3o4o.net

...който вече отмина



Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва? – Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, тя ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо за вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази, малката свещ. Следователно в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното.

frisky lioness написа:...който вече отмина



Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва? – Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, тя ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо за вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази, малката свещ. Следователно в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното.

една искрица надежда - силата

искрица живот - мислите

и още една искра в песен - чувствата
http://vbox7.com/play:8b8934a8

Повреда в мрежата

Един кош важни работи, пропуснали срока,
имах снощи да свърша, а в миг спряха ни тока!
Поне денем да беше, а той взе, че угасна
вечерта - със две думи, неприятност ужасна:
нито книга да взема, нито ред да напиша,
телевизорът, тъмен, мълчи в своята ниша,
и можех единствено да седя във креслото
и, вторачен във тъмното, да си мисля каквото
ми дойде на ум. И така, по принуда,
петнайсет минути, мълчалив като Буда,
се домогнах до мисли, е, не всички елмази,
но три-четири свестни, и сред тях беше тази,
че както заети сме непрекъснато всички
да мислим за работи, крайно важни в кавички,
във същност за нас генерален проблем е,
че за истинско мислене не намираме време.
Погледнах навънка
през завесата тънка:
затъмнен бе кварталът и, уж стари познати,
бяха всички прозорци само черни квадрати,
но сега в тях не виждах нищо мрачно, зловещо,
а, напротив, си казах: - И там мислят над нещо.

Валери Петров

От най-скорошните му стихотворения е това.

Моята мисъл на деня пък беше за това как винаги се появяват корективи. Просто няма начин да залитнеш много нанякъде или прекалено да си повярваш.

… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо …"

frisky lioness написа: Представете си, че вие седите в една тъмна нощ, изгубили сте пътя си. Какво ви трябва? – Много малко. Трябва ви една батерийка или една свещ. Като видите тази свещ, тя ще ви причини радост. Тази свещ при други условия може да не е нищо за вас, но в тъмната нощ като я запалиш, веднага се окуражаваш и намираш пътя. И то благодарение на тази, малката свещ. Следователно в съвременния живот една хубава, една светла мисъл е, която може да покаже пътя на човека. Тя е ценна. Хубавите мисли, хубавите чувства и силата на човека са ценното.

Понякога дълго дълго има да ходиш в тъмното, да се спъваш, да падаш, да се нарязваш на остри предмети, да се париш в нещо нажежено или да трепериш от студ, да се опираш в нещо непознато лигаво и лепкаво, да те удрят клони по лицето, да стъпваш по пирони... докато съвсем изтощен и изранен напипаш свещта, батерията...
Но въпреки това трябва да се върви и да се търси...
И когато намериш тази светлинка, трябва много си я пазиш, за да не загасне...

Stranniche написа: Понякога дълго дълго има да ходиш в тъмното, да се спъваш, да падаш, да се нарязваш на остри предмети, да се париш в нещо нажежено или да трепериш от студ, да се опираш в нещо непознато лигаво и лепкаво, да те удрят клони по лицето, да стъпваш по пирони... докато съвсем изтощен и изранен напипаш свещта, батерията...
Но въпреки това трябва да се върви и да се търси...
И когато намериш тази светлинка, трябва много си я пазиш, за да не загасне...

Аз така и не разбрах още ли си тук?
Имаме 1 коктейлбар да посещаваме.

Е тая я знаете... От бая години.

МЪЖжжж написа:

Stranniche написа: Понякога дълго дълго има да ходиш в тъмното, да се спъваш, да падаш, да се нарязваш на остри предмети, да се париш в нещо нажежено или да трепериш от студ, да се опираш в нещо непознато лигаво и лепкаво, да те удрят клони по лицето, да стъпваш по пирони... докато съвсем изтощен и изранен напипаш свещта, батерията...
Но въпреки това трябва да се върви и да се търси...
И когато намериш тази светлинка, трябва много си я пазиш, за да не загасне...

Аз така и не разбрах още ли си тук?
Имаме 1 коктейлбар да посещаваме.

Е тая я знаете... От бая години.

Тук съм още. Тази вечер съм на тЯтър, но в следващите дни съм фрии.

Stranniche написа:Понякога дълго дълго има да ходиш в тъмното, да се спъваш, да падаш, да се нарязваш на остри предмети, да се париш в нещо нажежено или да трепериш от студ, да се опираш в нещо непознато лигаво и лепкаво, да те удрят клони по лицето, да стъпваш по пирони... докато съвсем изтощен и изранен напипаш свещта, батерията...
Но въпреки това трябва да се върви и да се търси...
И когато намериш тази светлинка, трябва много си я пазиш, за да не загасне...

здрасти!

Remmivs написа:
здрасти!

Stranniche написа: Тук съм още. Тази вечер съм на тЯтър, но в следващите дни съм фрии.

След Фторник да зема телефонно да те видя поне как си с времето. Че на мен ми е...

Понякога ти трябват очила,
за да видиш подробностите.
Друг път е нужно да затвориш очи,
за да почувстваш живота!

МЪЖжжж написа:

Stranniche написа: Тук съм още. Тази вечер съм на тЯтър, но в следващите дни съм фрии.

След Фторник да зема телефонно да те видя поне как си с времето. Че на мен ми е...

Да не забравите да си носите свещи:blum:

Човек забравя първо имена, после лица, после да си вдига ципа и накрая да го сваля.
:winkw:

Степените на склероза:

1-ва степен:
Отиваш в тоалетната. Свършваш си работата, но забравяш да си пуснеш водата.

2-ра степен:
Отиваш в тоалетната. Свършваш си работата, пускаш водата... но си забравил да си свалиш гащите.

3-та степен:
Отиваш в тоалетната. Пускаш водата, сваляш гащите... но забравяш за какво си отишъл...

"Пациент в болницата:
- Докторе, помогнете ми, много кашлям...
- Аха, а пушите ли?
- Да пуша, ама не помага."

Ако няма нищо забавно, то нещо със сигурност е сбъркано във всичко, което правиш.

Норман Пийл

Същият дето е казал онова за лимонадата.

Remmivs написа:Ако няма нищо забавно, то нещо със сигурност е сбъркано във всичко, което правиш.

Норман Пийл

Същият дето е казал онова за лимонадата.

Когото животът ти предложи лимон, поискай текила!

Нефертити написа: Когото животът ти предложи лимон, поискай текила!

Много рядко ми се пие алкохол, но тая вечер направо умирам за някой коктейл... по възможност "Маргарита".