3o4o.net

Поради динамичните събития този месец, тук, там, и у нас и у в други краища на вселената, може да сте пропуснали жизненоважно откритие. Естествено може и само аз да съм го пропуснала, но и без това не съм 40+ ..
Мислите ли, че забравяте? Или пък забравяте, че забравяте
Това е статията

и въпреки че почти никога количеството не компенсира качеството,
аз, за всеки случай, съм решила да си увеличавам обема на мозъка.
Та споделям, просто ..

всъщност и друго четох -
Щастието не е нищо друго освен добро здраве и лоша памет

Аз имам проблем с паметта. Определено. Късам лентата след третата бира. Вярно ходя по баирите, физически упражнения тва... ама пък компенсирам полезния ефект от тях с бира.... И кво искат да ми кажат ся? Да спирам бирата? да бе!
По-скоро шъ почна да си записвам

Semiramis написа: Щастието не е нищо друго освен добро здраве и лоша памет

има една приказка - "амнезията е най-хубавата болест - не боли и всеки ден гарантирано ти се случват куп нови неща!"

Semiramis написа:Поради динамичните събития този месец, тук, там, и у нас и у в други краища на вселената, може да сте пропуснали жизненоважно откритие. Естествено може и само аз да съм го пропуснала, но и без това не съм 40+ ..
Мислите ли, че забравяте? Или пък забравяте, че забравяте
Това е статията

и въпреки че почти никога количеството не компенсира качеството,
аз, за всеки случай, съм решила да си увеличавам обема на мозъка.
Та споделям, просто ..

всъщност и друго четох -
Щастието не е нищо друго освен добро здраве и лоша памет

Хехе, виж ми ника.
Всичко забравям. Освен незабравимото, разбира се.

А това всичкото с борбата за увеличаване на обема на мозъка дали не противоречи на принципа да живееш в мир със себе си?

Ползвам си органайзера на телефона. Бибитка за срещи, сметки, задачи, помни ми сума чудо. Имам голям тефтер в който си пиша какво кога остава, трябва да се свърши, кой какво ми е казал, кой е глупак кой не е такива неща. Имам едно малко тефтерче в джоба на сакото там си пиша като нямам време да извадя големия тефтер. Имам и тефтер на бюрото, той е с дати и там по дати ги правя нещата. 24ти например има въпросителен. Много е важно. Имам една дъска с пирончета такива не знам как точно се казват пинчета и запинвам листчета. От лепящите. Хем ги запинвам хем ги лепя. Проблема е че листчетата отдавна са повече от пинчетата. Та падат. Залепени запинени и падат. Както и да е. Важен много е също майкрософт аутлук. Пощата например има папка фолоу ъп- важно демек за доработване. И там са ми важните неща, които ще доработя. Има 8. Имам външен диск за бекъпи. Уишеса ми го подари 300 гигабайта. Стига, да ви кажа.
Имам и памет. Чат пат я ползвам и нея.

Green Light написа:Ползвам си органайзера на телефона. Бибитка за срещи, сметки, задачи, помни ми сума чудо. Имам голям тефтер в който си пиша какво кога остава, трябва да се свърши, кой какво ми е казал, кой е глупак кой не е такива неща. Имам едно малко тефтерче в джоба на сакото там си пиша като нямам време да извадя големия тефтер. Имам и тефтер на бюрото, той е с дати и там по дати ги правя нещата. 24ти например има въпросителен. Много е важно. Имам една дъска с пирончета такива не знам как точно се казват пинчета и запинвам листчета. От лепящите. Хем ги запинвам хем ги лепя. Проблема е че листчетата отдавна са повече от пинчетата. Та падат. Залепени запинени и падат. Както и да е. Важен много е също майкрософт аутлук. Пощата например има папка фолоу ъп- важно демек за доработване. И там са ми важните неща, които ще доработя. Има 8. Имам външен диск за бекъпи. Уишеса ми го подари 300 гигабайта. Стига, да ви кажа.
Имам и памет. Чат пат я ползвам и нея.

Пробвал ли си да запинваш по няколко наведнъж? Като свършат пинчетата?
Аз забождам с различна дължина бележчици - най-късата най-отгоре, нещо както ветрило, ама вертикално. И пиша важните неща само във видимата част. Хитро, а? Щото пинчетата не ситгат, не друго.

Знам си аз, че непрекъснато забравям и докато се сетя че съм забравила нещо, съм се отвеяла вече...

(Това е присвоено от един колега, който толкова забравяше по едно време, че се е случвало като му звънна дая го питам що закъснява вече 3-ти час за работа, той обяснява как се опитва да си влезе у тях през балкона на съседите, щото си забравил ключовете вътре и като хлопнал вратата чак тогава се сетил )

maggot написа:Знам си аз, че непрекъснато забравям и докато се сетя че съм забравила нещо, съм се отвеяла вече...

