3o4o.net

Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате.

не

да
с изключение на тарикатите
щото в бг ако един е събрал 5 лева, поне 20 други се чудят как да му ги вземат
/барабар с държавата начело че там са най-големите ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ тарикатлъци/

Green Light написа:Харесва ли ви ..........
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

да. харсевам си живота въпреки.
въпреки всички неща, които бих искала да са по-иначе или пак така, но по-добре.
от работата искам повече, направо нещо съвсем различно искам
пари искам. искам къщичка в Алпите в тая жега. и една на Карибите.. и да пътувам..
и да имам време за езици, за книги, за глезотии
ма няма
за сега толкова
но пък аз съм наивна малко - все си мисля, че още не съм станала себе си такава каквато съм
и т.н.

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Бива, бе!
Само тия зъби да мога да не ги гледам по цял ден... Ма има и по- гадни работи. Питаш ли го Кента...
Иначе, ако имам възможности, бих рисувал повече и по- добре. Тоест- ще ходя на курсове, ще се усъвършенствам. Също и склуптора, да. И тва е голяма магия... И нея ще уча. Задължително ще се науча да свиря на тромпет!
Ще се опитам да радвам повече хора! И такива дет са си съвсем случайни и не- важни и никоИ и никакви. Просто хора.
Абеее, кво си се размечтал?! Я си бачкай! Пък конете са придирчиви, къде си тръгнал да им се репчиш...

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Харесва ми къде живея, не ми харесва какво работя, не ме питаш как си почивам, а как се забавлявам, затова ще пропусна вечерната ракия и нетското четене и че мина по същество - малко и рядко се забавлявам. Обичам да слушам хората, да разговарям, да танцувам, но най вече да правя различни неща, да бъда на различни места и после да се връщам от тях в къщи. Да разказвам тези неща също много обичам.
Искам да променя работата , да се забавлявам и да изпитвам по-често онова най-най- въздушно усещане за безгрижност.
Не искам шеф:lol:

Работя като оперативен счетоводител, но работата ми има много малко допирни точки със счетоводството.
Все пак ми беше изключително полезно да вляза в кухнята на нещата.
Счетоводството не ме е разочаровало - просто то се случва само на едно ниво.
Мога да изкарам така още 100 години, но само ако започна нещо паралелно да развивам.
И не, не се чувствам удовлетворена и не се чувсвам призната.
Не знам чужди езици, дори български не знам като хората.
Имам обаче административен талант и мога да оптимизирам всеки процес. Трябвало е да ме кръстят ефективност.
Минутите за реклама свършиха

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Верно си е тема за самохвалство.

Ми не знам.
Радвам се на нещата, които имам, пък каквото нямам - така било писано.
Проблемът на съвременната цивилизация е, че с твърде много хора се сравняваме, което е глупаво.
Във всички случаи понякога ми се иска всичко да е по-простичко, а знам, че тогава ще умра от скука.
Това, което ми е проблем, е разминаването между нещата, които аз намирам за смислени и важни, и нещата, които светът около мен намира за смислени и важни.

Интересен въпрос. С не толкова весели отговори. Сигурно, защото болшинството от отговорите са отрицателни. Но отрицанието и неудовлетворението са двигателната сила на развитието и прогреса. Недоволните хора са търсещи, амбициозни, непримирими със статуквото, индивиди с честолюбие и достойнство.
В личен план и моят отговор по темата е с отрицателен знак. Понякога завиждам на нисшите духом, ограничени, късогледи и тесногръди хора, които са доволни от живуркането си и от себе си. Те са щастливци. Но смятам това състояние на задоволство за привидно, защото в повечето случаи е самозаблуда. Затова е по- добре да си с вечно търсещ и неудовлетворен дух, да имаш мечти и цели, за които да се бориш. А вечно щастие няма никъде. Хоризонта не може да бъде достигнат. Всичко е една илюзия. Важен е баланса.

