3o4o.net

Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Изопще не ме е страх от анкетите . Колко неща се научават от тях, ехеееее.
Не искам да говоря за неща, които не съм преживяла, защото не знам какво ме чака. Как ли ще реагирам, ще мога ли да простя, колкото и да го говоря, не знам дали ще го направя.
НО, хипотетично си мисля, че не бих могла да простя смърт. Говоря само за прошка, не за наказание и отмъщение. Уф, даже не ми се споменава. Но това е по една друга тема, на Незнайни, дето я оспамихме от раз. Казвам и аз, щото бях на косъм , обаче работата ме отнесе, та после вече беше късно.
Ами, това е.

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

По принцип всичко е простимо! Въпросът е дали ни изнася!

предателството е непростимо

Всичко може да се прости, не всичко може да се забрави. Освен това, според мен, въпросът не е в това какво може да се прости, а колко пъти можеш да простиш едно и също нещо.

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Не може да се прости смазването на характера още в зародиша му, тогава когато се оформя.
Това е пак убийство, но не на тялото, а на духа.
Пак ще има човек, но вече друг, а не такъв какъвто е щял да бъде, ако не са го прекършили.

Аз си имам ден за непрошка и често си пея тази песен:

Tne Unforgiven
Tne Unforgiven

Свежа кръв пристъпва към Земята
И бързо е привеждана във подчинение
Чрез непрестанно мачкане и унижение
Малкото момче се запознава с правилата

Докато успее да ги схване
Наказвано с камшик детето се е провинило
От правото на лично мислене лишен
Младият човек се бори ден след ден
Обет на себе си е дал
Никога оттук натам
Волята му те да не сломят

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога волен
Никога мен
Затова – оставям те неопростен

Те посвещават своя път
Всичко негово да пресекат
Опитва се да ги смили
Но вече озлобен
Цял живот все същия стои
Бори се безспир
Но няма как да победи
Сетне уморен, от нищо повече не се интересува
Приготвя се на старини
Разкайващ се да отпътува
Тоз стар човек съм всъщност аз самия

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога освободен
Никога самия мен
Затова – оставям те неопростен

Ти ме дъмгоса
Правя и аз като теб
Затова – оставям те неопростен

П.П. Баси, хиляда пъти редактирах, един свестен линк не мога да пусна.

Ако мога да простя нещо на себе си, мога да простя на всички останали...

Рових доста из паметта си.
Май ако не съм забравила нещо, не съм успяла да го простя.
И какво всъщност е прошката?
Напълно възможно е след някаква случка да не обвиняваш никого за нищо, но ситуацията вече е различна и това е необратимо.

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Всичко и на всекиго. Може би не веднага, сигурно не е лесно, но може. Инак се връщаш в минало, в отмъщение и т.н. - всичко, което е негативна и несъзидателна енергия/мисъл...

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

изобщо не ми се разсъждава
ама изобще

Мнемозина написа:Рових доста из паметта си.
Май ако не съм забравила нещо, не съм успяла да го простя.
И какво всъщност е прошката?
Напълно възможно е след някаква случка да не обвиняваш никого за нищо, но ситуацията вече е различна и това е необратимо.

Белег е споменът. Не отворена рана. Важно е да се помни. Но е важно и да се дава нов шанс. Така виждам аз нещата. И го казвам въпреки, че в повечето случаи и аз забравям тотално.

От скромния ми житейски опит досега излиза , че...ужасно трудно прощавам /или въобще не прощавам/...еееее...нервозноста или психоемоционалната лабилност /ако да бъда по-точен/ и оплакванията.
П.П. Затва сигур психастеници не виреят дълго наоколо
П.П.1. Въй, колко съм лошав

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Рових доста из паметта си.
Май ако не съм забравила нещо, не съм успяла да го простя.
И какво всъщност е прошката?
Напълно възможно е след някаква случка да не обвиняваш никого за нищо, но ситуацията вече е различна и това е необратимо.

Белег е споменът. Не отворена рана. Важно е да се помни. Но е важно и да се дава нов шанс. Така виждам аз нещата. И го казвам въпреки, че в повечето случаи и аз забравям тотално.

