Преди 66 години
Публикувано на: 20.06.10, 07:08
Особено място заема атентатът срещу Хитлер на 20 юли 1944г., подготвен и осъществен от група негови противници сред висшите германски военни среди.Това важно събитие в германската история по време на Втората световна война е известно като„атентатът на генералите“. То наистина би могло при евентуален успех да влезе в аналите на историята като типичен пример за един от малкото терористични актове срещу видни диржавници, способни да окажат кардинално влияние върху хода на световната история. Но, както твърдят повечето изследователи, поради пропуска на заговорниците, „операция Валкирия“ още в своето начало е обречена на неуспех.
Началото: ръководството на „нелегалната опозиция“
Редица изследователи търсят началото на този заговор във формирането на „група Гьоделер – Бек“, наречена така по имената на своите ръководители. Други я свързват със„заговори на генералите“, т.е. изместват началната дата с 2-3 години по напред. Алън Дълес пък нейното начало в цялостното „германско нелегално движение“.Следователно няма установено мнение нито за неговото начало, нито около неговото наименование.
Вярно е, че е извънредно трудно е да се обхване в единно наименование цялата група затворници от нейното формиране до нейния край след неуспешния атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944г.При това групата се развива, съставът и се изменя, с промяната на условията се изменят нейните цели и задачи. Отначало тя е повече „салонна опозиция“, сред чиито членове няма и помен от някакви планове за покушение срещу Хитлер. Едва през 1943-1944г., главно в резултат на военните неуспехи на германската армия, когато дори на най-горещите привърженици на фюрера става ясно, че Германия върви към гибел, дейността на заговорниците с известни уговорки може да се нарече „група за подготовка на заговор срещу Хитлер“.
Когато Хитлер става в начело на 1933г. канцлер на Германия, германските въоръжени сили се възглавяват от имперския министър на отбраната фелдмаршал Бломберг, а началник щаб на вермахта е генерал Фрич. И двамата поддържат реваншистките планове на фюрера спрямо следвоенна Европа. Но Хитлер явно се нуждае от по-агресивни генерали. С помоща на Гьоринг, който няма нищо против сам да заеме поста на престарелия маршал Бломберг, прави всичко възможно да освободи маршала от високия му пост. Подобна е ситуацията и около Фрич, дискредетиран непочтено от хората на Гьоринг. Между прочем, генералът загива в началото на военната компания срещу Полша от „случаен“ куршум.
Въпреки успешната операция около маршал Бломберг, Гьоринг не става главнокомандващ на германските въоръжени сили – на 4 февруари 1938 г. Хитлер със специален декрет сам поема тяхното командване. Създаден е главен щаб на въоръжените сили (ОКВ) начело с маршал Кайтел. „Кризата Бломберг – Фрич“ с основание възбужда опасения сред част от висшите германски офицери, че и с тях новите властници биха могли да постъпят така без церемонно.
От началото на 1938г. ситуацията в Европа бързо променя. На 11 март 1938г. германските войски нахлуват в Австрия, а на 13 март е публикуван закон за включването и в Германия. През май1938г. маршал Кайтел отправя директива до германската армия за подготовка на „операция Грюнк“, която визира скорошното окупиране на Чехословашкияот вермахта. Сред част от германския генералитет се засилват съмненията и тревогите, че военните планове на Хитлер са наистина реални и изпълними.
На 17 август 1938г. за Лондон заминава генерал Евалд фон Клайст, за да установи връзки с английското правителство. Той очаква от страна на англичаните заявление, че в случай на окупация на Чехословакия, Англия и Франция са готови да обявят война на Германия. Очаква също така да получи в Лондон обещание и за подкрепа на евентуален „заговор на германски генерали“ срещу Хитлер. Но рези негови предложения са посрещнати хладно от англичаните.
На 1 септември 1938г. в 4,45 часа след провокация на германо-полската граница части от германската армия нахлуват в Полша – започва Втората световна война. През април и май 1940г. германските войски нахлуват в Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. В ктая на май английските войски изоставят цялата си техника и напускат френското крайбрежие. На 14 юни пада Париж, а на 22 юни Франция е принудена да капитулира. На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз. Поради леките победи на германската армия в Западна Европа в началото на войната, заговорниците не виждат шансове за открита или прикрита борба срещу фюрера. Нещо повече, част от тях се превръщат в ревностни привърженици на Хитлер.
Съществени промени в политическата ситуация в Германия настъпват след тежките поражения на вермахта през лятото на 1943 г. Става ясно, че една от възможностите страната да се спаси от надвисващата военна катастрофа е заговорниците да се избавят от Хирлер и от най-преданните му партийни функционери. Към заговора израз ват готовност да се присъединят още няколко висши германски офицери: началникът на оперативния отдел към щаба на групата армии „Център“ на Източния фронт генерал Тресков, началник щаба на армиите от резерва полковник фон Щауфенберг, а фелдмаршалите Клюге и Ромел са готови да преговарят с тях по този въптос.
През юли 1941 г. д-р Гьорделер пристига в руския град Смоленск, където е разположен щаба на групата армии„Център“, за да разговаря с нейния командир фелдмаршал Клюге и с генерал-майор Хенинг фон Тресков, началник на оперативния щаб на групата армии. Генерал се съгласява да участва в заговора. Фелдмаршал Клюге също заявява, че няма нищо против да подпомогне заговориците.
ПРОВАЛЕНИ ОПИТИ ЗА АТЕНТАТИ СРЕЩУ ХИТЛЕР
У най-последователните членове на групата (фон Щауфенберг, генерал Тресков, фон Шлабрендорф) – постепенно се оформя идеята, че само убийството на Хитлер може да спаси Германия от задаващата се катастрофа и да активизира пасивните участници от „опозицията“ за по енергично участие в планираните действия.
В началото на 1943 г. генерал Бек и д-р Гьорделер дават своето съгласие за убийството на фюрера, макар че се терзаят от „религиозни и политически мотиви“. И двамата са съгласни да подкрепят генерал Тресков при подготовката и провеждането на поредния атентат срещу фюрера. Генералът се съгласява да отговаря за техническата страна по провеждането на атентата.
Заговорниците дълго търсят пряк достъп до строго охранябания Хитлер. Най-после възниква благоприятна възможност – научават, че фюрерът се готви за инспекторски преглет при войските на Източния фронт, което означава, че ще посети и щаба на фелдмаршал Клюге край руския град Смоленск.
Отначало замислят да възложат на някое разположено в Смоленск военно подразделение да плени фюрера, но подобна стъпка им изглежда твърде рискувана, защото въпреки поредица неуспехи на Източния фронт повечто военни подразделения са предани на Хитлер. Генерал Тресков решава да използва класическата форма – бомбения атентат. Доставят му мина със закъснител,английски образег, най-добрата мина по онова време. След година фон Щауфенберг използва подобна мина при атентата в главната квартира на Хитлер.
На 13 март 1943 г. Хитлер пристига в Смоленск с многобройна свита. На летището го чака лъскав мерцедес, в чийто страничен джоб атентаторите поставят мина със закъснител. Те не подозират,че и този път подозрителният Хитлер нарежда на своята охрана да смени колата, с която да отиде при войските части. Една седмица преди прдстоящото посещение в Смоленск, фюрерът разпорежда на своя адютант да изпрати в окупирания руски град друг автомобил с нав шофьор, който да го посрещне направо на летището. Опитът на атентаторите пропада.
Същият ден генерал Тресков моли полковник Бранд (същият,който на 20 юли 1944 г. участва в съвещанието във „Вълчата бирлога“ и неволно премества чантата с взрива, с което спасява Хитлер, но сам загива), да предаде на генерал-майор Щиф в Главната квартира две бутилки коняк. В пакета е поставена бомба с закъснител, нагласена да избухне по време на полета на Хитлер към Берлин. Полковникът успява да вкара пакета в самолета, с който фюрерът ще се върне от фронта.
Генерал Тресков и неговите съучастници напразно очакват известие за смъртта на фюрера . След два часа научават, че самолетът му се приземява благополучно в Растенбург. Адютантът на генерала, фон Шлафендорф, незабавно отлита за главна квартира на Хитлер, за да прибере пакета със заредената мина. След като прибира пакета установява, че нагласеният часовников механизъм не задейства взривното устройство поради ниската температура на въздуха по време на полета.
Известни са и няколко опита за покушение срещу фюрера във „Вълчето леговище“. Заговорниците складират в една от стражевите кули на „Вълчето леговище“ взривно вещество, но то избухва неочаквано за самите атентатори. Проведените разпити с хора от охраната едва не довеждат гестапо по заговорниците, които хитро насочват следствието в погрешна посока.
Ръководителят на американската разузнавателна мрежа в Швейцария Алън Дълес твърди, че и той взема активно участие в заговорническата дейност на германските генерали. Дълес е изпратен от американското правителство в Швейцария на 9 ноември 1942 г. като ръководител на европейското бюро на ЅСС (Управление на стратегическите служби) и резидент на американското разузнаване в Европа с постоянна резиденция в Берн. По това време Швейцария е наводнена не само с разузнавачи на антихитлеристиките държави, а и с множество агенти на адмирал Канарис и на Химлер.
Дълес има значителен разузнавателен опит срещу европейските страни и особено срещу Германия още от Първата световна война. Тогава бъдещия директор на ЦРУ е изпратен от своето правителство през 1916 г. във Виена, за да установи контакт с австрийски офицерски кръгове, които се опитват да изтръгнат Австрия от военния съюз с Германия. През 1916-1918 г. важна негова задача е да събира донесенията на американските шпиони от Югоизточна Европа. „Именно по онова време,-заявява по-късно Дълес – разбрах колко ценно място е Швейцария за събиране на информация и именно тук и тогава започнах да се интересувам от същинската разузнавателна дейност.“
АДМИРАЛ КАНАРИС И АЛЪН ДЪЛЕС
Ролята на Швейцария като център за разузнавателна дейност нараства през Втората световна война. Разположена в самия център на Европа, тази неутрална страна се превръща в „оазис“ за световното разузнаване. Тук разузнавачите могат да маскират своите срещи с представители на Германия или на „германската опозиция“. Под невинен предлог агентите на Дълес посещават сравнително лека Германия и получават от своите томашни агенти ценни шпионски донесения.
„Една от първите разузнавателните задачи, - пише той в „Германското нелегално движение“, - поставена ми във Вашингтон, беше да получавам данни и да организирам връзка с нелегалното движение в Германия.“ От архивните документи личи, че след като пристига в Швейцария Дълес успява да установи връзка с заговорниците чрез Гизевиус. По поръчение на адмирал Канарис, Гизевиус е изпратен в Швейцария специално да събира и да представя информация на резидентите на САЩ и Англия, аофициално работи като вицеконсул на германското представителство в Цюрих.
Гезевиус поддържа редовни връзки (със знаниетона своя пряк началник – адмирал Канарис) и с ръководителите на „германската опозиция“. През 1942-1944 г. той пътува редовно до Германия. Адмирал Канарис използва връзката му с американското разузнаване за собствени цели.
И Дълес, Канарис са в курса на делата на „генералската опзиция“ главно чрез информацията от Гизевиус. Дълес не само разполага с подобни сведения за нелегалната дейност на групата германски офицери, но често се опитва да и оказва пряко влияние – или чрез изисквания с по-голяма активност активност, или с молба за временно забавяне на вече планирани акции. По този начин, по думите на самия Дълес, от края на 1942 г. се установява безпрецедентен контакт между разузнавателни служби на две воюващи държави – на Германия и на САЩ.
Историята на заговора ще е напълна, ако не посоча и ролята, която играе е в него началникът гермнското военно разузнаване и контроразузнаване (абвера) – адмирал Вилхелм Канарис. Адмиралът има заслуги и за идването на Хитлер на власт, и за успешното реализиране на неговите планове. Това, от своя страна, обяснява незахитващия интерес около неговата професионална биография.
Ненапразно фюрерът стига до извода, че адмирал Канарис отговаря напълно на специфичните изисквания за началник на неговото военно разузнаване! Биографичната справка на адмирала показва, че той изпълнява шпионски и диверсионни задачи в Латинска Америка по време на Първата световна война. През 1916 г. организира в Испания агентурни групи, както и няколко диверсионни акта срещу САЩ и Ангия.
Като началник на абвера той е длъжен не само да организира шпионажът, диверсионната дейност и други подривни действия на територията на противниците на Германия, но и да се бори срещу заговорниците и шпионите в германските въоръжени сили.