(Това е присвоено от един колега, който толкова забравяше по едно време, че се е случвало като му звънна дая го питам що закъснява вече 3-ти час за работа, той обяснява как се опитва да си влезе у тях през балкона на съседите, щото си забравил ключовете вътре и като хлопнал вратата чак тогава се сетил )

Аз тая сутрин си останах до 9 и половина понеже имах среща близо до нас. И тръгвам да излизам, и не мога да си намеря ключовете от колата. Сега, на мен ключовете от колата не ми трябват в момента, защото срещата е близо, но после нали ще се яхна всичко си е разписано по часове, не мога да се връщам пак в къщи пак да търся и т.н.. И ги търся, търся егати ключовете 10 минути търся. И му се обаждам на човека извинявай викам ма не мога да си намеря ключовете от колата, забравил съм къде са, или атентат е тва, не знам. Като ги намеря и до две минути съм при тебе. А, вика тоя, изобщо не се притеснявай, аз па в'обще съм забравил че имаме среща и съм на отваряне на търг.

Semiramis написа:Поради динамичните събития този месец, тук, там, и у нас и у в други краища на вселената, може да сте пропуснали жизненоважно откритие. Естествено може и само аз да съм го пропуснала, но и без това не съм 40+ ..
Мислите ли, че забравяте? Или пък забравяте, че забравяте
Това е статията

и въпреки че почти никога количеството не компенсира качеството,
аз, за всеки случай, съм решила да си увеличавам обема на мозъка.
Та споделям, просто ..

всъщност и друго четох -
Щастието не е нищо друго освен добро здраве и лоша памет

Начи ная тема щъ я отворя след двайстина години

Green Light написа: А, вика тоя, изобщо не се притеснявай, аз па в'обще съм забравил че имаме среща

:rotfl24::rotfl24:

Green Light написа:Ползвам си органайзера на телефона. Бибитка за ...

А секретарката за какво ти е, тогава?:(

АВе написа:

Green Light написа:Ползвам си органайзера на телефона. Бибитка за ...

А секретарката за какво ти е, тогава?:(

Не ме настъпвай по мазола. Не само че нямам, ами напоследък аз съм секретарката в тая фирма. Поправям правописни грешки, съобщавам за ангажименти и събирам подписи. И до ден днешен щях да си върша всичко без да се усетя, ако един не ме беше питал бе аз днеска имам ли среща в СУ или нямам? Така вика като не ми казваш и не мога да си организирам деня. После се уплаши от нещо и излезе бързо.

Green Light написа: Имам и памет. Чат пат я ползвам и нея.

Green Light написа:Не ме настъпвай по мазола. Не само че нямам, ами напоследък аз съм секретарката в тая фирма. Поправям правописни грешки, съобщавам за ангажименти и събирам подписи. И до ден днешен щях да си върша всичко без да се усетя, ако един не ме беше питал бе аз днеска имам ли среща в СУ или нямам? Така вика като не ми казваш и не мога да си организирам деня. После се уплаши от нещо и излезе бързо.

Това е поправимо. Делегирай някому тези функции.

Успех!:-)

Този уикенд бях на събиране на родата на мъжа ми в Хърватско. Леля му е на 92 години и има повече енергия и акъл от всички ни. Покани ни в къщата си, не позволи на никого да й помогне с приготовленията, поднесе ни пълно меню италиански манжи - но ги беше наготвила така, както се е правело преди 60-70 години - всичко ръчно, никакви ньоки и спагети полуфабрикати, страшно много труд и райски вкус.
После посетихме семейните гробища. Бабата на мъжа ми е живяла 94 години, повечето роднини - над 86.
Обаче не мисля, че следващите поколения ще бъдат такива пръгави и умни старци...

ох и аз съм на вълна семейна гощавка с мойте 2 бала и в момента правя списък на продуктите, количества и търся цени, че да видя каква ще излезе картинката:lol:

Stranniche написа:Този уикенд бях на събиране на родата на мъжа ми в Хърватско. Леля му е на 92 години и има повече енергия и акъл от всички ни. Покани ни в къщата си, не позволи на никого да й помогне с приготовленията, поднесе ни пълно меню италиански манжи - но ги беше наготвила така, както се е правело преди 60-70 години - всичко ръчно, никакви ньоки и спагети полуфабрикати, страшно много труд и райски вкус.
После посетихме семейните гробища. Бабата на мъжа ми е живяла 94 години, повечето роднини - над 86.
Обаче не мисля, че следващите поколения ще бъдат такива пръгави и умни старци...

Те просто са живеели по-бавно. Това - като изключим гените, съответно здравето и т.н.
За да сготвиш толкова много неща за толкова много хора по стария начин, трябва да си спокойна и да го направиш така, че и за теб да е удоволствие.
Уф, направо й завидях, честно казано...