Имам един познат, запален...
Имам един познат, запален...
Имам един познат, запален риболовец и гмуркач, имаше вила на морето. Хубава, голяма, просторна, с библиотека и кабинет дори. Аматьор акварелист-маринист и поет-маринист. И рисунките му, и поезията му не струват и пукната неденоминирана стотинка, но както и да е.
Новата ера на нета му даде възможност да си живее на вилата вече целогодишно. Той, откакто се познаваме, ще рече четвърт век и отгоре, си има бизнес с амфори. Едно време си ги поръчваше всяка есен тук, на Женския пазар, и давеше цялата партида в заливчето пред вилата си. Част от тях преди това картинно чупеше, така че да останат здрави гърлото и поне една дръжка, най-често и двете. След 5 години отлежаване под вода ги продаваше на чужди туристи. С много цветно представление, потайно и, естествено, на висока цена. Добив от пиратлък, рийш. Незаконна придобивка за туристите... хе-хе. Придружаваше продажбата с "историята" на кораба, от руините на който е взел амфората или парчето от нея. Много добри пари изкарваше и то в твърда валута.
Сега не зная къде си ги поръчва.
Новата ера на нета му даде възможност да си живее на вилата вече целогодишно. Той, откакто се познаваме, ще рече четвърт век и отгоре, си има бизнес с амфори. Едно време си ги поръчваше всяка есен тук, на Женския пазар, и давеше цялата партида в заливчето пред вилата си. Част от тях преди това картинно чупеше, така че да останат здрави гърлото и поне една дръжка, най-често и двете. След 5 години отлежаване под вода ги продаваше на чужди туристи. С много цветно представление, потайно и, естествено, на висока цена. Добив от пиратлък, рийш. Незаконна придобивка за туристите... хе-хе. Придружаваше продажбата с "историята" на кораба, от руините на който е взел амфората или парчето от нея. Много добри пари изкарваше и то в твърда валута.
Сега не зная къде си ги поръчва.
Последно промяна от АВе на 21.05.10, 12:10, променено общо 1 път.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Имам приятелка-археолог. По цяло лято копа из различни райони. помагат и като експерти двама дядовци иманяр. Уговорката е нищо да не пипат от намереното, пори също не взимат. накрая на разкопките им предоставят всички метални дженджурии които не представляват интерес - парчета от подкови, нещо като гвоздеи, клинове разни и прочее. Правят страхотни монети от този метал /копия които продават за истински из целия свят/. Ся не знам, ама доскоро бая мангизи правеха...
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Е, той се беше подготвил. "Това е от корабите на василевс Едикойси Чепати от похода му към България срещу хан Намсикойси Брадати. Ама голяма буря изненадала корабите от обоза и потънали до брега. Тва е от амфора за зехтин, пък тази, цялата амфора, е за вино. Виждате как се различават гърлата им. Тези за вино са от по-дълбокото, от друга галера, за тва са оцеляли. Вадя ги при носа дето е на 30 км. по-надолу, там имам много проблеми с бреговата охрана, ама... справям се Гмуркам се нощем." И, нали, разговора се провежда в мазето, то цялото е във водолазни такъми. И цялото в дървени стружки, талаш.windcolours написа:Ма пък добре го е намислил...не знам той как ги е описвал на потенциалните си клиенти, ама ти така добре го направи, чак ми се дощя да си купя една...
Питам го за кво точно му е пък талаша в мазето, той вика: "За автентичност!" Многоцветен човек, изпъкнал, адски добър. Колега ми е, преводач, занимава се само с много стари текстове, специализира с годините. Работи преди всичко за чужбински поръчители, тук няма кой да му плати майсторлъка.
Откакто имам неограничен нет и в офиса, и вкъщи, не съм му виждал очите...
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Че монети от желязо сечали ли са се в древни времена?Kent написа:Имам приятелка-археолог. По цяло лято копа из различни райони. помагат и като експерти двама дядовци иманяр. Уговорката е нищо да не пипат от намереното, пори също не взимат. накрая на разкопките им предоставят всички метални дженджурии които не представляват интерес - парчета от подкови, нещо като гвоздеи, клинове разни и прочее. Правят страхотни монети от този метал /копия които продават за истински из целия свят/. Ся не знам, ама доскоро бая мангизи правеха...
