по чудо
Луничке, чудесно е, не го бях чела. Благодаря ти
Публикувано на: 16.03.10, 22:12
от Мнемозина
wild_moon написа:Като по чудо
Жак Превер
Много обичам Превер.
Ето едно по-рядко цитирано негово стихотворение - но ще го пиша наизуст и не знам дали ще е съвсем точно. Книгата не е при мен, а не ми се търси дали и кога съм го пускала:
Портокалът
като светкавица
прелетя и цопна във кофата.
Арестантът сияе до уши олайнен:
- Тя не ме е забравила! Тя мисли за мен!
Публикувано на: 16.03.10, 22:20
от wild_moon
Мнемозина написа:
Много обичам Превер.
ок, значи една
специална почерпка за теб!
Публикувано на: 16.03.10, 22:26
от Мнемозина
Благодаря!
Ето още едно мое любимо от него...
КАК ДА НАРИСУВАМЕ ПОРТРЕТ НА ЕДНА ПТИЦА
Най-напред нарисувайте клетка
с вратичка отворена.
Нарисувайте после
нещо хубаво,
нещо просто,
нещо красиво,
нещо полезно
за птицата.
После сложете платното срещу дърво
сред градина,
в гора
или в лес най-дълбок.
Зад дървото се скрийте,
без да продумате,
без дори да помръднете.
Понякога птицата идва веднага,
но някога дълги години ще трябва да минат,
докато посмее да дойде.
Не губете надежда.
Очаквайте.
Чакайте ако трябва години.
Ранната или късна поява на птицата
нямат никаква връзка
с успеха на тази картина.
Щом птицата дойде,
ако някога дойде,
пазете най-пълно мълчание.
Чакайте тя да се вмъкне във клетката
и когато е влязла,
затворете леко вратичката с четката.
Изличете след туй
всички пръчки една подир друга,
като внимавате да не докоснете
нито едно от перата на птицата.
Нарисувайте после портрет на дървото,
изберете на птицата
най-красивия клон,
нарисувайте също зелени листа,
ветрове,
слънчев прах,
насекоми, които свирукат в тревите
под летния зной,
и очаквайте тя да запее.
Ако тя не запее,
това е лош знак,
знак, че е лоша картината.
Ако запее - добре.
Значи - можете да се подпишете.
Изтръгнете тогава внимателно
едно от перата на птицата
и в ъгъла на картината напишете с него своето име.
Публикувано на: 16.03.10, 22:31
от Мнемозина
ПЪТник написа:
Какво е интелектуалец според теб?
Интелектуалците са тези с пантофите. Според мен.
Публикувано на: 16.03.10, 22:34
от Ън
Мнемозина написа:ПЪТник написа:
Какво е интелектуалец според теб?
Интелектуалците са тези с пантофите. Според мен.
Паркетен лъв по халат и чехли, задължително седящ в удобен, стар- класически фотьойл.
Може и да пуши лула, но този атрибут не е задължителен
същото е и за очилата
Публикувано на: 16.03.10, 22:39
от Мнемозина
Ън написа:
Паркетен лъв по халат и чехли, задължително седящ в удобен, стар- класически фотьойл.
Може и да пуши лула, но този атрибут не е задължителен
същото е и за очилата
Паркетен лъв не беше ли един от онези, дето се препитават от ходене по коктейли?
Публикувано на: 16.03.10, 22:41
от Ън
Мнемозина написа:
Паркетен лъв не беше ли един от онези, дето се препитават от ходене по коктейли?
Че интелектуалците не ходят ли по коктейли? Ти що ги дискриминираш тях, а?:blink:
Публикувано на: 16.03.10, 22:43
от Мнемозина
Ън написа:
Че интелектуалците не ходят ли по коктейли? Ти що ги дискриминираш тях, а?:blink:
Ами единственият човек, за когото съм чувала определението "паркетен лъв", е Евгени Минчев. Той интелектуалец ли е?
