3o4o.net

Търпението за мен винаги е било добродетел, но напоследък съм разколебана и ми е на изчерпване.
Убедена съм, че в момента не трябва да правя резки движения, а само да чакам, да чакам.
Трудно ми е с новата работа - не е за мен и аз не съм за нея.
И ме е яд на кризата и на мен си, че допуснах да се озова умножена по нула и пак на старта.
Хората в новата фирма са готини и разбрани, но работата не е за мен, колкото и да се опитвам да се мотивирам.
Няма да свикна да играя по чужда свирка.
Надявах се че кризата ще бъде по-кратка, но сега виждам че поне още година трябва да съм под вода и се отчайвам.
Освен ако не стане чудо или не ме осени гениална идея. Моля те, Господиии!!!!

А вие търпение имате ли си, трябва ли ви?

shshtt написа:Търпението за мен винаги е било добродетел, но напоследък съм разколебана и ми е на изчерпване.
Убедена съм, че в момента не трябва да правя резки движения, а само да чакам, да чакам.
Трудно ми е с новата работа - не е за мен и аз не съм за нея.
И ме е яд на кризата и на мен си, че допуснах да се озова умножена по нула и пак на старта.
Хората в новата фирма са готини и разбрани, но работата не е за мен, колкото и да се опитвам да се мотивирам.
Няма да свикна да играя по чужда свирка.
Надявах се че кризата ще бъде по-кратка, но сега виждам че поне още година трябва да съм под вода и се отчайвам.
Освен ако не стане чудо или не ме осени гениална идея. Моля те, Господиии!!!!

А вие търпение имате ли си, трябва ли ви?

леле, това аз ли съм го писала,
б@си?!

Мъча се да имам,
но колкото повече ми е нужно,
толкова по-малко ми се намира.


А ми трябва,
ма много ми трябва и на мен!


Но сме силни
и сме смели
и инати голЕми.

И това ще мине!
Знам!
Казах!


Мога да кажа и още, ама.... после!

shshtt написа: Освен ако не стане чудо или не ме осени гениална идея. Моля те, Господиии!!!!

Не ме моли и аз съм в криза!

А вие търпение имате ли си, трябва ли ви?

А ти как мислиш???
Сигурно смяташ, че ми е много приятно да бъркам в устите на хората....

Не я мотивирало...Аре, Холън...
Земи се стегни малко.
работата е работа, а не удоволствие

ами за мен работата е удоволствие
гледам да се забавлявам докато бачкам, че его.....не остана животец

п.п. за стягането да добавя - е това съмнение ме мъчи, има ли смисъл да се стягам и да бъда търпелива ако не е в името на бъдещи ползи

да рипам поне е забавно

shshtt написа:ами за мен работата е удоволствие
гледам да се забавлявам докато бачкам, че его.....не остана животец

Емииии, блазе ти!
За 99% от хората не е

shshtt написа:ами за мен работата е удоволствие
гледам да се забавлявам докато бачкам, че его.....не остана животец

бе забавляваме се,
ама като не се чуства човек на мястото си,
егати забавата!

shshtt написа:Търпението за мен винаги е било добродетел, но напоследък съм разколебана и ми е на изчерпване.
Убедена съм, че в момента не трябва да правя резки движения, а само да чакам, да чакам.
Трудно ми е с новата работа - не е за мен и аз не съм за нея.
И ме е яд на кризата и на мен си, че допуснах да се озова умножена по нула и пак на старта.
Хората в новата фирма са готини и разбрани, но работата не е за мен, колкото и да се опитвам да се мотивирам.
Няма да свикна да играя по чужда свирка.
Надявах се че кризата ще бъде по-кратка, но сега виждам че поне още година трябва да съм под вода и се отчайвам.
Освен ако не стане чудо или не ме осени гениална идея. Моля те, Господиии!!!!

А вие търпение имате ли си, трябва ли ви?

Имам търпение. Трябва ми ужасно много и мисля че го имам в големи количества.

Не знам кой ти каза, че като види твоя тема и знае че ще види нещо честно и смело. Тогава си помислих, че точно това са и моите мисли, когато видя писасно от теб. затова по повод на това дето те е яд че си умножена по нула и защото те плаши кризата искам да ти кажа, че най силното ми чувство породено от тая тема е: Добре че не съм аз

Късмет ти желая на теб!