От друга страна, подържа връзка с американците и англичаните и поощрява участието на първия си заместник генерал Остер и някои други свои служители да участват в заговорническата група на Гьорделер-Бек. Той използва своето и на някои служители на военното разузнаване служебно положение да пътуват безконтролно в чужбина, за да се срещат с педставители на чужди държави. Тези връзки имат главно политически характер, тъй като Канарис търси в чужбина пътища за отсъпление и подръжка от онези сили, които в името на запазването на германската държава са готови дасе опълчат срещу Хитлер.
Алън Дълес, който познава отлично двойната игра на адмирала, го оценява на следния начин: „Не казвам, че цялото германско контро разузнаване се занимаваше само с подготовка на заговора срещу Хитлер, тъй като това не е вярно. Навярно 95% от служителите в германското контроразузнаване, ако не и повече, събираха сведения за съюзниците и подготвяха заговори срещу тях.“ При това Канарис не е член на заговорническата група на Гьорделер-Бек, макар че е добре осведомен за повечето подробности около тяхната дейност. Освен това, както стана дума, той е осведомен за участието на своя първи заместник генерал Остер и някои други служители от неговото ведомство в подготовката на заговора и в покушението срещу фюрера на 20 юли 1944 г. Факт е също така, че адмиралът не само не пречи на тяхната заговорническа дейност, а дори им съдейства.
От 1942 г. авторитетът на адмирал Канарис пред фюрера непрекъсното пада. Неуспехите по фронтовете усилват недоволството на Хитлер от дейността на неговото военно разузнаване и контроразузнаване. Следват сериозни провали на германски агенти, а някои от тях минават открито на страната на англичаните и американците. Това принуждава Хитлер да предаде някои функции на военното контроразузнаване към ведомството на Химлер. Отначало отстранява от абвера генерал Остер и няколко други служители от управлението на военното разузнаване. През февруари 1944 г. от поста началник на абвера е снет и самият Канарис, а цялото управление преминава към ведомството на Ернст Калтенбрунер – Главното имперско управление за сигурност.
Те предприемат пореден опит да осъществяват непосредстве контакт с англо-американското командване, за да го склонят за незабавно слючване на сеперативен мир. Гизевиус пише, че в началото на юли 1944 г. групата заговорници предлага на американското разузнаване условията за евентуалния мирен договор. „Според този план, - споделя той – ние изявихме готовност да се откажем от подготвяното покушение срещу Хитлер и от въстанито в Берлин, за да сме готови да подкрепим едностранни действия на Запад. Клюге и Ромел бяха натоварени да направят сепаративни мирни предложения на генерал Айзенхауер... По този начин фронтът на Запад ще бъде открит за англо-американските войски, които ще могат да се устремят безпрепятствено през линията Зигфрид в Германия, където ще срещат незначителна съпротива. Това ще им усигури възможност да достигнат Берлин преди идването на руските войски.“ Дълес одобрявапредложения план. Президентът на САЩ Рузвелт и английският премиер Чърчъл обаче го отхвърлят.
ОСНОВНИ МОМЕНТИ В „ПЛАНА ВАЛКИРИЯ“
И поради посочената причина, сред ръководството на заговорниците назрява решение за подготовка на нов атентат срещу Хитлер през юли 1944 г.,съпроводен и с военен преврат. Наричат замислената акция „операция Вилкирия“ по името на героинята от скандинавската митология, възпята в едноименната опера на Рихард Вагнер. Непосредствено организиране на покушението е възложено на полковник граф Клаус Шенк фон Щауфенбег, който като началник щаб на армиите от резерва е кане понякога да участва в някои съвещания в глвната квартира на фюрера.
Основните моменти от „Плана за действие на заговорниците след убийството на Хитлер“ са: първо, да установят след убийството на фюрера военна диктатура, която включва въвеждането на обсадно положение, забрана на плитическите партии в Германия, ограничаване на предвиждането. Генерал-полковник Бек трябва да обяви по радиото посочените изисквания, както и да съобщи, че за нов командващ на геманските въоръжени сили е назначен фелдмаршал Витцлебен. Заговорниците ще уведомят своите сънародници, че Хитлер е мъртъв, но няма да разкриват, че е убит от заговорниците.
Второ, няма да предприемат незабавна смяна на командния състав на армията особено по фронтовете. Най-важното е да сключат незабавно примирие с англо-американците, след което ще прехвърлят основните германски военни сили от Западния на Източния фронт. Тяхната основна цел е чрез активни военни действия с подкрепата на новите военни части да изменят благоприятно обстановката на Източния фронт, а при евентуален неуспех да сключат изгодно примирие и с руснаците.
Третото, ще направят нужното за бързо възстановяване на реда в Германия и за смазване на възможната съпротива от страна на ЅЅ-войските в Берлин и в други германски градове. Възлагат тази задача на армиите от резерва под командването на генерал-полковник Фром, както и на берлинския гарнизон, командван от участника в заговора генерал-лейтенант Хазе. Възлагат големи надежди и на курсантите от военните училища около Берлин. Началникът на Берлинската полиция Хелдорф им обещава помощ от няколко полицейски части, особено в първите часове след атентата. Заедно с войсковите части, подкрепящи заговора, те имат за основна задача да разоръжат ЅЅ-частите, да завземат ная-важните правителствени сгради в Берлин и да установят и поддържат реда в столицата.
Четвърто, подготвят указания до командващите вътрешните военни окръзи и до началниците на големите гарнизони, които да разправят по обикновените канали под формата на заповеди на законното върховно командване. Копие от тези указания са сложени в отделни пакети със специален печат и надпис „Операция Вилкирия“ – да се отвори след разпореждане!“. Чрез канцеларията на генерал Олбрихт – началник на управлението по общите работи на въоръжените сили – възнамеряват да разпратят подготвените пакети по места. Указанията съдържат подробни инструкции какво да прави съответния адресат след отварянето на пакета и специална „Заповед“ за незабавното разоръжаване и арестуване на местни есесовци и служители от гестапо, както и разпореждане да създадат незабавно органи на гражданската власт в отделните райони.
Пето, непосредствено след атентата на група участници в заговора е разпоредено да унищожат централният свързочен възел в главната квартира на фюрера, за да я откъснат поне за няколко часа от външния свят. Те не трябва да допуснат от или към главната квартира на фюрера да изтичат сведения, както и да не се отдават никакви разпореждания оттам. Това отговорно задължение е възложено на началника на свързочните войски генерал Фелгибел.
Заговорниците започват трескава подготовка. Полковник Щауфенберг вече разполага с адска машина – мина със закъснително действие с киселинен взривител като мината, поставена от генерал Тресков в самолета на Хитлер край руския град Смоленск. Щауфенберг носи мината в своята ръчна чанта, за да използва първа удобна възможност и да я вмъкне на съвещание при Хитлер, на които понякога присъства и полковникът. Най-добре за заговора ще бъде, ако присъстват освен Хитлер и Химлер, и Гьоринг, за да ликвидират с една мина и тримата ръководители на германската държава.
През първата половина на юли полковник фон Щауфенберг е на два пъти на съвещание при Хитлер (на 11 и 15 юли), но тъй като отсъстват Химлер и Гьоринг, връща обратно чантата с адската машина. Поканен е да участва в поредното съвещание в главната квартира в Растенбург, Източна Прусия на 20 юли, където да доложи възможностите за попълване с нови военни части на загубите на съветско-германския фронт за сметка на войските от резерва .
Бек, Гьоделер, Олбрихт и Щауфенберг решават да не отлагат замисления атентат, а да извършат покушението при това съвещание. Ако и то пропадне, имат готовност да пристъпят към т. нар. западен вариант – открито да се обърнат към Запада за помощ и да открият пътя на англо-американските войски към Берлин.
ПОЛКОВНИК ФОН ЩАУФЕНБЕРГ – АТЕНТАТОРЪТ
20 юли 1944 г.,денят на атентата, е невероятногорещ ден, което се оказва съдбоносна предприетието дръзко начинание. Оперативните съвещания в главната квартира на фюрера се провеждат ежедневно и обикновено започват в 14,30 ч. Същият ден Хитлер очаква италианския си приятел и колега Бенито Мусолини и насрочва съвещанието за 12,30 ч. Пореди горещината то не се провежда в подземния бункер, където подобна експлозия би имала много по-голям ефект, а в лятна дървена постройка. Всички врати и прозорци в помещението по време на съвещанието са широко отворени, което също оказва негативен ефект от експлозията.
Известни факти около часовете преди атентата: полковник фон Щауфенберг и брат му Бертолд излизат сутринта на 20 юли 1944 г. (четвъртък) от своя дом във Ванзее, една от луксозните берлински вилни зони. Снажият тридесет и седем годишен германски полковник е „дамгосан“от войната: в Тунис губи едното око и дясната си ръка, а на лявата му ръка се виждат само три пръста.
Край тротоара ги очаква служебната кола на полковника. Отправят се към летище Рангсдорф, а по пътя вземат и адютанта на Щауфенберг, оберлейтенант Вернер фон Хефтен. На летището ги очакват двумоторният боен „Хайнкел-111“ и генерал-майор Щиф. Генералът предава на фон Щауфенберг двете чанти, във всяка от които има мина със закъснител, подготвени преди време за атентата срещу Хитлер край Смоленск.
Генералът ибертолдсе връщат в града, а полковникът и неговият адютант се качват в самолета. Предстоят им 560 километра път до Главната квартира на фюрера, известен с болезнения страх за безценния си живот. Това налага специализирана служба за охрана да мести Хитлер в различни скривалища,сред които най-използвано и най-харесвано от него е легендарното „Вълче лиговище“. Това железобетонно скривалище, разположено в Източна Прусия, на няколко километра от Растенбург, е строено от хиляди концлагеристи. През гъстата телена ограда протича ток с високо напрежение, наоколо са разположени гъсти минни полета, а по многобройните постове дежурят няколко стотин подбрани есесовци.
След тежките контузии на африканския фронт и продължителното болнично лечение, фон Щауфенберг е назначен за началник щаб към командващия резервната армия генерал-полковник Фром. Новият служебен пост му дава възможност да посещава главната квартира на фюрера и да участва в съвещания, на които се обсъжда обстановката по фронтовете. На съвещанието от 20 юли той трябва да представи доклад за възможностите да подготвят и изпратят нови резерви на източния фронт.
В 10,10 ч. самолетът се приземява на летище Растенбург. Фон Хефтен предупреждава пилотът да е готов за обратен полет към Берлин в 12 ч. и двамата офицери поемат с кола по петнадесеткилометровия път към скривалището на Хитлер. Очаква ги лабиринт от засади и внезапни контролни проверки, заграждания от бодлива тел, през прозореца на колата виждат скрити оръдия и покрити с мрежи танкове.
Бавно преминават през трите строги контролни проверки. Часовите проверяват внимателно пропуска на фон Щауфенберг, валиден само за 20 юли. 30 минути са нужни на двамата офицери, за да изминат с кола 15-те километра. В щаба научават, че Хитлер е наредил съвещание да започне в 12,30, а не в 14,30 ч.
Щауфенберг уточнява с генерал-лейтенант Буле някои подробности около въвеждането на нови резервни части на източния фронт. Заедно с генерал дочакват фелдмаршал Кайтел, началник-щаб на Върховното командване на вермахта – Щауфенберг е уверен, че ще може да пренесе най-бързо и най-сигурно чантата с мината именно в компанията фелдмаршал Кайтел. Едва ли някой от охраната ще си позволи да проверява фелдмаршала и неговия придружител!?
Точно в 12,30 ч. фелдмаршал Кайтел и полковник Щауфенберг влизат в лятната барака, където започва съвещанието. Хитлер бърза, тъй като след два часа го очаква разговор със сваления от власт италиански колега и приятел Белито Мусолини.
Полковникът трябва да се справи с трудна задача – освободи незабелязано предпазителя на предварително подготвената мина с осакатените си ръце, поради което използва клещи. Извинява се на фелдмаршал Кайтел, че е забравил фуражката и колана си на закачалката в антрето. В гардероба отваря чантата, счупва ампулата и се отправя към залата за съвещания. Часовниковият механизъм е задействан и след 10 минути мината трябва да избухне.
Фелдмаршалът и полковникът влизат в залата, където Хитлер и двадесет и тримата генерали, надвесеви над картата, обсъждат състоянието на източния фронт. В помещението има малко мебели, а в средата е разположена масивна дъбова баварска маса. Щауфенберг се оглежда за подходящо място, където да постави своята чанта. Поставя я под дървената маса, само на две-три крачки от Хитлер. Фюрерът е с гръб към вратата и с лице кът трите широко отворени прозореца, тъй като в бараката е непоносимо горещо.
