3o4o.net

си написах епитафията. Беше нежно поетична. Харесах си я. Обаче я забравих като се събудих...
Нарисувах си и картина- последна. Нея запомних- Няколко падащи, разливащи и чупещи се чаши. В различен период от тяхната съдба, но всички обречени на разрушение.
Пак се карах с баща ми. То не е точно каране, а вой, крещене. Бушуващ гняв, задушаващ и всепоглъщащ. А той пак ми се подиграваше и ме обиждаше. С насмешка, снизходително...
Накрая пак сънувах безумни неща- разкъсваха ме, ядяха ме...и аз тях.
и пак умрях
и пак се събудих
Добър ден.

Дано някой ден успееш да оперираш някои неща от съзнанието ти. Нямам представа как точно става (сигурно с малко тренировки за едно-друго - уж има методики в психоанализата...), но е полезно и здравословно. Нито пък имам право на съвети или мнение, но така или иначе има тема и я прочетох... да си го кажа. Сещам се и за оня филм, дето младежите изпадаха в клинична смърт (това е прекалено де, но имаше интересен смисъл - че е важно да се отърси човек в живота си от неща, дето го тормозят), след което отиваха и искаха прошка за неща, за които са били виновни. А като е бил невинен за нещо човек - ами просто да повярва, че е бил невинен.

ELBI написа:Дано някой ден успееш да оперираш някои неща от съзнанието ти. Нямам представа как точно става (сигурно с малко тренировки за едно-друго - уж има методики в психоанализата...), но е полезно и здравословно. Нито пък имам право на съвети или мнение, но така или иначе има тема и я прочетох... да си го кажа. Сещам се и за оня филм, дето младежите изпадаха в клинична смърт (това е прекалено де, но имаше интересен смисъл - че е важно да се отърси човек в живота си от неща, дето го тормозят), след което отиваха и искаха прошка за неща, за които са били виновни. А като е бил невинен за нещо човек - ами просто да повярва, че е бил невинен.

Имам един любим виц на психо тема:
Един луд се мислел за просено зърно. Дълго време се лекувал, накрая психиатъра го пита:
-Какво си ти?
А той, гордо- Човек!
- Браво, точно така! Вече си здрав!
Тръгнал си човечеца, но след малко се връща паникьосан.
Касво има?- пита го доктора
- Отвън има петел! Ще ме изяде! - в ужас извикал човека
-Но ти нали знаеш, че си човек?
- Да, знам! Но петела дали знае?..

Та така...

Незнайни, всичко това е свършило и ти си го надмогнал.
Няма да му позволяваш пак да ти се сагнездва в сърцето и главата.
Ако ти помага - говори, излей го, не го задържай в себе си.


ПС. Зелени, имаш конкуренция в думичките

pocti_bezobidna написа:Незнайни, всичко това е свършило и ти си го надмогнал.
Няма да му позволяваш пак да ти се сагнездва в сърцето и главата.
Ако ти помага - говори, излей го, не го задържай в себе си.


ПС. Зелени, имаш конкуренция в думичките

Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.

Ън написа:
Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.

Ох.
Не е добре това. Не знам какво да кажа.
Може би си напрегнат и затова изплуват старите спомени. НЕ МОЖЕ да се върне, свършило е, припомняй си го това.

pocti_bezobidna написа:
ПС. Зелени, имаш конкуренция в думичките

хихи, точно това си помислих, даже проверих от Ън ли е темата или от Грийна

Ън, не мога да си представя какво си преживял, но за мен нещата изглеждат така - ти си готин пич, умен и талантлив, хак да им е на всички дето са те тормозили

Ън написа: Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.

Това винаги ли е така при теб или си на периоди?

тя е най-добрата и може да ти помогне да не сънуваш повече кошмари, стига ти да поискаш

http://www.slkbg.com/serv/Document?Acti ... =386869920

Доц. Поли Петкова е завеждащ отделение Психотерапия и клинична психология в Университетската специализирана болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" в София. Тя е от първия випуск философия със специализация по психология в Софийския университет през 1968 г. Веднага след това е поканена да работи в неврологичното отделение на ИСУЛ. Възпитаничка е на най-добрите български психиатри проф. Кокошкарова и проф. Мечков, които са първите, разработили полето на психологията в медицината у нас през 1972-1973 г. След конкурс става научен сътрудник и вече повече от 30 години работи като клиничен психолог в психиатричната клиника на болницата на 4-и км.