хахахаха...много хубава тема Грийн!
АМА какво ощо има с футбола, бе човек?!!!
:winkw::winkw:

П.С. Моля Грийн Лайт и Мнемозина и Почти безобидна да ме извинят ако са очаквали нещо като отговор в една тема дето говорехме за ББ и политка и за всичко останало, пък аз не отговорих...може би тази вечер да ми остане време. Както сте казвали, наум 'изписах' цели страници ама нямах време на клавиатурата да ги изтракам...пък и после нали се забравят думите и се ядосваш!

няма безплатен обяд

аз не знам какъв съм, не съм запада, но не съм и изтока, може би не съм севера, а вероятно не съм и юга,

но

има много повече от безплатен обяд

мирозданието е даром, цялата вселена е даром

животът ни, тази вечност от мигове е даром

това докосване до красотата на дарената ни вселена в дареното ни време е не просто магия, а истинско вълшебство

помисли дали не си струва просто да замълчим и да се порадваме на това, че сме тук и сега



наздраве

Remmivs написа:няма безплатен обяд

Запада бърка.
Въпрос на време да се докаже. 100, 1000, 10000 години... Колкото трябва- толкова. Просто не сме надскочили утопиите, все още- но ще...

Ън написа: Запада бърка.
Въпрос на време да се докаже. 100, 1000, 10000 години... Колкото трябва- толкова. Просто не сме надскочили утопиите, все още- но ще...

по темата

де вика кента
ко те бърка ся запада кво бърка...и дали бърка
въпроса е да имаме живот
а то е това, което си спомняш кат се обърнеш назад
кат видиш хубавото-добре
ако видиш само лошото...
ако видиш смесицата дет ни е направила и нещасни и щасливи- те това е живота
съотношението кеф/антикеф да не е по ниско от 1/36

sandmaN написа:

Ън написа: Запада бърка.
Въпрос на време да се докаже. 100, 1000, 10000 години... Колкото трябва- толкова. Просто не сме надскочили утопиите, все още- но ще...

по темата

де вика кента
ко те бърка ся запада кво бърка...и дали бърка
въпроса е да имаме живот
а то е това, което си спомняш кат се обърнеш назад
кат видиш хубавото-добре
ако видиш само лошото...
ако видиш смесицата дет ни е направила и нещасни и щасливи- те това е живота
съотношението кеф/антикеф да не е по ниско от 1/36

Бърка ме мене. Всичко ме бърка.

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Задаваш отговори ми се струва :)

Не ми харесва перманентната липса на време. Вечното отлагане на нещата, които искам, заради нещата, които трябва. И реалната липсата на избор. Носенето на отговорност за чужди грешки.

С две думи - като махна нещата, които не ми харесват, всичко останало е супер

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Сега - Да. Харесвам всичко около себе си и ми се иска да го задържа максимално.

Преди няколко месеца, отговора щеше да е по-различен.
Но промени настъпват постоянно. Понякога от самосебе си и за по-добро.

Не, не ми харесва всичко, и най-вече себе си не харесвам.
Иска ми се да съм по-целенасочена, да не се разсейвам с глупости и да не се разпилявам,
това бих променила ако знаех как.

Gaspode написа: С две думи - като махна нещата, които не ми харесват, всичко останало е супер

Присетих се за оная приказка - имам супер страхотно тяло под слоя мазнини.

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Много питаш!
във всяко отношение - и като количество и като тип въпроси.
А пък за себе си не пишеш
Такаааа.
като цяло съм доволна от живота си - работа, среда, приятели, забавления.
Ни щЪ да влизам у никакви среди - академични, артистичи, научни, но с удоволствие бих си говорила с хора от тези среди. Що не и да станем приятели някой ден.
Може би и нещо друго бих работила - стига да ми е интересно.
Ще ми се като ми дойде време за пенсиониране да мога да си позволя да работя с дърво - и като финансии (щото това не е евтино хоби) и като физическо състояние. Ще имам и какво да уча на стари години. Няма да правя скулптури, да не си помислите нещо такова - простички неща, приложими.
Бих искала да спра цигарите (много ми е трудно хора, не ми достига воля )
Бих искала да мога да сес съсредоточавам по-лесно и да си налагам приоритетите - ето сега не трябва ад кисна във форума, а да свърша една работа...
Във финансово отношение има какво да се желае да, работим по върпоса, правим каквото можем, пък да видим...
Ми т`ва е катох цяло. В личен план.
Иначе искам да е чисто, хората да не са изнервени и да се уважават взаимно във всяко отношение, университетите ни да са на ниво, туристите да идват тука не щото им е най-еФтино, а защото им е готино.
Да има хубав път до Перперикон например. Такива един - общи работи.

