3o4o.net

Можете ли да дадете втори шанс и да повярвате на бившите?
Любовници, приятели, работодатели?
Иска ми се, но не мога - въпрос на време е да зазвучи старата песен на нов глас.
А е имало толкова хубави моменти............и веднага ми изникват в съзнанието и толкова лоши.
Мисля си, че не мога да се връщам назад, защото съм обичлива, много се привързвам и когато от немайкъде се разделя с нещо /за другите наглед незначително и поправимо/, то се оказва безвъзвратно.
Нямам бивши с които съм останала близка и да общувам реално на някакво друго ниво освен симулация. Фантазми имам плахи и противоречиви. Натъжават ме срещите, защото са потвърждение на вярното решение.
Тъжно ми е и съм подтисната:(

shshtt написа: Любовници, приятели, работодатели?

Да земеш да конкретизираш малко, а? Щото разлика има...
Дай му шанс. Аз съм за вторият шанс! Всеки прави грешки! Но този, който ги осъзнава, не ги повтаря!

shshtt написа:Можете ли да дадете втори шанс и да повярвате на бившите?
Любовници, приятели, работодатели?
Иска ми се, но не мога - въпрос на време е да зазвучи старата песен на нов глас.
А е имало толкова хубави моменти............и веднага ми изникват в съзнанието и толкова лоши.
Мисля си, че не мога да се връщам назад, защото съм обичлива, много се привързвам и когато от немайкъде се разделя с нещо /за другите наглед незначително и поправимо/, то се оказва безвъзвратно.
Нямам бивши с които съм останала близка и да общувам реално на някакво друго ниво освен симулация. Фантазми имам плахи и противоречиви. Натъжават ме срещите, защото са потвърждение на вярното решение.
Тъжно ми е и съм подтисната:(

ъъъ... честно казано... никога не съм се връщал назад...

да ти кажа честно между бивш любовник и бивш работодател разликата е бая голяма

не искам да си тъжна и подтисната. не трябва да се съжалява за нищо, но ти това го знаеш

аз пък имам отвратителния навик да си оставам приятел с всички бивши. само за едно гадже си спомням, че много ме ядоса и след като се разделихме, вече не съм го чувала и виждала. с другите, почти всички съм приятел и е приятно да се видим. дори с бившия си мъж не успях да се скарам я за хладилник, я за печка . виж с него не искам да съм приятел, но сме добри познати заради детето и всичко си тече нормално.

аз май много не вярвам във втория шанс...

shshtt написа:Можете ли да дадете втори шанс и да повярвате на бившите?
Любовници, приятели, работодатели?
Иска ми се, но не мога - въпрос на време е да зазвучи старата песен на нов глас.
А е имало толкова хубави моменти............и веднага ми изникват в съзнанието и толкова лоши.
Мисля си, че не мога да се връщам назад, защото съм обичлива, много се привързвам и когато от немайкъде се разделя с нещо /за другите наглед незначително и поправимо/, то се оказва безвъзвратно.
Нямам бивши с които съм останала близка и да общувам реално на някакво друго ниво освен симулация. Фантазми имам плахи и противоречиви. Натъжават ме срещите, защото са потвърждение на вярното решение.
Тъжно ми е и съм подтисната:(

на бившата жена не- много добре се познаваме и знам, че ще е същото /макар и хубаво и лошо/
за любовниците не мога да кажа /щот съм още пресен-пресен /, но до сега само с 1 не сме останали приятели, с всички други девойки и от малък и сега, се уважаваме и почитаме, даже и обичаме - но не, не се връщам след като сме решили, че е свършило
приятелите са друга бира. за да те напусне приятел- винаги има твърде основателна причина. обективна или не, за него е основателна. затова чакам да изтече времето и да отпадне причината като основателна.- да връщам се. и те се връщат
работодатели не- както с бившата, така и с тях се познаваме добре
но пък си се срещам и не, не ме натъжават срещите
винаги има и хубаво и лошо, никъде не е само едното или другото, но пък имаме общи спомени натрупани

latrevw написа:да ти кажа честно между бивш любовник и бивш работодател разликата е бая голяма