В България е в първите екипи, които въвеждат методиките за интелект и памет. Тя е от най-добрите ни професионалисти в психодиагностиката и развива българските инструменти за нея. Консултант е на фирми и организации, както и търсен лектор у нас и в чужбина. Води екип, който развива специализациите на клиничните психолози след магистърско ниво, и е един от психолозите, които създават обучителни модули и програми по психодиагностика и психотерапия. В последните години се е школувала в модерното психотерапевтично направление на когнитивно поведенческата психотерапия - хората да се научат да разпознават и използват възможностите на интелекта и емоциите си. Като преподавател в Софийския университет е част от екипа, който развива магистърската програма по консултативна и клинична психология, и не крие, че тези студенти са й любими, те са елитни, много отворени, с много надежди за бъдещето. Като истински представител на зодия Дева е земна и реалистка.
Омъжена е, има син Павел на 21 г., студент по икономика. Семейството боготвори пудела Топси, който е най-галеното същество вкъщи.

Съдбата завинаги ме обвърза с медицината - от детството ми досега. Като малка имах тежки здравословни проблеми, преживях много медицински интервенции и 13 тежки операции. Когато си изпитал на собствен гръб толкова много неща, се зареждаш с оптимизъм, че си струва нещата да се променят, започва разговора си с мен доц. Поли Петкова. В живота си е видяла много емоционална болка и затова когато преди много години посещава психоанализа, водена от чужденци, те винаги интерпретират нещата така: вероятно неслучайно е избрала полето на медицината, а заради несъзнаваното желание да си отмъсти на лекарите. Всъщност винаги съм усещала, че искам да доразширя психологичните възможности на лекарите като благодарност за онова, което са направили с мен, смее се тя. Болестите ми помогнаха да развия лидерски умения и колкото и да е трудно, нямам проблеми да се боря, както и да понасям загубите, които са част от живота, след което
ТРЯБВА ОТНОВО ДА СКОЧИШ

Ън написа:...- Да, знам! Но петела дали знае?..

Та така...

така е - трябва да сме сигурни, че и петлите знаят

Ън написа: Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.

Знам сега, че ще ти прозвучи шантаво, но обърни играта. говоря шантави неща понякога, знам... обаче е от опит.
Писала съм, не можах да го намеря, може би е в по-стария форум - имах период /покрай лични проблеми/, в който всяка нощ сънувах до побъркване. и сутрин - като премазана. и в общи линии повторно преживявам един и същи кошмар от миналото. супер реално. с модификации, но реално. и рационално ако ме беше попитал, ще ти кажа как аз съм го преодоляла.
И тая история със сънуването допълнително ме съсипваше. започнах да опитвам да осъзнавам, че сънувам докато сънувам...и после полека да променям нещо...и ..един вид го управляваш, анализираш .. и го изчистваш. Това е много лесно - само трябва да си го поставиш като рационална цел, и то си става по естествен път... Ако не ти се ходи на психоаналитик де. Като почнах да помня и да осъзнавам, тематиката на сънищата се разшили .. взе да ми става интересно и най-вече спря чувството, че насън нося камъни. и се разредиха после... Аз специално много обичам да сънувам в последните няколко години. шантава работа, ма поне си мислиш, че правиш нещо и ти става по-добре.
добро утро по обяд!

Semiramis написа:

Ън написа: Аз не мисля през деня, но всяка нощ сънувам. Много отчетливо, все едно се случва сега пак. И се събуждам уморен, уплашен и състарен.

Знам сега, че ще ти прозвучи шантаво, но обърни играта. говоря шантави неща понякога, знам... обаче е от опит.
Писала съм, не можах да го намеря, може би е в по-стария форум - имах период /покрай лични проблеми/, в който всяка нощ сънувах до побъркване. и сутрин - като премазана. и в общи линии повторно преживявам един и същи кошмар от миналото. супер реално. с модификации, но реално. Обаче започнах да опитвам да осъзнавам, че сънувам докато сънувам...и после полека да променям нещо...и ..един вид го управляваш и го изчистваш. Ако не ти се ходи на психоаналитик де. Като почнах да помня и да осъзнавам, тематиката на сънищата се разшили .. взе да ми става интересно и най-вече спря чувството, че насън нося камъни. и се разредиха после... Аз специално много обичам да сънувам в последните няколко години. шантава работа, ма поне си мислиш, че правиш нещо и ти става по-добре.
добро утро по обяд!

"Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ.

Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър - нашето несъзнавано.

