3o4o.net

че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?
Вярно, че сме преуморени от сериозните ни неща в реала, които ни пренатоварват и е излишно да се пренясят тук в мястото за приятни развлечения и споделяне и търсене на човешка общност., вярно е и го приемам.
Но ми е трудно да разбера какво ни привлича за сериозни разговори за несериозните неща?
Как мислите, дали това не е от страх да не загубим чувството си за собствена значимост?

Конкретно въпросът ми е :
Какво точно ще се случи с нас ако загубим чувството си за собствена значимост?

Според мен ще ни се променят възприятията за заобикалящия ни свят включително и за всеки един от нас в него.
Ще разширим границите си на възприемане и хората ще ниизглеждат други?
И какво още?

според мен тук пък повече се говори несериозно за сериозните неща.
защото малко или много във времето се е разбрало кой на какви позиции е по много въпроси
а може би отстрани изглежда различно. хм.

някак..несериозното говорене не се равнява на несериозномислене/замисляне

в какъв смисъл да изгубим собствената си значимост?
само подозирам какво имаш предвид.
и ако е в посоката, в която аз мисля - това "обезличаване" е равно на "отваряне"
и на нещо много по-голямо.

ПЪТник написа:че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?
Вярно, че сме преуморени от сериозните ни неща в реала, които ни пренатоварват и е излишно да се пренясят тук в мястото за приятни развлечения и споделяне и търсене на човешка общност., вярно е и го приемам.
Но ми е трудно да разбера какво ни привлича за сериозни разговори за несериозните неща?
Как мислите, дали това не е от страх да не загубим чувството си за собствена значимост?

Конкретно въпросът ми е :
Какво точно ще се случи с нас ако загубим чувството си за собствена значимост?

Според мен ще ни се променят възприятията за заобикалящия ни свят включително и за всеки един от нас в него.
Ще разширим границите си на възприемане и хората ще ниизглеждат други?
И какво още?

Зависи кое е сериозно и кое - несериозно. Човек често преосмисля тия неща.

За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.
Разбира се, че всичко се променя след това, при мен беше съпроводено с облекчение, спокойствие и отваряне към света.

ПЪТник написа:

Хайде да си говорим сериозно за нещо сериозно.

ПЪТник написа:че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?

Интересно чичко Фройд какво би видял зад този уж невинен лапсус, който без да иска показва кой какво се опитва

wild_moon написа:

ПЪТник написа:че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?

Интересно чичко Фройд какво би видял зад този уж невинен лапсус, който без да иска показва кой какво се опитва

Едно подсъзнателно чувство за общност, какво друго.

Мнемозина написа: ...
За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.
...

страхотна си Мнемо (май аз не съм ти го казвала:shy:)
удоволствие е да прочета нещо такова
особено като знам за какво става дума в случая

Ън написа:

ПЪТник написа:

Хайде да си говорим сериозно за нещо сериозно.

monkeys?
seriously!

Sweety написа:

monkeys?
seriously!

Не си ли ме виждала сериозен?
Моля те, пиши ми на български. Не съм обидчив на тази тема като Боев, но все пак се дразня.

Аде да си говориме за гробища и за умрели
сънувате ли често близките си покойници?
а ходите ли на гробищата чат-пат
аз често сънувам Дядо и Баба
и разни мои другари които са в отвъдното
на гробищата ходя рядко
и то само да са разходя...
ако преваря жената съм казал-кремация
панически се страхувам да имя место дето някой да ходи да плаче за мен...
такива ми ти работи.

Мнемозина написа: За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.

Практически няма разлика между двете твърдения. Не се казва, че си изгубил значимостта си, а само чувството (разбирай илюзията) за нея. Това е равносилно на придобиване на другото чувство, далеч по-адекватно, чувството на собствената ти незначителност, което си е яснота (макар и субективна, но както казахме много по-адекватна) по въпроса. Тъй, че все същото е. За мен ( да не забравя да спомена).
Може би разлика виждаш в думите загубване и получаване?!
По-добре е да се освободиш (според мен, да не забравя пак да спомена), да се освобождаваш и освобождаваш. Колкото повече, толкова по-добре. Придобивания от какъвто и да било характер... Хъм! Бе няма да ме разберете вероятно, ама все тая. Защо пък да придобивам чувството, че съм разбрана?!