Полковникът слуша разсеяно доклада и наблюдава стрелките на часовника. Изтича шестата минута от зареждането на мината и след няколко минути Хитлер и неговите генерали ще полетят в небитието. Когато влиза в залата за съвещания, Щауфенберг предвидливо извиква на дежурните телефонисти, че чака бърз разговор с Берлин. Поглежда отново часовника, извинява се, че трябва проведе бърз разговор от телефонната централа, но се отправя към фон Хефтен, който го очаква в колата на най-близкия паркинг.
Поредният докладчик на съвещанието изнася експозе по представения материал. Полковник Бранд, след като иска разрешение да покаже подробности върху картата тръгва към масата, спъва се в чантата на Щауфенберг,навежда се и я поставя от другата страна на дълбокия крак. Идва ред и за доклада на фон Щауфенберг, но полковникът не е в залата. Фелдмаршал Кайтел си спомня, че неговият сътрудник очаква разговор с Берлин и тръгва към телефонната централа. Учуден, че не го намира и там, се връща и тъкмо затваря вратата, в залата за съвещания избухва силен взрив.
По това време Щауфенберг е при генерал Фелгибел. Двамата чуват детонацията и виждат как над залата се издига висок жълт пламък. Генерал Фелгибел влиза веднага в своята канцелария, а Щауфенберг и Хефтен се отправят към летището. И тримата са убедени, че Хитлер не може да оцелее при подобен взрив.
Следват поредица от усложнения при излизането на двамата офицери от „Вълчето леговище“. Часовите отказват да пропуснат колата на полковника;не разбирали господин офицерът, че е обявена тревога и че неговия пропуск е валиден само при нормални условия!?
Щауфенберг трябва да отлети за Берлин – нали най-тежката и отговорна работа около заговора е в столицата! Отправя се тичешком към телефона, набира номера на фон Мьолендорф, който лично нарежда на дежурния офицер да пропусне колатана полковника. По пътя фон Хефтен демонтира взривителя на резервната мина и хвърля в гората двете и обезвредени части. В 13,15 ч. отлитат със самолета за Берлин, сигурни че атентатът срещу Хитлер е успешен.
При силния взрив загиват четирима учасници в съвещанието, адютантът на Хитлер е тежко ранен, няколко са леко ранени офицери. Фюрерът и този път има невероятен късмет. Бомбата избухва само на метри от него, но го засяга слабо. Спасяват го както масивният дъбов крак и дебелият плот на баварската маса, така и широко отворените прозорци на леката дървена постройка, което отслабва детонацията в залата. Падаща греда минава на сантиметри от главата му. По-късно разправя на приближени: „месеци след взрива не виждах добре. В залата се виеха облацидим. Забелязах няколко фигури, които пълзяха по пода сред гъстия пушек. Лежах близо до вратата, върху мене бяха изпопадали греди и дъски, но станах без чужда помощ и започнах да се движа. Само дето ми се виеше свят.“
След минути фелдмаршал Кайтел извежда фюрера от сградата. Лекарите установяват полицето му леки драскотини, подкожни кръвоизливи на лявата и в предлакътната част на дясната ръка и около стотина повърхностни драскотини по тялото. По-късно откриват поражения и върху тъпанчето на ухото му, но затова пък след шока от взрива престава да трепери левият му крак, което напоследък често го спохожда.
В Берлин заговорниците очакват напрегнати новини от мястото на атентата. Никой от тях не очаква,че при подобен взрив Хитлер ще оцелее. Генерал Фелгибел, от когото заговорниците очакват уговорената парола,се обърква поради неочаквания обрат в обстановката. По-късно става ясно, че връзката с „Вълчето леговище“ е прекъсната не от генерала, както заговорниците планират, а по нареждане на самия Хитлер.
ТАКТИКАТА НА ЗАГОВОРНИЦИТЕ В БЕРЛИН
Тъй като знаят пословичната подозрителност на фюрера към всичко и всекиго, заговорниците обмислят допълнителни предпазни мерки около запазване на реда и спокойствие в столицата и държавата след атентата. Те се страхуват най-вече от евентуален бунт на милионите чуждестрани реботници, докарани принудително в различни обекти на Третия райх.
Според планът заповед за започване на „операцията Вилкирия“ има право да издава само командващият резервната армия генерал-полковник Фром. При очакваната парола части от тази армия трябва да заемат военни и стопански обекти, комуникационни и информационно централи, радиото, пощите гарите и казармите.
След като завземат стратегическите обекти определени войскови части трябва да арестуват ръководителите на Националсоциалистическата партия, гаулайтерите, имперските наместници, министрите, началниците на полицията, висше членове на ЅЅ и гестапо. Планът предвижда да завземат концлагерите, да арестуват техните коменданти, да обезоръжат охраната, да арестуват офицерите от ЅЅ, които не изпълняват заповедите на верните на заговорницитеармейски части, да обезоръжат частите на ЅЅ и да завземат централните и местните учреждения на гестапо и на имперското управление за безопастност (СД).
За да печелят време и да изпреварят евентуалната съпротива на верните на Хитлер сътрудници, заговорниците предвиждат да предадат по националното радио: „Фюрерът Адолф Хитлер е мъртъв. Група безотговорни партийни лидери, на които са чужди принципите на фронтовете, искат да използват положението, за да ударят в гръб сражаващите се войски и с користни цели да заграбят валастта в Германия.“ Може би те подготвят съобщението и защото не всички заговорници приемат безрезервно насилственото отсраняване на Хитлер. Фон Тресков, фон Щауфенберг и генерал олбрихт обаче смятат, че само насилственото му премахване е „сериозен сигнал и гаранция“ за успешен преврат. За тях успешният атентат е сигурно начало за успешни действия, а останалото ще довършат офицерите, готови да поемат съдбините на Германия свои ръце.
Резултатите след атентата обаче не са оптимистични. Изминават три часа от взрива, а фон Щауфенберг още не разполага с точна информация за последиците от експлозията в главната квартира. Самият той е абсолютно убеден, че Хитлер е мъртъв. Но как да убеди другите заговорници, събрани в Министерството на войната, които не разполагат с точна информация за атентата!
Паника назрява и сред заговорниците в Министерството на войната в Берлин, които още чакат окуражителни съобщения от генерал Фелгибел. Някои успъват да се свържат с главната квартира в Растенбург, откъдето получават потвърждение за атентата срещу Хитлер, но от получената информацияне е ясно дали покушението е успешно или не.
В 16 часа генерал Олбрихт, без да уведоми генерал Фром, нарежда на куриерите да изпратят първите заповеди до командващите войски за начало на „операция Валкирия“. Генерал Колцфлайш, началник на берлинския гарнизон, получава заповед да се яви в министерството, където да му връчат неотложни указания.
В 16 часа полковник фон Щауфенберг и майор фон Хефтен кацат на берлинското летище. Двамата са изненадани, че никой не ги очаква и че дори не ги очаква кола. След разговор по телефона с Министерството на войната, двамата офицери разбират, че там ги очакват с нетърпение, за да получат по-ясни и по-точни съобщения в резултатите от атентата в Растенбург.
Полковникът се съгласява с предложението на генерал Олбрихт да разпратят заповед за започване на „операция Валкирия“. Хитлер е мъртъв, държавната власт трябва да премине в ръцете на германските въоръжени сили, настоява той. Неговата информация предизвиква оживление сред съзаклятниците: генерал Олбрихт дори се явява при генерал фром, известява го за смъртта на Хитлер и настоява двамата да обявят началото на операцията.
Генерал Фром обаче е предпазлив. Не го задоволяват и обясненията на генерал Олбрихт за положителният резултат от атентата срещу Хитлер, а настоява да му предостави доказателства за подобни самовнушения. Не го задоволяват и обясненията на генерала, че оптимистичната информация идва от генерал Фелгибел от главната квартира на фюрера.
Разтревоженият генерал Фром преодолява своите колебания и заявява на генерал Олбрихт, че няма да подпише заповед за започване на „операция Валкирия“. Заговорниците решават да разпратят подготвените заповеди до адресатите и без негово съгласие. С изпълнението на тази задача натоварват началникът на щаба, полковник фон Квирнхайм. След няколко часа двадесетина командващи на военните окръзи получават телеграми със заповеди за операцията, подписани от иметона генерал-фелдмаршал фон Вицлебен и полковник фон Щауфенберг, в която двамата офицери разпореждат на всеки от тях да завземе незабавно властта в поверения му район.
По това време гестапо издирва фон Щауфенберг, който токущо пристига във военното министерство. Полковникът е ужасен от съобщението на генерал Фром с фелдмаршал Кайтел. Не е възможно фюрерът да оцелее след подобен взрив, твърди уверено той. С генерал Олбрихт отиват при генерал Фром, пред когото полковникът уверено твърди, че фюрерът е мъртав, че фелдмаршал Кайтел вероятно се опитва да лавира хитро, за да дезориентира заговорниците и да спечели време.
Един след друг във военното министерство пристигат и други заговорници: генерал-полковник Лудвик Бек, определен за президент на новата германска държава, генерал-полковник Хьопнер, когото готвят за заместник на генерал Фром, началникът на полицията Хелдорф, както и Гизевиус, член на ръководната група на операцията и отговарящ за връзките с чужбина.
Към 17 часа генерал Олбрихт и полковник Щауфенберг отново разговарят с генерал Фром. Полковникът уверява, че Хитлер е мъртъв. „Кайтел обаче твърди обратното“, настоява генерал Фром. „Лично видях да изнасят от бункера убития Хитлер“, заявява уверено Щауфенберг.
В разговора се намесва и генерал Олбрихт: „За да предотвратя вътрешните размирици, - заявява той на генерал Фром – подадох сигнал на съответните командващи сигнал за началото на „операция Валкирия“. Възмутен Фром заплашва двамата офицери, че нарушават военната дисциплина, а след това им нарежда да арестуват незабавно полковник фон Квирнхайм, който се позволява да изпрати заповедите за начало на „операция Валкирия“ без разрешение на своя началник.
Хаосът сред заговорниците се засилва. Макар че повечето са опитни офицери, а мнозина произхождат от средите на потомствени германски военни стратези, се занимават с дреболии и допускат грежка след грешка: оставят арестувания генерал Фром без строга охрана, не осигуряват стабилна охрана и на главната си квартира.
Охранителният отряд в сградата на военното министерство не разполага с ясни заповеди – часовите не знаят кого да пускат в сградата и кого да спират или задържат. От танковите части, на които заговорниците разчитат за сигурността на министерството, няма и следа. Липсват и очакваните отряди от верни привърженици, които да подсилят охранителното подразделение. Генерал Корцфлайш, който вярва, че Хитлер е още жив, отказва да обяви военно положение в своя кръг и не се присъединява към заговорниците.
Към 18 часа в министерството пристигат генералите Шпехт, Кунце и Щрекер, извикани лично от фелдмаршал Фром. Посреща ги новият шеф на резервната армия генерал Хьопнер, обяснява им положението и им предлага сътрудничество. Генералите отказват да се присъединяват към заговора, тъй като са уверени, че Хитлер е жив и че вечерта ще се произнесе реч по националното радио.
Генерал Хьопнер нарежда на караула да затварят тримата генерали, но след няколко часа научава, че поради лишата охрана на сградата на министерството те успяват да избягат. Генерал Фром си издейства правото на „домашен адрес“ и срещу честната му дума е оставен в служебния си апартамент в министерството,откъдето може да телефонира където, на когото и за каквото си поиска.
Сериозен удар по замисленото дело нанася и генерал Фелгибел, който не унищожава свръзочния възел в главната квартира на фюрера, както се предвижда по план. Щабквартирата на Хитлер поддържа непрекъсната връзка с всички ключови пунктове по страната, с командващите оперативни обединения на фронта и с командващите военни окръзи. Едновременно с разпорежданията от щаба на заговорниците той има възможност да предава заповеди, с които отменя техните разпореждания.
Въпреки получения сигнал от фелдмаршал Витцлебен, с който обявява началото на „операция Валкирия“, никой от командващите военните окръзи и войските в окупираните страни (с изключение на командващия германските войски в Париж генерал Щюлпнагел) не се присъединява към заговора.
Войските, които според плана трябва да завземат Берлин, се предвижват бавно към столицата . Комендантът на Берлин, също участник в заговора, разполага с 30 охранителни роти и берлинския гвардейски батальон под командването на майор Рьомер. Тези сили са достатъчни да заемат ключовите пунктове в столицата, радиото и телефонните възли и да окупират най-важните правителствени учреждения. При точно изпълнение на подобни условия заговорниците биха могли да разчитат на успех. Но те продължават да се съвещават безцелно и да пребивават в безплодно очакване с надеждата, че войските сляпо ще изпълняват техните заповеди.
