3o4o.net

Не мога да наваксам с четенето тук, извинявайте за което, нямам време, лудницата по поредното ни местене е пълна.
От бегъл поглед, хвърлен тук там разбрах, че пак е имало някакви мръщеници. Прочетох, че Мнемо трябва да се усмихне и макар да не ми стана ясно какъв точно е проблемът, щом е за усмихване подкрепям предложението.

Сега ще напиша нещо, което може да не звучи в час, но както и да е...

Абе хора, знаете ли какви неща има на този свят и понякога колко ... извинявайте, не мога да намеря думата за това как изглеждат понякога конфликтите тук. Нямаме ли си друго, за което да мислим? Например колко е хубаво, че имаме любими хора, семейства, домове, живот, зрение и крайници, храна на масата, живеем в що годе мирни времена... банални неща които приемаме за даденост, не ги оценяваме като ги имаме, а всяко едно от тях е толкова съществено и - за съжаление - лесно загубяемо. И в момент например, в който седим в дома си, около нас играят деца или сме седнали да вечеряме, ние отхаваме разсеяно от топлия хляб и се сещаме за това кой на кой се намръщил в ЗоЧо... . Можехме, разбира се, да се сетим за нещо интересно и приятно, прочетено и написано днес, клубът ни е дал шансът да се запознаем с толкова интересни и различни хора, да създадем приятелства.

Звучи банално, знам. Изтъркано, протрито. Нищо че баналните неща са станали такива от много повторение на очевидности.

Нищо лично към никого. Общи приказки, не визирам конкретно. Просто ми се иска да влизам без да попадам на , но явно не може.

Пускам няколко размазани снимки от едно далечно, но реално място. Както много други такива места по света. Беше ми неудобно да спра колата и да снимам. Това бяха последиците от поредното наводнение. Когато си тръгвахме, връхлетя тайфун. Много хора и къщи, които видяхме по време на престоя си там, не са оцелели.







Май не стана ясно какво точно искам да кажа.
Трябва да тръгвам. До скоро!

Стана ясно, стана.
Бързо и лесно се концентрираме върху обидата и сърденето. Мозъчните ни вериги са така устроени. Аз съм невинен, господин съдия, природата е виновна. ЙКогато трябва да се сетим за нещо приятно се напрягаме за да се сетим. Във филмите и книгите, които ни дават съвети как да си подобрим настроението казват да си мислим за малки бебета. Самия факт че има книги и филми, които ни съветват как да си подобрим настроението е досатъчен за да се замислим, що за същества сме. Така усилено се концентрираме върху обидата. И сърденето.
Дъглас Адамас, един от най- великите философи на всички времена пише по темата:
Простетник вогон Джелтц беше много доволен. Знаеше, че когато един дентраси има толкова доволен вид, някъде на кораба става нещо, което наистина може да го вбеси.
Както и
Простетник вогон Джелтц бавно изкриви устни в усмивка. Не че целеше някакъв ефект, а защото се опитваше да си спомни последователността на движенията на мускулите. Току-що бе спрял да крещи на затворниците си и тъй като това винаги му действуваше целебно и успокояващо, сега бе готов да прояви малко коравосърдечие.

И вкрайна сметка неизбежния резултат, много ясно е фриволна грухталност.

Аз пък от три дни диво се радвам на ей това:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=496485

Познавам родителите му и знам как не знаеха изобщо какво е станало с него...

Green Light написа:
И вкрайна сметка неизбежния резултат, много ясно е фриволна грухталност.

Фривилна, Грийн, фривилна.

Класиците трябва да се цитират точно, особено вогонските, защото смисълът се измества от микрон промяна... адски деликатно е.

Така е...
Аз тия дни се сетих за И+Р=ВОЛ примерно...
Помните ли? Тоя плюс оня равно на вечна обич и любов Детски работи. Драскани по стените и дърветата. И тук същото, но с обратен знак. Тоя минус оня равно на двама липсващи... или един в най- добрия случай...