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях"
ПИЕР ДАКО

Ън. Знам, че няма да ми обърнеш внимание и да ми повярваш, но единственият начин е да му простиш. Да бъдеш ти големия означава да погледнеш на него като на едно дете. Той сигурно много се е страхувал и много е бил слаб, за да постъпва така с теб. Изпитай малко съчувствие към него. Мъничко. Погледни в самотната му душа. Може ли щастлив човек да се държи така с детето си? Сигурно самият той е бил нещастен. Прости му. Може би той самият не е видял хубаво, за да стане такъв. Знам, че ще ме отрежеш, но ти храниш с омразата си този призрак. Храниш го със собствената си болка. Това не е баща ти. Това е призракът от твоите кошмари. Помисли, че ако не е бил той, ти нямаше да си това, което си днес. Може би заради него си жив и здрав, заради него имаш тази хубава професия. Той е част от теб и ти си част от него. За да се обичаш и да си щастлив, трябва да прегърнеш тази част от себе си и ще си в мир. Пак повтарям, че няма да ми повярваш, защото от личен опит знам, че е много трудно. Мен баща ми знаеш ли как ме е пребивал? А аз бях добро дете. Винаги съм била отличничка и отговорна. Знаеш ли защо все ме биеше? Защото винаги имах собствено мнение. Знаех, че с един удар ще ми разбие устата и пак си го казвах. Но му простих всичко. Дори и това, че заряза майка ми с три деца и че докато следвах като студентка - бачаках нощем да се издържам, един път не ми се е обадил да ме пита къде спя и какво ям. Един път само ми прати телеграма за един рожден ден и аз без да знам защо се разплаках, толкова тъжно ми стана. Но не е трябвало да ми е тъжно за мен. Благодарение на безхаберието му, аз станах това, което съм и постигнах повече, макар и с големи трудности. Той вече е стар и нещастен и аз само се моля да е жив и здрав. Брат ми например го мрази. Не може да му прости. Аз го обичам и му прощавам. Заради себе си. Много е трудно, но няма друг път. Не си обричай и остатъка на живота си на страха. Другия път като ти се разкрещи насън, направи нещо различно - кажи му, че е прав, че му благодариш. Прегърни го. Нищо няма да срази кошмара ти така, както подобна реакция. Само светлината гони мрака. Друг мрак не.
Прегръщам те!

snowprincess написа: "Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ.

Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър - нашето несъзнавано.

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях"
ПИЕР ДАКО

ахам, мога да се съглася, че е
различен метод на вглеждане в себе си
вглеждането в себе си е управляем процес.

Добър ден.

мене ми е терсене на сън само като ни умират децата...левкемии, травми ибаси....ама по често сънувам че летя, нещо като плуване брус е. никой не го учудва че го мога само аз в сънения ми свят. много кофти като се събудя да разбера че я губя тази способност...

vyara написа:...

Шапка ти свалям, Вяра!

vyara написа:

Ън написа:си написах епитафията. Беше нежно поетична. Харесах си я. Обаче я забравих като се събудих...
Нарисувах си и картина- последна. Нея запомних- Няколко падащи, разливащи и чупещи се чаши. В различен период от тяхната съдба, но всички обречени на разрушение.
Пак се карах с баща ми. То не е точно каране, а вой, крещене. Бушуващ гняв, задушаващ и всепоглъщащ. А той пак ми се подиграваше и ме обиждаше. С насмешка, снизходително...
Накрая пак сънувах безумни неща- разкъсваха ме, ядяха ме...и аз тях.
и пак умрях
и пак се събудих
Добър ден.

Всяка раздяла е една малка смърт. По незначителен повод ми го каза човек без значение, но го запомних. И понеже съня също е малкото братче на смъртта, почти винаги когато стане въпрос за сънуване се сещам за тая мисъл.

Да ме убиеш не знам защо ти го казвам. Понеже трябва да кажа нещо, когато се развълнувам. Затва.

pocti_bezobidna написа:...

ПС. Зелени, имаш конкуренция в думичките

Конкуренция!

Са шго смачкам!

vyara написа:

+1

докога ще се съгласявам безпрекословно с написаното от Вяра и Семирамис...

Бе, веднъж поне кажете нещо, с което да не съм съгласна

Не зная какво да ти кажа.
Наскоро сънувах кошмар. Баща ми отново се опитваше да ми се бърка и да разруши крехките ми надежди за бъдеще. Спомням си, че крещях в съня си. Дерях се.
На сутринта мъжът ми каза, че съм викала на сън. Помолих го следващия път, когато това се случи, да ме събуди, за да ме изтръгне от кошмара.
Още на следващата нощ усетих, че ме разтърсва и казва: "Тук си, тук съм, прегърни ме!"