Днес ругаех цялото си търпение години наред.
Дългото чакане и търпение доведе тази сутрин до една от най-гадните вести в живота ми.
Да бях действала по-рано.
Сега се чудя за какво ми е този живот.

Stranniche написа:Днес ругаех цялото си търпение години наред.
Дългото чакане и търпение доведе тази сутрин до една от най-гадните вести в живота ми.
Да бях действала по-рано.
Сега се чудя за какво ми е този живот.

Странниче, голяма прегръдка от мен.

Green Light написа:

shshtt написа:Търпението за мен винаги е било добродетел, но напоследък съм разколебана и ми е на изчерпване.
Убедена съм, че в момента не трябва да правя резки движения, а само да чакам, да чакам.
Трудно ми е с новата работа - не е за мен и аз не съм за нея.
И ме е яд на кризата и на мен си, че допуснах да се озова умножена по нула и пак на старта.
Хората в новата фирма са готини и разбрани, но работата не е за мен, колкото и да се опитвам да се мотивирам.
Няма да свикна да играя по чужда свирка.
Надявах се че кризата ще бъде по-кратка, но сега виждам че поне още година трябва да съм под вода и се отчайвам.
Освен ако не стане чудо или не ме осени гениална идея. Моля те, Господиии!!!!

А вие търпение имате ли си, трябва ли ви?

Имам търпение. Трябва ми ужасно много и мисля че го имам в големи количества.

Не знам кой ти каза, че като види твоя тема и знае че ще види нещо честно и смело. Тогава си помислих, че точно това са и моите мисли, когато видя писасно от теб. затова по повод на това дето те е яд че си умножена по нула и защото те плаши кризата искам да ти кажа, че най силното ми чувство породено от тая тема е: Добре че не съм аз

Късмет ти желая на теб!

хахаха
и аз ти желая късмет

Stranniche написа:Днес ругаех цялото си търпение години наред.
Дългото чакане и търпение доведе тази сутрин до една от най-гадните вести в живота ми.
Да бях действала по-рано.
Сега се чудя за какво ми е този живот.

какво се е случило?

Нефертити написа:Странниче, голяма прегръдка от мен.

Благодаря!

shshtt написа: какво се е случило?

Не ми се пише и занимава хората. Трябва да се стискат зъби.

Исках само да кажа, че търпението не винаги е нещо положително. Докато търпиш и чакаш, животът може да си е минал покрай теб...

shshtt
Stranniche

http://www.vbox7.com/play:48f7b308&al=1&vid=
Whitesnake - Looking For Love + Превод
http://www.youtube.com/watch?v=hMSQu5akbWM

shshtt написа:Търпението за мен винаги е било добродетел, но напоследък съм разколебана и ми е на изчерпване.
Убедена съм, че в момента не трябва да правя резки движения, а само да чакам, да чакам.
Трудно ми е с новата работа - не е за мен и аз не съм за нея.
И ме е яд на кризата и на мен си, че допуснах да се озова умножена по нула и пак на старта.
Хората в новата фирма са готини и разбрани, но работата не е за мен, колкото и да се опитвам да се мотивирам.
Няма да свикна да играя по чужда свирка.
Надявах се че кризата ще бъде по-кратка, но сега виждам че поне още година трябва да съм под вода и се отчайвам.
Освен ако не стане чудо или не ме осени гениална идея. Моля те, Господиии!!!!

А вие търпение имате ли си, трябва ли ви?

Пожелавам ти скоро или идея или да намериш чара в сегашната си работа!
Знаеш ли, случвало ми се е да почна нещо, мислейки, че не е за мен, а когато тръгнах да напускам, установих, че ми е захаресвало...

shshtt написа:ами за мен работата е удоволствие
гледам да се забавлявам докато бачкам, че его.....не остана животец

Животеца за едни е жизнь, за други- лайф.

п.п. за стягането да добавя - е това съмнение ме мъчи, има ли смисъл да се стягам и да бъда търпелива ако не е в името на бъдещи ползи

да рипам поне е забавно

А за стягането-
Трябва да има и переспектива, да...
Както казва Антон Его- "Искам да си поръчам переспектива..."

перспектива

свободна перспектива
фронтална равнина
сто хиляди игли пробождат мислите
слагам рамка
и спирам времето



п.п. е, не се оказа май каквато съм си я представяла ама карай:lol:

Търпението не е добродетел, търпението е най-висше робско чувство.
Виж, смирението е съвсем друго нещо. Но никой неще да е смирен. Истински смирен.

