3o4o.net

с една приятелка за това, че нито една от двете ни няма усещане за континуитет на личността.
Извинявайте за чуждицата, но не мога да подбера друга подходяща дума.

Става дума за следното: възприемам себе-си-от детството като нещо различно от себе-си-сега. Или от аз-в-пубертета или аз-преди-пет-години.
Съответно не възприемам тогавашните си постижения като свои и съм с усещането, че вече нямам право да им се радвам, примерно.
Добрата страна е, че и грешките и нещата, от които би трябвало да се срамувам, остават някъде назад.

Но въпросът ми е друг: чудехме се с нея дали е поколенческо това или си е въпрос на лична нагласа.
Затваряте ли страници от живота си?

Тъкмо ще се разбере имам ли за какво да си говоря с хората тук.

ама пък сериозна тема пусна...

не ви познавам, не знам
континуитет значи да течеш, нали?
а като всичко тече?

аз, обаче, май се капсулирам в някакво настояще / сега и малко назад, плюс малко напред/
и въобще не знам как ще почна да се усещам стара, много стара...
това май е някакъв страх ..
ще помисля дали се накъсвам на парчета или се откъсвам до където ми е удобно

Мнемозина написа: Затваряте ли страници от живота си?

Да. Току що затворих една доста ветровита страница от живота си.

Semiramis написа:ама пък сериозна тема пусна...

не ви познавам, не знам
континуитет значи да течеш, нали?
а като всичко тече?

аз, обаче, имам други проблеми - май се капсулирам в някакво настояще / сега и малко назад, плюс малко напред/
и въобще не знам как ще почна да се усещам стара, много стара...
това май е някакъв егоизъм личен..

Ми в случая значи да се възприемаш отначало до сега като нещо цялостно. Пък аз съм някак на етапи и всеки етап си е не докрай свързан с другите.
Точно де, капсулиране в настоящето. Значи и ти си така.

Обаче някой ден като остарея как ще се хваля на внуците с разни неща, като няма да ги приемам за свои? Не е много гот така...

МЪЖжжж написа:

Мнемозина написа: Затваряте ли страници от живота си?

Да. Току що затворих една доста ветровита страница от живота си.

Ммммм... според моя опит не става по команда, осъзнаваш го с немалко закъснение.

Мнемозина написа:с една приятелка за това, че нито една от двете ни няма усещане за континуитет на личността.
...

Но въпросът ми е друг: чудехме се с нея дали е поколенческо това или си е въпрос на лична нагласа.
Затваряте ли страници от живота си?

Тъкмо ще се разбере имам ли за какво да си говоря с хората тук.

Хем съм течаща, хем затварям страници със замах.
Има доста неща, за които не говоря, не искам да си спомням и си забранявам да мисля, което не ме отървава от срам, гняв или др. негативни усещания.
В същото време разправям на щерките разни случки от около третата ми годишнина, та досега, щот много помня и съм си все аз. А и цял живот работя върху себе си, за да съм такъв терк:winkw:

Чувствам/изживявам се като скрин с множество чекмеджета, част от тях заключени, дори съм затрила някои ключета.

Мнемо, хубава тема!

majemela4ka написа: Хем съм течаща, хем затварям страници със замах.
Има доста неща, за които не говоря, не искам да си спомням и си забранявам да мисля, което не ме отървава от срам, гняв или др. негативни усещания.
В същото време разправям на щерките разни случки от около третата ми годишнина, та досега, щот много помня и съм си все аз. А и цял живот работя върху себе си, за да съм такъв терк:winkw:

Чувствам/изживявам се като скрин с множество чекмеджета, част от тях заключени, дори съм затрила някои ключета.

Мнемо, хубава тема!

Случки и аз разказвам, но те сякаш се отнасят до друг човек.
Иначе това със скрина и чекмеджетата е много хубаво. И със загубените ключета.
И все пак си един скрин, нали?