Прочетох ви
и ви разбрах и ви приех и ви обичам и ви благодаря

Ън написа:
Прочетох ви
и ви разбрах и ви приех и ви обичам и ви благодаря

ч'ш, я, бегай легай да се наспиш, лунатик с лунатиците...

сър Айвънхоу написа:

Ън написа:
Прочетох ви
и ви разбрах и ви приех и ви обичам и ви благодаря

ч'ш, я, бегай легай да се наспиш, лунатик с лунатиците...

никво спане! при мен почне ли серияла с кошмарите, почвам да си лягам в 2-3ч, за да не ми остане време да сънувам

holi_day написа: никво спане! при мен почне ли серияла с кошмарите, почвам да си лягам в 2-3ч, за да не ми остане време да сънувам

сега разбирам що мъжа ти постоянно се оплаква, че е уморен...

:lol::lol:
по-добре уморен отколкото удушен насън

А как се обяснява на дребосък, дето няма още 3 години, какво е сън? Вчера цял ден разказваше за "страшното пате" дето миналата нощ било в стаята и. И тази сутрин го споменава.

Аз пък имам периоди, в които сънувам много интересно. Екшъни някакви, все едно филми гледам.

Piqndurnik написа:
Аз пък имам периоди, в които сънувам много интересно. Екшъни някакви, все едно филми гледам.

ти гледаш, аз направо участвам... понякога си е страшно, наистина...

а това с малкия... хм... трябва да се внимава, защото остават разни фобии именно от такива сънища...

Мислиш че аз не участвам ли? Така е по-гот. Направо интерактивно кино.

Питам дребното:
- Кажи ми сега, патето ли яде дарешко, или Дара патешко?
- Аз ям патешко. И пилешко обичам.
- Ами изяж го тогава. И лъв имаш в леглото. Той пък да знаеш как обича патета...

Piqndurnik написа: Питам дребното:
- Кажи ми сега, патето ли яде дарешко, или Дара патешко?
- Аз ям патешко. И пилешко обичам.
- Ами изяж го тогава. И лъв имаш в леглото. Той пък да знаеш как обича патета...

супер!

Децата сънуват многократно по-цветно от възрастните!

Зная си аз, че не съм пораснал, а само играчките ми са станали по-скъпи

2 дена се усуквам около темата
само слушам
вяра е права
но как прощаваш на някой който се мисли за невинен
ей туй ми е проблема

jazz написа:2 дена се усуквам около темата
само слушам
вяра е права
но как прощаваш на някой който се мисли за невинен
ей туй ми е проблема

Не е важно той за къв се мисли,
а ти за къв го мислиш!

jazz написа:2 дена се усуквам около темата
само слушам
вяра е права
но как прощаваш на някой който се мисли за невинен
ей туй ми е проблема

прощаваш му в себе си, заради себе си. не заради него. Него, така или иначе, не можеш да промениш. Важното е как ти ще се чувстваш. Тежко е да живееш с омраза и гняв в сърцето си.

толкова сили и време ми отнема да променя образ
който ми е набит
виждаме се веднъж на 5 години
значи време имам да се отърся
и само като наближи момента за срещата
и се оказва че замъка е пясъчен
вече май не ми пука
чак толкова много

jazz написа: вече май не ми пука
чак толкова много

те за тва става дума.
Тогава спираме и да сънуваме такива неща.

windcolours написа:

jazz написа: вече май не ми пука
чак толкова много

те за тва става дума.
Тогава спираме и да сънуваме такива неща.

изхода е само безразличието,
но то адски трудно се постига!!

аз никога не съм сънувал
после си казах какво ми е
после си взех шапката и се изнесох
никого за нищо не съм обвинявал
приемам ги такива каквито са
сега ме притеснява факта
че съм станал дебелокож
и приемам всичко с цинична усмивка

Нефертити написа:

windcolours написа:

jazz написа: вече май не ми пука
чак толкова много

те за тва става дума.
Тогава спираме и да сънуваме такива неща.

изхода е само безразличието,
но то адски трудно се постига!!

ами зависи от случката.
времето лекува.
анализът лекува.
емоциите-не
чрез тях само задълбаваме в проблема.

Просто трябва да вложиш нужната доза търпение.