не искам да си тъжна и подтисната. не трябва да се съжалява за нищо, но ти това го знаеш

аз пък имам отвратителния навик да си оставам приятел с всички бивши. само за едно гадже си спомням, че много ме ядоса и след като се разделихме, вече не съм го чувала и виждала. с другите, почти всички съм приятел и е приятно да се видим. дори с бившия си мъж не успях да се скарам я за хладилник, я за печка . виж с него не искам да съм приятел, но сме добри познати заради детето и всичко си тече нормално.

аз май много не вярвам във втория шанс...

добре де! знам! ку тъ остай уишеса, ш'та зема... споко...

сър Айвънхоу написа: добре де! знам! ку тъ остай уишеса, ш'та зема... споко...

знам, обещал си ми, ти си ми надеждата

поне при теб ще си отчета всички книги дето съм пропуснала
под вещото ти ръководство

Аз бавно се откъсвам и го правя когато наистина вече няма за какво да се закача. Не съм се връщала досега ни на старо място, нито на стара работа, нито при стара връзка, каквато и да било.

Според законите на незнамкаквобеше, не е хубаво да се връщаш към предишно стъпало в живота си, дърпа назад.

е ми какво да конкретизирам като въпроса е общ?
ако някой за когото си работил веднъж те е прецакал и сега виждаш някакви обходни ходове и пак липса на откровеност така както ти я разбираш
няма ли да се натъжиш от правилната си преценка в миналото - хората не се променят
и няма връщане назад
действат стереотипи и ако някога си работил за някой, то нямаш шанс да работиш на равна нога с него
по-възможно е да си му шеф, отколкото да се променят дребни неща в рамката

това като най-нагледно - с причтелството и любовта е същото

shshtt написа:Можете ли да дадете втори шанс и да повярвате на бившите?
Любовници, приятели, работодатели?
Иска ми се, но не мога - въпрос на време е да зазвучи старата песен на нов глас.
А е имало толкова хубави моменти............и веднага ми изникват в съзнанието и толкова лоши.
Мисля си, че не мога да се връщам назад, защото съм обичлива, много се привързвам и когато от немайкъде се разделя с нещо /за другите наглед незначително и поправимо/, то се оказва безвъзвратно.
Нямам бивши с които съм останала близка и да общувам реално на някакво друго ниво освен симулация. Фантазми имам плахи и противоречиви. Натъжават ме срещите, защото са потвърждение на вярното решение.
Тъжно ми е и съм подтисната:(

давала съм втори шанс и съм се уверявала, че решението ми за раздяла е било правилно
дори само заради това има смисъл да дадеш втори шанс- за да не се чудиш до края на живота си дали не си пропуснала нещо...

пък защо да не поддържаш добри отношения с бившите? Като изключим двама, с другите съм си ок.Но става по взаимно желание само. Не може единия да подава ръка, а другият да хвърля камъни по него... Хора сме - всички грешим. Защо да се съдим и измъчваме, вместо да живеем дружно.

shshtt написа: това като най-нагледно - с причтелството и любовта е същото

не е същото
но и в двете изброени също има разлика

същото е, защото тава са все хора, които са те наранили и разочаровали
може в интензитета да се търси разлика, но и това е спорно

не давам никакви шансове, не сме в църква:-)
но по принцип съм ездатно муле и търпя много
като ми писне, просто губя интерес
ни се карам:lol:

shshtt написа:същото е, защото тава са все хора, които са те наранили и разочаровали
може в интензитета да се търси разлика, но и това е спорно

ми..моята гледна точка е друга
любовта ако я е имало-тя никога не изчезва
приятелите ако си тръгнат и не се върнат- значи не са били наистина приятели, защото за мен това просто друга форма на любов
а с работодателите и брачния партньор /семейството си е едно оод- освен любовта, децата и всичко хубаво, което ви свързва, има разпределение на работа и отговорности/ почти си приличат нещата. и връщането...обикновено е именно за да ти покаже повторно, че решението е правилно. не че и тук няма изключения, защото се случват такива неща и от недоразумения.
но това е моят опит и гледна точка, не е задължително да е общовалидна