Мнемозина написа:с една приятелка за това, че нито една от двете ни няма усещане за континуитет на личността.
Извинявайте за чуждицата, но не мога да подбера друга подходяща дума.

Става дума за следното: възприемам себе-си-от детството като нещо различно от себе-си-сега. Или от аз-в-пубертета или аз-преди-пет-години.
Съответно не възприемам тогавашните си постижения като свои и съм с усещането, че вече нямам право да им се радвам, примерно.
Добрата страна е, че и грешките и нещата, от които би трябвало да се срамувам, остават някъде назад.

Но въпросът ми е друг: чудехме се с нея дали е поколенческо това или си е въпрос на лична нагласа.
Затваряте ли страници от живота си?

Тъкмо ще се разбере имам ли за какво да си говоря с хората тук.

да тъ пратя на психотерапевт
не затварям страници

Мнемозина написа:

majemela4ka написа: Хем съм течаща, хем затварям страници със замах.
Има доста неща, за които не говоря, не искам да си спомням и си забранявам да мисля, което не ме отървава от срам, гняв или др. негативни усещания.
В същото време разправям на щерките разни случки от около третата ми годишнина, та досега, щот много помня и съм си все аз. А и цял живот работя върху себе си, за да съм такъв терк:winkw:

Чувствам/изживявам се като скрин с множество чекмеджета, част от тях заключени, дори съм затрила някои ключета.

Мнемо, хубава тема!

Случки и аз разказвам, но те сякаш се отнасят до друг човек.
Иначе това със скрина и чекмеджетата е много хубаво. И със загубените ключета.
И все пак си един скрин, нали?

май станахте повече
пууу що не съм се усетила на младини да уча психотерапия, тоя клуб можеше да ми изкарва прехраната

snowprincess написа: да тъ пратя на психотерапевт
не затварям страници

Прати го, ще го излекувам моментално.

всичко е едно

snowprincess написа: май станахте повече
пууу що не съм се усетила на младини да уча психотерапия, тоя клуб можеше да ми изкарва прехраната

май само на поповете им носят печени кокошки, баници, погачи... етсетера


виж, ако беше дърводелец, щях да те наема да лъснеш... нЕкое и друго чекмедже

не бих плащала на псих...ар, не и преди да платя на масажистОт, персоналния фитнес инструктор, спаринг - партньора по тенис, фризьора, домашния майстор, шофьора, бодигарда, гледача на кучето и т.н.

кво пък ти е на теб? да не си ракла само с едно отделение?

majemela4ka написа:
не бих плащала на псих...ар, не и преди да платя на масажистОт, персоналния фитнес инструктор, спаринг - партньора по тенис, фризьора, домашния майстор, шофьора, бодигарда, гледача на кучето и т.н.

Бе, не ти е дошло яйцето до дъ-то, затва така говориш...

Remmivs написа:всичко е едно

и всичко тече...

majemela4ka написа:

Remmivs написа:всичко е едно

и всичко тече...

но не всичко се пие!

Ън написа: Бе, не ти е дошло яйцето до дъ-то, затва така говориш...

ае, ся и ти
(психо)драмите са предимно от безпаричие
кажи ми как един психо...специалист ще ми напълни джоба, м?
фризьорът, шивачът и пр. ще свършат по-добра работа от един непознат
има и форуми, нал` тъй

majemela4ka написа:

Ън написа: Бе, не ти е дошло яйцето до дъ-то, затва така говориш...

ае, ся и ти
(психо)драмите са предимно от безпаричие
кажи ми как един психо...специалист ще ми напълни джоба, м?
фризьорът, шивачът и пр. ще свършат по-добра работа от един непознат
има и форуми, нал` тъй

Не е точно така
Но е по- добре да не разбираш защо и как. Радвай се, че си над тези неща.