Semiramis написа:според мен тук пък повече се говори несериозно за сериозните неща.
защото малко или много във времето се е разбрало кой на какви позиции е по много въпроси
а може би отстрани изглежда различно. хм.

някак..несериозното говорене не се равнява на несериозномислене/замисляне

в какъв смисъл да изгубим собствената си значимост?
само подозирам какво имаш предвид.
и ако е в посоката, в която аз мисля - това "обезличаване" е равно на "отваряне"
и на нещо много по-голямо.

За сериозното и несериозното говорене и мислене те разбирам и съм на същото мнение.
И правилно ме разбираш, че за отваряне говоря-разширяване на ограничителните ни граници.

Ън написа:

Sweety написа:

monkeys?
seriously!

Не си ли ме виждала сериозен?
Моля те, пиши ми на български. Не съм обидчив на тази тема като Боев, но все пак се дразня.

дори и не искам да те виждам, и сериозен и несериозен...
то е ясно че си голяма маймуна
(хей, това е комплимент)

P.С.
а! е това бяха само две думи на английски, бе човек..oops, маймуно..

прочетох дето се оплакваш за английския...ами не си прав..и аз не го говоря добре, ама не ми пука...
ако ти пиша колко взима 25 годишен dentist тука ...знаеш ли какъв импулс ще придобиеш


извини ме също ако съм прекалила с фамилиарничането, което по принцип не обичам

Друг сериозен въпрос-труповете на хора чия собственост са?
щото примерно по закон аз нямам право да подслушвам никого или заснемам без негово съгласие, с изключение на случаите в които се ползват сересета, а ако снимам труп кво правиме, та нали не мога да го питам дали е съгласен

Мнемозина написа: Зависи кое е сериозно и кое - несериозно. Човек често преосмисля тия неща.

За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.
Разбира се, че всичко се променя след това, при мен беше съпроводено с облекчение, спокойствие и отваряне към света.

За мен е същото както го описваш.
Така е и със разбирането ни кое е сериозно и кое е несериозно. Не намерих с какво друго да заменя тези думи, защото и аз като теб приемам че всичко е еднакво сериозно или несериозно.
Сериозно и несериозно е отправено към тези, за които има разлика в двете думи.

Мнемозина написа:

За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.
Разбира се, че всичко се променя след това, при мен беше съпроводено с облекчение, спокойствие и отваряне към света.

На мене също ми се е случвало да губя чувство за собствената си значимост, и то неведнъж...тогава обаче попадам в ситуации,където действам от свое име в чужда полза. Лошото е,че в такива случай често "значимост" се равнява на "същност"-това е унищожително, а още не съм успяла да прокарам тънката граница между двете. Може би разковничето е в себеуважението
...вчера прочетох нещо от Хорхе Букай

"Всичко започна в онзи сив ден,когато ти престана да казваш гордо:

АЗ СЪМ!...

Когато,засрамен и уплашен, сведе глава и замени думите и делата си с една мисъл:

ТРЯБВА ДА БЪДА..."

Sweety написа:

Мнемозина написа: ...
За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.
...

страхотна си Мнемо (май аз не съм ти го казвала:shy:)
удоволствие е да прочета нещо такова
особено като знам за какво става дума в случая

Много си мила, благодаря.
Точно като вас съм.

Ън написа:

ПЪТник написа:

Хайде да си говорим сериозно за нещо сериозно.

Да говорим!
И аз така щях да отговоря на собственото си мнение .
От това ни разбиране обаче следва въпросът защо и как формираме различните си поведения сериозни и несериозни, щом за теб и мен няма нищо по- сериозно от нещо друго?
Какъв е отговорът ти?

