3o4o.net

http://vbox7.com/play:ca9bb04d

Красивата мистична Луна имала много обожатели. Много смели и силни герои от света на духовете се състезавали за ръката и за любовта и. Не един и двама от най- големите и известни храбреци посветили живота си на планове изтъкани от коварство, вълшебство или сила да спечелят Луната, вдъхновила духове и хора с красотата си. Но Луната имала любим. Куекуачео било името му. Любовта им била по- силна от всяка магия, била най- силното нещо. Нямало от какво да се тревожат Луна и Куекуачео. Щом били заедно всичко било наред. А действително нищо не можело да раздели двамата влюбени. Рамо до рамо вървели те из света на духовете и всяка нощ излизали на разходка по красивото небе.
Но един дух не можел да укроти ревността си. Нямало спокоен час за Трикстър. Красотата на Луната и щастието на влюбените забивали нажежени мечове в сърцето му. Един ден той разказал на Куекуачео за красивите земни цветя. Колко ги обича Луната и колко радостна би била тя с букет от диви рози.
Отиди в света на хората – казал Трикстър. Там ще намериш цветята.
Куекуачео тръгнал без да се колебае. Уви не знаел, че който веднъж напусне света на духовете, никога не ще се завърне там...

Всяка нощ когато гледаш Луната да украсява нощното небе, заслушай се! Ще чуеш как тя пее песен за своя любим и безкрай повтаря името му. Макар да знае че те никога не ще се докоснат отново.
А понякога, много рядко, Куакуачео излиза от дебрите на своята мъка и запява в отговор. Тогава общата песен на двата свята се слива и тази нощ вълшебната Любов от света на духовете върши чудесата си на Земята.

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=6843

Приказка за Нощта

Защо ни привлича така Нощта тъмнокоса и виноуханна? Защо очите ни изпиват до дъно небесния свод от сладка, но необяснима тъга? Защо в гърдите сърцето ни свито като невръстно дете се притиска? Елате, нека ви разкажа една приказка...

Заченати от утробата й бездънна и вечна родени са всички неща - и всички при нея се връщат. Приласкава ги с нежна милувка богинята тъмноока и властна. Любовница страстна е тя, изгаря ни в звездния огън на свойто дихание ледно и в бездни безкрайни и черни понасят ни крилете й мощни. Към себе си втурнати в телата ни слети и жадни, задъхани, стенещи, слепи... В очите затворени избухват комети и в пазвите раждат се нови слънца с неистова ярост, ала пожар бързоног не отпочват, че стяга ги в шепи невидими безмълвният ритъм на танца. Отпиваме бавно от виното тежко и сладко. По устните лепне целувката й тъй мимолетна и крехка, а сякаш ни вечност обгръща.

Различна и винаги съща, Нощта се усмихва и тръгва с боси нозе по небето.
А ние оставаме нейни. Пленени завинаги, търсещи и никога неутолени...


PS
Да слагам ли вълците?

Бе дръж си Чука. Тор нощно чедо ли е?

Мощно.

Иначе е Зевс. И не е.
Четвъртък един вид.


PS
Благодаря ти за приказката, братко! Забравих да ти го кажа.
Аз живея там.

Remmivs написа:PS
Да слагам ли вълците?

Remmivs написа:Мощно.

Иначе е Зевс. И не е.
Четвъртък един вид.


PS
Благодаря ти за приказката, братко! Забравих да ти го кажа.
Аз живея там.

аз мислех, че си до 22-ро...

много мислиш

Remmivs написа:много мислиш

иначе щях да имам джип и може би яхта... И кифла

ELBI написа:иначе щях да имам джип и може би яхта... И кифла

джип и яхта ти пожелавам
виж, кифла не, освен ако не си мноу гладен де

Remmivs написа:

ELBI написа:иначе щях да имам джип и може би яхта... И кифла

джип и яхта ти пожелавам
виж, кифла не, освен ако не си мноу гладен де

той ако е гладен, една кифла няма да го опраи. Поне 10.

windcolours написа:

Remmivs написа:

ELBI написа:иначе щях да имам джип и може би яхта... И кифла

джип и яхта ти пожелавам
виж, кифла не, освен ако не си мноу гладен де

той ако е гладен, една кифла няма да го опраи. Поне 10.

10, ама ще остане без яха. И без джип.
А накрая - и без кифли.

windcolours написа:той ако е гладен, една кифла няма да го опраи. Поне 10.

ми не знам
много са сладки
бърза отрова

аз бих му предложил като на авер
сс и чв
и някоя и друга пържола
леле гладен съм
пак
къде са ми железата

pocti_bezobidna написа: 10, ама ще остане без яха. И без джип.
А накрая - и без кифли.

ми да сменя хранителния режим тогава

windcolours написа:

Remmivs написа:

ELBI написа:иначе щях да имам джип и може би яхта... И кифла

джип и яхта ти пожелавам
виж, кифла не, освен ако не си мноу гладен де

той ако е гладен, една кифла няма да го опраи. Поне 10.

определено - предпочитам една хубава пържолка с ЧВ

Remmivs написа:

windcolours написа:той ако е гладен, една кифла няма да го опраи. Поне 10.

ми не знам
много са сладки
бърза отрова

аз бих му предложил като на авер
сс и чв
и някоя и друга пържола
леле гладен съм
пак
къде са ми железата

и аз това написах - преди да видя словата ти.

Кво да им обясняваме на другите? Има ли сми?

ELBI написа:и аз това написах - преди да видя словата ти.

Кво да им обясняваме на другите? Има ли сми?

Наздраве, друже!

Remmivs написа:

ELBI написа:и аз това написах - преди да видя словата ти.

Кво да им обясняваме на другите? Има ли сми?

Наздраве, друже!

Наздраве, пич!

Ей, два мача гледахте без мене и не мо да излезете от запоя, риш. Е така потъват хората. Кво значи благородното присъствие, начи.

Green Light написа:Ей, два мача гледахте без мене и не мо да излезете от запоя, риш. Е така потъват хората. Кво значи благородното присъствие, начи.

сещаш се как Титаник с благородници потънал ... от бяла планина - неустоима и смъртоносна (Реал, Славия...)

нищо не разбира той
културтрегер мани го

луна
ЧВ
ШЛ
Ф1
кифла
кроасан

Нефертити написа:луна
ЧВ
ШЛ
Ф1
кифла
кроасан

събираш идеалното общество като частици на пъзел

bead_ написа:

Нефертити написа:луна
ЧВ
ШЛ
Ф1
кифла
кроасан

събираш идеалното общество като частици на пъзел

-мамо, искам пъзел за РД,
ама мнооого висок!

Налей ми - тази нощ ще съм пияна -
от виното, от теб, от свойта страст...
"Червена шапчица на горската поляна
вълк подчинила на невинната си власт

и вместо във корема му закуска
в сърцето му се впила с нокти зли..."
Такава съм, не искам да те пускам.
Душата си ти сам ми подари.

И даже щом притворя нощем клепки
да чезнеш - мокра, облачна мъгла,
да се промъкваш със крадливи стъпки
в градината на мойта самота,

за да посееш ветрове и бури нежни,
да ме разплачат, щом отново зазори,
загръщам се в кожух - вихрушка снежна,
в камината дървата разпали

и нека се стопи по мен, да капе
и кожата ми гола да блести,
когато пребледнял ти устни хапеш,
че луд по мен си да не ти личи.

Да те докосвам с пръсти подивели,
да ослепее в новолуние нощта
и ако грешни са копнежите ми смели
във ада нека цяла вечност да горя!