Публикувано на: 16.03.10, 22:45
от Ън
Мнемозина написа:Ън написа:
Че интелектуалците не ходят ли по коктейли? Ти що ги дискриминираш тях, а?:blink:
Ами единственият човек, за когото съм чувала определението "паркетен лъв", е Евгени Минчев. Той интелектуалец ли е?
Носи ли халат?
А пантофи? Във фотьойл седи ли?:lol:
Публикувано на: 16.03.10, 22:48
от wild_moon
Лека нощ от мен, деца!
Преди да си легнете изнесете пантофите на интелектуалците от гостната, за да не ни вгорчават вкуса на кафето утре сутрин
Сладки сънища!
Публикувано на: 16.03.10, 22:49
от Мнемозина
Ън написа:Мнемозина написа:
Ами единственият човек, за когото съм чувала определението "паркетен лъв", е Евгени Минчев. Той интелектуалец ли е?
Носи ли халат?
А пантофи? Във фотьойл седи ли?:lol:
А Вапцаров харесва ли?
Публикувано на: 16.03.10, 22:53
от Евридика
и дали е от прокурорския паркет?:lol:
Публикувано на: 16.03.10, 23:00
от ПЪТник
Мнемозина написа:ПЪТник написа:
Какво е интелектуалец според теб?
Интелектуалците са тези с пантофите. Според мен.
Според мен интелектуалец е човек който знае и може.
За съжаление с тази титла "интелектуалец"се самозакичват всички който си мислят че знаят и могат и аз точно тях имах предвид.
Особеното при тях е че не ни лъжат, защото сами си вярват че са интелектуалци. Точно тези интелектуалци бягат от Вапцаров, всячески се дистанцират заради близостта му до работническата класа.
Истинските интелектуалци на са много, за разлика от тези в кавичките и на тях не им пука кой какво си мисли за тях. По това ще ги познаваме.
Публикувано на: 16.03.10, 23:06
от Мнемозина
ПЪТник написа:
Според мен интелектуалец е човек който знае и може.
За съжаление с тази титла "интелектуалец"се самозакичват всички който си мислят че знаят и могат и аз точно тях имах предвид.
Особеното при тях е че не ни лъжат, защото сами си вярват че са интелектуалци. Точно тези интелектуалци бягат от Вапцаров, всячески се дистанцират заради близостта му до работническата класа.
Истинските интелектуалци на са много, за разлика от тези в кавичките и на тях не им пука кой какво си мисли за тях. По това ще ги познаваме.
Да, нещо такова.
Само че аз на тези истинските им казвам "хора на духа", защото така е по-ясно за какво става въпрос.
И интелектуалците за мен си остават онези самозакичилите се. Това, което повечето хора днес в България си представят като интелектуалец, са точно те. Някои им казват "интелектоиди".
Примерно Валери Петров за мен не е интелектуалец.
Публикувано на: 16.03.10, 23:24
от ПЪТник
Мнемозина написа:
Да, нещо такова.
Само че аз на тези истинските им казвам "хора на духа", защото така е по-ясно за какво става въпрос.
И интелектуалците за мен си остават онези самозакичилите се. Това, което повечето хора днес в България си представят като интелектуалец, са точно те. Някои им казват "интелектоиди".
Примерно Валери Петров за мен не е интелектуалец.
Ако конкретно това /като негово творчество имаш предвид/, съм съгласен с теб.
И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!
И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: - До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!
Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
- Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?
Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?
Може би в мащабността на преводите си да е добър и да се приближава до интелектуалец, така че не мога да кажа със сигурност.
Публикувано на: 16.03.10, 23:30
от Мнемозина
ПЪТник написа:
Ако конкретно това /като негово творчество имаш предвид/, съм съгласен с теб.
...
Може би в мащабността на преводите си да е добър и да се приближава до интелектуалец, така че не мога да кажа със сигурност.
Хм... не разбирам с кое точно си съгласен. Имам чувството, че не си ме разбрал добре.
Имах предвид, че Валери Петров е от онези истинските (тоест човек на духа), а не от самопровъзгласилите се.
По преводите му има и спорове, да, особено на Шекспир, но това няма никакво значение в случая.