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
ако това ти е проблема- решение има! Не си плащай вноските за нета, скоро ще ти го спрат. Бий си камшика към морето и ще се нагледаш на амфори и талашАВе написа: Откакто имам неограничен нет и в офиса, и вкъщи, не съм му виждал очите...
Винаги можеш да подновиш плащанията за интернет достъпа ....
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
Крадната история от Дира:
Ще трябва и аз да събирам гърнета...
Смяхме се с Гешо - брата на Лили. Той тази година ще направи 50, но младее – изглежда на 45 и е коцкар. Там в Троянския балкан, точно в района на Априлци, според легендите е заровено златото на Вълчан войвода – не знам си колко самара. Гешо, откакто се познаваме, все отваря приказка за търсене на златото. Знаел къде са пещерите, нишаните, имал карти, книги. Приказки. С Киро като ги слушаш, сякаш ей сега ще грабнат кирките и ще хукнат нагоре по баира. Досега не са хукнали.
Сега като ходихме, идва Гешо и от вратата започва:
- Киро, намерил съм една карта на пещерата. Аз тази пещера я знам точно къде е. Те бяха влизали, ама входът към златото е под едно езеро в пещерата. Единият се потопил, ама водата нали студена, го прерязала и се удавил, а другите от страх избягали. Знам и едно друго място. Идваха едни белгийци и ги водих. Там златото е под една голяма плоча.
- И какво, извадиха ли го? – любопитствам аз, колкото лаф да става.
- Как ша го извадят бе! Тя плочата е пет-шестстотин кила. Трябват десетина човека да я вдигнат, ама можеш ли събра десет човека дето да пазят тайна. Мислеха да я гърмят, ама не става – ще ги хванат. Миналата година, Спас Мастиката се качи с чисто нова фадрома и като се обърнал с нея, едва оживя. Фадромата става само за вторични суровини.
- Малко да се постопли и отиваме – подкача го Киро, повече по навик от предишни разговори.
- Аааа, натъкмил съм ги аз. С първото гърне ще вкарам горе мястото в регулация. Второто ще е за къщата… Не, първото ще е за кола четири по четири. Второто за мястото, третото за къщата… После ще има една ракиджийница… следващото… абе натъкмил съм ги аз. Само да се постопли.
Като го слушаш, сякаш планува как ще разсажда лехите с разсад – така сериозно и делово нарежда. Гешова му работа.
Само да се стопли!
Ще трябва и аз да събирам гърнета...
Смяхме се с Гешо - брата на Лили. Той тази година ще направи 50, но младее – изглежда на 45 и е коцкар. Там в Троянския балкан, точно в района на Априлци, според легендите е заровено златото на Вълчан войвода – не знам си колко самара. Гешо, откакто се познаваме, все отваря приказка за търсене на златото. Знаел къде са пещерите, нишаните, имал карти, книги. Приказки. С Киро като ги слушаш, сякаш ей сега ще грабнат кирките и ще хукнат нагоре по баира. Досега не са хукнали.
Сега като ходихме, идва Гешо и от вратата започва:
- Киро, намерил съм една карта на пещерата. Аз тази пещера я знам точно къде е. Те бяха влизали, ама входът към златото е под едно езеро в пещерата. Единият се потопил, ама водата нали студена, го прерязала и се удавил, а другите от страх избягали. Знам и едно друго място. Идваха едни белгийци и ги водих. Там златото е под една голяма плоча.
- И какво, извадиха ли го? – любопитствам аз, колкото лаф да става.
- Как ша го извадят бе! Тя плочата е пет-шестстотин кила. Трябват десетина човека да я вдигнат, ама можеш ли събра десет човека дето да пазят тайна. Мислеха да я гърмят, ама не става – ще ги хванат. Миналата година, Спас Мастиката се качи с чисто нова фадрома и като се обърнал с нея, едва оживя. Фадромата става само за вторични суровини.