Remmivs написа:всичко е едно

Да, но докато си избере човек кое, минава време.

majemela4ka написа:
Чувствам/изживявам се като скрин с множество чекмеджета, част от тях заключени, дори съм затрила някои ключета.

Мнемо, хубава тема!

Темата е хубава, вярно. Сигурно знаете, че теорията за човека в чекмеджета вече е измислена. От Валдо Бернаскони. Ако не знаете, тъкмо да разберете. И на мен това сравнение ми харесва.

Цитат:
"Все повече се убеждавам, че мъжът и жената са хубави “отвътре” и грозни “отвън”, че са хранилище на една хубава енергия, която обаче заключват в черупката на реални и фиктивни страхове!
Ако успеят да излязат от тунела на страха, техният свят се променя и тяхното Аз се отваря за чудесни изживявания: чудесни, защото са простички, естествени.
Когато приключи натрапливото редуване на всички “ако” и “но” и започне истинското изживяване, изживяването, което се ръководи от организма, тогава започва животът и личността се превръща отново в индивид.

В съвременното общество на програмирано неразбирателство, пилотирано от фалшиви идеали, създадени от фалшива божественост и подправени митове, откриването на същността на собствената биоенергия би могло да бъде само от полза за този, който копнее за истинската дистенция, истинското удоволствие и истинското здраве.

Така че, добър ден, “човеко в чекмеджета”! "

Останалото тук:
http://www.apicsbg.com/index.php?pid=25

Мнемозина написа:с една приятелка за това, че нито една от двете ни няма усещане за континуитет на личността.
Извинявайте за чуждицата, но не мога да подбера друга подходяща дума.

Става дума за следното: възприемам себе-си-от детството като нещо различно от себе-си-сега. Или от аз-в-пубертета или аз-преди-пет-години.
Съответно не възприемам тогавашните си постижения като свои и съм с усещането, че вече нямам право да им се радвам, примерно.
Добрата страна е, че и грешките и нещата, от които би трябвало да се срамувам, остават някъде назад.

Но въпросът ми е друг: чудехме се с нея дали е поколенческо това или си е въпрос на лична нагласа.
Затваряте ли страници от живота си?

Тъкмо ще се разбере имам ли за какво да си говоря с хората тук.

ахам. Оказа се, че някои страници не били мои. Затова ги затворих. Моите си ... си остават мои. Има и лична нагласа (зависи от нещо конкретно все пак - ако си препил с напитка Х, може да не я опиташ нивгаш повече), но си има и континуитет - ако обичаш винце - продължаваш да го обичаш. Прост пример, щото ако почна да давам с либоф, приятели - нещата ще отидат чак в Сиера Леоне...

Мнемозина написа:с една приятелка за това, че нито една от двете ни няма усещане за континуитет на личността.
Извинявайте за чуждицата, но не мога да подбера друга подходяща дума.

Става дума за следното: възприемам себе-си-от детството като нещо различно от себе-си-сега. Или от аз-в-пубертета или аз-преди-пет-години.
Съответно не възприемам тогавашните си постижения като свои и съм с усещането, че вече нямам право да им се радвам, примерно.
Добрата страна е, че и грешките и нещата, от които би трябвало да се срамувам, остават някъде назад.

Но въпросът ми е друг: чудехме се с нея дали е поколенческо това или си е въпрос на лична нагласа.
Затваряте ли страници от живота си?

Тъкмо ще се разбере имам ли за какво да си говоря с хората тук.

Ми, моята личност е постоянна и цяла. По всяко време време съм си аз...може пъ и континуукаквототам да са окаже, че е съм.:winkw:

Страници..хъм, затварят се сами понякога - просто някои ситуации се изчерпват и си заминават ъъъъ, по канален ред. Но има страници, които гледам да не затворя прибързано, устремена към хепиенда, защото понякога се отварят внезапно и ме нападат в гръб...абе, кофти страници има, трябва да се внимава с тях.