а забраих, гледам обкръжението ми да е персепективно та да не се налага да се разделяме, щото съм стар и мързелив и душевните бури ме изморяват....с работодателите и приятелите е успешно за сега, има и редки изключения, но те не са проблем, поне за мене
за любовниците, жена ми да кажи, ако снизходи да пропише
дося е написала един пост на ангел за извинение,
щото без да искаме се измайтапихме с един негов аватар навремето
и тва е
гунила има ено мнение:lol:

shshtt написа:същото е, защото тава са все хора, които са те наранили и разочаровали
може в интензитета да се търси разлика, но и това е спорно

аз сега пак ще се направя на бяла и добра, но като те прочетох сега и се замислих кои са хората, които мен са ме наранили и разочаровали - и не мога да се сетя за такива. вероятно не защото не е имало такива случаи, но просто аз много бързо прощавам и продължавам напред, да не говорим, че съм склонна да търся вината у себе си, да не съдя никого и да намирам обяснение за дадени постъпки.
по-лесно е като мислим напред. ако е назад, трябва да е само за хубавите неща.
всъщност като си помисля, най ме е боляло от случка с приятелка. но винаги ми минава. и напоследък живея с идеята, че човек винаги е сам и сам трябва да се справя с всичко.

лат, аз разбирам защо
просто не мога да си изтрия файла и да повярвам, че в аналогична ситуация бившите ще постъпят иначе
затова казвам че няма връщане назад

тая тъга, не обида

latrevw написа:

shshtt написа:същото е, защото тава са все хора, които са те наранили и разочаровали
може в интензитета да се търси разлика, но и това е спорно

аз сега пак ще се направя на бяла и добра, но като те прочетох сега и се замислих кои са хората, които мен са ме наранили и разочаровали - и не мога да се сетя за такива. вероятно не защото не е имало такива случаи, но просто аз много бързо прощавам и продължавам напред, да не говорим, че съм склонна да търся вината у себе си, да не съдя никого и да намирам обяснение за дадени постъпки.
по-лесно е като мислим напред. ако е назад, трябва да е само за хубавите неща.
всъщност като си помисля, най ме е боляло от случка с приятелка. но винаги ми минава. и напоследък живея с идеята, че човек винаги е сам и сам трябва да се справя с всичко.

+1

само че не съм съгласна, че човек трябва да се справя сам с всичко. ПО-скоро трябва да може да се справя сам с всичко

Да търсиш вината И в себе си е редно, но да я търсиш САМО в себе си-самоубийствено.

shshtt написа:лат, аз разбирам защо
просто не мога да си изтрия файла и да повярвам, че в аналогична ситуация бившите ще постъпят иначе
затова казвам че няма връщане назад

тая тъга, не обида

да, разбрах сега. то за колко неща ни е тъжно в този живот. няма начин просто.
но и аз май мисля като теб вече, по-добре да няма връщане назад

shshtt написа:лат, аз разбирам защо
просто не мога да си изтрия файла и да повярвам, че в аналогична ситуация бившите ще постъпят иначе
затова казвам че няма връщане назад

тая тъга, не обида

да, просто ти сработва репера заложен вече в паметта
за опасност, като при "лампичката на павлов"

изоках се и лягам:bigsmile:
до утре вечер

Шансове много и все различни, доверие не.
Доверие имам на себе си, но не винаги.

Злопаметен съм - нито прощавам, нито забравям. Не смятам, че има смисъл в повторението на миналото. От друга страна, ако е за веселбата..лошо няма.

[/quote]гледам обкръжението ми да е персепективно та да не се налага да се разделяме

прочетени вестници!
кво ги правите?
държите ги у библиотеката да ги четете ли....
може да и по красиво да се каже това де.