ПОВЕДЕНИЕТО НА ХИТЛЕР И НЕГОВИТЕ СЪТРУДНИЦИ
Най-после заговорниците решават да изпратят заповед до майор Рьомер да раздели гвардейския батальон на 30 подразделения и да заеме радиостанцията и канцеларията на райха, да арестува ръководителите на ЅЅ. Но е късно – те изпращат своя заповед след 19 часа, когато радиосъобщението за оцеляването на Хитлер е широко разпространено и колебанията сред заговорниците се засилват.
Майор Рьомер, по съвет на един от своите офицери, решава да се обърне за потвърждение на получената заповед от щаба на заговорниците към Гьобелс. Министърът на пропагандата предприема бързи ответни действия. Знае как да подхване майорът, който в изпълнение на заповедта от щаба на заговорниците пристига с група войници с неговата резиденция, за да го арестува. Основният коз на Гьобелс срещу заговорниците е телефонният разговор, който майорът провежда с фюрера по молба на хитрия министър.
Както по-късно майор Рьомер споделя, Хитлер му казва: „Помня ви, майоре, нали преди няколко седмици лично ви окачих железният кръст с дъбови листа! Виждам, че заслужавате подобна награда. Слушайте моята заповед: осигурете безопастността в Берлин и сломете съпротивата на заговорниците! Вие преминахте под личното ми командване, докато в Берлин не пристигне райхсфюрерът на ЅЅ Химлер.“
Събитията в главната квартира на Хитлер след обед на 20 юли се развиват бързо. Фюрерът изпраща Мусолини на гарата и към 18 ч. се прибира във „Вълчето леговище“. Един преди това издава заповед за освобождаване на досегашния командващ резервната армия генерал Фром и на неговото място назначава райхсфюрера на ЅЅ Химлер. Малко преди да тръгне за гарата възлага по телефона на Гьобелс да подготви радиосъобщение и в 18,45 ч. радиослушателите научават, че срещу него е извършен атентат, но благодарение на бога е невредим.
Това радиосъобщение засилва бъркотията в щаба на заговорниците. Полковник Щауфенберг наивно обяснява съзнаклятници, че фюрерът е мъртъв, че съобщението по радиото е част от поредицата заблуди и фалшификации на Хитлеровите подръжници, че властта е в ръцете на офицерите от вермахта, а начело на германската държава са генерал-полковник Бек и върховния главнокомандващ на германските въоръжени сили генерал-фелдмаршал фон Витцлебен. Затова, настоява Щауфенберг, мероприятията на „операцията Валкирия“ да се провеждат по предварителния план! След 19 ч. той изпреща ново съобщение до всички командващи военните окръзи и пак твърди уверено, че фелдмаршал Кайтел лъже и че Хитлер не може да оцелее след подобен взрив.
Отначало Хитлер, Химлер, Гьоринг и дори Гьобелс мислят, че атентатът е дело на екзалтиран германски офицер. Подозират полковник фон Щауфенберг, но не предполагат, че е прекият изпълнител. След време Гьоринг твърди че научава подробностите за атентата и най-вече за запланувания държавен преврат около 17,30 ч. от д-р Ханс Хаген. Преди дни докторът присъства на вечерия със свои слушатели по случай завършването на курса, където командирът на берлинския военен гарнизонмайор Пьомер получава заповед от заговорниците за мероприятия по „оперция Валкирия“, както и за незабавния арест на министъра на пропагандата Гьобелс. Д-р Хаген се качва в колата и в 17,30 ч. е в квартирата на Гьобелс. Както стана дума, Гьобелс предприема енергични действия срещу заговорниците, като успява да спечели подкрепата на майор Рьомер.
Междувременно Гьобелс и Химлервдигат по тревога частите на ЅЅ и на гестапо. Бързи действия срещу заговорниците предприема и шефът на разузнаването генерал Валтер Шеленберг, който привлича в операцията и майсторът на диверсионните акции полковник Ото Скорцени.
Положението на заговорниците се влошава особено към 22 ч., след като радиостанция „Дойчландзендер“ повтаря съобщението, че група врагове на германската държава извършват атентат срещу фюрера, но той по чудо оцелява. От главната квартира на Хитлер настояват „всеки истински германец да изпълнява заповедите на фелдмаршал Кайтел и на Химлер“. Във военното министерство подполковниците фон дер Хайд и Херберт събират верни на фюрера офицери, за да парират отвътре щаба на заговорниците. Към 22,45 ч. полковник фон Щауфенберг разбира трагичното положение на заговора и се оттегля в служебния си кабинет. Започва началото на края на „операция Валкирия“.
Генерал Фром влиза в кабинета на генерал Олбрихт, където са събрани повечето ръководители на заговора. „Господа, - заявявам арогантно той – вашата карта е в бита. Сега сте в положението, в което след обяд бях аз. Приканвам ви да предадете своето лично оръжие!“ Майор Хефтен предава своя пистолет. Генерал Бек го моли да запази собствения пистолет „за лична употреба“. След секунди той вдига пистолета към своето слепоочие, чува се изтрел и от главата му потича кръв. „Май не успях“, мълви мрачно генералът. След минути един от пристигналите гестаповци го застрелва с автоматен откос.
Отсега господар на положението във военното министерство е генерал Фром. „от името на фюрера,-заявява той на арестуваните заговорници – свиках военно- полеви съд, който осъди на смърт генерал Олбрихт, полковник Мерц фон Квирнхайм, полковника, чието име ще се опитам да забравя, както и този оберлейтенант, чието име също не желая да произнасям“ и посочва към фон Щауфенберг и Хефтен.
След това заповядва на офицер от ЅЅ да изведат осъдените офицери в двора на министерството и да подготвят специална команда за незабавно изпълнениена присъдата. Около полунощ командата извежда посочените от генерал Фром офицери на подготвеното лобно място, осветено от фаровете на няколко военни камиона. Тридесет и седем годишният полковник фон Щауфенберг,автор на атентата срещу Хитлер, умира на границата между 20 и 21 юли 1944г. с думите „Да живее вечна Германия“.
Генерал фром бърза да ликвидира и другите заговорници, но не успява. Фон Хьопнер отказва да се самоубие и заявява, че не се плаши от германския съд. Изпращат го в затвора Моабит. Към плунощ набързо завършва импровизирания съд и над още няколко участници в заговора, сред които е и брата на фон Щауфенберг, Бертолд. Тъкмо ги водят към лобното място,пристигат шефът Имперската служба за сигурнос Калтербрунер и полковник Ото скорцени, които поемат арестантитеи ги отвеждат в затвора. Техният мотив е, че „престъпниците ще са по-нужни кат свидетели в скорошния съдебен процес срещу заговорниците, отколкото като неми трупове“.
РАЗПРАВАТА
Следствието насочва внимание и към поведението на германското военно разузнаване, чийто началник адмирал Канарис е снет от своя пост още през февруари 1944 г., а на негово място назначен полковник Ханзен. За гестапо не е трудно да разкрие, че полковникът е замесен в заговора и още на тредия ден след неуспешния атентат срещу Хитлер го арестуват. Той прави подробни признания, в които хвърля главната вина върху своя доскорошен шеф адмирал Канарис. Уверявам ви, заявява на следствието полковникът, че адмиралът винаги е бил заклет враг на фюрера и се включва в подготовката на превратоще по време на сутедската криза.
Адмирал Канарис е арестуван и откаран в Главното управление на сигурността, където го затварят в специален бункер. Разпитва го началникът на гестапо генерал Мюлер. Адмиралът е ловък противник, но при проверка на запазения личен архива откриват уличаващи го документиоколо преговорите във Ватикана и в Швейцария, както и план за метеж срещу Хитлер. Планът предвижда метежниците да отстранят Гьоринг,Химлер и Рибентроп, властта да премине в ръцете на армията, а за канцлер на Германия да назначат Гьорделер.
Най-ценният документ от неговия архив – дневникът – е открит обаче едва в началото на 1945 г. Хитлер проявява голям интерес към неговото съдържание и според сигурни източници този дневник е сред любимите му четива в последните месеци на войната. Между впрочем, адмирал Канарис остава жив доста време след процесите около атентата срещу фюрера – екзекутиран е чак на 9 април 195 г., един месец преди капитулацията на Третия райх.
Гестапо бързо научава имената на всички основни участници в заговора. Запазените документи от арестите и процесите свидетелствуват за пет-седем хиляди арестувани и 160-180 екзекутирани. На 7 и 8 август 1944 г. пред специалния военен трибунал застават първите подсъдими – фелдмаршал фон Витцлебен, фон Хазе, Петер Йорк фон Вартенбутрг, генерал Щиф, Ханзен, генерал Фелгибел, фон Шуленбург. Председател на съда е Роланд Фрайслер, членове са съдебният съветник Лемле и генералът от пехотата Райнеке.
Към 200 партийни шефове, заслужили нациски деятели, изтъкнати активисти от ЅЅ и армияизпълват съдебната зала. В съда участват и осем защитници на подсъдимите. Дрехите на подсъдимите са стари, изцапани и твърде широки, вероятно за да се създаде впечатление, че са сбирщина политически изроди.
Въпреки че в края на войната нацистите се опитват за заличат напълно документалните следи от процеса, група следователи успяват да разкрият няколко кино- и магнетофонни ленти, на които са заснети и записани материали от съда и следващите екзекуции.
В запазен на магнетофонната лента се чува признанието на на граф Шверин пред съда, че се включва в заговора поради ужаса му от жестоките убийства, които вермахтът и гестапо извършват в Полша. Председателят на съда Фрайслер го нарича „въшкар, нехранимайко, подъл мерзавец“ и прекъсва разпита. Фон Хофакер търси правна обосновка на своите действия и заявява, че деянията на участниците в заговора не се различават съществено от това, което самият Хитлер извършва по време на първия нацистки метеж в Мюнхен през ноември 1923 г. Генерал-фелдмаршал Витцлебен признава, че решил да се обяви срещу Хитлер, защото реформите на фюрера във Върховното командване на вермахта са истинската причина за военните неуспехи на германската армия.
Показанията на граф фон Вартенбург, който е доктор по право, затрудняват председателя на съда. Графът е самоуверен, изтънчен, на грубите нападки на председателя отговаря спокойно и компетентно. „Вие сте член на партията“, пита го председателят на съда. „Не съм, - отговаря графът – тъй като по убеждение не съм националсоциалист и затова не одобрявам националсоциализма“. Председателят го пита: „Навярно не сте съгласен с изтребването на евреите и с принципите на националсоциалистическата правна концепция“. „Това е важен момент, тъй като засяга всички поставени въпроси, - отговаря графът . – Държавата си присвои тоталитарното право да разполага с живота на гражданите и иска от тях да се откажат от нравствените си принципи и от дълга си към бога.“
На 8 август 1944 г. в 17,30 часа съдът произнася смъртни присъди на всички обвиняеми по процеса. Хитлер е доволен от решението на съда и с нетърпение очаква да види противниците си на въжето. Настоява пред екзекуторите да „документират подробно тяхното поражение“ и нарежда да заснемат на филмова лента подробности около „справедливото наказание на тези предатели“.
Запазената кинолента показва дълго бяло помещение,разделено с черна завеса на две половини. Виждат се два малки прозорчета , а пред тях, високи до тавана, стярчат няколко железни траверси, на които висят осем касапски куки. „Искам да ги видя как висят като добитък“, заявява садистично на екзекуторите фюрерът. Зад траверсите се вижда брадвата на палача, а до завесата е поставена масичка с бутилка коняк няколко чашки.
Държавният обвинител чете присъдата: „Подсъдимите, народният съд ви осъди на смърт чрез обесване. Майстор екзекутор, изпълнете своите задължения!“
Осъдените минават един след зад черната завеса, където ги поемат палачите. За всеки осъден е подготвена специална кука с примка. Не им отсичат главите, изтеглят ги бавно нагоре, за да се задушават бавно и да страдат по-дълго. Внимателно ги следят силни прожектори, няколко кинокамери снима всеки техен гърч, всеки напразен опит да се освободят от примката на въжето.
Същата вечер Хитлер седи в киносалона сред елеганти дами и господа в любимото си кресло, за да се любува на току щоподготвения филм за своите неприятели. Смее се високо и ръкопляска при агонията на всеки свой враг. Част от зрителите са в шок. Между впрочем, на повечето зрители на части т този филм, представени като доказателствен материал от американския обвинител срещу военнопрестъпниците на процеса в Нюрнберг, също им прилошава.
Химлер е назначен от фюрера да ръководи специална комисия „20 юли“, натоварена с разследване на обстоятелствата около заговора. В комисията са включени и около четиристотин гестаповци. Те старателно преследват и разпитват, измъчват и изпращат на съд стотици заподозрени чак до падането на Третия райх. С месеци не секва потокът подсъдими пред специалния съд под председателството на Фрайслер.
