3o4o.net

тихичко настана,
за лека нощ е време

Луната загаси фенерите и
тихичко се сгуши сред звездите.
Тротоарът тихичко се захихика,
че тихичко го гъделичкали прашинките...
И тихичко дърветата шушукаха
дочули нечий тихи стъпки.
Видях, как тихичко
притичаха по стълбите
на тихата Любов следите.

Страхотно е това, Нефертити :) Е ся се размечтах....

windcolours написа:Страхотно е това, Нефертити :) Е ся се размечтах....

Мечти има много красиви...
мечтай миличка,
желая ти сбъднати мечти!

Ето ти нещо нощно от любимата ми Петя Дубарова

Мои часове

Една звезда - светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.

Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.

Една луна - простряна длан от злато -
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.

В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.

Благодаря windcolours

щи отложа лягането май май

Животът скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух свободен
в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време...

Луната спи

а паяк плете сноп лъчи
...
погледни, луната спи

Нефертити написа:Животът скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух свободен
в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време...

Подпис! Е пак оня Дамян, дет си го знаете... Или на Бисерка Каменова от Добрич. Знам ли на кой е вече.. Такава обърквация е с искуството.
Гледа днес Суити рисунките ми...и вика "б@си ченгето! това не може да си го рисувал ти!" Ми..различни хора събуждат различни неща у нас.
Е те така...рядко проглеждаме под повърхността. Все виждаме това, дето "искаме" да видим.
Ако бяха гледали, сега и П.Дубарова нямаше да е история.


ПЕСЕН ЗА ДВЕТЕ ТОЧКИ
Две точки от безкрайността
сред хорския безброй -
там някъде се движи тя,
а там се движи той.
Но ето че случайността
прошепва тихо: Стой!
И казва той: Това е тя!
А тя: Това е той!
И тръгват заедно на път
направо, без завой.
Във двуеточие вървят
щастливи тя и той.
Но ето, пак случайността
прошепва тихо: Стой!
До тука! Точка - казва тя.
Да, точка - казва той.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

Нефертити написа:Луната спи

а паяк плете сноп лъчи
...
погледни, луната спи

Тая мацка на живо е тъпа като влака за Саранци. Обаче ми бърка у здравето с тоя крак /нъл съм кракофил и цицофоб /
А тая песен ми е любима.
Ма Дончо и я направи. Или Момчо, щото май той измисляше текстовете. Както и да е.
Както и другата весела /като за пикането по калинките в двора /
Дони & Нети - Тази вечер аз съм хубава

Б@си колко изглупял се чувствам понякога!

А някой краде птици..

този филм

този филм е за лято във Рая


покажи ми
захар как блести