мога да си натискам парцалите
ако се налага
това търпение ли е

shshtt написа:перспектива

Трупане на опит бих казал. Първите 40 години човек трупа опит и работи за името си, а през следващите 40 името работи за него.

shshtt написа: Освен ако не стане чудо или не ме осени гениална идея. Моля те, Господиии!!!!

А вие търпение имате ли си, трябва ли ви?

Каква идея да те осени?! Може би трябва да си имаш мечта някаква или конкретна цел, ама идея да те осени, ей така рязко, някак не ми се вярва... Аз никога не съм си мечтала за конкретна работа и съжалявам, че съм нямала мечти в определена посока..., но насила как да имам! Може би трябва да задълбаеш в това, което правиш и ще ти стане по-интересно. Търпението не е най-важното в случая - ако нямаш избор, къде ще идеш, ще търпиш, но докато търпиш, извличай ползи. От всяка работа може да се извлече полза.

jazz написа:мога да си натискам парцалите
ако се налага
това търпение ли е

Това е тактика, тактическо изчакване

прав си
ама
едно е да знаеш какво изчакваш
а друго просто да не искаш да си там
където си

jazz написа:мога да си натискам парцалите
ако се налага
това търпение ли е

да

jazz написа:прав си
ама
едно е да знаеш какво изчакваш
а друго просто да не искаш да си там
където си

мда
нещо такова

Stranniche написа:Днес ругаех цялото си търпение години наред.
Дългото чакане и търпение доведе тази сутрин до една от най-гадните вести в живота ми.
Да бях действала по-рано.
Сега се чудя за какво ми е този живот.

Не всичко в живота става така като ни се иска. И това не се дължи на някаква всемирна гадост, а просто ни подлага на изпитание, да погледнем на ставащото под друг ъгъл и с по-зрели очи.
Нищо не е случайно и когато се затвори врата се отварят порти!
Кураж Странниче!

Stranniche написа:Днес ругаех цялото си търпение години наред.
Дългото чакане и търпение доведе тази сутрин до една от най-гадните вести в живота ми.
Да бях действала по-рано.
Сега се чудя за какво ми е този живот.

Аз пък имам обратния проблем. Никво търпение нямам...
От теб разбирам, че и другият вариант можел да бъде препъни камък..

имам си мечта - пак да имам бизнесче
и сама да си определям реда и правилата

откакто се преместихме в софия работя за други хора, знам повече в сравнение с преди
много си харесвах старата работа, защото беше разнообразна и динамична и никой не ми се месеше в ресора, а и мащаба е впечатляваш

сега имам сто човека на главата и не виждам за какво да я използвам

проблема с реализацията на мечтата обаче не е толкова в кризата, колкото в липсата на добра идея
това като си написах домашното стана кристално ясно
и също в липсата на надежден партньор, с който да се допълваме
дъщеря ми сега завършва и е идеална но.....не смея засега да дълбая в тази посока
абе ще видим - каквото такова

shshtt написа:имам си мечта - пак да имам бизнесче
и сама да си определям реда и правилата

откакто се преместихме в софия работя за други хора, знам повече в сравнение с преди
много си харесвах старата работа, защото беше разнообразна и динамична и никой не ми се месеше в ресора, а и мащаба е впечатляваш

сега имам сто човека на главата и не виждам за какво да я използвам

проблема с реализацията на мечтата обаче не е толкова в кризата, колкото в липсата на добра идея
това като си написах домашното стана кристално ясно
и също в липсата на надежден партньор, с който да се допълваме
дъщеря ми сега завършва и е идеална но.....не смея засега да дълбая в тази посока
абе ще видим - каквото такова

Да си чувала приказката - по-добре пръв бояджия на село, отколкото посредствен художник в града?:lol:
Нещо такова.
Дето е текло пак ще тече!

българите сме търпеливи до глупост, но когато ни свърши търпението, ума ни идва бързо

snowprincess написа:българите сме търпеливи до глупост, но когато ни свърши търпението, ума ни идва бързо

мое си търпим по 500г., но пак ум не сме събрали

windcolours написа: Аз пък имам обратния проблем. Никво търпение нямам...