Горните стихотворения на Превер са също в негов превод, между другото.
Както и да е, де, моето мнение си е доста специфично.
Публикувано на: 16.03.10, 23:44
от ПЪТник
Мнемозина написа:Хм... не разбирам с кое точно си съгласен. Имам чувството, че не си ме разбрал добре.
Имах предвид, че Валери Петров е от онези истинските (тоест човек на духа), а не от самопровъзгласилите се.
По преводите му има и спорове, да, особено на Шекспир, но това няма никакво значение в случая.
Горните стихотворения на Превер са също в негов превод, между другото.
Както и да е, де, моето мнение си е доста специфично.
Наистина не те бях разбрал добре, освен това не познавам добре Валери Петров и заради това дадох пример само с едно негово стихотворение, което аз не възприемам като интелектуално творение. Склонен съм да ти се доверя за Валери Петров и вече разбирам, че за теб той е интелектуалец.
Определянето на кой е и кой не е интелектуалец и трудна задача.
В изискванията ми винаги на първо място ще стои библейският израз : Ако ще и планини да премества с вяра, щом любов няма, нищо не е!
Публикувано на: 16.03.10, 23:54
от Мнемозина
ПЪТник написа:
Наистина не те бях разбрал добре, освен това не познавам добре Валери Петров и заради това дадох пример само с едно негово стихотворение, което аз не възприемам като интелектуално творение. Склонен съм да ти се доверя за Валери Петров и вече разбирам, че за теб той е интелектуалец.
Определянето на кой е и кой не е интелектуалец и трудна задача.
В изискванията ми винаги на първо място ще стои библейският израз : Ако ще и планини да премества с вяра, щом любов няма, нищо не е!
С течение на времето ще се постарая да бъда и по-убедителна за Валери Петров. Макар че го дадох само като един от възможните примери.
Но да, за мен той е един от най-фините, нежни, разбираеми - и страшно дълбоки хора. Тук много сме си говорили за него и, живот и здраве, още ще си говорим.
Това е нелош критерий - с любовта. И по принцип съм много съгласна с него.
Макар че има и изключения, но сега не съм способна да го обясня точно.
Публикувано на: 17.03.10, 08:13
от frisky lioness
Ън написа:поезия
ВЯРА
Обичам го
Странно винаги е звучал някак си съвсем на място
във всяко едно време
сигурно защото е извън времето......
Публикувано на: 17.03.10, 08:15
от Ън
frisky lioness написа:
Обичам го
Странно винаги е звучал някак си съвсем на място
във всяко едно време
сигурно защото е извън времето......
Нали?!
Ей тва е да си велик! Винаги да си актуален!
Публикувано на: 17.03.10, 09:53
от windcolours
еййй, тука стихове са писани, а аз да пропусна тази тема!:shocked: ей сега ще поправя грешката
Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.
Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.
Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.
Джорджия СКОТ
Публикувано на: 17.03.10, 09:54
от windcolours
и още
Точно днес, точно там ще застана-
по средата на главната улица,
ще разровя асфалта с ръката си,
ще засея два реда люляци,
ще разгоня зяпачите с камъни-
да останат единствено лудите,
за да будят задрямали пламъци
със очите си- кротко безумните.
Ти ще минеш по главната улица
по средата, през моя шпалир,
от цъфнали, дъхави люляци
и изгарящи луди очи.
Аз ще бъда накрая на пътя ти,
ще съм влюбен във всяка от крачките.
Точно както говорят мъдрите-
"всяко влюбване носи щастие".
Публикувано на: 17.03.10, 10:05
от windcolours
и малко хайку от Кръстю Пастухов
Поникваща тревичка
кънти в ушите
и ме оглушава
------------
Тишина -
поражение на звука
или мимикрия на крясъка?
------------
Огърлица на самотата -
капките на развалената чешма.
------------
Тишина -
Еолова арфа без вятър...
------------
Приливът - копнежът на
луната към земята.
А отливът?
Re: Следобедна закуска
Публикувано на: 17.03.10, 10:07
от snowprincess
