Мнемо
Публикувано на: 01.06.10, 06:13
сега отивам на работа, но довечера ако поне не си ми се усмихнала в темата ще 
и аз ще помагам!shshtt написа:сега отивам на работа, но довечера ако поне не си ми се усмихнала в темата ще
И аз така на излизане от колата им казах на моите деца и мъж - усмихнете се, бе хора. Вяра от сутринта стана с гъза нагоре понеже днес не било никакъв ден на детето, защото нямало слънце, какъв ден на детето било това. И рев! Баща й добричък почва да я успокоява и да й съчувства, но тя си държи на своето. Аз си тананикам и си казвам - чудесен ден е, не вали, цяла нощ валя, а вече дори си е направило труда да изсъхне и да не вали, това малко ли е да се усмихна. Вяра обаче се мръщи и иска на всички да им е скофтено като на нея. Питам мъжа ми - абе дали всички жени сме така, като ни е нещо гадно, държим и другите непременно да разберат и непременно по лошия начин да спечелим вниманието им. Защо да се усмихнем, когато те ни се усмихват?! Не може ли да ни се намръщят в отговор и да ни покажат съпричастността си към нашето мръщене, м?Green Light написа:Знаете ли, че имаме само една единствена истинска усмивка?
Не мога да започна да работя сума време вече.
Сред хилядите всъщност май са десетки хиляди гримаси, които можем да образуваме с лицевите си мускули има една единствена искрена усмивка. Разпознавала се някак си. Един от признаците беше че е абсолютно симетрична. Не може значи ускренно да е усмихнем на една страна, иронично, под мустак, намигвайки... можем, де но вътре в нас нищо не се смее.
Само една единствена усмивка! Егати!
vyara написа: И аз така на излизане от колата им казах на моите деца и мъж - усмихнете се, бе хора. Вяра от сутринта стана с гъза нагоре понеже днес не било никакъв ден на детето, защото нямало слънце, какъв ден на детето било това. И рев! Баща й добричък почва да я успокоява и да й съчувства, но тя си държи на своето. Аз си тананикам и си казвам - чудесен ден е, не вали, цяла нощ валя, а вече дори си е направило труда да изсъхне и да не вали, това малко ли е да се усмихна. Вяра обаче се мръщи и иска на всички да им е скофтено като на нея. Питам мъжа ми - абе дали всички жени сме така, като ни е нещо гадно, държим и другите непременно да разберат и непременно по лошия начин да спечелим вниманието им. Защо да се усмихнем, когато те ни се усмихват?! Не може ли да ни се намръщят в отговор и да ни покажат съпричастността си към нашето мръщене, м?Ха така!
Аз само си пея - тралалалала, усмихнете се, бе хора, има хора, които точно сега умират, страдат от нерешими проблеми, а вие се кахърите поради глупост. Мирко, ти нали не си кахърен, мама. Не, усмихва ми се той, слънчице! Скачам от колата и им се усмихвам за хубав ден. Тралалалала... трябва ли да се чувствам виновна, че други са станали с гъза нагоре и въпреки моите усмихнати усилия искат целия им ден да е такъв? Не, не трябва, казвам аз. Има по-важни неща, за които да си мисля.
:bigsmile:
хм! че кой друг?Green Light написа: Но най- често съм виновен аз.
Ама пък гледай как хубаво се разпи(с)ваш, като ме няма.shshtt написа:сега отивам на работа, но довечера ако поне не си ми се усмихнала в темата ще
Мнемозина написа:Ама пък гледай как хубаво се разпи(с)ваш, като ме няма.shshtt написа:сега отивам на работа, но довечера ако поне не си ми се усмихнала в темата ще
Ще дойда, бе, спокойно, само още малко да ми се проветри главата...