vyara написа:

Gaspode написа: С две думи - като махна нещата, които не ми харесват, всичко останало е супер

Присетих се за оная приказка - имам супер страхотно тяло под слоя мазнини.

бе понякога, в моя случай например, тя е верна

shshtt написа:
Не искам шеф:lol:

Какво е "шеф"? Човек или авторитети и условности с които да се съобразяваш?
Аз съм шеф. Досега, днес трябваше да направя следното:
- Да отговоря на поставените ми въпроси от колегите ми които вършат оперативна работа, за да могат да работят. Това на първо място. Свърших половината до 8 и половина и едни снимки на обекти и схеми на детайли показах е сега преди да започна да пиша в клуба.
- Да докладвам на партньорите по поетите ангажименти от миналата сряда. Тия ангажименти са автоматични, не съм казал "мои са" просто са си мои. Ако не ги искам няма да имам тия партньори. Ангажиментите ми са свързани с куп формалности документи ИСО, ЦЕ, изготвяне на графици, сравнителни таблици, безсмислени глупости, на които нормалните хора се смеят и които са обект на подигравки. Този доклад направих между 8 и половина и 9 и половина.
- Сега имам 45 минути за тука и кафе, но те са с телефонната слушалка на ухото и прескачам до съседните стаи или идват при мене, защото готвим важна оферта, която трябва да е опакйована до довечера. Все още не съм получил всички части по мейла и сега като пиша ми се свива под лъжичката, където и да е тая лъжичка. Пуснете ми мейла, бе гадове, вчера трябваше да съм го получил, защо все аз съм тоя който чака до последния момент и трябва за 1 нощ да свърша всичко това което съвсем нормално можех да направя от 12 до 5.
- Поел съм ангажимент към съдружниците днес да направим една проба и ако не стане да върна оборудването на производител.
- Има и още. Мейлите които трябва да пусна. Писма с молба за срещи, един график на командировка до консултанти.

Сега. Шът, представи си тези хора към които я върша тази работа. Как я очакват от мен? Като какъв ме мислят? Например съдружниците ми и производителя от който ще взема техника и може би ще му я върна? Вярната представа е за хора които изпод вежди гледат насам и чакат. Има човек със задължение. Да си го свърши.
Представи си служителите ми сутринта. Те са си свършили работата, задали са въпрос и чакат, и искат по- бързо да тръгнат защото клиентите вече си гледат часовника, и "къде сте" "защо се бавите" вече са почти изречени. Служителите ми също очакват да свърша нещо и не го очакват смирено с поглед в земята.
Представи си тона с който ще ми говорят всички тия от изброените поддточки, ако не си свърша работата.
Шеф.
Шеф ти викам, нали Гринлайте, понеже не го знам точното име на тва което работиш.

Няма "шеф"

Това което не искаш да имаш е тъпи или недоебани примерно колеги. Злобни, комплексирани, надменни... Тва е което ни тормози, не шефовете.

Green Light написа: Това което не искаш да имаш е тъпи или недоебани примерно колеги. Злобни, комплексирани, надменни... Тва е което ни тормози, не шефовете.

Така е, шефе, точно така е.

vyara написа:

Green Light написа: Това което не искаш да имаш е тъпи или недоебани примерно колеги. Злобни, комплексирани, надменни... Тва е което ни тормози, не шефовете.

Така е, шефе, точно така е.

абе понякога точно шефовете са злобни и комплексирани, пък имаш готини колеги, много е относително.

много е трудно да си шеф. да, има предимства, но пък отговорността е мнооого голяма и трябват много качества, за да си добър шеф.

