"...Като приложили данните към целия Млечен път, астрономите стигнали до извода, че в нашата галактика едновременно могат да съществуват около 1 млрд. земеподобни планети, част от които може да е населена с някаква форма на живот...."
Съществуват, няма начин да не съществуват...Може и да не са толкова, може и да не са точно там, ма няма начин да няма!!!
Нека тия, дето разбират от математика и статистика, да пресметнат вероятността да няма живи организми из Вселената...Нищожно малка е! Най-малкото, защото твърдят, че тази същата Вселена е безкрайна!!! Що за случайност трябва да се е случила, за да съществуваме ние тогава?
Макар че...един ден на мястото на прекрасната ни планета ще има само космически вакуум. И дори ехото от нашите думи, емоции, дела ще е заглъхнало и тишината ще властва над време-пространството там, където ние сега се влюбваме, спорим, кахъриме се, строим небостъргачи, раждаме деца, плачем за починалите ни близки, рисуваме, копаеме лозета, извършваме преврати, караме поршета... Ние сме просто миниатюрно късче, нищожно зрънце от безкрайността на Времето и Пространството... При все могъществото на човешкия си разум, Вселената ще забрави за нас само няколко мига след като изчезнем...С една дума, в очите на необятността, ние сме ни повече, ни по-малко "дъст ин дъ уинд".
Тези мизерни мигове от нея обаче са единственото, което ни принадлежи, и трябва да му се радваме.
