windcolours написа:
За мене има други необясними неща. Но не ги намерих в списъка. Например мазохизма. Необходимостта да се самонараняваме. И нямам предвид физическата болка....
Ода за мазохизма и съдизма
Добър човек ,Лош човек!
Задавали ли сте си въпросa: „Кои и кога определя кой е добър?” „Кой и кога казва ,че някой е лош?”
Добър е този, който спазва правилата.....Чии правила?
Добър е този ,който е любезен.....На практика страх го е да не обиди някого и постоянно си мери думите ,за да е угоден.Тоест подтиска спонтаността си.
Добър е човек ,който помага на другите! ...А кога помогна на себе си?
Добър е този ,който дава ,не се щади!....А как се зарежда ?Как консумира удоволствие то ,след като е вечно в преразход?
Добър е тихият човек?....Да говориш тихо ,не означава доброта .Понякога змията съска доста тихо.
Добър е този ,който не иска конфликти!...Прекрасно , но как си защитава територията?
Добър е този ,който иска живота да е „цветя и рози”.....По дяволите ,той много често не е..
Добър е този ,който като му „ударят едната буза подлага и втората”...Хора за Бога ,стига с този мазохизъм.
Добър е този ,който не си позволява забранената любов ?.....ама любовта не е рационална ,не може да бъде добре пресметнат ,нито планирана къде ще се появи .Тя просто е любов .
Добър е този който не лъже ? Та ние лъжем десетки пъти на ден .И може би ако си признаем ,че лъжем бихме станали по-честни спрямо себе си хора .И има една честност ,тази спрямо себе си.Дайте да не се самозалъгва ме.
Добър е смиреният човек? ...Да ако не бъркаме смиреност с примиреност.
Добър е отговорният човек?.... Пред кого и за какво ?Отговорност та е по скоро пред нас самите .Отговорност за това ,как ще изживея дните си тук ,сега и на тази Земя.
Добър е работливият човек?....А почиващият,човек е добър към себе си.
Добър е този ,който не убива ?....А убийците на собствените си души ?
Да си добър ,не винаги означава доброта .Да си угоден ,да се примиряваш ,да се подтискаш.Съзнавам ,колко е важно за нашето общество ,да има точно така форматирани хора .
Но хора ,така никой не е добър за себе си ,а парадоксът е ,че така не можем да бъдем и добри за другите .
Защото всеки е добър и лош ,всеки е светец ,но е и страст .Всеки е вода ,но и огън.
Не можем да отсечем ,части от себе си .
Никой не си представя ,човек да отсича части от тялото си ? Светът щеше да е пълен с инвалиди .Защо тогава се учим да отсичаме части от душата си ,инвалидизираме я доброволно .
Може би отговорът е ,защото ни е страх ,че няма да сме обичани?
А кой обича да е инвалид?
Е какво сега, значи писателите и художниците са преди всичко ексхибиционисти?
как ти харесва сезона?