Green Light написа:Харесва ли ви къде живеете, какво работите, как се забавлявате. Тия неща не искате ли да ги промените? Какви езици знаете, от какво разбирате, не искате ли да влезете в някоя академична среда, да си приказвате научни фантасмагории. Или пък артистична, да можете да потъвате в света на Дали.
Какво работите? Доставя ли ви достатъчно удоволствие? Получавате ли признание за работата си?
Започнах да пиша за мене, но за мене да пиша не може да се получи интересно, понеже нали знаете че имам фирма и или ще стане самохвалство("най- големия комплимент за мене е това че служителите ми ме уважават", "най- важното клиентите" тадададам. тъпо, тъъпо, мно си зле) или оплакване или трябва да го избия на майтап, пък не искам. Питам се обаче, какъв би бил друг Гринлайт, с друга работа? Не непременно по- зле и не непременно нещастен.
Ако можете да запазите всичко, което обичате, какво бихте махнали и с какво бихте го заменили?
Аз искам да бързам по- малко. Искам по- бавно бе, коне с коне ненормални!

Много пъти съм си го мислил. Не за грийнлайт, а за ЕЛБИ. Престанах да го мисля. Отговори? Да- имам. Според мен сигурно щях да съм все така. Вероятно (при даден друг избор на професия) - по-успял и по-известен. Вероятно (при друг избор на партньор в живота) - по-щастлив и по-доволен в една мини среда (но не е хич сигурно, щото знам, че всеки друг избор води до други проблеми, въпреки че премахва нещо друго).

Което исках в живота, в който имаше избори от мен (щото много неща не ги избирах аз - за 2-3 от тях аз си бях виновен, но на оня акъл, това бе уж най-добро за всички) си постигнах това, което исках и избирах. Не мога и не можех да върна времето, когато направих няколко избора под влияние/влияния и когато предпочитах да избирам друго. Но тъй като и тогава, ако съм бил имал силна воля съм щял да си избера друго, а тогава съм нямал - да си сърбам каквото съм си надробил. Сега може и да се заблуждавам, но каквото искам го постигам ... или разбирам, че исканията са ми глупави или неправилни и ... променям исканията. Така - пак постигам всичко. Та го карам - ту по-бързо, ту по-бавно. Ако не всичко, то веоятно 90% може да е в ръцете ти, пич. Да го знаеш. Имаш избор. До 90%. Или до 98%

Ън написа: Бива, бе!
Само тия зъби да мога да не ги гледам по цял ден...

Ами хващаш клещите и ... обича ме, не ме обича...

ELBI написа: Много пъти съм си го мислил. Не за грийнлайт, а за ЕЛБИ. Престанах да го мисля. Отговори? Да- имам. Според мен сигурно щях да съм все така. Вероятно (при даден друг избор на професия) - по-успял и по-известен. Вероятно (при друг избор на партньор в живота) - по-щастлив и по-доволен в една мини среда (но не е хич сигурно, щото знам, че всеки друг избор води до други проблеми, въпреки че премахва нещо друго).

Което исках в живота, в който имаше избори от мен (щото много неща не ги избирах аз - за 2-3 от тях аз си бях виновен, но на оня акъл, това бе уж най-добро за всички) си постигнах това, което исках и избирах. Не мога и не можех да върна времето, когато направих няколко избора под влияние/влияния и когато предпочитах да избирам друго. Но тъй като и тогава, ако съм бил имал силна воля съм щял да си избера друго, а тогава съм нямал - да си сърбам каквото съм си надробил. Сега може и да се заблуждавам, но каквото искам го постигам ... или разбирам, че исканията са ми глупави или неправилни и ... променям исканията. Така - пак постигам всичко. Та го карам - ту по-бързо, ту по-бавно. Ако не всичко, то веоятно 90% може да е в ръцете ти, пич. Да го знаеш. Имаш избор. До 90%. Или до 98%

Винаги честен, а?! Semper idem, semper otkrovenis.
Имам избор, да. Всички ние имаме. И това е плашещото и заради това си крием главата в пясък и заради това се оставяме на течението. Семейство имам, жената как ще реагира, децата какво ще правят. Жена ти и децата ти са си съвсем наред, ти си шубе, тва е.
Говоря съвсем общо, аз лично в момента не съм изправен пред никакви избори. Освен дали да пия още едно кафе. Май не.
Ако нямахме избор щяхме да сме с една крачка по- близо до щастието.
Свободата не е дар.

