3o4o.net

Приказка за това кой как обича.
Гьорг Шомйо



Някой смята, че може да прави
каквото си иска понеже обича;
Друг смята, че може да прави
каквото си иска понеже той сам е обичан;
Трети мисли, че трябва да внимава
защото обича;
Четвърти мисли, че трябва да внимава
защото той е обичан.

Има хора - обичат, а то на омраза прилича;
има други - чиято любов е едно безразличие;
има трети - при тях любовта се превръща на обич накрая;
а четвърти - уж любят, а обич какво е не знаят.

Любовта у едни е подплашено зайче
- изгаря в светла клопка пред
двата насочени гибелно фара;
А у друг на ранена лъвица прилича,
и се вдига да стъпче тъкмо този
когото обича.

Има обич - пилот, който хвърля
барутни товари над любимия град.
И оставя след нея пожари.
Има обич - радар - сочи пътя
в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води макар отдалече.

Има кротка любов -
и с пълно виме тя в дните ни свети.
Тя е бяла коза между своите гладни козлета.
Има сляпа любов -
тя поглъща каквото и падне,
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна.

До безумна любов - пеперуда
над пламъка вечен,
има мъдра любов - зимен сън
на проскубана мечка.

Някой себе си в другия търси - това го привлича
Друг пък в себе си ще го постигне - и тъй ще обича!

малей, каква си ми поетична принцесо

Мдааа
Пролетта е дошла...

Или е заради "Варна". Тия там....

Само в София сме си нормални.


П.П. Хареса ми, обаче, на мене

и на мен ми хареса. Объркано, но точно като живота и любовта ...

де видяхте поетичност, пролет и варна
казах само добрутро с кафето, но всеки от тримата видя по нещо, което не съм казала
я, докато не са дошли и други в темата да изиграем един покер, момчета (мен вече ме нарочиха да съм по девиациите)
наздраве

какво иска да каже този поет сега

популист

иска да каже, че всеки обича както може.

Semiramis написа:популист

иска да каже, че всеки обича както може.

или както му изнася

или колкото се налага



сложна тема, сложна...

Semiramis написа:или колкото се налага



сложна тема, сложна...

мдаааам
сложна и тревожна...

Semiramis написа:популист

иска да каже, че всеки обича както може.

а може ли иначе?

Semiramis написа:популист

иска да каже, че всеки обича както може.

Темата е много хубава. Та какво по- актуално от темата за любовта! Според мен, в стихотворението са отразени състоянията и етапите, през които всеки един човек може да премине, докосвайки се до любовта. Това са различни начини на един и същ човек в стремежа му и усилията му да обича. А тези етапи се определят от възрастта му. На младини човек обича по един начин, на по- зрели години по друг, а по още по- разлричен начин обича на преклонна възраст. Променяйки се във времето, се променя и емоцията, и смисълът, който влага човек в чувствата , мени се и отношението му към ответната страна.

ответната страна се
променя
или
сменя
и какво

Megi_Koleva написа: Та какво по- актуално от темата за любовта!

Димитър Бербатов.
От 2 дена някъде само за това слушам. Това е то, драма!

jazz написа:ответната страна се
променя
или
сменя
и какво

Това също влияе на конкретния човек и неговото отношение към емоцията в чисто принципен аспект. Именно възрастта и преживяното, опитът, огорченията и разочарованията, или пък- радостта и удовлетворението от преживяното- цялото това надграждане на опита, влияе и върху отношението на човека към любовта, върху способността му да преживява и изживява нещата.

Относно актуалността на конкретната тема- е въпрос на лично осмотрение.

Megi_Koleva написа:Относно актуалността на конкретната тема- е въпрос на лично осмотрение.

че има ли тема, дето да НЕ е въпрос на лично мнение тука?
доколкото знам тука всеки своето мнение изказва...

сър Айвънхоу написа:

Megi_Koleva написа:Относно актуалността на конкретната тема- е въпрос на лично осмотрение.

че има ли тема, дето да НЕ е въпрос на лично мнение тука?
доколкото знам тука всеки своето мнение изказва...

дано е така, че не обичам плагиатите. ама и аз казах това, което и ти.

Има любов, която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб,
има любов която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива,
има любов която чакаш много дълго, а тя никога не идва,
но има и такава любов, която идва за да остане едновременно и в миналото и в бъдещето,
за нея си струва всяка възможна и невъзможна цена,
дори и ако тази любов опустоши сърцата завинаги.
По какво ще я познаете ли?
По особения блясък в очите!

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

windcolours написа:
добрите хора лесно се обичат.

windcolours написа:Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

баси и извратеното мислене...

сър Айвънхоу написа:
баси и извратеното мислене...

аз така не бих обичала. Или поне досега не ми се е случвало. Хареса ми стихотворението..основната идея е вярна- добрите хора лесно се обичат

сър Айвънхоу написа:

windcolours написа:Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

баси и извратеното мислене...

Това не е обичане, ами търпение. Някои жени го могат. Търпят си тиранина и после викат - ми такъв го обичам аз. Обичаш го грънци! Нали гледам сега ББ и там има един самовлюбен охлюв (обяснявам ви все едно, че не сте гледали, ама както и да е) Та женка му на него го гледа в очите и само му вика - ама да бе, точно така е, бе Ице, прав си, прав си, хубав си, аз съм виновна за всичко и т.н. И после жената вика - аз съм щастлива жена. Оня я праща в колибката и се държи тиранично и тя само убеждава себе си и другите колко е щастлива. Но в стохотворението е друго - оназ е овца загубена, а в стихотворението жената си е отворила едното око. Вижда го каква е стока нейничкия, ама се ласкае колко тя е търпелива и как любовта й понася всичко. Всичко! Докато не клекне на колене пред нея разкаял се (тука корабчета плуват ли). Тогаз тя вече може да си тръгне победоносно. Стъпих ти на врата, няма нужда да те "обичам" повече. Сега ти ме обичай!
Така ами!

windcolours написа:

сър Айвънхоу написа:
баси и извратеното мислене...

аз така не бих обичала. Или поне досега не ми се е случвало. Хареса ми стихотворението..основната идея е вярна- добрите хора лесно се обичат

Мда. И аз не мисля, че бих могла.

vyara написа:
Това не е обичане, ами търпение. Някои жени го могат. Търпят си тиранина и после викат - ми такъв го обичам аз.

Съгласна съм. Търпението не бива да е за сметка на личното достойнство.
Пуснах стиха, защото ми хареса израза "добрите хора лесно се обичат". А и защото дава още един ракурс относно това, за което става дума в стиха, постнат от Сноу.
Понякога обаче се налага да вложим търпение /аз това още не го умея, а и не желая да се уча на търпение спрямо някой, на който всъщност не му пука за мен/. Има тежки характери. Не е задължително да са лоши и груби хора. Напоследък често си припомням приказката за Яростта и Тъгата:
Разказват, че
оттогава насам ние, хората
често се срещаме с Яростта -
сляпа, жестока, страховита и ядосана...
Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно,
рабираме, че Яростта, която виждаме, е само маска
и под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

Понякога има смисъл да погледнеш под дрехата. Понякога!

сър Айвънхоу написа: баси и извратеното мислене...

Нали? После в Пирогов разправя, че била паднала по стълбите... А оня дето я е паднал е със сълзи в очите. Винаги.

Бе яяяяя...

Елинида написа:

windcolours написа:
добрите хора лесно се обичат.

или обичаш някого или не го обичаш.
и кой е обещавал, че е лесно?

snowprincess написа: А у друг на ранена лъвица прилича,
и се вдига да стъпче тъкмо този
когото обича.

мдаааа...