Kent написа:Аде да си говориме за гробища и за умрели
сънувате ли често близките си покойници?
а ходите ли на гробищата чат-пат
аз често сънувам Дядо и Баба
и разни мои другари които са в отвъдното
на гробищата ходя рядко
и то само да са разходя...
ако преваря жената съм казал-кремация
панически се страхувам да имя место дето някой да ходи да плаче за мен...
такива ми ти работи.

дай тук да се изкажа, че ще дадеш и трети сериозен въпрос
да, сънувам.
в продължение на години направо си се чувствах редовно "посещавана"
мисля че "разчистих" с единия от важните ми починали.
от 2 седмици интензивно сънувам другия.
ходя рядко на гробищата и твърдо 15 години
отказвам да сложа снимка на един паметник там
и не искам да сложат моя снимка..

vyara написа: Практически няма разлика между двете твърдения. Не се казва, че си изгубил значимостта си, а само чувството (разбирай илюзията) за нея. Това е равносилно на придобиване на другото чувство, далеч по-адекватно, чувството на собствената ти незначителност, което си е яснота (макар и субективна, но както казахме много по-адекватна) по въпроса. Тъй, че все същото е. За мен ( да не забравя да спомена).
Може би разлика виждаш в думите загубване и получаване?!
По-добре е да се освободиш (според мен, да не забравя пак да спомена), да се освобождаваш и освобождаваш. Колкото повече, толкова по-добре. Придобивания от какъвто и да било характер... Хъм! Бе няма да ме разберете вероятно, ама все тая. Защо пък да придобивам чувството, че съм разбрана?!

По-скоро "яснота" е това, което ме привлича във второто.
Загубването и получаването са като сериозно и несериозно.

vyara написа:

Мнемозина написа: За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.

Практически няма разлика между двете твърдения. Не се казва, че си изгубил значимостта си, а само чувството (разбирай илюзията) за нея. Това е равносилно на придобиване на другото чувство, далеч по-адекватно, чувството на собствената ти незначителност, което си е яснота (макар и субективна, но както казахме много по-адекватна) по въпроса. Тъй, че все същото е. За мен ( да не забравя да спомена).
Може би разлика виждаш в думите загубване и получаване?!
По-добре е да се освободиш (според мен, да не забравя пак да спомена), да се освобождаваш и освобождаваш. Колкото повече, толкова по-добре. Придобивания от какъвто и да било характер... Хъм! Бе няма да ме разберете вероятно, ама все тая. Защо пък да придобивам чувството, че съм разбрана?!

що?
според мен си ти се разбира, но пък защо да подхранваме чувството за разбиране наистина.

vyara написа:

Мнемозина написа: За мен това е страхотен урок и е страшно освобождаващо - да загубиш чувството за собствената си значимост.
Само че аз го мисля като получаване на яснота за собствената ми незначителност.

Практически няма разлика между двете твърдения. Не се казва, че си изгубил значимостта си, а само чувството (разбирай илюзията) за нея. Това е равносилно на придобиване на другото чувство, далеч по-адекватно, чувството на собствената ти незначителност, което си е яснота (макар и субективна, но както казахме много по-адекватна) по въпроса. Тъй, че все същото е. За мен ( да не забравя да спомена).
Може би разлика виждаш в думите загубване и получаване?!
По-добре е да се освободиш (според мен, да не забравя пак да спомена), да се освобождаваш и освобождаваш. Колкото повече, толкова по-добре. Придобивания от какъвто и да било характер... Хъм! Бе няма да ме разберете вероятно, ама все тая. Защо пък да придобивам чувството, че съм разбрана?!

разлика между твърденията има
затова са и различни думи с противоположното значение...
собствената незначителност от моя скромен опит е стъпка напред, свобода и гордост
по-голямо самочувствие...

но най-много се кефя когато всички от панаира на суетата ми се изнизват като зелен на цвят програмен код
(the Matrix)

Semiramis написа: според мен си ти се разбира, но пък защо да подхранваме чувството за разбиране наистина.

За да регистрираме факта на собствената си значимост, как защо!?