За за дадеш втори шанс,
първо трябва да простиш!

Темата е обвързана с една моя такава за прошката преди време.

На мен трудно ми се получава, особено с най-близките хора, въпреки, че изглежда другояче.

Различно е все пак: любов, личен живот, работа - не бива да се слагат на една везна.

Според конкретната ситуация и в зависимост дали чувствата или разумът те владее.

индиидуално си е
едни такова други онакова
кво общо има не знам
ако ги кефи едни да таковат ако не ги кефи да не таковат:-)
ако човек иска се вкарва в некви филми ако не иска не се вкарва.
квото му е писано такова.

Quid написа:индиидуално си е
едни такова други онакова
кво общо има не знам
ако ги кефи едни да таковат ако не ги кефи да не таковат:-)
ако човек иска се вкарва в некви филми ако не иска не се вкарва.
квото му е писано такова.

Да бе... ако иска, пък ако не иска, пък всъщност квото му е писано.

ми да
нали едни можели да си променят съдбата па други не
са всеки кво иска тва
дай по глобално де
а стига с детайлите:-)

Мнемозина написа:

Quid написа:индиидуално си е
едни такова други онакова
кво общо има не знам
ако ги кефи едни да таковат ако не ги кефи да не таковат:-)
ако човек иска се вкарва в некви филми ако не иска не се вкарва.
квото му е писано такова.

Да бе... ако иска, пък ако не иска, пък всъщност квото му е писано.

Quid написа:ми да
нали едни можели да си променят съдбата па други не
са всеки кво иска тва
дай по глобално де
а стига с детайлите:-)

Е то по-глобално от това - здраве му кажи.
Пък и може това да ми е съдбата и да не знам дали искам да я променям.
Да не мислиш, че е лесно да решиш какво искаш?

Quid написа:ми да
нали едни можели да си променят съдбата па други не

В смисъл как? Защо?

Аз имам бивши приятели. Двама. И когато става въпрос за втори шанс, мисля такъв да давам на себе си, а не на тях. Понеже се тормозя не можеше ли така да кажа, така да постъпя, тва и тва ако бях направил дали и как щеше да стане по нататък. Разправям за неща отпреди 15 години.
"На него" намислил съм да отида в единия и да изям един горчив хап, пък да видим.

П.П. Пък после, кой знае, мож да отида и в другия.
Човек като реши да яде горчиво..

загуба на време да се мисли и пише за стари вестници

latrevw написа:да ти кажа честно между бивш любовник и бивш работодател разликата е бая голяма

С бивши работодатели нямам желание да общувам. Това, което ни е свързвало - работа, договори, пари - вече не съществува като фактор. Само с последния си пишем веднъж годишно. Градихме заедно бизнеса, бях щастлива с работата и не ми се напускаше, но трябваше да избирам между кариера и семейство.

С бившите любовници е друго. Помня хубавото. Това, което ни е свързвало. С никого не съм се разделила с лошо и приятелството се е запазило. Искали са ми втори шанс. Отказвала съм заради обстоятелствата и липсата на желание, не заради някакви бивши горчилки.

Нито бивши работодатели, нито бивши любовници някога ще получат втори шанс. За-а-абрави.

Квот било, било. И точка. Колкото и малко живот да ни остава, той е пред нас.

Аз май до момента май нямам "скъсани" в крайност отоншения.
Има хора, с които обстоятелствата са ни разделили, поели сме по различни пътища, виждаме се мнгого рядко, приказваме си, но нещата вече не са същите.
Мъчно ми е за изгубената близост, но това са неизбежни раздели. Или промени.
Приятели - имала съм обтегнати отношения понякога, но след това са се оправяли.
Не ми се е налагало да "прощавам" някакви супер-големи предателства, така че...

shshtt написа:Можете ли да дадете втори шанс и да повярвате на бившите?
Любовници, приятели, работодатели?

не. не. не.
нали са бивши?! изтискала съм ги до последно, оглозгала съм ги до кокал


п.п. не бъди тъжна