3o4o.net

От известно време се каня да ви питам нещо и все не ми остава време (напоследък ако веднъж на няколко дни успея да видя пет шест реда от някоя тема, пак добре...)

Ама сега реших, че с кафето в 5 след обед трябва да ви сервирам и тоя въпрос, който ми е като камъче в обувката от известно време насам....А именно:

Как вземате важните решения в живота си!? Имам пред вид не неща от сорта на каква рокля да си облечете за някой повод или каква бира да пиете довечера, а онези, които по един или друг начин предопределят посоката ви поне за известно време.

Вие ли ги вземате или те вас?
Просто ей така във вихъра на събитията обстоятелствата се стичат и хоп - то решението си се взело само вместо вас?
(и какво изобщо значи стечение на обстоятелствата!? тва да не ти е дъждовна вода в олука, та да се стича!? )
И после си казвате успокоително "Ами така било писано!" Нищо, че тоз почерк бил вашия, ако се загледа човек....

Или пък ги мъдрите с дни и месеци и не ви дават мира ни денем, ни нощем?
И пишете безкрайни виртуални списъци с + и - и се надявате Разумът и Логиката да ви предпазят от грешки?
Организирате консилиуми от най-верни приятели и се допитвате дори до звездите.
После питате жена си/мъжа си и накрая тържествено вземате Решение!

Или пък разчитате на интуицията си или се доверявате само на барометъра на сърцето си?

Кой е вашия начин?

Питам наляво и надясно. Губя сън и се лашкам от едната крайност в другата. Тормозя се, разсъждавам, пиша дето викаш списъци с какво губя и какво печеля, мисля, мисля.... Вслушвам се във всички съвети, проверявам ги, питам пак с уточняващи въпроси, чета из интернет... И според мен това е единствено верния път, защото накрая постъпвам правилно. В половината от случаите.

аз пък съм импулсивна
както дойде, според усещането ми

направо ме хвана срам като те прочетох - не можах да се сетя за някакво важно решение, което целенасочено и съзнателно да съм взела.
поради което, разбира се, съм правила много тъпи грешки.

но е абсурд да потъна в разсъждения

Когато както дойде.
И списъци с + и - съм писала и дълго съм мислила за разни неща, и набързо и хаотично съм решавала... Случвало ми се е да зная, че греша и пак да постъпвам, както не трябва. И се е налагало да взема решение заради някакви обстоятелства, които са ме притеснявали, но съм взела правилно решение за живота си.
В някакви критични ситуации съм действала много "събрано" и организирано, а за някви дреболии съм се вълнувала без рационалност...

Мисля, преценява, претеглям.
Рядко питам. Едно време питах, обаче - колкото хора попиташ, толкова различни отговора получаваш, от окето аз съвсем се обърквам, освен това - каквото и да ми кажат, аз правя това, което реша.
Ако се сблъскат интуицията и разума, слушам разума.
И благодарение на това съм допускала тъпи грешки.


Нема угодия, казвам ви.

защо ези или тура
чуй вятъра навън как пее
за пътищата ни - гора
животът е - да се живее

успех ти желая
защото
той е с този, който не се страхува да прави избори
независимо от това каква посока избере

wild_moon написа:
Кой е вашия начин?

броя до 10

wild_moon написа: Вие ли ги вземате или те вас?

Кой е вашия начин?

Понякога те ни вземат, понякога - ние тях

Като във втория случай процесът на вземане на решение може да бъде от импулсивен до екстензивен. Да, зависи и от същината на проблема и поставената дилема, но тази зависимост не е задължителна

Привет и от мен!
А сега на въпроса. Ами зависи от ситуацията и от времето, с което разполагам за размисъл. Ако имам достатъчно време за мислене, консултирам се с околните- за по- голяма обективност, сравнявам мнения..... и накрая винаги, решавам сама по някакъв свой си начин. Доверявам се на собствената си интуиция и на вътрешния си глас. Усетът и предчувствието ми за нещата радко са ме лъгали. Нещата едва ли се случват толкова хаотично и внезапно- особено важните и съдбоносните събития. Така, че човек винаги може да бъде наясно със себе си и със собствените си нагласи за бъдещето си. Едва ли всичко в този живот е изненада и сюрприз. А ако се случи- човек също може да не загуби верния усет за нещата.
Явно имаш да вземаш важни и съдбовни решения. Успех! И не изневерявай на себе си!