И аз тайка. Има трима. Глупости, има поне петима аз.
Аз на 10, ядосвам и обичам Баба.
Аз на 18 активно променям света, отричам всичко и знам как трябва всичко да стане. Мога го и ми се получава. Тоя пич много го обичам.
Аз съм си аз–в-момента от раждането на Терминатор 1. Тогава започнах да вярвам че има чудеса, демек имам допирна точки с тоя дето ядосваше Баба.
После иде Аз, който седи на грамаданска маса с домочадието и радава команди но никой пет пари не дава. Накрая ставам с един много красив бастун вдигам го застрашително и си взимам каквото ми трябва. Ех, Бабо, Бабо.
И си има един паралелен Аз. Аз вълка, когато съм човек и Аз човек, когато съм вълк. (Гепи, Айвънхоу!)

аз не разбрах за какво са си говорили двете приятелки!

Quid написа:аз не разбрах за какво са си говорили двете приятелки!

Ми, женски приказки - дрънкат, щото ги е страх да не им зарастнат устите (тва го повтаряше учителката ми по руски - 7-8 пъти на час, 2пъти седмично, в продължение на 5 години - е нямаше как да не го запомня.)

Quid написа:аз не разбрах за какво са си говорили двете приятелки!

Не е за мене, така че няма никакво значение

жените такива мърсотии и гадости си говорят че не е за приказване....
тва мъжете сме цветеееееееее!:-)

vyara написа:

majemela4ka написа:
Чувствам/изживявам се като скрин с множество чекмеджета, част от тях заключени, дори съм затрила някои ключета.

Мнемо, хубава тема!

Темата е хубава, вярно. Сигурно знаете, че теорията за човека в чекмеджета вече е измислена. От Валдо Бернаскони. Ако не знаете, тъкмо да разберете. И на мен това сравнение ми харесва.

Цитат:
"Все повече се убеждавам, че мъжът и жената са хубави “отвътре” и грозни “отвън”, че са хранилище на една хубава енергия, която обаче заключват в черупката на реални и фиктивни страхове!
Ако успеят да излязат от тунела на страха, техният свят се променя и тяхното Аз се отваря за чудесни изживявания: чудесни, защото са простички, естествени.
Когато приключи натрапливото редуване на всички “ако” и “но” и започне истинското изживяване, изживяването, което се ръководи от организма, тогава започва животът и личността се превръща отново в индивид.

В съвременното общество на програмирано неразбирателство, пилотирано от фалшиви идеали, създадени от фалшива божественост и подправени митове, откриването на същността на собствената биоенергия би могло да бъде само от полза за този, който копнее за истинската дистенция, истинското удоволствие и истинското здраве.

Така че, добър ден, “човеко в чекмеджета”! "

Останалото тук:
http://www.apicsbg.com/index.php?pid=25

Верке, попрегледах го набързо,
но не ми хареса - вярно, че много неща в днешния свят се нуждаят от преосмисляне,
но не е редно разумът, "етикета" и контрола да се заклеймяват като фалшиви и лоши,
а емоциите, първичноста, спонтанността и т.н. да се определят единствено като истински и добри.

От разум, контрол, подтискане на емоции има необходимост, и това е вършило чудесна работа хилядолетия наред в цялата човешка еволюция и култура (всъщност, тя е започнала тъкмо от там - когато хората са се заели трайно със земеделие и се е наложило да планират действията си, оцеляването е станало сигурно, но е изчезнала спонтанността и чувствеността от времената, когато са били ловци, и се е почнало с жени и вино, вино и жени...та до ден днешен ),

....и не може да дойде някойси и просто така да викне с патос "изхвърлете всичко, ви казвам и ще сте щастливи".
Мда. Не съм против. Но малко повече разум, анализ и контрол няма да навредят в случая.

А, и другото, което не ми харесва, е поучителния тон, с който е описано всичко. Писна ми от надути пуяци, дето все знаят колко са калпави някакви други хора. Аман. Аман и от жени, също така.:winkw: Може пък аз да не съм наред нещо (с главата, нали, таквоз...).