О, шансове давам всякакви.
Думата ми беше за това, че промяната вече е настъпила и това от някакъв момент нататък не зависи от прощаващия.
Продължавам да не съм сигурна какво точно е прошката всъщност.

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

И аз ще кажа - предателството. Предаденото доверие трудно се прощава.

Впрочем откъде тръгна това, че не обичаме анкетите? Аз лично не си спомням да съм разсъждавал по въпроса.

анкетите и интервютата трябва да се заплащат
ми да

Green Light написа: Впрочем откъде тръгна това, че не обичаме анкетите? Аз лично не си спомням да съм разсъждавал по въпроса.

Елби, Елби (пак) е виновен Да не се скатава, ми да земе да почерпи викам?!?

4avdar4e написа:

Green Light написа: Впрочем откъде тръгна това, че не обичаме анкетите? Аз лично не си спомням да съм разсъждавал по въпроса.

Елби, Елби (пак) е виновен Да не се скатава, ми да земе да почерпи викам?!?

Ни моа! Още съм на анти! Биотик. Не-руския сериал! А и ти си за бой/черпене/квотоетам - добре, че се обадих на последната сбирка, а ти ме заборавяш за сетен път... Комшу с комшу...

Мнемозина написа:О, шансове давам всякакви.
Думата ми беше за това, че промяната вече е настъпила и това от някакъв момент нататък не зависи от прощаващия.
Продължавам да не съм сигурна какво точно е прошката всъщност.

Памет. Ако не помниш дали се брои, че си простил? Ако е все едно, че нищо не е било? Егати как ме замисли и мен....

И по поуека с шансовете. Особено пък всякакви.

ELBI написа: Ни моа! Още съм на анти! Биотик. Не-руския сериал! А и ти си за бой/черпене/квотоетам - добре, че се обадих на последната сбирка, а ти ме заборавяш за сетен път... Комшу с комшу...

Ама, Елби, ние не сме правили сбирка Само заведохме Кент и прекрасна половинка да хапнат (-ем), докато нашия батко надзираваше детската градина вкъщи. Пък Кента си се обаждаше на който си поиска. Така че... тоя път не съм виновна

Green Light написа:

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

И аз ще кажа - предателството. Предаденото доверие трудно се прощава...

Аз лично бих простил, но не бих забравил... Има разлика между двете! Предателство, простотия, куп други неща...не винаги е здравословно да се забравят! Но нека си висят кат некъф флаг там, някъде си... нищо повече!

4avdar4e написа:

ELBI написа: Ни моа! Още съм на анти! Биотик. Не-руския сериал! А и ти си за бой/черпене/квотоетам - добре, че се обадих на последната сбирка, а ти ме заборавяш за сетен път... Комшу с комшу...

Ама, Елби, ние не сме правили сбирка Само заведохме Кент и прекрасна половинка да хапнат (-ем), докато нашия батко надзираваше детската градина вкъщи. Пък Кента си се обаждаше на който си поиска. Така че... тоя път не съм виновна

Кат почнеш оправданията - виновна си!!!

За да се чувстваш по-малко виновна, мога да ти запиша този страхотен филм "The pursuit of happiness"! Ала само при условие, че ще го вземеш наистина в близките дни,а не в близките години...

Примерно.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:О, шансове давам всякакви.
Думата ми беше за това, че промяната вече е настъпила и това от някакъв момент нататък не зависи от прощаващия.
Продължавам да не съм сигурна какво точно е прошката всъщност.

Памет. Ако не помниш дали се брои, че си простил? Ако е все едно, че нищо не е било? Егати как ме замисли и мен....

И по поуека с шансовете. Особено пък всякакви.

Да, опрат ли нещата до памет, става сложно.
Както някъде Еко (пардон) цитираше някого:
"Господ Бог може да направи от грешницата отново девица, но дори и той не може да стори тъй, че това, което се е случило, да не се е случило."

За шансовете не се притеснявай. Няма шанс нещо да се обърка.

Мнемозина написа:

Remmivs написа:

Мнемозина написа:О, шансове давам всякакви.
Думата ми беше за това, че промяната вече е настъпила и това от някакъв момент нататък не зависи от прощаващия.
Продължавам да не съм сигурна какво точно е прошката всъщност.

