БоЕВ написа:
Можеш да ми опишеш германския, анадола не ми е пример за подражание.
Ок. Съвсем накратко. Че имам освен бачкането и 1 молба от Холи, дето требе да изпечем /въпреки, че се е родила в главите на няколко човека/.
Но и другия модел/въпреки обструкциите ти върши добра работа- както и виждаме дори в собствената си държава
/. Дори той ми се вижда по-подходящ за нашите географски ширини и дължини поради близостта и манталитета.
Немция.
Откак данъците вместо да постъпват директно в бюджета се пренасочват и плащат към общините, всяка такава община има собствен ресурс и гъвкавост да прави каквото иска, според идеята на общинските си управници- все пак избрани от хората в тази община да ги представляват.
И така, вместо парите да се преразпределят изцяло от държавата /обикновено според това дали кмета е от управляващата партия/, те остават на местно ниво и там се управляват от представителите избрани да вършат тая работа. Е, кинти идат и към централното управление, но не целия поток и после да се връщат по пригодност и гъзолизничество на местната власт.
Та тъй.
Тези общини определят условията си в тяхната околност, правят пътищата, комуникациите, плана на заетост, кадровата политика, транспортните потоци...и построяват всичко необходимо, което по закон следва да се осигури на бизнеса, когато е решил да инвестира някъде.
И така се появяват условно казано "затворени градчета" с къщите, училищата, детските градини, мол-овете и други екстри на някой общински хълм, щото общината участва също в този процес и със собственост и с право на глас. Дори и улиците водещи към мястото се кръщават на фирмата /барабар с пътните знаци/. Това е обусловено от един простичък факт.
Кадрите.
Не можеш вечно да си крадеш готови кадри от другите фирми. Просто в 1 момент няма какво повече да им предложиш. Голямата заплата се облага и с големи данъци и за работодателя и за работника ефекта от 2-но увеличение се свежда практически до 10% ефективно такова. Докато всички социални придобивки от гореизброените се смъкват от инвестициите на работодателя и не се "глобяват" от държавата като чист приход и за двете страни. А всеки трябва да плати и за образование и за среда и за транспорт и за комуникации и за ..кво ли не.
И тъй се създава една естествена бизнес среда за изнасяне и компактност на бизнеса в собствени "кошари" създавайки всичко удобно на работника си той да мисли само за работата си, а не да се притеснява ще има ли кой да вземе детето му от детската градина, нахранило ли се е синчето в училище, ще успее ли да напазарува след работа,преди да затворят магазните, и куп други глупости от нормалното ни ежедневие.
В същото време кинтите остават на местна почва и общината освен, че може да привлече инвеститори, им предлага и всичко останало, за да се чувстват удобно, както и да използват ресурса от работници от местното население. Щото ще е нужна и административна среда и чистачи и градинари и детегледачки и фризьори и хора по поддръжката и въобще всичко останало, което е нискоквалифициран, но сравнително добре платен труд. А знаеш % в твойта община колко нискоквалифицирани кадри има и колко кат РЕМ -ядрена физика и оптика.
Хем кинти, хем социално, хем и по управленчески кадърно решение.
Съвсем набързо ти го нахвърлях..бил съм в няколко такива местенца. И вервай ми и офцата цяла и вълка сит и овчаря с песен на уста.
Звучи почти изпълнимо, нали? Но тоя модел ми се вижда далечен малко от местната ни култура.
При повече време и повече бих разказал и натворил.
после са чудим, що стават сакатлъци - у полИтиката, и навсякъде.