ВМЕСТО ЕПИЛОГ: ФЕЛДМАРШАЛ РОМЕЛ И ДРУГИТЕ
Жертва на продължаващия терор е и легендарния Хитлеров генерал-фелдмаршал Ромел, известен от африканския поход под името „Лисицата на пустинията“. Едва ли включеният в списъка на заговорниците генерал има пряко отношение към заговора, но Хитлер има и други сметки за уреждане с него.
Документите върху тайната операция на съюзниците преди нахлуването на техните войски в Холандия разкриват, че с няколко хитри камуфлажни операции английската Сикрет интелижънс сървис(СИС) успява да обърка плановете на германските генерали и поради това водените от тях армии са неподготвени за отбрана на нормадското крайбрежие. Някои азследователи изказват съмнения, че нациската тайна служба знае датата на планирания съюзнически десант, следователно би трябвало да я знае и маршал Ромел. Подобни съмнения, са трудно доказуеми, но в критичния момент наистина се случва мночество съмнителни и трудно обясними неща.
По това време гнерал-фелдмаршал Ромел командва 7-а армия, натоварена да отбранява френското крайбрежие. Няколко дни преди десанта той отпътува за Херлинген в Южна Германия, за да отпразнува рождения ден на жена си и лично да и поднесе подарък – плячкосани във Франция велурени дамски пантофки. Една седмица преди десанта германските авиационни поделения получават заповед да се отдалечат от крайбрежието, а моторизираните германски части за отбрана на крайбрежието, също нелогично и по неясни причини, са изтаглени на 150 километра. Преди десанта (ноща срещу 6 юни 1944 г.), когато маршал Ромел е при своето семейство, заместникит му генерал Долман отменя бойната готовност на германските брегови части.
През мразовитата октомврийска нощ той се сбогува със своите близки и напуска своя дом с колтана генералите. Следобед генерал Майсел се обажда на съпругата му, че здравето на маршала се влошава и затова е настанен в болница. (След войната става ясно, че маршал Ромел поглъща доброволно предложената от двамата генерали отрова). След няколко дена нациският вестник „Фьолкишер беобахтер“ помества кратко съпбщение, че маршалът е починал и че „причина за смъртта на славния генерал-фелдмаршал са тежките рани“. Властта му устройва официално погребение, а близките, които се досещат за причинатаза смъртта на маршала, се принуждават да приемат съболезнования от неговите убийци.
Генерал Ханс фон Шпайдел, началник на щаба при маршал Ромел, дочаква края на войната в затвора. Добре знае, че и в политиката е валидно правилото „Нещо за нещо“ ислед години е командващ обединените сухопътни войски на НАТО за Централна Европа ие произведен армейски генерал!
Не малко изследователи смятат, че атентатът срещу Хитлер от 20 юни 1944 г.не успява случайно. Ако непознаващият ситуацията полковник Хайнц Бранд не бе преместил чантата с мината от другата страна на масивния крак на масата в залата за събещания,Хитлер нямаше да оцелее, твърдят те. Ако офицерите на вермахта, участници в заговора, бяха последователни и организирани, атентатът би могъл да повлияе значително върху хода и насоките на тогавашното политическа история. Реална е възможността след успешният атентат заговорниците да предотвратят следващите огромни загуби на хора и материални ресурси както от народите, които воюваха срещу Германия, така и от германската армия и от германския тил. Остават девет месеца до капитулацията на Германия в началото на май 1945 г., много важен период в историята на Втората световна война и на германския народ!
Но събитията се развиват не по очаквания от заговорниците коловоз. Техният неуспех обаче не е основание за подценяване на заслугите им пред историята. Важното е, че немалка група честни германски офицери не стоят със скръстени ръце пред „Историческия Молох“, който така чели прави нещата в историята точно такива, каквито би трябвало да бъдат. А без деянията на подобни „рицари на честта“ историята би била много по-сива и много по-мистична, отколкото е в действителност.
Началото: ръководството на „нелегалната опозиция“
Редица изследователи търсят началото на този заговор във формирането на „група Гьоделер – Бек“, наречена така по имената на своите ръководители. Други я свързват със„заговори на генералите“, т.е. изместват началната дата с 2-3 години по напред. Алън Дълес пък нейното начало в цялостното „германско нелегално движение“.Следователно няма установено мнение нито за неговото начало, нито около неговото наименование.
Вярно е, че е извънредно трудно е да се обхване в единно наименование цялата група затворници от нейното формиране до нейния край след неуспешния атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944г.При това групата се развива, съставът и се изменя, с промяната на условията се изменят нейните цели и задачи. Отначало тя е повече „салонна опозиция“, сред чиито членове няма и помен от някакви планове за покушение срещу Хитлер. Едва през 1943-1944г., главно в резултат на военните неуспехи на германската армия, когато дори на най-горещите привърженици на фюрера става ясно, че Германия върви към гибел, дейността на заговорниците с известни уговорки може да се нарече „група за подготовка на заговор срещу Хитлер“.
Когато Хитлер става в начело на 1933г. канцлер на Германия, германските въоръжени сили се възглавяват от имперския министър на отбраната фелдмаршал Бломберг, а началник щаб на вермахта е генерал Фрич. И двамата поддържат реваншистките планове на фюрера спрямо следвоенна Европа. Но Хитлер явно се нуждае от по-агресивни генерали. С помоща на Гьоринг, който няма нищо против сам да заеме поста на престарелия маршал Бломберг, прави всичко възможно да освободи маршала от високия му пост. Подобна е ситуацията и около Фрич, дискредетиран непочтено от хората на Гьоринг. Между прочем, генералът загива в началото на военната компания срещу Полша от „случаен“ куршум.
Въпреки успешната операция около маршал Бломберг, Гьоринг не става главнокомандващ на германските въоръжени сили – на 4 февруари 1938 г. Хитлер със специален декрет сам поема тяхното командване. Създаден е главен щаб на въоръжените сили (ОКВ) начело с маршал Кайтел. „Кризата Бломберг – Фрич“ с основание възбужда опасения сред част от висшите германски офицери, че и с тях новите властници биха могли да постъпят така без церемонно.
От началото на 1938г. ситуацията в Европа бързо променя. На 11 март 1938г. германските войски нахлуват в Австрия, а на 13 март е публикуван закон за включването и в Германия. През май1938г. маршал Кайтел отправя директива до германската армия за подготовка на „операция Грюнк“, която визира скорошното окупиране на Чехословашкияот вермахта. Сред част от германския генералитет се засилват съмненията и тревогите, че военните планове на Хитлер са наистина реални и изпълними.
На 17 август 1938г. за Лондон заминава генерал Евалд фон Клайст, за да установи връзки с английското правителство. Той очаква от страна на англичаните заявление, че в случай на окупация на Чехословакия, Англия и Франция са готови да обявят война на Германия. Очаква също така да получи в Лондон обещание и за подкрепа на евентуален „заговор на германски генерали“ срещу Хитлер. Но рези негови предложения са посрещнати хладно от англичаните.
На 1 септември 1938г. в 4,45 часа след провокация на германо-полската граница части от германската армия нахлуват в Полша – започва Втората световна война. През април и май 1940г. германските войски нахлуват в Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. В ктая на май английските войски изоставят цялата си техника и напускат френското крайбрежие. На 14 юни пада Париж, а на 22 юни Франция е принудена да капитулира. На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз. Поради леките победи на германската армия в Западна Европа в началото на войната, заговорниците не виждат шансове за открита или прикрита борба срещу фюрера. Нещо повече, част от тях се превръщат в ревностни привърженици на Хитлер.
Съществени промени в политическата ситуация в Германия настъпват след тежките поражения на вермахта през лятото на 1943 г. Става ясно, че една от възможностите страната да се спаси от надвисващата военна катастрофа е заговорниците да се избавят от Хирлер и от най-преданните му партийни функционери. Към заговора израз ват готовност да се присъединят още няколко висши германски офицери: началникът на оперативния отдел към щаба на групата армии „Център“ на Източния фронт генерал Тресков, началник щаба на армиите от резерва полковник фон Щауфенберг, а фелдмаршалите Клюге и Ромел са готови да преговарят с тях по този въптос.
През юли 1941 г. д-р Гьорделер пристига в руския град Смоленск, където е разположен щаба на групата армии„Център“, за да разговаря с нейния командир фелдмаршал Клюге и с генерал-майор Хенинг фон Тресков, началник на оперативния щаб на групата армии. Генерал се съгласява да участва в заговора. Фелдмаршал Клюге също заявява, че няма нищо против да подпомогне заговориците.
ПРОВАЛЕНИ ОПИТИ ЗА АТЕНТАТИ СРЕЩУ ХИТЛЕР
У най-последователните членове на групата (фон Щауфенберг, генерал Тресков, фон Шлабрендорф) – постепенно се оформя идеята, че само убийството на Хитлер може да спаси Германия от задаващата се катастрофа и да активизира пасивните участници от „опозицията“ за по енергично участие в планираните действия.
В началото на 1943 г. генерал Бек и д-р Гьорделер дават своето съгласие за убийството на фюрера, макар че се терзаят от „религиозни и политически мотиви“. И двамата са съгласни да подкрепят генерал Тресков при подготовката и провеждането на поредния атентат срещу фюрера. Генералът се съгласява да отговаря за техническата страна по провеждането на атентата.
Заговорниците дълго търсят пряк достъп до строго охранябания Хитлер. Най-после възниква благоприятна възможност – научават, че фюрерът се готви за инспекторски преглет при войските на Източния фронт, което означава, че ще посети и щаба на фелдмаршал Клюге край руския град Смоленск.
Отначало замислят да възложат на някое разположено в Смоленск военно подразделение да плени фюрера, но подобна стъпка им изглежда твърде рискувана, защото въпреки поредица неуспехи на Източния фронт повечто военни подразделения са предани на Хитлер. Генерал Тресков решава да използва класическата форма – бомбения атентат. Доставят му мина със закъснител,английски образег, най-добрата мина по онова време. След година фон Щауфенберг използва подобна мина при атентата в главната квартира на Хитлер.
На 13 март 1943 г. Хитлер пристига в Смоленск с многобройна свита. На летището го чака лъскав мерцедес, в чийто страничен джоб атентаторите поставят мина със закъснител. Те не подозират,че и този път подозрителният Хитлер нарежда на своята охрана да смени колата, с която да отиде при войските части. Една седмица преди прдстоящото посещение в Смоленск, фюрерът разпорежда на своя адютант да изпрати в окупирания руски град друг автомобил с нав шофьор, който да го посрещне направо на летището. Опитът на атентаторите пропада.
Същият ден генерал Тресков моли полковник Бранд (същият,който на 20 юли 1944 г. участва в съвещанието във „Вълчата бирлога“ и неволно премества чантата с взрива, с което спасява Хитлер, но сам загива), да предаде на генерал-майор Щиф в Главната квартира две бутилки коняк. В пакета е поставена бомба с закъснител, нагласена да избухне по време на полета на Хитлер към Берлин. Полковникът успява да вкара пакета в самолета, с който фюрерът ще се върне от фронта.
Генерал Тресков и неговите съучастници напразно очакват известие за смъртта на фюрера . След два часа научават, че самолетът му се приземява благополучно в Растенбург. Адютантът на генерала, фон Шлафендорф, незабавно отлита за главна квартира на Хитлер, за да прибере пакета със заредената мина. След като прибира пакета установява, че нагласеният часовников механизъм не задейства взривното устройство поради ниската температура на въздуха по време на полета.
Известни са и няколко опита за покушение срещу фюрера във „Вълчето леговище“. Заговорниците складират в една от стражевите кули на „Вълчето леговище“ взривно вещество, но то избухва неочаквано за самите атентатори. Проведените разпити с хора от охраната едва не довеждат гестапо по заговорниците, които хитро насочват следствието в погрешна посока.
Ръководителят на американската разузнавателна мрежа в Швейцария Алън Дълес твърди, че и той взема активно участие в заговорническата дейност на германските генерали. Дълес е изпратен от американското правителство в Швейцария на 9 ноември 1942 г. като ръководител на европейското бюро на ЅСС (Управление на стратегическите служби) и резидент на американското разузнаване в Европа с постоянна резиденция в Берн. По това време Швейцария е наводнена не само с разузнавачи на антихитлеристиките държави, а и с множество агенти на адмирал Канарис и на Химлер.