по вероятно ми се струва да е лична нагласа

затварям страници - не знам как така окончателно ми се получават нещата но е факт
и забравям и се отчуждавам от старите си превъплъщения, избледняват ми и успехи и неуспехи
ама това е защото аз съм си аз и май вече не съм си толкова интересна, че да се вторачвам в разни факти с надеждата да сглобя верния пъзел на личността си

Мнемозина написа:с една приятелка за това, че нито една от двете ни няма усещане за континуитет на личността.
:

аз имам обратния проблем. стремеж към съвършенство, преминаващ през непрестанни опити за самоусъвършенстване. засега - без резултат. хубавото е, че отново дойде май и мога да се тъпча със сладолед... има на гарибалди едно място, за което са ме вързали като с ластик

vyara написа: Темата е хубава, вярно. Сигурно знаете, че теорията за човека в чекмеджета вече е измислена. От Валдо Бернаскони. Ако не знаете, тъкмо да разберете. И на мен това сравнение ми харесва.

Цитат:
"Все повече се убеждавам, че мъжът и жената са хубави “отвътре” и грозни “отвън”, че са хранилище на една хубава енергия, която обаче заключват в черупката на реални и фиктивни страхове!
Ако успеят да излязат от тунела на страха, техният свят се променя и тяхното Аз се отваря за чудесни изживявания: чудесни, защото са простички, естествени.
Когато приключи натрапливото редуване на всички “ако” и “но” и започне истинското изживяване, изживяването, което се ръководи от организма, тогава започва животът и личността се превръща отново в индивид.

В съвременното общество на програмирано неразбирателство, пилотирано от фалшиви идеали, създадени от фалшива божественост и подправени митове, откриването на същността на собствената биоенергия би могло да бъде само от полза за този, който копнее за истинската дистенция, истинското удоволствие и истинското здраве.

Така че, добър ден, “човеко в чекмеджета”! "

Останалото тук:
http://www.apicsbg.com/index.php?pid=25

Много ме разсмя това "мъжът и жената".
Иначе и аз не харесвам много такива рецепти. Или ги четеш и си казваш "глупости", или ги четеш и си казваш "Боже, колко е вярно", пък аз съм все някъде по средата и искам нещо трето.

ELBI написа:

Мнемозина написа: Затваряте ли страници от живота си?

Тъкмо ще се разбере имам ли за какво да си говоря с хората тук.

ахам. Оказа се, че някои страници не били мои. Затова ги затворих. Моите си ... си остават мои. Има и лична нагласа (зависи от нещо конкретно все пак - ако си препил с напитка Х, може да не я опиташ нивгаш повече), но си има и континуитет - ако обичаш винце - продължаваш да го обичаш. Прост пример, щото ако почна да давам с либоф, приятели - нещата ще отидат чак в Сиера Леоне...

А, ей това ми е чуденката: защо някои страници се оказват не-мои? Обаче нямам предвид свързани с хора или напитки.

Мисля си, че е въпрос на лична нагласа. Щото съм наопаки.
Като се присетя за нещо, което ми се е случвало, то ми носи същите настроения и като тогава - когато съм го преживяла. Е, погледнато с разума на възрастния човек не мога да не кажа "леле, какви сме били лайненца" и не че сега ако ми се отдаде подобен случай ще го направя отново, но пък от друга страна вътре в себе си пак се червя от неудобство и си ме е срам от мен си самата или се хихикам на дивотиите дето сме сътворявали.

Амаранта написа: Ми, моята личност е постоянна и цяла. По всяко време време съм си аз...може пъ и континуукаквототам да са окаже, че е съм.:winkw:

Страници..хъм, затварят се сами понякога - просто някои ситуации се изчерпват и си заминават ъъъъ, по канален ред. Но има страници, които гледам да не затворя прибързано, устремена към хепиенда, защото понякога се отварят внезапно и ме нападат в гръб...абе, кофти страници има, трябва да се внимава с тях.

