Буква и цунка :)
Публикувано на: 10.06.10, 14:38
Извинете, че поезия по никое време и ни в клин, ни в ръкав, ама тя поезията си е такава знаете... 
Днес се зачетох в стиховете на Мая Дългъчева.
БУКВА И ЦУНКА
“Мамите миришат на цунки и букви.” - Данаил по време на приказка за лека нощ.
“Кога ще ми посветиш стихотворение?” - на 17 г.
Свърших приказките, почнах притчите -
синът ми расте.
Учим се един друг на обичане -
дете до дете.
Писал си в профила: “Обичам мама.” -
кратко представяне...
Чета го, плача и ставам голяма,
дъхава, сламена!
Бях му родилката, днес съм родина -
от кръв до праг пътят е жилав...
Ние го минахме в тръс и зиг-заг.
...Учим се един друг на прощаване -
той мене повече -
крие сълза, от прах корава
в горното джобче.
Горното, лявото, пълното с тупкане
и трудно дишане -
мамите вече на цунки и букви
не миришат...
Мамите бъркат като децата,
губят се в тъмното -
добре, че има ръчичка свята -
да ги завърне.
...Свършиха притчите,
почвам с прането да ти говоря -
ако не се изпират лекетата -
ще го повторя...
Важно е ризата да е чиста,
с вятър в ръкавите!
Другото са секретни истини
за лесни брави.
...Мога сто тома стихотворение
да ти напиша -
ще го направя с кръв,
вдъхновение
и трудно дишане.
Туй е бонбонът за лявото джобче,
малка бабунка -
стига ми в буря да ти е копчето,
буква
и цунка.
ДЪЩЕРЯ МИ СЪНУВА
"Това е хубаво!..." - от най-честите думи на Габи.
Дъщеря ми сънува - тази малка жена
сред съня си е бебе,
поточе и облак...
И е пълна с такава добра тъмнина,
че отвътре, долавям,
е светло и обло.
Аз не мога да вляза там, където е тя.
И не искам - дъхът й ми стига.
Ако вдъхна докрая,
ще полетя - от лъчи, чучулиги и риган!
...Ако аз съм родила този атом лазур,
ще си ходя спокойна оттука -
както мен проветрява с:
"Мамо, ти си сладур!",
по света със "Сладур!" ще почука...
Ще засели тъгата с чучулиги, с лъчи,
на мърморко трапчинки ще сложи...
Мое златно ключенце,
от дете ти личи
как отключването ти е в кожата!
С малко страх те изпращам -
страшничко е навън...
Но те знам - ще му вържеш пискюли
и най-страшното страшно
ще подскочи - лош сън,
изненадан със смях и опулен...
...Дъщеря ми сънува. Нека спи, нека спи...
Нека сили събира за после -
по тавана на мрака звезди ще лепи
и ще ражда деца и апостоли...
Аз се моля на пръсти: дано някой ден,
щом съвсем от очи я изгубя,
някой друг да й каже - за света подреден:
"Браво, малката! Това е хубаво!"
Днес се зачетох в стиховете на Мая Дългъчева.
БУКВА И ЦУНКА
“Мамите миришат на цунки и букви.” - Данаил по време на приказка за лека нощ.
“Кога ще ми посветиш стихотворение?” - на 17 г.
Свърших приказките, почнах притчите -
синът ми расте.
Учим се един друг на обичане -
дете до дете.
Писал си в профила: “Обичам мама.” -
кратко представяне...
Чета го, плача и ставам голяма,
дъхава, сламена!
Бях му родилката, днес съм родина -
от кръв до праг пътят е жилав...
Ние го минахме в тръс и зиг-заг.
...Учим се един друг на прощаване -
той мене повече -
крие сълза, от прах корава
в горното джобче.
Горното, лявото, пълното с тупкане
и трудно дишане -
мамите вече на цунки и букви
не миришат...
Мамите бъркат като децата,
губят се в тъмното -
добре, че има ръчичка свята -
да ги завърне.
...Свършиха притчите,
почвам с прането да ти говоря -
ако не се изпират лекетата -
ще го повторя...
Важно е ризата да е чиста,
с вятър в ръкавите!
Другото са секретни истини
за лесни брави.
...Мога сто тома стихотворение
да ти напиша -
ще го направя с кръв,
вдъхновение
и трудно дишане.
Туй е бонбонът за лявото джобче,
малка бабунка -
стига ми в буря да ти е копчето,
буква
и цунка.
ДЪЩЕРЯ МИ СЪНУВА
"Това е хубаво!..." - от най-честите думи на Габи.
Дъщеря ми сънува - тази малка жена
сред съня си е бебе,
поточе и облак...
И е пълна с такава добра тъмнина,
че отвътре, долавям,
е светло и обло.
Аз не мога да вляза там, където е тя.
И не искам - дъхът й ми стига.
Ако вдъхна докрая,
ще полетя - от лъчи, чучулиги и риган!
...Ако аз съм родила този атом лазур,
ще си ходя спокойна оттука -
както мен проветрява с:
"Мамо, ти си сладур!",
по света със "Сладур!" ще почука...
Ще засели тъгата с чучулиги, с лъчи,
на мърморко трапчинки ще сложи...
Мое златно ключенце,
от дете ти личи
как отключването ти е в кожата!
С малко страх те изпращам -
страшничко е навън...
Но те знам - ще му вържеш пискюли
и най-страшното страшно
ще подскочи - лош сън,
изненадан със смях и опулен...
...Дъщеря ми сънува. Нека спи, нека спи...
Нека сили събира за после -
по тавана на мрака звезди ще лепи
и ще ражда деца и апостоли...
Аз се моля на пръсти: дано някой ден,
щом съвсем от очи я изгубя,
някой друг да й каже - за света подреден:
"Браво, малката! Това е хубаво!"