Дълес има значителен разузнавателен опит срещу европейските страни и особено срещу Германия още от Първата световна война. Тогава бъдещия директор на ЦРУ е изпратен от своето правителство през 1916 г. във Виена, за да установи контакт с австрийски офицерски кръгове, които се опитват да изтръгнат Австрия от военния съюз с Германия. През 1916-1918 г. важна негова задача е да събира донесенията на американските шпиони от Югоизточна Европа. „Именно по онова време,-заявява по-късно Дълес – разбрах колко ценно място е Швейцария за събиране на информация и именно тук и тогава започнах да се интересувам от същинската разузнавателна дейност.“
АДМИРАЛ КАНАРИС И АЛЪН ДЪЛЕС
Ролята на Швейцария като център за разузнавателна дейност нараства през Втората световна война. Разположена в самия център на Европа, тази неутрална страна се превръща в „оазис“ за световното разузнаване. Тук разузнавачите могат да маскират своите срещи с представители на Германия или на „германската опозиция“. Под невинен предлог агентите на Дълес посещават сравнително лека Германия и получават от своите томашни агенти ценни шпионски донесения.
„Една от първите разузнавателните задачи, - пише той в „Германското нелегално движение“, - поставена ми във Вашингтон, беше да получавам данни и да организирам връзка с нелегалното движение в Германия.“ От архивните документи личи, че след като пристига в Швейцария Дълес успява да установи връзка с заговорниците чрез Гизевиус. По поръчение на адмирал Канарис, Гизевиус е изпратен в Швейцария специално да събира и да представя информация на резидентите на САЩ и Англия, аофициално работи като вицеконсул на германското представителство в Цюрих.
Гезевиус поддържа редовни връзки (със знаниетона своя пряк началник – адмирал Канарис) и с ръководителите на „германската опозиция“. През 1942-1944 г. той пътува редовно до Германия. Адмирал Канарис използва връзката му с американското разузнаване за собствени цели.
И Дълес, Канарис са в курса на делата на „генералската опзиция“ главно чрез информацията от Гизевиус. Дълес не само разполага с подобни сведения за нелегалната дейност на групата германски офицери, но често се опитва да и оказва пряко влияние – или чрез изисквания с по-голяма активност активност, или с молба за временно забавяне на вече планирани акции. По този начин, по думите на самия Дълес, от края на 1942 г. се установява безпрецедентен контакт между разузнавателни служби на две воюващи държави – на Германия и на САЩ.
Историята на заговора ще е напълна, ако не посоча и ролята, която играе е в него началникът гермнското военно разузнаване и контроразузнаване (абвера) – адмирал Вилхелм Канарис. Адмиралът има заслуги и за идването на Хитлер на власт, и за успешното реализиране на неговите планове. Това, от своя страна, обяснява незахитващия интерес около неговата професионална биография.
Ненапразно фюрерът стига до извода, че адмирал Канарис отговаря напълно на специфичните изисквания за началник на неговото военно разузнаване! Биографичната справка на адмирала показва, че той изпълнява шпионски и диверсионни задачи в Латинска Америка по време на Първата световна война. През 1916 г. организира в Испания агентурни групи, както и няколко диверсионни акта срещу САЩ и Ангия.
Като началник на абвера той е длъжен не само да организира шпионажът, диверсионната дейност и други подривни действия на територията на противниците на Германия, но и да се бори срещу заговорниците и шпионите в германските въоръжени сили.
От друга страна, подържа връзка с американците и англичаните и поощрява участието на първия си заместник генерал Остер и някои други свои служители да участват в заговорническата група на Гьорделер-Бек. Той използва своето и на някои служители на военното разузнаване служебно положение да пътуват безконтролно в чужбина, за да се срещат с педставители на чужди държави. Тези връзки имат главно политически характер, тъй като Канарис търси в чужбина пътища за отсъпление и подръжка от онези сили, които в името на запазването на германската държава са готови дасе опълчат срещу Хитлер.
Алън Дълес, който познава отлично двойната игра на адмирала, го оценява на следния начин: „Не казвам, че цялото германско контро разузнаване се занимаваше само с подготовка на заговора срещу Хитлер, тъй като това не е вярно. Навярно 95% от служителите в германското контроразузнаване, ако не и повече, събираха сведения за съюзниците и подготвяха заговори срещу тях.“ При това Канарис не е член на заговорническата група на Гьорделер-Бек, макар че е добре осведомен за повечето подробности около тяхната дейност. Освен това, както стана дума, той е осведомен за участието на своя първи заместник генерал Остер и някои други служители от неговото ведомство в подготовката на заговора и в покушението срещу фюрера на 20 юли 1944 г. Факт е също така, че адмиралът не само не пречи на тяхната заговорническа дейност, а дори им съдейства.
От 1942 г. авторитетът на адмирал Канарис пред фюрера непрекъсното пада. Неуспехите по фронтовете усилват недоволството на Хитлер от дейността на неговото военно разузнаване и контроразузнаване. Следват сериозни провали на германски агенти, а някои от тях минават открито на страната на англичаните и американците. Това принуждава Хитлер да предаде някои функции на военното контроразузнаване към ведомството на Химлер. Отначало отстранява от абвера генерал Остер и няколко други служители от управлението на военното разузнаване. През февруари 1944 г. от поста началник на абвера е снет и самият Канарис, а цялото управление преминава към ведомството на Ернст Калтенбрунер – Главното имперско управление за сигурност.
Те предприемат пореден опит да осъществяват непосредстве контакт с англо-американското командване, за да го склонят за незабавно слючване на сеперативен мир. Гизевиус пише, че в началото на юли 1944 г. групата заговорници предлага на американското разузнаване условията за евентуалния мирен договор. „Според този план, - споделя той – ние изявихме готовност да се откажем от подготвяното покушение срещу Хитлер и от въстанито в Берлин, за да сме готови да подкрепим едностранни действия на Запад. Клюге и Ромел бяха натоварени да направят сепаративни мирни предложения на генерал Айзенхауер... По този начин фронтът на Запад ще бъде открит за англо-американските войски, които ще могат да се устремят безпрепятствено през линията Зигфрид в Германия, където ще срещат незначителна съпротива. Това ще им усигури възможност да достигнат Берлин преди идването на руските войски.“ Дълес одобрявапредложения план. Президентът на САЩ Рузвелт и английският премиер Чърчъл обаче го отхвърлят.
ОСНОВНИ МОМЕНТИ В „ПЛАНА ВАЛКИРИЯ“
И поради посочената причина, сред ръководството на заговорниците назрява решение за подготовка на нов атентат срещу Хитлер през юли 1944 г.,съпроводен и с военен преврат. Наричат замислената акция „операция Вилкирия“ по името на героинята от скандинавската митология, възпята в едноименната опера на Рихард Вагнер. Непосредствено организиране на покушението е възложено на полковник граф Клаус Шенк фон Щауфенбег, който като началник щаб на армиите от резерва е кане понякога да участва в някои съвещания в глвната квартира на фюрера.
Основните моменти от „Плана за действие на заговорниците след убийството на Хитлер“ са: първо, да установят след убийството на фюрера военна диктатура, която включва въвеждането на обсадно положение, забрана на плитическите партии в Германия, ограничаване на предвиждането. Генерал-полковник Бек трябва да обяви по радиото посочените изисквания, както и да съобщи, че за нов командващ на геманските въоръжени сили е назначен фелдмаршал Витцлебен. Заговорниците ще уведомят своите сънародници, че Хитлер е мъртъв, но няма да разкриват, че е убит от заговорниците.
Второ, няма да предприемат незабавна смяна на командния състав на армията особено по фронтовете. Най-важното е да сключат незабавно примирие с англо-американците, след което ще прехвърлят основните германски военни сили от Западния на Източния фронт. Тяхната основна цел е чрез активни военни действия с подкрепата на новите военни части да изменят благоприятно обстановката на Източния фронт, а при евентуален неуспех да сключат изгодно примирие и с руснаците.
Третото, ще направят нужното за бързо възстановяване на реда в Германия и за смазване на възможната съпротива от страна на ЅЅ-войските в Берлин и в други германски градове. Възлагат тази задача на армиите от резерва под командването на генерал-полковник Фром, както и на берлинския гарнизон, командван от участника в заговора генерал-лейтенант Хазе. Възлагат големи надежди и на курсантите от военните училища около Берлин. Началникът на Берлинската полиция Хелдорф им обещава помощ от няколко полицейски части, особено в първите часове след атентата. Заедно с войсковите части, подкрепящи заговора, те имат за основна задача да разоръжат ЅЅ-частите, да завземат ная-важните правителствени сгради в Берлин и да установят и поддържат реда в столицата.
Четвърто, подготвят указания до командващите вътрешните военни окръзи и до началниците на големите гарнизони, които да разправят по обикновените канали под формата на заповеди на законното върховно командване. Копие от тези указания са сложени в отделни пакети със специален печат и надпис „Операция Вилкирия“ – да се отвори след разпореждане!“. Чрез канцеларията на генерал Олбрихт – началник на управлението по общите работи на въоръжените сили – възнамеряват да разпратят подготвените пакети по места. Указанията съдържат подробни инструкции какво да прави съответния адресат след отварянето на пакета и специална „Заповед“ за незабавното разоръжаване и арестуване на местни есесовци и служители от гестапо, както и разпореждане да създадат незабавно органи на гражданската власт в отделните райони.
Пето, непосредствено след атентата на група участници в заговора е разпоредено да унищожат централният свързочен възел в главната квартира на фюрера, за да я откъснат поне за няколко часа от външния свят. Те не трябва да допуснат от или към главната квартира на фюрера да изтичат сведения, както и да не се отдават никакви разпореждания оттам. Това отговорно задължение е възложено на началника на свързочните войски генерал Фелгибел.
Заговорниците започват трескава подготовка. Полковник Щауфенберг вече разполага с адска машина – мина със закъснително действие с киселинен взривител като мината, поставена от генерал Тресков в самолета на Хитлер край руския град Смоленск. Щауфенберг носи мината в своята ръчна чанта, за да използва първа удобна възможност и да я вмъкне на съвещание при Хитлер, на които понякога присъства и полковникът. Най-добре за заговора ще бъде, ако присъстват освен Хитлер и Химлер, и Гьоринг, за да ликвидират с една мина и тримата ръководители на германската държава.
През първата половина на юли полковник фон Щауфенберг е на два пъти на съвещание при Хитлер (на 11 и 15 юли), но тъй като отсъстват Химлер и Гьоринг, връща обратно чантата с адската машина. Поканен е да участва в поредното съвещание в главната квартира в Растенбург, Източна Прусия на 20 юли, където да доложи възможностите за попълване с нови военни части на загубите на съветско-германския фронт за сметка на войските от резерва .
Бек, Гьоделер, Олбрихт и Щауфенберг решават да не отлагат замисления атентат, а да извършат покушението при това съвещание. Ако и то пропадне, имат готовност да пристъпят към т. нар. западен вариант – открито да се обърнат към Запада за помощ и да открият пътя на англо-американските войски към Берлин.
ПОЛКОВНИК ФОН ЩАУФЕНБЕРГ – АТЕНТАТОРЪТ
20 юли 1944 г.,денят на атентата, е невероятногорещ ден, което се оказва съдбоносна предприетието дръзко начинание. Оперативните съвещания в главната квартира на фюрера се провеждат ежедневно и обикновено започват в 14,30 ч. Същият ден Хитлер очаква италианския си приятел и колега Бенито Мусолини и насрочва съвещанието за 12,30 ч. Пореди горещината то не се провежда в подземния бункер, където подобна експлозия би имала много по-голям ефект, а в лятна дървена постройка. Всички врати и прозорци в помещението по време на съвещанието са широко отворени, което също оказва негативен ефект от експлозията.
Известни факти около часовете преди атентата: полковник фон Щауфенберг и брат му Бертолд излизат сутринта на 20 юли 1944 г. (четвъртък) от своя дом във Ванзее, една от луксозните берлински вилни зони. Снажият тридесет и седем годишен германски полковник е „дамгосан“от войната: в Тунис губи едното око и дясната си ръка, а на лявата му ръка се виждат само три пръста.
Край тротоара ги очаква служебната кола на полковника. Отправят се към летище Рангсдорф, а по пътя вземат и адютанта на Щауфенберг, оберлейтенант Вернер фон Хефтен. На летището ги очакват двумоторният боен „Хайнкел-111“ и генерал-майор Щиф. Генералът предава на фон Щауфенберг двете чанти, във всяка от които има мина със закъснител, подготвени преди време за атентата срещу Хитлер край Смоленск.
Генералът ибертолдсе връщат в града, а полковникът и неговият адютант се качват в самолета. Предстоят им 560 километра път до Главната квартира на фюрера, известен с болезнения страх за безценния си живот. Това налага специализирана служба за охрана да мести Хитлер в различни скривалища,сред които най-използвано и най-харесвано от него е легендарното „Вълче лиговище“. Това железобетонно скривалище, разположено в Източна Прусия, на няколко километра от Растенбург, е строено от хиляди концлагеристи. През гъстата телена ограда протича ток с високо напрежение, наоколо са разположени гъсти минни полета, а по многобройните постове дежурят няколко стотин подбрани есесовци.