Памет. Ако не помниш дали се брои, че си простил? Ако е все едно, че нищо не е било? Егати как ме замисли и мен....

И по поуека с шансовете. Особено пък всякакви.

Да, опрат ли нещата до памет, става сложно.
Както някъде Еко (пардон) цитираше някого:
"Господ Бог може да направи от грешницата отново девица, но дори и той не може да стори тъй, че това, което се е случило, да не се е случило."

За шансовете не се притеснявай. Няма шанс нещо да се обърка.

До момента не ми се е случвало да се сблъскам с нещо, което да не мога да простя.
Зависи от много неща, предполагам. Повечето лоши неща ги забравям - просто така ми е по-лесно да живея.

При мен въпросът стои по малко по-различен начин - не какво не мога да простя, а на кого.
Аз прощавам много неща, да не кажа всичко. Но не на всеки.
Прощавала съм и лъжа, и предателство, изневяра, дори кражба...
Виж на себе си не прощавам нищо.

esti написа:При мен въпросът стои по малко по-различен начин - не какво не мога да простя, а на кого.
Аз прощавам много неща, да не кажа всичко. Но не на всеки.
Прощавала съм и лъжа, и предателство, изневяра, дори кражба...
Виж на себе си не прощавам нищо.

Е па не е сювсем тъй, си мисля. Ако същия човек пак излъже, предаде, изневери, открадне? И после пак и пак... ? Какво става? Защото в човешката природа на някои индивиди е да мислят, че след като веднъж им се е разминало ще се разминава всеки път.
И аз съм прощавала ужасно много, ама накрая се до края се е стигало и ме е било много яд що аджеба съм си губила времето с прошки.

maggot написа:

esti написа:При мен въпросът стои по малко по-различен начин - не какво не мога да простя, а на кого.
Аз прощавам много неща, да не кажа всичко. Но не на всеки.
Прощавала съм и лъжа, и предателство, изневяра, дори кражба...
Виж на себе си не прощавам нищо.

Е па не е сювсем тъй, си мисля. Ако същия човек пак излъже, предаде, изневери, открадне? И после пак и пак... ? Какво става? Защото в човешката природа на някои индивиди е да мислят, че след като веднъж им се е разминало ще се разминава всеки път.
И аз съм прощавала ужасно много, ама накрая се до края се е стигало и ме е било много яд що аджеба съм си губила времето с прошки.

Тъй де, аз затова казвам, че много неща мога да простя, но не на всеки.
Има хора, на които прощавам по няколко пъти, било за различни неща, било за едно и също. Има и такива, на които не прощавам и най-дребните провинения.
Имам си една черта в характера и тя е липса на обективност и пристрастност т.е. за някой хора винаги намирам оправдание за грешките им и сили да им простя.
Има и такива към които съм безапелационно коравосърдечна.
А до "край" винаги може да се стигне и да те обземе чувството за загуба на време - и с прошки и без...

[unknown] написа:

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Не може да се прости смазването на характера още в зародиша му, тогава когато се оформя.
Това е пак убийство, но не на тялото, а на духа.
Пак ще има човек, но вече друг, а не такъв какъвто е щял да бъде, ако не са го прекършили.

Аз си имам ден за непрошка и често си пея тази песен:

Ти ме дъмгоса
Правя и аз като теб
Затова – оставям те неопростен

Настръхнах, като те четох! Ако знаеш само как добре разбирам за какво говориш. И се чудя, грешно ли е понякога да прощаваме... И дали, ако имахме ден за непрошка, това щеше да е един вид преодоляване на миналото... Още не мога да си отговоря на този въпрос.

Stranniche написа:

[unknown] написа:

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Не може да се прости смазването на характера още в зародиша му, тогава когато се оформя.
Това е пак убийство, но не на тялото, а на духа.
Пак ще има човек, но вече друг, а не такъв какъвто е щял да бъде, ако не са го прекършили.

Аз си имам ден за непрошка и често си пея тази песен:

Ти ме дъмгоса
Правя и аз като теб
Затова – оставям те неопростен

Настръхнах, като те четох! Ако знаеш само как добре разбирам за какво говориш. И се чудя, грешно ли е понякога да прощаваме... И дали, ако имахме ден за непрошка, това щеше да е един вид преодоляване на миналото... Още не мога да си отговоря на този въпрос.