И си с усещането, че това, което си правила преди 15 години, си го правила точно ти, същата, която си и сега?

Green Light написа:И аз тайка. Има трима. Глупости, има поне петима аз.
Аз на 10, ядосвам и обичам Баба.
Аз на 18 активно променям света, отричам всичко и знам как трябва всичко да стане. Мога го и ми се получава. Тоя пич много го обичам.
Аз съм си аз–в-момента от раждането на Терминатор 1. Тогава започнах да вярвам че има чудеса, демек имам допирна точки с тоя дето ядосваше Баба.
После иде Аз, който седи на грамаданска маса с домочадието и радава команди но никой пет пари не дава. Накрая ставам с един много красив бастун вдигам го застрашително и си взимам каквото ми трябва. Ех, Бабо, Бабо.
И си има един паралелен Аз. Аз вълка, когато съм човек и Аз човек, когато съм вълк. (Гепи, Айвънхоу!)

Да, точно същото, но сега май нямам паралелен Аз. Всичко е разположено във времето някак си. Даже рацио от емоция не мога да разделя.

Quid написа:жените такива мърсотии и гадости си говорят че не е за приказване....
тва мъжете сме цветеееееееее!:-)

Мълчи, мълчи.

Айде бе, къде ходиш?
Сега е моментът и Щрунца да се появи.

Мнемозина написа: и Щрунца да се появи.

и док, и дарки, и ирето

shshtt написа:по вероятно ми се струва да е лична нагласа

затварям страници - не знам как така окончателно ми се получават нещата но е факт
и забравям и се отчуждавам от старите си превъплъщения, избледняват ми и успехи и неуспехи
ама това е защото аз съм си аз и май вече не съм си толкова интересна, че да се вторачвам в разни факти с надеждата да сглобя верния пъзел на личността си

Да, най-вероятно е така, но ние тогава се сравнявахме с жени на възрастта на майките ни, примерно, и затова възникна другото питане.

То сама по себе си е естествено да не си си интересна. Ама като погледнеш, че другите са различни...

bead_ написа:

Мнемозина написа:с една приятелка за това, че нито една от двете ни няма усещане за континуитет на личността.
:

аз имам обратния проблем. стремеж към съвършенство, преминаващ през непрестанни опити за самоусъвършенстване. засега - без резултат. хубавото е, че отново дойде май и мога да се тъпча със сладолед... има на гарибалди едно място, за което са ме вързали като с ластик

Ааа, стремежът към самоусъвършенстване не пречи изобщо.

А ти не трябваше ли да кажеш, че естествено ти се получава някак?

maggot написа:Мисля си, че е въпрос на лична нагласа. Щото съм наопаки.
Като се присетя за нещо, което ми се е случвало, то ми носи същите настроения и като тогава - когато съм го преживяла. Е, погледнато с разума на възрастния човек не мога да не кажа "леле, какви сме били лайненца" и не че сега ако ми се отдаде подобен случай ще го направя отново, но пък от друга страна вътре в себе си пак се червя от неудобство и си ме е срам от мен си самата или се хихикам на дивотиите дето сме сътворявали.

Това звучи хубаво и наистина е наопаки. На моето, де.

И на мен ми се случва, но трябва винаги да възстановя някаква цяла тогавашна картина, която ясно осъзнавам като различна от сегашната.

Мнемозина написа:
Ааа, стремежът към самоусъвършенстване не пречи изобщо.

А ти не трябваше ли да кажеш, че естествено ти се получава някак?

ако самоусъвършенстването е процес на мен би ми пречила липсата на приемственост

п.п. трябваше, но малко се съмнявам, че ще спазя техническите характеристики точно днес. един колега ще черпи и е заредил от любимото ми розе.