След тежките контузии на африканския фронт и продължителното болнично лечение, фон Щауфенберг е назначен за началник щаб към командващия резервната армия генерал-полковник Фром. Новият служебен пост му дава възможност да посещава главната квартира на фюрера и да участва в съвещания, на които се обсъжда обстановката по фронтовете. На съвещанието от 20 юли той трябва да представи доклад за възможностите да подготвят и изпратят нови резерви на източния фронт.
В 10,10 ч. самолетът се приземява на летище Растенбург. Фон Хефтен предупреждава пилотът да е готов за обратен полет към Берлин в 12 ч. и двамата офицери поемат с кола по петнадесеткилометровия път към скривалището на Хитлер. Очаква ги лабиринт от засади и внезапни контролни проверки, заграждания от бодлива тел, през прозореца на колата виждат скрити оръдия и покрити с мрежи танкове.
Бавно преминават през трите строги контролни проверки. Часовите проверяват внимателно пропуска на фон Щауфенберг, валиден само за 20 юли. 30 минути са нужни на двамата офицери, за да изминат с кола 15-те километра. В щаба научават, че Хитлер е наредил съвещание да започне в 12,30, а не в 14,30 ч.
Щауфенберг уточнява с генерал-лейтенант Буле някои подробности около въвеждането на нови резервни части на източния фронт. Заедно с генерал дочакват фелдмаршал Кайтел, началник-щаб на Върховното командване на вермахта – Щауфенберг е уверен, че ще може да пренесе най-бързо и най-сигурно чантата с мината именно в компанията фелдмаршал Кайтел. Едва ли някой от охраната ще си позволи да проверява фелдмаршала и неговия придружител!?
Точно в 12,30 ч. фелдмаршал Кайтел и полковник Щауфенберг влизат в лятната барака, където започва съвещанието. Хитлер бърза, тъй като след два часа го очаква разговор със сваления от власт италиански колега и приятел Белито Мусолини.
Полковникът трябва да се справи с трудна задача – освободи незабелязано предпазителя на предварително подготвената мина с осакатените си ръце, поради което използва клещи. Извинява се на фелдмаршал Кайтел, че е забравил фуражката и колана си на закачалката в антрето. В гардероба отваря чантата, счупва ампулата и се отправя към залата за съвещания. Часовниковият механизъм е задействан и след 10 минути мината трябва да избухне.
Фелдмаршалът и полковникът влизат в залата, където Хитлер и двадесет и тримата генерали, надвесеви над картата, обсъждат състоянието на източния фронт. В помещението има малко мебели, а в средата е разположена масивна дъбова баварска маса. Щауфенберг се оглежда за подходящо място, където да постави своята чанта. Поставя я под дървената маса, само на две-три крачки от Хитлер. Фюрерът е с гръб към вратата и с лице кът трите широко отворени прозореца, тъй като в бараката е непоносимо горещо.
Полковникът слуша разсеяно доклада и наблюдава стрелките на часовника. Изтича шестата минута от зареждането на мината и след няколко минути Хитлер и неговите генерали ще полетят в небитието. Когато влиза в залата за съвещания, Щауфенберг предвидливо извиква на дежурните телефонисти, че чака бърз разговор с Берлин. Поглежда отново часовника, извинява се, че трябва проведе бърз разговор от телефонната централа, но се отправя към фон Хефтен, който го очаква в колата на най-близкия паркинг.
Поредният докладчик на съвещанието изнася експозе по представения материал. Полковник Бранд, след като иска разрешение да покаже подробности върху картата тръгва към масата, спъва се в чантата на Щауфенберг,навежда се и я поставя от другата страна на дълбокия крак. Идва ред и за доклада на фон Щауфенберг, но полковникът не е в залата. Фелдмаршал Кайтел си спомня, че неговият сътрудник очаква разговор с Берлин и тръгва към телефонната централа. Учуден, че не го намира и там, се връща и тъкмо затваря вратата, в залата за съвещания избухва силен взрив.
По това време Щауфенберг е при генерал Фелгибел. Двамата чуват детонацията и виждат как над залата се издига висок жълт пламък. Генерал Фелгибел влиза веднага в своята канцелария, а Щауфенберг и Хефтен се отправят към летището. И тримата са убедени, че Хитлер не може да оцелее при подобен взрив.
Следват поредица от усложнения при излизането на двамата офицери от „Вълчето леговище“. Часовите отказват да пропуснат колата на полковника;не разбирали господин офицерът, че е обявена тревога и че неговия пропуск е валиден само при нормални условия!?
Щауфенберг трябва да отлети за Берлин – нали най-тежката и отговорна работа около заговора е в столицата! Отправя се тичешком към телефона, набира номера на фон Мьолендорф, който лично нарежда на дежурния офицер да пропусне колатана полковника. По пътя фон Хефтен демонтира взривителя на резервната мина и хвърля в гората двете и обезвредени части. В 13,15 ч. отлитат със самолета за Берлин, сигурни че атентатът срещу Хитлер е успешен.
При силния взрив загиват четирима учасници в съвещанието, адютантът на Хитлер е тежко ранен, няколко са леко ранени офицери. Фюрерът и този път има невероятен късмет. Бомбата избухва само на метри от него, но го засяга слабо. Спасяват го както масивният дъбов крак и дебелият плот на баварската маса, така и широко отворените прозорци на леката дървена постройка, което отслабва детонацията в залата. Падаща греда минава на сантиметри от главата му. По-късно разправя на приближени: „месеци след взрива не виждах добре. В залата се виеха облацидим. Забелязах няколко фигури, които пълзяха по пода сред гъстия пушек. Лежах близо до вратата, върху мене бяха изпопадали греди и дъски, но станах без чужда помощ и започнах да се движа. Само дето ми се виеше свят.“
След минути фелдмаршал Кайтел извежда фюрера от сградата. Лекарите установяват полицето му леки драскотини, подкожни кръвоизливи на лявата и в предлакътната част на дясната ръка и около стотина повърхностни драскотини по тялото. По-късно откриват поражения и върху тъпанчето на ухото му, но затова пък след шока от взрива престава да трепери левият му крак, което напоследък често го спохожда.
В Берлин заговорниците очакват напрегнати новини от мястото на атентата. Никой от тях не очаква,че при подобен взрив Хитлер ще оцелее. Генерал Фелгибел, от когото заговорниците очакват уговорената парола,се обърква поради неочаквания обрат в обстановката. По-късно става ясно, че връзката с „Вълчето леговище“ е прекъсната не от генерала, както заговорниците планират, а по нареждане на самия Хитлер.
ТАКТИКАТА НА ЗАГОВОРНИЦИТЕ В БЕРЛИН
Тъй като знаят пословичната подозрителност на фюрера към всичко и всекиго, заговорниците обмислят допълнителни предпазни мерки около запазване на реда и спокойствие в столицата и държавата след атентата. Те се страхуват най-вече от евентуален бунт на милионите чуждестрани реботници, докарани принудително в различни обекти на Третия райх.
Според планът заповед за започване на „операцията Вилкирия“ има право да издава само командващият резервната армия генерал-полковник Фром. При очакваната парола части от тази армия трябва да заемат военни и стопански обекти, комуникационни и информационно централи, радиото, пощите гарите и казармите.
След като завземат стратегическите обекти определени войскови части трябва да арестуват ръководителите на Националсоциалистическата партия, гаулайтерите, имперските наместници, министрите, началниците на полицията, висше членове на ЅЅ и гестапо. Планът предвижда да завземат концлагерите, да арестуват техните коменданти, да обезоръжат охраната, да арестуват офицерите от ЅЅ, които не изпълняват заповедите на верните на заговорницитеармейски части, да обезоръжат частите на ЅЅ и да завземат централните и местните учреждения на гестапо и на имперското управление за безопастност (СД).
За да печелят време и да изпреварят евентуалната съпротива на верните на Хитлер сътрудници, заговорниците предвиждат да предадат по националното радио: „Фюрерът Адолф Хитлер е мъртъв. Група безотговорни партийни лидери, на които са чужди принципите на фронтовете, искат да използват положението, за да ударят в гръб сражаващите се войски и с користни цели да заграбят валастта в Германия.“ Може би те подготвят съобщението и защото не всички заговорници приемат безрезервно насилственото отсраняване на Хитлер. Фон Тресков, фон Щауфенберг и генерал олбрихт обаче смятат, че само насилственото му премахване е „сериозен сигнал и гаранция“ за успешен преврат. За тях успешният атентат е сигурно начало за успешни действия, а останалото ще довършат офицерите, готови да поемат съдбините на Германия свои ръце.
Резултатите след атентата обаче не са оптимистични. Изминават три часа от взрива, а фон Щауфенберг още не разполага с точна информация за последиците от експлозията в главната квартира. Самият той е абсолютно убеден, че Хитлер е мъртъв. Но как да убеди другите заговорници, събрани в Министерството на войната, които не разполагат с точна информация за атентата!
Паника назрява и сред заговорниците в Министерството на войната в Берлин, които още чакат окуражителни съобщения от генерал Фелгибел. Някои успъват да се свържат с главната квартира в Растенбург, откъдето получават потвърждение за атентата срещу Хитлер, но от получената информацияне е ясно дали покушението е успешно или не.
В 16 часа генерал Олбрихт, без да уведоми генерал Фром, нарежда на куриерите да изпратят първите заповеди до командващите войски за начало на „операция Валкирия“. Генерал Колцфлайш, началник на берлинския гарнизон, получава заповед да се яви в министерството, където да му връчат неотложни указания.
В 16 часа полковник фон Щауфенберг и майор фон Хефтен кацат на берлинското летище. Двамата са изненадани, че никой не ги очаква и че дори не ги очаква кола. След разговор по телефона с Министерството на войната, двамата офицери разбират, че там ги очакват с нетърпение, за да получат по-ясни и по-точни съобщения в резултатите от атентата в Растенбург.
Полковникът се съгласява с предложението на генерал Олбрихт да разпратят заповед за започване на „операция Валкирия“. Хитлер е мъртъв, държавната власт трябва да премине в ръцете на германските въоръжени сили, настоява той. Неговата информация предизвиква оживление сред съзаклятниците: генерал Олбрихт дори се явява при генерал фром, известява го за смъртта на Хитлер и настоява двамата да обявят началото на операцията.
Генерал Фром обаче е предпазлив. Не го задоволяват и обясненията на генерал Олбрихт за положителният резултат от атентата срещу Хитлер, а настоява да му предостави доказателства за подобни самовнушения. Не го задоволяват и обясненията на генерала, че оптимистичната информация идва от генерал Фелгибел от главната квартира на фюрера.
Разтревоженият генерал Фром преодолява своите колебания и заявява на генерал Олбрихт, че няма да подпише заповед за започване на „операция Валкирия“. Заговорниците решават да разпратят подготвените заповеди до адресатите и без негово съгласие. С изпълнението на тази задача натоварват началникът на щаба, полковник фон Квирнхайм. След няколко часа двадесетина командващи на военните окръзи получават телеграми със заповеди за операцията, подписани от иметона генерал-фелдмаршал фон Вицлебен и полковник фон Щауфенберг, в която двамата офицери разпореждат на всеки от тях да завземе незабавно властта в поверения му район.
По това време гестапо издирва фон Щауфенберг, който токущо пристига във военното министерство. Полковникът е ужасен от съобщението на генерал Фром с фелдмаршал Кайтел. Не е възможно фюрерът да оцелее след подобен взрив, твърди уверено той. С генерал Олбрихт отиват при генерал Фром, пред когото полковникът уверено твърди, че фюрерът е мъртав, че фелдмаршал Кайтел вероятно се опитва да лавира хитро, за да дезориентира заговорниците и да спечели време.
Един след друг във военното министерство пристигат и други заговорници: генерал-полковник Лудвик Бек, определен за президент на новата германска държава, генерал-полковник Хьопнер, когото готвят за заместник на генерал Фром, началникът на полицията Хелдорф, както и Гизевиус, член на ръководната група на операцията и отговарящ за връзките с чужбина.
Към 17 часа генерал Олбрихт и полковник Щауфенберг отново разговарят с генерал Фром. Полковникът уверява, че Хитлер е мъртъв. „Кайтел обаче твърди обратното“, настоява генерал Фром. „Лично видях да изнасят от бункера убития Хитлер“, заявява уверено Щауфенберг.