Разбира се, това е много лично, но каквото и да е причинено ни в миналото, когато го превъзмогнеш и когато отидеш над него, когато не го повтаряш и няма да допоуснеш да се повтори около теб ... вътрешно си го простил. От болката има остатък, незарастнала рана години наред, но като всяка рана, когато я оставиш - не я пипаш - тя се превръща само в един белег! Чопкаш ли я - остава дразнеща рана. Изборът си е на човека - белега напомня, но защо да е още кървяща рана?

Просто така мисля. Не искам да натрапвам каквото и да е, още по-малко да оспоря искреността на горните мнения.

Stranniche написа: Настръхнах, като те четох! Ако знаеш само как добре разбирам за какво говориш. И се чудя, грешно ли е понякога да прощаваме... И дали, ако имахме ден за непрошка, това щеше да е един вид преодоляване на миналото... Още не мога да си отговоря на този въпрос.

Не помня казва ли съм ви на вас двамцата с Ънноун за една страхотна книга "Отровните родители", Сюзън Форуърд. Горещо ви я препоръчвам!!

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Всичко и на всеки бих простила с изключение на две неща - убийство и насилие. Особено, ако е упражнено над близките ми.

[unknown] написа:

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Не може да се прости смазването на характера още в зародиша му, тогава когато се оформя.
Това е пак убийство, но не на тялото, а на духа.
Пак ще има човек, но вече друг, а не такъв какъвто е щял да бъде, ако не са го прекършили.

Аз си имам ден за непрошка и често си пея тази песен:

Tne Unforgiven

Свежа кръв пристъпва към Земята
И бързо е привеждана във подчинение
Чрез непрестанно мачкане и унижение
Малкото момче се запознава с правилата

Докато успее да ги схване
Наказвано с камшик детето се е провинило
От правото на лично мислене лишен
Младият човек се бори ден след ден
Обет на себе си е дал
Никога оттук натам
Волята му те да не сломят

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога волен
Никога мен
Затова – оставям те неопростен

Те посвещават своя път
Всичко негово да пресекат
Опитва се да ги смили
Но вече озлобен
Цял живот все същия стои
Бори се безспир
Но няма как да победи
Сетне уморен, от нищо повече не се интересува
Приготвя се на старини
Разкайващ се да отпътува
Тоз стар човек съм всъщност аз самия

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога не е било
Никога не би могло
Никога не ще узнаем какво е можело да стане

Какво съм чувствал
Какво съм знаел
Никога не е проблясвало в това, което правя
Никога освободен
Никога самия мен
Затова – оставям те неопростен

Ти ме дъмгоса
Правя и аз като теб
Затова – оставям те неопростен

П.П. Баси, хиляда пъти редактирах, един свестен линк не мога да пусна.

Unknown, срам за мене, обаче чак сега, като видях мнението на Странниче, че е настръхнала и аз те прочетох. И аз настръхнах. Страхотно мнение. За малко щях да го пропусна
И страхотна песен
Гепи, френд!

пък аз се чудех дали тази песен е победа над цикъла за незнайни или само осъзнаване на неизбежността му

Сетне уморен, от нищо повече не се интересува
Приготвя се на старини
Разкайващ се да отпътува
Тоз стар човек съм всъщност аз самия

Remmivs написа:пък аз се чудех дали тази песен е победа над цикъла за незнайни или само осъзнаване на неизбежността му

Сетне уморен, от нищо повече не се интересува
Приготвя се на старини
Разкайващ се да отпътува
Тоз стар човек съм всъщност аз самия

Ами то е разказ. Но разказано от батко Джеймс Хетфилд си се чете точно като бунт.

Само едно е неизбежно, нали знаеш

Green Light написа:Ами то е разказ. Но разказано от батко Джеймс Хетфилд си се чете точно като бунт.

Само едно е неизбежно, нали знаеш

Не бяха ли две?

Странниче, аз не съм бог, за да мога да прощавам всичко. Затова си имам ден на непрошка. Това е моят начин да преодолявам миналото си, начин да бъда нащрек. Щото познавам хора с мрачно минало, които казват, че няма да поглеждат назад, че миналото им е затворена страница за тях и те сега гледат само напред. Добре, но това явно не им помага много щом всяка нощ продължават да сънуват кошмари.