Green Light написа:
Свободата не е дар.

тя е отговорност и възможност сам да управляваш, докато търсиш на какво или на кого да се облегнеш. мнооого е трудно.
а още по-трудно е като имаш семейство.
има едни теории за непривързаност... но някак не мога да вместя в тях семейството си
не знам как го постигат това хората
а това, което съм чела за хора, постигнали или на път да постигнат самадхи*, то това са все хора без семейство. не знам как да преодолея желанието си да се грижа за децата си и да спра да се тревожа и да измервам всяко свое действие с отражението, което ще има върху тях.

*Самадхи се описва като осъзнаване на собственото съществуване без мислене, в състояние на недиференцирано битие, съпътствано от блаженство (ананда) и щастие (сукха).

Много го експлоатирам този човек напоследък, ама като ми е легнал на сърцето и ума....Та: "Ако цената на всичко хубаво, което съм преживял, се изразява във всичко лошо, което ми се е случило, не се отказвам от лошото, за да не загубя хубавото. "(Хорхе Букай)

Иска ми се да се доверявам по-често на себе си- на онзи "вътрешен съдник", за който се говореше в друга тема.
Да вдигна самомнението си, без да губя контакт със земята под себе си.
Иска ми се да съм по-добра майка за децата си.
Да съм по-малко емоционална и повече рационална.
Също и да съм по-амбициозна и целеустремена. Да не си пилея силите и талантите.
Да имам смелостта не просто да мечтая, но и да осъществявам мечтите си./от една година ме канят на чужди разноски в Индонезия, а мене ме е страх от самолети и все отказвам:shy:/

Искам, искам....

По-важното е, че знам- всичко е въпрос на желание, воля и действие от моя страна. Няма смисъл да чакам друг, да соча с пръст възможните пречки и изобщо да си търся оправдания за това, че живота тече и понякога ме влачи.

Интересно ще ми е да пиша в тази тема след 1 година примерно.

Remmivs написа:няма безплатен обяд

аз не знам какъв съм, не съм запада, но не съм и изтока, може би не съм севера, а вероятно не съм и юга,

но

има много повече от безплатен обяд

мирозданието е даром, цялата вселена е даром

животът ни, тази вечност от мигове е даром

това докосване до красотата на дарената ни вселена в дареното ни време е не просто магия, а истинско вълшебство

помисли дали не си струва просто да замълчим и да се порадваме на това, че сме тук и сега



наздраве

Понякога, съвсем за кратко, наистина РАЗБИРАМ, че си прав за това. Но в повечето случаи тези красиви мисли са като красивото ми тяло, затрупани от пластовете реал.

Green Light написа:Понякога, съвсем за кратко, наистина РАЗБИРАМ, че си прав за това. Но в повечето случаи тези красиви мисли са като красивото ми тяло, затрупани от пластовете реал.

ще ти подаря една книга, вярвам че ще ти хареса
а сега ще ти кажа наздраве и ще погледам уругвай с юар една приятна реалност-миг
бе що сега им викат рюа
да не би да са си сменили не само режима ми и името

Remmivs написа:

Green Light написа:Понякога, съвсем за кратко, наистина РАЗБИРАМ, че си прав за това. Но в повечето случаи тези красиви мисли са като красивото ми тяло, затрупани от пластовете реал.