И двете. Обикновено като почна да правя виртуалните списъци и интуицията земе та ме споходи.

wild_moon написа:
Кой е вашия начин?

Аз го обсъждам с близките ми хора- жена ми, сестра ми, приятелите. Най- вече с двама- трима от тях. Дето се знаем от деветдесе сантиметрови пумпали...

Green Light написа:Питам наляво и надясно. Губя сън и се лашкам от едната крайност в другата. Тормозя се, разсъждавам, пиша дето викаш списъци с какво губя и какво печеля, мисля, мисля.... Вслушвам се във всички съвети, проверявам ги, питам пак с уточняващи въпроси, чета из интернет... И според мен това е единствено верния път, защото накрая постъпвам правилно. В половината от случаите.

мдам...питанките....като се изморя да ме бомбардират само мен ги сервирам и на някой от близките ми хора....
понякога питането помага, а друг път самото споделяне, че имаш да вземаш важно решение ти избистря нещата в главата. или пък както беше казал някой умник, на който не мога да му цитирам името в момента, питаме за съвет тогава, когато много добре знаем какво трябва да направим, но предпочитаме да не знаехме....

latrevw написа:аз пък съм импулсивна
както дойде, според усещането ми

направо ме хвана срам като те прочетох - не можах да се сетя за някакво важно решение, което целенасочено и съзнателно да съм взела.
поради което, разбира се, съм правила много тъпи грешки.

но е абсурд да потъна в разсъждения

ти пък!? от кво те хвана срам по-точно? аз за повечето неща вземам решенията доста импулсивно и нямам големи колебания, нито пък съжаления после. затова ми е толкова трудно, когато някое решение ми се закучи и не ми дава мира. а грешките... те са част от пътя

holi_day написа:Случвало ми се е да зная, че греша и пак да постъпвам, както не трябва.

Мдам... и на мен ми се е случвало
не знам какво ни обхваща в такива моменти, сякаш правим напук на себе си, за да останем верни на себе си
нещо такова

Най-важните неща в живота ми не съм ги решавала аз предварително.
Важните неща ги решавам с предварително проучване. Демек подхождам практично. Събирам възможно най-много инфо. После се питам какво искам аз, кое е важно за мен, демек подреждам си приоритетите, понеже трябва и да се съобразявам с условията, в които се намирам. После на база на информация, вътрешни убеждения и условия, решавам какво да направя.
Понякога, когато много, много ми е трудно, когато нямам достатъчно информация, примерно, но нещо все пак трябва да направя (понеже приоритетите и желанията си ги знам), тогава протакам възможно най-дълго. В повечето случаи, когато съм прибързвала в условия на информационно затъмнение, е било грешка. Не случайно японците казвали - от всяка ситуация има най-малко 10 изхода и един от тях е нищо да не предприемаш. Аз например не съм на мнението на джазз, който постоянно повтаря, че по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си. Аз съм на обратното мнение - когато се колебаеш и не си сигурен трябва ли да направиш нещо, по-добре не го прави. Трябва да имам подкрепата на вътрешното си аз.

pocti_bezobidna написа: освен това - каквото и да ми кажат, аз правя това, което реша.

+1

А! И забравих да кажа, понеже сега чета и другите, никого не питам за личните си решения. Допитвам се само, ако човекът е професионалист в дадена област, т.е. във връзка със събирането на информация.