дай тук да се изкажа, че ще дадеш и трети сериозен въпрос

благодаря семирамис, тъкмо мисля и третия
за бебешката смъртност сред ромите
понеже доскору не бях виждал умряло беби
но за това после....като се изкристализира въпроса

Kent написа:Аде да си говориме за гробища и за умрели
сънувате ли често близките си покойници?
а ходите ли на гробищата чат-пат
аз често сънувам Дядо и Баба
и разни мои другари които са в отвъдното
на гробищата ходя рядко
и то само да са разходя...
ако преваря жената съм казал-кремация
панически се страхувам да имя место дето някой да ходи да плаче за мен...
такива ми ти работи.

Странно.
Днес е годишнина от смъртта на един много важен за мен човек, един от определящите в живота ми. Но тогава имах нужда да ходя на гроба му, докато не ми се пренаместиха нещата в главата.
Сънувала съм го може би един-два пъти и ми казваше важни работи.

Баба и дядо ги сънувам само в будно състояние.

vyara написа:

Semiramis написа: според мен си ти се разбира, но пък защо да подхранваме чувството за разбиране наистина.

За да регистрираме факта на собствената си значимост, как защо!?

или обратното
поне за 2 линии може да се отнесе..хехе

сериозна работа стана. мдам.

Странно.
Днес е годишнина от смъртта на един много важен за мен човек, един от определящите в живота ми. Но тогава имах нужда да ходя на гроба му, докато не ми се пренаместиха нещата в главата.
Сънувала съм го може би един-два пъти и ми казваше важни работи.

Баба и дядо ги сънувам само в будно състояние.

Жена ми казва че чела някъде как в Мексико празнуват тяхната Задушница, нали религията им е поразителна смес от католицизъм и езичество....та в деня зема ядене и пиене и китари там и тамбури и се замъкват сички на гробищата, децата ги обличат като скелетчена с черни дрехи или като малки смърт и се отпочва един купон до зори...
мислели че техните умрели като ги гледали от небето да се радват и веселят и били спокойни горе. това много ми допада. няма сълзи и сополи и влажни кърпички

Semiramis написа:

vyara написа:

Semiramis написа: според мен си ти се разбира, но пък защо да подхранваме чувството за разбиране наистина.

За да регистрираме факта на собствената си значимост, как защо!?

или обратното
поне за 2 линии може да се отнесе..хехе

сериозна работа стана. мдам.

Не, не, как обратното! Да си подхранваш значимостта, че да те разберат?!
Бе не те разбирам, да ти кажа, примири се и толкоз!

windcolours написа: На мене също ми се е случвало да губя чувство за собствената си значимост, и то неведнъж...тогава обаче попадам в ситуации,където действам от свое име в чужда полза. Лошото е,че в такива случай често "значимост" се равнява на "същност"-това е унищожително, а още не съм успяла да прокарам тънката граница между двете. Може би разковничето е в себеуважението
...вчера прочетох нещо от Хорхе Букай

"Всичко започна в онзи сив ден,когато ти престана да казваш гордо:

АЗ СЪМ!...

Когато,засрамен и уплашен, сведе глава и замени думите и делата си с една мисъл:

ТРЯБВА ДА БЪДА..."

Не знам... за мен разковничето не е в себеуважението, а в някакво приемане на себе си. В това число и на случаите, в които ситуацията те заставя да се държиш така, сякаш се мислиш за значим.

Не е мое това на Букай. Всичко е в това, което следва след "аз съм".

Kent написа: Жена ми казва че чела някъде как в Мексико празнуват тяхната Задушница, нали религията им е поразителна смес от католицизъм и езичество....та в деня зема ядене и пиене и китари там и тамбури и се замъкват сички на гробищата, децата ги обличат като скелетчена с черни дрехи или като малки смърт и се отпочва един купон до зори...
мислели че техните умрели като ги гледали от небето да се радват и веселят и били спокойни горе. това много ми допада. няма сълзи и сополи и влажни кърпички

Е, че то и при нашите погребения накрая се е стигало до купон, те крайностите се събират и истината е във виното.
Мислата ми е, че не можеш на някого да забраниш да скърби, когато той има нужда да преживее и това.