ще ти подаря една книга, вярвам че ще ти хареса
а сега ще ти кажа наздраве и ще погледам уругвай с юар една приятна реалност-миг
бе що сега им викат рюа
да не би да са си сменили не само режима ми и името

bg.wikipedia.org/wiki/Република_Южна_Африка

Megi_Koleva написа:Интересен въпрос. С не толкова весели отговори. Сигурно, защото болшинството от отговорите са отрицателни. Но отрицанието и неудовлетворението са двигателната сила на развитието и прогреса. Недоволните хора са търсещи, амбициозни, непримирими със статуквото, индивиди с честолюбие и достойнство.
В личен план и моят отговор по темата е с отрицателен знак. Понякога завиждам на нисшите духом, ограничени, късогледи и тесногръди хора, които са доволни от живуркането си и от себе си. Те са щастливци. Но смятам това състояние на задоволство за привидно, защото в повечето случаи е самозаблуда. Затова е по- добре да си с вечно търсещ и неудовлетворен дух, да имаш мечти и цели, за които да се бориш. А вечно щастие няма никъде. Хоризонта не може да бъде достигнат. Всичко е една илюзия. Важен е баланса.

Ън написа:bg.wikipedia.org/wiki/Република_Южна_Африка

бе това и аз го четох
и инглиша четох
никъде не видях да е имало официална промяна на името
защо ние от ЮАР я прекръстихме на РЮА, вярно, че това второто е по-близко до истинското й име на инглиш
но защо и кое наложи тази смяна в българския вариант питам аз
ПК-то?

Green Light написа:

shshtt написа:
Не искам шеф:lol:

Какво е "шеф"?
Това което не искаш да имаш е тъпи или недоебани примерно колеги. Злобни, комплексирани, надменни... Тва е което ни тормози, не шефовете.

Не, Грийн:bigsmile:
Шеф е човекът, който може да одобри или отхвърли моите решения, той има последната дума кое и как да се направи.
Решенията, идеите, грешките са си мои, както и последствията и не ми е приятно някой да ми вменява своите.
Съотборниците наистина са изключително важни, но в никакъв случай не са определящи за душевния ми комфорт - те са като съдружниците, пак има боричкане, но всички са равни и незаменими за отбора.Супер сте си близки, но не сте семейство все пак.
Авторитетите са благодат, учители, които избираш и търсиш за помощ - не началници /усещам ги като господари - знам че имам проблем/.
и т.н. и т.н
ще видим, може и да не успея да се измъкна, но не е болка за умиране - готини моменти има винаги
но със сигурност ще опитвам да счупя хомота още дълго

shshtt написа: Не, Грийн:bigsmile:
Шеф е човекът, който може да одобри или отхвърли моите решения, той има последната дума кое и как да се направи.
Решенията, идеите, грешките са си мои, както и последствията и не ми е приятно някой да ми вменява своите.
Съотборниците наистина са изключително важни, но в никакъв случай не са определящи за душевния ми комфорт - те са като съдружниците, пак има боричкане, но всички са равни и незаменими за отбора.Супер сте си близки, но не сте семейство все пак.
Авторитетите са благодат, учители, които избираш и търсиш за помощ - не началници /усещам ги като господари - знам че имам проблем/.
и т.н. и т.н
ще видим, може и да не успея да се измъкна, но не е болка за умиране - готини моменти има винаги
но със сигурност ще опитвам да счупя хомота още дълго

Опитах се да кажа че тези последствия и чуждите грешки могат да бъдат насила вменени и на колега, квалифициран като "шеф"

Semiramis написа:

Хъм! Тук, сега, риш, тва мение е една умислена въпросителна. Семирамис от кой бе начи човек неговите глупости няма нужда. Щото аз ъъ май нищо умно не питам баш нали тука...

уф, в момента Семирамис няма нужда от глупостите на огромен % хора

чак не и се коментираше.
ма ще и мине. те, хората, не са виновни.
тя не може да зачерква хора, но си мисли, че трябва да се научи
такива работи.

иначе всичко ми хасева

Green Light написа:Винаги честен, а?! Semper idem, semper otkrovenis.
Имам избор, да. Всички ние имаме. И това е плашещото и заради това си крием главата в пясък и заради това се оставяме на течението. ...
Свободата не е дар.