ЕЛБИ, има рани, които незарастват напълно. Като счупена кост, която макар и оздравяла през годините боли отвреме навреме и напомня, че не всичко е наред. А и нали темата е за непростимите неща? Аз само казах кое за мен е непростимо.

Чаве, ако намеря тази книга ще я прочета или поне ще я прегледам. Благодаря за препоръката

Грийн, песента е страхотна, да. Аз много обичам Металика. Оценявам, че ме наричаш/чувстваш приятел. Гепи.

Рем, аз съм прекъснал този цикъл. Със синовете си не се държа така. Няма неизбежност нито в песента на Металика, нито в мен. Има само бунт, както каза Грийн.
Е, има и тъга разбира се, но не и примирение.

Абе то това... зависи и от момента.
В един момент си склонен да прощаваш едно, в друг момент ценностната ти система се поизместила с годините- друго.
Другата матрица също се променя- на кого и какво. Едно можеш да простиш в началото на едно познанство, хиляди други неща след години приятелство.
Е вземете ме мен за пример. Не съм ли ви дразнел в началото с некви излияния...., а сега го приемате дори от милата му страна.
Дори като си говорим в някое недуразумение, отсрещния първо пита дали така наистина съм го "ръчнал" или не е разбрал правилно. Вместо директно да ме запцуе. Значи просто сме се сприятелили, а от там и прошките и толерантността са отишли в някаква посока.

п.п. Пу... трябваше да оспамя и тази тема.

Странниче, аз не съм бог, за да мога да прощавам всичко. Затова си имам ден на непрошка. Това е моят начин да преодолявам миналото си, начин да бъда нащрек. Щото познавам хора с мрачно минало, които казват, че няма да поглеждат назад, че миналото им е затворена страница за тях и те сега гледат само напред. Добре, но това явно не им помага много щом всяка нощ продължават да сънуват кошмари.

Прав си. Доста съм се занимавала с психология, за да преодолея разни неща, но усещам, че постоянно трябва да съм нащрек, за да не пренасям моделите на поведение и техните отпечатъци в мен върху близките си... и малко се притеснявам за бъдещите поколения.

4avdar4e написа: Не помня казва ли съм ви на вас двамцата с Ънноун за една страхотна книга "Отровните родители", Сюзън Форуърд. Горещо ви я препоръчвам!!

Преди време аз я препоръчвах тази книга на Ънноун - странно че тоя път, като се върнах в БГ, не я намерих вкъщи. Сега я търся на английски заради мъжа ми - щото той е бил в по-кофти ситуация от мен.

Книгата е наистина страхотна!!!

[unknown] написа:Рем, аз съм прекъснал този цикъл. Със синовете си не се държа така. Няма неизбежност нито в песента на Металика, нито в мен. Има само бунт, както каза Грийн.
Е, има и тъга разбира се, но не и примирение.

Радвам се да го чуя, друже!

Remmivs написа:

[unknown] написа:Рем, аз съм прекъснал този цикъл. Със синовете си не се държа така. Няма неизбежност нито в песента на Металика, нито в мен. Има само бунт, както каза Грийн.
Е, има и тъга разбира се, но не и примирение.

Радвам се да го чуя, друже!

Това е най-важното - да е прекъснат цикъла!!! Да не се повтаря това, което не ти харесва, не одобряваш...

Всичко друго си е лична преценка и усещане. Аз все си мисля, че и ъноун след време ще мине на различно ниво на прошка/спомен. Болката наистина остава за винаги, но за това сме силни все някога да я преодоляваме. Ала и по-горе казах - това са ужасно лични неща и съвети не давам - казвам си само моето си съвсем лично мнение...

Stranniche написа:Какво може да се прости и какво не?

Кой, на кого, какво... не правя анкета, а само пускам тема за разсъждаване...

Не бих простил и на една анкета по въпроса.

Прощава се, това за което не ни пука или сме сигурни, че няма да ни се наложи да го простяваме отново, иначе..прошката е понятие, лишено от смисъл, притежаващо изкуствено 'тегло' вменено от някои религии и концепции за социална поносимост и овчедушност.