3o4o.net

Cook-book misprint costs Australian publishers dear
:rotfl24::rotfl24:

С няколко изречения:

Австралийско издателство е било принудено да преиздаде 7000-ния тираж на готварска книга заради една дребна печатна грешка.
В рецепта за таглиатели /вид паста/ със сардини и прошуто сред необходимите продукти фигурирали "сол и прясно смлени чернокожи" /"salt and freshly ground black people"/.
Издателите твърдят, че авторите са искали да кажат "сол и прясно смлян черен пипер" /"salt and freshly ground black pepper"/ и не разбират защо някой се е засегнал от такава глупава грешка.

Преиздаването на книгата ще струва 20 000 австралийски долара, което се равнява приблизително на 12 000 евро.

Някога практиката беше с бележчици с грешките в книгата.
Спестяваше разходи.

Сега няма такива,
но пък грешки бол, ама бол ви казвам.
Ама няма дори и кой да ги види.
Няма коректори, няма редактори,
цени солени обаче има и растат, растат...

Нефертити написа:

Някога практиката беше с бележчици с грешките в книгата.
Спестяваше разходи.

някой докато стигне до бележките и току-виж смлял ...

Казва се "талятели". Все тая.

Горките издатели! Да направят такава политически некоректна грешка! Жал ми е за тях.

Иначе, справочна литература без грешки, било то енциклопедия, речник, каталог за резервни части или готварска книга, НЕ СЪЩЕСТВУВА.

Ама, пустата му политическа коректност към циганите на западния свят...

АВе написа:
Ама, пустата му политическа коректност към циганите на западния свят...

мдаааам... говори за гузна съвет... май...

сър Айвънхоу написа:

АВе написа:
Ама, пустата му политическа коректност към циганите на западния свят...

мдаааам... говори за гузна съвет... май...

:lol::lol:
а с бял пипер е по-здравословно да се готви

Semiramis написа: :lol::lol:
а с бял пипер е по-здравословно да се готви

А с негърчетата се прави кафе. Щот кат нема негърчета у него, води до кенефни неразположения и разхлабителен ефект.

айде и един расистки виц
не е и за женско разказване, ама няма да доглеждате, защото само копирам

Турист отива в Южна Африка. Решава да отиде на кино. Нарежда се на
Опашката пред касата, а там - само негри. По едно време един му казва:
- Ама ти май не си тукашен, а?
- Да, защо?
- Тук е ЮАР, момче! Белите не се редят на опашки, направо влизат в
салона.
Влязъл туристът направо на партера. Един отгоре му извикал:
- Ей, ама ти май не си оттука, а?
- Да, как разбрахте?
- Че тук никой бял не седи долу. Всички бели са на балкона, долу са
негрите.
Качил се нашия горе, филмът започнал. По едно време попитал съседа си:
- Извинете, къде е тоалетната?
- Ей, ама ти май не си оттука, а? Тук няма тоалетни. Всеки пикае през
парапета долу, върху главите на негрите.
Срам не срам, събул нашия човек панталоните и започнал да пуска вода на
главите на черните. По едно време отдолу се чул гневен вик:
- Ей, да не съм само аз негър тука бе? Че разклати го малко!

АВе написа:Казва се "талятели". Все тая.

Горките издатели! Да направят такава политически некоректна грешка! Жал ми е за тях.

Иначе, справочна литература без грешки, било то енциклопедия, речник, каталог за резервни части или готварска книга, НЕ СЪЩЕСТВУВА.

Ама, пустата му политическа коректност към циганите на западния свят...

И на мен първо ми стана мъчно за издателите. Но финансовите загуби се възстановяват.
Веднъж се наложи да преиздадем една книга. Бях в две сесии едновременно, не ми достигата 48 часа от денонощието и възложиха изданието на външен редактор. Този човек преди 10-ти ноември беше главен редактор на списание, а преди това дълги години е бил учител по литература. Той настоя да бъде и коректор на книгата. Когато видях резултата, излязъл от печат, намерих около 170 грешки:blink:, а самото редакционно светило твърдеше, че се пишело например "платнохоТка" и искаше голям хонорар за тежкия си труд. Преиздаването струваше доста пари, но нямаше как по друг начин да "избришем срама" на издателството.
На премиерата на книгата всичко беше наред, а след време вече не се сещахме за този случай.

Stranniche написа:И на мен първо ми стана мъчно за издателите. Но финансовите загуби се възстановяват.
Веднъж се наложи да преиздадем една книга. Бях в две сесии едновременно, не ми достигата 48 часа от денонощието и възложиха изданието на външен редактор. Този човек преди 10-ти ноември беше главен редактор на списание, а преди това дълги години е бил учител по литература. Той настоя да бъде и коректор на книгата. Когато видях резултата, излязъл от печат, намерих около 170 грешки:blink:, а самото редакционно светило твърдеше, че се пишело например "платнохоТка" и искаше голям хонорар за тежкия си труд. Преиздаването струваше доста пари, но нямаше как по друг начин да "избришем срама" на издателството.
На премиерата на книгата всичко беше наред, а след време вече не се сещахме за този случай.

Хаха, в първото издаване на речника ми, щото нали реших сам да съм си издател и да не пълня гушите на издателските къщи, редакцията беше ниво, коректорската работа - също. Всичко съм проверил лично и досконално.

А речникът излиза с грешки! Къде се оказа проблемът? Колегата-преводач, който можеше да работи с програма за предпечатна обработка, докато ми я препринтвал книгата, нанесъл със замах корекции в правописа, щото се чудел как мога да пускам речника без да е минал през коректор...
Нали се сещаш какви щети могат да се нанесат с една едничка Find & Replace/Whole text команда. А той задал тази команда десетки пъти.

Та... така. Добре, че първо пуснахме само 100 екземпляра - да успеем за Панаира на книгата навреме.

Е, не успях да се класирам на панаира, но поне после речникът излезна с много малко грешки на колегата-титан на правописа, които не съм забелязал в бързината.

За собствено облекчение и като сума на моите съмнения наскоро научих, че съществува така наречения ефект на Дунинг-Крюгер. Сериозен инструмент в битката срещу глупостта.

Накратко той се изразява в следното:

1. Некомпетентните хора надценяват своята компетентност
2. Некомпетентните хора не са способни да осъзнаят компетентността на компетентните
3. Некомпетентните хора не могат да осъзнаят степента на своята некомпетентност
4. Ако бъдат образовани достатъчно, некомпетентните могат да осъзнаят до каква степен са били некомпетентни

Този ефект се наблюдава най-добре именно в образователни институции, особено преди да са излезли официални преценки на познанията на студентите там. Обикновено средната самопреценка на последните по познания 10% е, че са някъде между първата и втората трета по познания. (Първите 10% пък обикновено се самопреценяват като някъде около средата, или може би на косъм преди нея - тоест, на по-ниско ниво, отколкото се самопреценяват последните 10%.)
На пръв поглед правилото посочва ясно изхода от ситуацията - просто некомпетентните трябва да бъдат образовани в съответната сфера. Де да беше така…