wild_moon написа: Интересно чичко Фройд какво би видял зад този уж невинен лапсус, който без да иска показва кой какво се опитва

Фройд го няма тук, иначе щях да го попитам, а да ти отговоря какво би видял Фройд трябва най- малко да съм Господ.
Мога да ти отговоря за мнението ми какво ти виждаш в темата, ако не те притеснява, че имам и такова мнение.
В темата ти виждаш виновен лапсус, без да уточняваш каква е вината му и че някой се опитва да направи нещо, пак без да обясняваш кой, какво и как, като са обосноваваш, че чичко Фройд знае "който без да иска показва кой какво се опитва"
А личното ти мнение какво е?

Е, че то и при нашите погребения накрая се е стигало до купон, те крайностите се събират и истината е във виното.
Мислата ми е, че не можеш на някого да забраниш да скърби, когато той има нужда да преживее и това.

е да щото със сълзите излизат някой емисии вредни
един вид клапана се отпушва
да не пергрееш

vyara написа:[
Не, не, как обратното! Да си подхранваш значимостта, че да те разберат?!
Бе не те разбирам, да ти кажа, примири се и толкоз!

сага ставам значима, точно щото съм толкова неразбрана!

ма ще поработя по примирението де

Kent написа:

Странно.
Днес е годишнина от смъртта на един много важен за мен човек, един от определящите в живота ми. Но тогава имах нужда да ходя на гроба му, докато не ми се пренаместиха нещата в главата.
Сънувала съм го може би един-два пъти и ми казваше важни работи.

Баба и дядо ги сънувам само в будно състояние.

Жена ми казва че чела някъде как в Мексико празнуват тяхната Задушница, нали религията им е поразителна смес от католицизъм и езичество....та в деня зема ядене и пиене и китари там и тамбури и се замъкват сички на гробищата, децата ги обличат като скелетчена с черни дрехи или като малки смърт и се отпочва един купон до зори...
мислели че техните умрели като ги гледали от небето да се радват и веселят и били спокойни горе. това много ми допада. няма сълзи и сополи и влажни кърпички

тези дни по НГ мярнах пък някаво африканско племе какъв купон правеше за погребение
и роднините ги налагаха с пръчки
изпуснах защо
..

Мнемозина написа:
Не знам... за мен разковничето не е в себеуважението, а в някакво приемане на себе си. В това число и на случаите, в които ситуацията те заставя да се държиш така, сякаш се мислиш за значим.

Не е мое това на Букай. Всичко е в това, което следва след "аз съм".

приемането на себе си е като основа за самоуважението си мисля аз....различни неща са, но едното е необходимо условие за другото.

windcolours написа:

Мнемозина написа:
Не знам... за мен разковничето не е в себеуважението, а в някакво приемане на себе си. В това число и на случаите, в които ситуацията те заставя да се държиш така, сякаш се мислиш за значим.

Не е мое това на Букай. Всичко е в това, което следва след "аз съм".

приемането на себе си е като основа за самоуважението си мисля аз....различни неща са, но едното е необходимо условие за другото.

а за мен пък самоуважението и приемането на себе си са по-скоро едно, отколкото условия.
нещо не разбрах Букай.

приемането на себе си е като основа за самоуважението си мисля аз....различни неща са, но едното е необходимо условие за другото.

много са напред хората /с обичаите/
или назад /когато светът е бил млад/

Sweety написа: ако ти пиша колко взима 25 годишен dentist тука ...знаеш ли какъв импулс ще придобиеш

Оооо, няма нужда, знам много добре.

Твърде късно ми е да-

Semiramis написа:

а за мен пък самоуважението и приемането на себе си са по-скоро едно, отколкото условия.

ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....

windcolours написа:

Semiramis написа:

а за мен пък самоуважението и приемането на себе си са по-скоро едно, отколкото условия.

ако съм клептоман, имам зависимост от опиати или си падам по насилие над животни, може да приемам факта,че съм такъв,но чак да се уважавам .....

айде сега кофти примери.
ми като не се уважаваш, започваш да търсиш признание от другите и стигаш до такива ексцесии.
примерно.