Това, че имаш избор те прави по-щастлив, не другото, че нямаш. Много лесно е да си намериш липса на избор. Приемаш мнението на жената, шефа, съседа... и нищо не изпитваш от вътре - ни противоречие, ни конфликт. Не казвам, че се върви само спрямо собственото его и собствената мания/обсебване - да - често се съобразяваш с другия, но ... имаш свободата да разкараш жената, шефа, любовницата, съседа ... почти всекиго, освен времето в което живееш. Може да си смениш страната, континента, да забравиш родители, деца - имаш избор - ако си толкова окомуш или те ти пречат. Имаш. Навремето е било иначе - нямаш възможност за път (освен тук-таме пеша), не знаеш езици (учат се, но е ужасно трудо, особено, като не си се научил да четеш ...дето е било 99% от населението), нямаш кинти и ...

Свободата също и задължава, но е и дар - вероятно божествен. Да - робите може би са по-щастливи, щото имат храна и покрив и са по дефиниция лишени от свобода - т.е. степените на свобода са по-малко. Но ... ти също може да си избереш 1 степен на свобода и ... да станеш щастлив без нея - без свободата.

Лайош Кошут бе казал "За любовта бих дал всичко, а за свободата - и любовта"

ELBI написа:

Green Light написа:Винаги честен, а?! Semper idem, semper otkrovenis.
Имам избор, да. Всички ние имаме. И това е плашещото и заради това си крием главата в пясък и заради това се оставяме на течението. ...
Свободата не е дар.

Това, че имаш избор те прави по-щастлив, не другото, че нямаш. Много лесно е да си намериш липса на избор. Приемаш мнението на жената, шефа, съседа... и нищо не изпитваш от вътре - ни противоречие, ни конфликт. Не казвам, че се върви само спрямо собственото его и собствената мания/обсебване - да - често се съобразяваш с другия, но ... имаш свободата да разкараш жената, шефа, любовницата, съседа ... почти всекиго, освен времето в което живееш. Може да си смениш страната, континента, да забравиш родители, деца - имаш избор - ако си толкова окомуш или те ти пречат. Имаш. Навремето е било иначе - нямаш възможност за път (освен тук-таме пеша), не знаеш езици (учат се, но е ужасно трудо, особено, като не си се научил да четеш ...дето е било 99% от населението), нямаш кинти и ...

Свободата също и задължава, но е и дар - вероятно божествен. Да - робите може би са по-щастливи, щото имат храна и покрив и са по дефиниция лишени от свобода - т.е. степените на свобода са по-малко. Но ... ти също може да си избереш 1 степен на свобода и ... да станеш щастлив без нея - без свободата.

Лайош Кошут бе казал "За любовта бих дал всичко, а за свободата - и любовта"

Шандор Петьофи. Знам, понеже като малък питах тая па улица каква е. Отговора беше тва двустишие

ELBI написа: Не казвам, че се върви само спрямо собственото его и собствената мания/обсебване - да - често се съобразяваш с другия, но ... имаш свободата да разкараш жената, шефа, любовницата, съседа ... почти всекиго, освен времето в което живееш. Може да си смениш страната, континента, да забравиш родители, деца - имаш избор - ако си толкова окомуш или те ти пречат. Имаш. Навремето е било иначе - нямаш възможност за път (освен тук-таме пеша), не знаеш езици (учат се, но е ужасно трудо, особено, като не си се научил да четеш ...дето е било 99% от населението), нямаш кинти и ...

Свободата също и задължава, но е и дар - вероятно божествен. Да - робите може би са по-щастливи, щото имат храна и покрив и са по дефиниция лишени от свобода - т.е. степените на свобода са по-малко. Но ... ти също може да си избереш 1 степен на свобода и ... да станеш щастлив без нея - без свободата.

Лайош Кошут бе казал "За любовта бих дал всичко, а за свободата - и любовта"

не съм много съгласна.
щом понасяш нещо, значи не ти е толкова зле. като му прекипи на брокера, захвърля всичко и става монах.
този изобр е съществувал винаги. и съществува.
само че ние всички искаме и това и онова