добре, че поне го осъзнаваш

shshtt написа:перспектива

свободна перспектива
фронтална равнина

изживей кризата, тогава мисли за бизнес
сега си е ебало мамата
всичко е умрело а държвата е най-големия рекетьор
през тва време мисли и подготвяй

/дееби и гумената миеща се клавиатура...едвам се пише с нея/

Stranniche написа:Днес ругаех цялото си търпение години наред.
Дългото чакане и търпение доведе тази сутрин до една от най-гадните вести в живота ми.
Да бях действала по-рано.
Сега се чудя за какво ми е този живот.

все съжаляваме за нещата дето не сме направили, а не за тея дето сме....
те и аз съжалявам за дето не изпихме по коктейлче у онова дет се каним от години ама ако зема да ти налетя?!
и без това само търча да те гушкам като те видя

shshtt написа: гледам да се забавлявам докато бачкам, че его.....не остана животец

това е най-дброто, да се забавляваш
стига да можеш да си го позволиш или ако си с някой до себе си, той да може да си позволи ти да се забавляваш
като опреш само на себе си...почваш да си налягаш парцалите
както често се случва
щом се чудиш, значи имаш най-малкото избор
значи пак си е добре

jazz написа:мога да си натискам парцалите
ако се налага

е и аз тъй си ги натисках
щот се налагаше
семейство хранех а друг немаше наоколо да помага
повръщаше ми се накрая
докато реших да се махна

след това...виждаш темите

Stranniche написа:Днес ругаех цялото си търпение години наред.
Дългото чакане и търпение доведе тази сутрин до една от най-гадните вести в живота ми.
Да бях действала по-рано.
Сега се чудя за какво ми е този живот.

Много се чудя за себе си силен ли съм аз, като човек или съм слаб. Интересно ми, понеже нали знаеш как някоя малка стара, слаботелесна например баба е гръбнак за сума народ и цялата фамилия, а огромни богатири се разпадат на части само от настинка. Какъв ли съм аз? Може би отговора се крие в това какво ме движи. Тери Пратчет казва(талант е казваш сериозни неща, докато се шегуваш), че повечето хора не са фокусирани във времето. "Те изживяват живота си подобно на времево петно, размито около точката, в която се намира тялото им — или в очакване на бъдещето, или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре, че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно, за да хвърлят едно око. Повечето живеят по тоя начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще им се случи после. За тях то вече се случва." Такъв ли съм? Страха ли ме движи, той ли ме кара да желая доказване и да печеля състезания? Изглежда като че ли да.
Има обаче и друг вариант. Може би е любопитство какво би било, ако... Или пък е радоста от успяването. Може би е мисълта че аз съм човека, който ще направи нещата най- добре, че аз съм този който би разбрал, видял и преценил всичко, че ще направя услуга на себе си и на другите ако в това конкретно състезание аз съм първи. Може би това е, да го наречем вдъхновение, което ме движи? Има и такава вероятност.
Не зная, Странниче. Наистина при мен страховете са много силни, нещата са на кантар изобщо не е ясно.
Но според мен силен е този, който не се движи гонен от опасения, а обратно - теглен е от любопитство, желание да види, да се справи, да знае,... вдъхновен един вид. Не ми се струва правилна думата, но не ми идва наум друга. Нека кажем че вдъхновенните са силните хора.
Какъв човек, тогава би било едно момиче, което е обиколило света доказвайки достойнствата си навсякъде? Не и страхливо.
Според мен живота е този комуто ти трябваш. Понеже се върти около тия, които са като теб. Трябва ти само малко късмет! Дано да го получиш бързо!

Green Light написа: Много се чудя за себе си силен ли съм аз, като човек или съм слаб.

за какво точно ти е да го знаеш? Защо и кога се чудиш?

ний огън сме всеизгарящ
понякога топли, ласкае и приютява
и приказни песни-живот ни напява
понякога лумва в пожар и прокоба
изпълва ни лудост
изпълва ни злоба
изпепелява
бушува, руши
но знам
докато не затворим очи
ний огън сме
и това ни остава

ELBI написа:

Green Light написа: Много се чудя за себе си силен ли съм аз, като човек или съм слаб.

за какво точно ти е да го знаеш? Защо и кога се чудиш?

Ами четеш примерно нещо. И си викаш тва е лесно, бе и аз бих постъпил така. И после си викаш. Чакай, чакай, бе аз така ли бих постъпил?
Такива работи.