ми по интуиция...Жена ми казва, че имам дяволско чувство за интуиция, това не било харктерно за мъжете,като се погледна от кръста надолу обаче излиза, че съм мъж:lol:
в интерес на истината важните решения - да уча еди ко си, да отида войник /щото от мене зависеше, нал бях чужденец/, да се оженя /в смисъл да предложа на трезва глава до момиченцето със стомничката в морската градина/, да имам деца като беше кризата още да почнеме с тази дейност, да специализирам, да спра да пуша и да се науча да шофирам чат пат, /без да се насират постоянно пътниците/ ..... и май това са важните решения, ги вземам грубо, просто и безинтересно лесно и и си ги осъществявам без особено усилие /хахахахахах отступать некуда/, иначе съм си мекушав и слабохарактерен тип за вторичните по важност неща...
п.п. а и не питам никой естествено, как да питам, нали преди тва трява да му извадя очите и да погледна през тях обстановката:lol:

Remmivs написа:защо ези или тура
чуй вятъра навън как пее
за пътищата ни - гора
животът е - да се живее

успех ти желая
защото
той е с този, който не се страхува да прави избори
независимо от това каква посока избере

Мерси!

bead_ написа:
броя до 10

аз пък до 100
не помага за решенията, но поне заспивам по някое време

windcolours написа:
Понякога те ни вземат, понякога - ние тях

мхм... и понякога с такъв замах ни вземат, че направо не сме готови за решението, което вече ни е взело...

Remmivs написа: успех ти желая
защото
той е с този, който не се страхува да прави избори
независимо от това каква посока избере

точно така - всеки избор е правилен. Колкото и тъпо да звучи - щом си го направил, значи нещо е повлияло на момента - интуиция, разум, комбинация от двете... Следваш посоката. Ако по някаква причина не те отведе, където се е очаквало - причината ще ти помогне по-късно в друга сфера. Както примерно Стив Джобс като отпаднал от колежа се е занимавал с фонтове (шрифтове), което уж няма нищо общо, но пък години по-късно това му помогнало да направи чудесен графичен интерфейс на Епъл/Мак.

не правя списъци с + и -, разчитам на интуицията си

по скорпионски- интуитивно.

Megi_Koleva написа: Успех! И не изневерявай на себе си!

Мерси!

80% vs 80% написа:И двете. Обикновено като почна да правя виртуалните списъци и интуицията земе та ме споходи.

И кво правиш като решението, което си взел не ти харесва?

Ън написа:Аз го обсъждам с близките ми хора- жена ми, сестра ми, приятелите. Най- вече с двама- трима от тях. Дето се знаем от деветдесе сантиметрови пумпали...

Споделянето е голяма работа. Някой път докато споделям и решението си идва само

vyara написа: Аз съм на обратното мнение - когато се колебаеш и не си сигурен трябва ли да направиш нещо, по-добре не го прави. Трябва да имам подкрепата на вътрешното си аз.

Kent написа:ми по интуиция...Жена ми казва, че имам дяволско чувство за интуиция, това не било харктерно за мъжете,като се погледна от кръста надолу обаче излиза, че съм мъж:lol:

Ти надолу провери вече, ама по тиквата провери ли за рога, щом твоята интуиция е такава една?

Ти надолу провери вече, ама по тиквата провери ли за рога, щом твоята интуиция е такава една?

няма осезаеми още:lol:[/quote]

ELBI написа:
точно така - всеки избор е правилен. Колкото и тъпо да звучи - щом си го направил, значи нещо е повлияло на момента - интуиция, разум, комбинация от двете... Следваш посоката. Ако по някаква причина не те отведе, където се е очаквало - причината ще ти помогне по-късно в друга сфера. Както примерно Стив Джобс като отпаднал от колежа се е занимавал с фонтове (шрифтове), което уж няма нищо общо, но пък години по-късно това му помогнало да направи чудесен графичен интерфейс на Епъл/Мак.

Тая реч на Стив Джобс и на мен ми е любима
Ама както той казва виждаш как се съединяват точките само като погледнеш назад.
Докато още се чудиш коя е следващата точка, нищо не ти е ясно в главата
Още повече като трябва да избереш измежду няколко....

wild_moon написа:

bead_ написа:
броя до 10

аз пък до 100
не помага за решенията, но поне заспивам по някое време

общо взето броенето... зависи от номинала на купюрите

п.п. кажи какво решение ще трябва да взимаш? умряхме от любопитство всички. ти не ни гледай, че си траем

wild_moon написа: И кво правиш като решението, което си взел не ти харесва?

Поемам си риска. За да го има това решение, значи има защо и то не ми е известно в момента.
И верно, разбирам го след време /или поне така се случва в 98% от случаите/.
Но...само защото е намесена и интуицията.