- Малко да се постопли и отиваме – подкача го Киро, повече по навик от предишни разговори.
- Аааа, натъкмил съм ги аз. С първото гърне ще вкарам горе мястото в регулация. Второто ще е за къщата… Не, първото ще е за кола четири по четири. Второто за мястото, третото за къщата… После ще има една ракиджийница… следващото… абе натъкмил съм ги аз. Само да се постопли.
Като го слушаш, сякаш планува как ще разсажда лехите с разсад – така сериозно и делово нарежда. Гешова му работа.
Само да се стопли!
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Имам един познат, запален...
да печелиш от мечтите и наивността на другите е най-страхотният бизнес. хората ти дават с усмивка и последната си стотинкаАВе написа: си има бизнес с амфори
just perfect
Мани, обадих се да му честитя празника. На телефона жена му. Той починал в началото на април. От сърце. Нямаше и петдесет години.windcolours написа:ако това ти е проблема- решение има! Не си плащай вноските за нета, скоро ще ти го спрат. Бий си камшика към морето и ще се нагледаш на амфори и талашИ на стар приятел
Винаги можеш да подновиш плащанията за интернет достъпа ....
Гадост... Лека му пръст!:(
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Имам един познат, запален...
Така де, защо църковните администрации, независимо каква е вярата, са най-големите земевладелци в съответните страни и си имат собствени банки?bead_ написа:да печелиш от мечтите и наивността на другите е най-страхотният бизнес. хората ти дават с усмивка и последната си стотинкаАВе написа: си има бизнес с амфори
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Хе, пазарът бил виновен. Братчед ти не е имал нужните контакти сигурно.Quid написа:то истински неща не мое да се шитнат камо ли ментета
един браток продаваше монети
доста яки
и зор видя да ги отвърже
и ги шитна за без пари
пазара тук е доста шибан
Няма значение.
Като живеех на "Раковска" и "Искър" до нас отвориха някъф денонощен пиано-бар, в който пианото (роялът, де) беше само за украса. Но на това никой не обръщаше внимание, защото главната украса на заведението бяха иманярите. То почти веднага след отварянето му се превърна в нещо като тяхно сборище и борса и кво ли още не. Имаше всякакви сред тях - от пълни кретеноиди, до видимо интелигентни и прекрасно облечени хора с добро възпитание. Колко пъти съм им превеждал разни текстове от ст.-бълг., ехе-е-е. А и колко указания за ползване на металотърсачки...
Най-смешно ми беше, че повечето пъти, особено по-простите от тях, отказваха да приемат текста на превода от ст.-бълг. за верен - не им харесваше. Смятаха, че ТРЯБВА да значи нещо друго, което, вероятно, би им било по от полза.
Само един от тях ми се извини по-късно. Бил питал и на друго място и преводът бил същия. И черпи цяла вечер. Доста ми вдигна рейтинга сред неговите "колеги" с това.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: Имам един познат, запален...
+1АВе написа:Така де, защо църковните администрации, независимо каква е вярата, са най-големите земевладелци в съответните страни и си имат собствени банки?bead_ написа:да печелиш от мечтите и наивността на другите е най-страхотният бизнес. хората ти дават с усмивка и последната си стотинкаАВе написа: си има бизнес с амфори
just perfect
Re: Имам един познат, запален...
поради наличието на огромно количество балъци...АВе написа:Така де, защо църковните администрации, независимо каква е вярата, са най-големите земевладелци в съответните страни и си имат собствени банки?bead_ написа:да печелиш от мечтите и наивността на другите е най-страхотният бизнес. хората ти дават с усмивка и последната си стотинкаАВе написа: си има бизнес с амфори
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Имам един познат, запален...
Избийте - викаш- балъците и тарикатите сами шси умрат.ELBI написа:поради наличието на огромно количество балъци...
Аве, Бог да го прости твоя приятел!
Лош Гринлайт, лош, лош!
Сигурно си е бил свестен човека.