В разговора се намесва и генерал Олбрихт: „За да предотвратя вътрешните размирици, - заявява той на генерал Фром – подадох сигнал на съответните командващи сигнал за началото на „операция Валкирия“. Възмутен Фром заплашва двамата офицери, че нарушават военната дисциплина, а след това им нарежда да арестуват незабавно полковник фон Квирнхайм, който се позволява да изпрати заповедите за начало на „операция Валкирия“ без разрешение на своя началник.
Хаосът сред заговорниците се засилва. Макар че повечето са опитни офицери, а мнозина произхождат от средите на потомствени германски военни стратези, се занимават с дреболии и допускат грежка след грешка: оставят арестувания генерал Фром без строга охрана, не осигуряват стабилна охрана и на главната си квартира.
Охранителният отряд в сградата на военното министерство не разполага с ясни заповеди – часовите не знаят кого да пускат в сградата и кого да спират или задържат. От танковите части, на които заговорниците разчитат за сигурността на министерството, няма и следа. Липсват и очакваните отряди от верни привърженици, които да подсилят охранителното подразделение. Генерал Корцфлайш, който вярва, че Хитлер е още жив, отказва да обяви военно положение в своя кръг и не се присъединява към заговорниците.
Към 18 часа в министерството пристигат генералите Шпехт, Кунце и Щрекер, извикани лично от фелдмаршал Фром. Посреща ги новият шеф на резервната армия генерал Хьопнер, обяснява им положението и им предлага сътрудничество. Генералите отказват да се присъединяват към заговора, тъй като са уверени, че Хитлер е жив и че вечерта ще се произнесе реч по националното радио.
Генерал Хьопнер нарежда на караула да затварят тримата генерали, но след няколко часа научава, че поради лишата охрана на сградата на министерството те успяват да избягат. Генерал Фром си издейства правото на „домашен адрес“ и срещу честната му дума е оставен в служебния си апартамент в министерството,откъдето може да телефонира където, на когото и за каквото си поиска.
Сериозен удар по замисленото дело нанася и генерал Фелгибел, който не унищожава свръзочния възел в главната квартира на фюрера, както се предвижда по план. Щабквартирата на Хитлер поддържа непрекъсната връзка с всички ключови пунктове по страната, с командващите оперативни обединения на фронта и с командващите военни окръзи. Едновременно с разпорежданията от щаба на заговорниците той има възможност да предава заповеди, с които отменя техните разпореждания.
Въпреки получения сигнал от фелдмаршал Витцлебен, с който обявява началото на „операция Валкирия“, никой от командващите военните окръзи и войските в окупираните страни (с изключение на командващия германските войски в Париж генерал Щюлпнагел) не се присъединява към заговора.
Войските, които според плана трябва да завземат Берлин, се предвижват бавно към столицата . Комендантът на Берлин, също участник в заговора, разполага с 30 охранителни роти и берлинския гвардейски батальон под командването на майор Рьомер. Тези сили са достатъчни да заемат ключовите пунктове в столицата, радиото и телефонните възли и да окупират най-важните правителствени учреждения. При точно изпълнение на подобни условия заговорниците биха могли да разчитат на успех. Но те продължават да се съвещават безцелно и да пребивават в безплодно очакване с надеждата, че войските сляпо ще изпълняват техните заповеди.
ПОВЕДЕНИЕТО НА ХИТЛЕР И НЕГОВИТЕ СЪТРУДНИЦИ
Най-после заговорниците решават да изпратят заповед до майор Рьомер да раздели гвардейския батальон на 30 подразделения и да заеме радиостанцията и канцеларията на райха, да арестува ръководителите на ЅЅ. Но е късно – те изпращат своя заповед след 19 часа, когато радиосъобщението за оцеляването на Хитлер е широко разпространено и колебанията сред заговорниците се засилват.
Майор Рьомер, по съвет на един от своите офицери, решава да се обърне за потвърждение на получената заповед от щаба на заговорниците към Гьобелс. Министърът на пропагандата предприема бързи ответни действия. Знае как да подхване майорът, който в изпълнение на заповедта от щаба на заговорниците пристига с група войници с неговата резиденция, за да го арестува. Основният коз на Гьобелс срещу заговорниците е телефонният разговор, който майорът провежда с фюрера по молба на хитрия министър.
Както по-късно майор Рьомер споделя, Хитлер му казва: „Помня ви, майоре, нали преди няколко седмици лично ви окачих железният кръст с дъбови листа! Виждам, че заслужавате подобна награда. Слушайте моята заповед: осигурете безопастността в Берлин и сломете съпротивата на заговорниците! Вие преминахте под личното ми командване, докато в Берлин не пристигне райхсфюрерът на ЅЅ Химлер.“
Събитията в главната квартира на Хитлер след обед на 20 юли се развиват бързо. Фюрерът изпраща Мусолини на гарата и към 18 ч. се прибира във „Вълчето леговище“. Един преди това издава заповед за освобождаване на досегашния командващ резервната армия генерал Фром и на неговото място назначава райхсфюрера на ЅЅ Химлер. Малко преди да тръгне за гарата възлага по телефона на Гьобелс да подготви радиосъобщение и в 18,45 ч. радиослушателите научават, че срещу него е извършен атентат, но благодарение на бога е невредим.
Това радиосъобщение засилва бъркотията в щаба на заговорниците. Полковник Щауфенберг наивно обяснява съзнаклятници, че фюрерът е мъртъв, че съобщението по радиото е част от поредицата заблуди и фалшификации на Хитлеровите подръжници, че властта е в ръцете на офицерите от вермахта, а начело на германската държава са генерал-полковник Бек и върховния главнокомандващ на германските въоръжени сили генерал-фелдмаршал фон Витцлебен. Затова, настоява Щауфенберг, мероприятията на „операцията Валкирия“ да се провеждат по предварителния план! След 19 ч. той изпреща ново съобщение до всички командващи военните окръзи и пак твърди уверено, че фелдмаршал Кайтел лъже и че Хитлер не може да оцелее след подобен взрив.
Отначало Хитлер, Химлер, Гьоринг и дори Гьобелс мислят, че атентатът е дело на екзалтиран германски офицер. Подозират полковник фон Щауфенберг, но не предполагат, че е прекият изпълнител. След време Гьоринг твърди че научава подробностите за атентата и най-вече за запланувания държавен преврат около 17,30 ч. от д-р Ханс Хаген. Преди дни докторът присъства на вечерия със свои слушатели по случай завършването на курса, където командирът на берлинския военен гарнизонмайор Пьомер получава заповед от заговорниците за мероприятия по „оперция Валкирия“, както и за незабавния арест на министъра на пропагандата Гьобелс. Д-р Хаген се качва в колата и в 17,30 ч. е в квартирата на Гьобелс. Както стана дума, Гьобелс предприема енергични действия срещу заговорниците, като успява да спечели подкрепата на майор Рьомер.
Междувременно Гьобелс и Химлервдигат по тревога частите на ЅЅ и на гестапо. Бързи действия срещу заговорниците предприема и шефът на разузнаването генерал Валтер Шеленберг, който привлича в операцията и майсторът на диверсионните акции полковник Ото Скорцени.
Положението на заговорниците се влошава особено към 22 ч., след като радиостанция „Дойчландзендер“ повтаря съобщението, че група врагове на германската държава извършват атентат срещу фюрера, но той по чудо оцелява. От главната квартира на Хитлер настояват „всеки истински германец да изпълнява заповедите на фелдмаршал Кайтел и на Химлер“. Във военното министерство подполковниците фон дер Хайд и Херберт събират верни на фюрера офицери, за да парират отвътре щаба на заговорниците. Към 22,45 ч. полковник фон Щауфенберг разбира трагичното положение на заговора и се оттегля в служебния си кабинет. Започва началото на края на „операция Валкирия“.
Генерал Фром влиза в кабинета на генерал Олбрихт, където са събрани повечето ръководители на заговора. „Господа, - заявявам арогантно той – вашата карта е в бита. Сега сте в положението, в което след обяд бях аз. Приканвам ви да предадете своето лично оръжие!“ Майор Хефтен предава своя пистолет. Генерал Бек го моли да запази собствения пистолет „за лична употреба“. След секунди той вдига пистолета към своето слепоочие, чува се изтрел и от главата му потича кръв. „Май не успях“, мълви мрачно генералът. След минути един от пристигналите гестаповци го застрелва с автоматен откос.
Отсега господар на положението във военното министерство е генерал Фром. „от името на фюрера,-заявява той на арестуваните заговорници – свиках военно- полеви съд, който осъди на смърт генерал Олбрихт, полковник Мерц фон Квирнхайм, полковника, чието име ще се опитам да забравя, както и този оберлейтенант, чието име също не желая да произнасям“ и посочва към фон Щауфенберг и Хефтен.
След това заповядва на офицер от ЅЅ да изведат осъдените офицери в двора на министерството и да подготвят специална команда за незабавно изпълнениена присъдата. Около полунощ командата извежда посочените от генерал Фром офицери на подготвеното лобно място, осветено от фаровете на няколко военни камиона. Тридесет и седем годишният полковник фон Щауфенберг,автор на атентата срещу Хитлер, умира на границата между 20 и 21 юли 1944г. с думите „Да живее вечна Германия“.
Генерал фром бърза да ликвидира и другите заговорници, но не успява. Фон Хьопнер отказва да се самоубие и заявява, че не се плаши от германския съд. Изпращат го в затвора Моабит. Към плунощ набързо завършва импровизирания съд и над още няколко участници в заговора, сред които е и брата на фон Щауфенберг, Бертолд. Тъкмо ги водят към лобното място,пристигат шефът Имперската служба за сигурнос Калтербрунер и полковник Ото скорцени, които поемат арестантитеи ги отвеждат в затвора. Техният мотив е, че „престъпниците ще са по-нужни кат свидетели в скорошния съдебен процес срещу заговорниците, отколкото като неми трупове“.
РАЗПРАВАТА
Следствието насочва внимание и към поведението на германското военно разузнаване, чийто началник адмирал Канарис е снет от своя пост още през февруари 1944 г., а на негово място назначен полковник Ханзен. За гестапо не е трудно да разкрие, че полковникът е замесен в заговора и още на тредия ден след неуспешния атентат срещу Хитлер го арестуват. Той прави подробни признания, в които хвърля главната вина върху своя доскорошен шеф адмирал Канарис. Уверявам ви, заявява на следствието полковникът, че адмиралът винаги е бил заклет враг на фюрера и се включва в подготовката на превратоще по време на сутедската криза.
Адмирал Канарис е арестуван и откаран в Главното управление на сигурността, където го затварят в специален бункер. Разпитва го началникът на гестапо генерал Мюлер. Адмиралът е ловък противник, но при проверка на запазения личен архива откриват уличаващи го документиоколо преговорите във Ватикана и в Швейцария, както и план за метеж срещу Хитлер. Планът предвижда метежниците да отстранят Гьоринг,Химлер и Рибентроп, властта да премине в ръцете на армията, а за канцлер на Германия да назначат Гьорделер.
Най-ценният документ от неговия архив – дневникът – е открит обаче едва в началото на 1945 г. Хитлер проявява голям интерес към неговото съдържание и според сигурни източници този дневник е сред любимите му четива в последните месеци на войната. Между впрочем, адмирал Канарис остава жив доста време след процесите около атентата срещу фюрера – екзекутиран е чак на 9 април 195 г., един месец преди капитулацията на Третия райх.
Гестапо бързо научава имената на всички основни участници в заговора. Запазените документи от арестите и процесите свидетелствуват за пет-седем хиляди арестувани и 160-180 екзекутирани. На 7 и 8 август 1944 г. пред специалния военен трибунал застават първите подсъдими – фелдмаршал фон Витцлебен, фон Хазе, Петер Йорк фон Вартенбутрг, генерал Щиф, Ханзен, генерал Фелгибел, фон Шуленбург. Председател на съда е Роланд Фрайслер, членове са съдебният съветник Лемле и генералът от пехотата Райнеке.
Към 200 партийни шефове, заслужили нациски деятели, изтъкнати активисти от ЅЅ и армияизпълват съдебната зала. В съда участват и осем защитници на подсъдимите. Дрехите на подсъдимите са стари, изцапани и твърде широки, вероятно за да се създаде впечатление, че са сбирщина политически изроди.
Въпреки че в края на войната нацистите се опитват за заличат напълно документалните следи от процеса, група следователи успяват да разкрият няколко кино- и магнетофонни ленти, на които са заснети и записани материали от съда и следващите екзекуции.
В запазен на магнетофонната лента се чува признанието на на граф Шверин пред съда, че се включва в заговора поради ужаса му от жестоките убийства, които вермахтът и гестапо извършват в Полша. Председателят на съда Фрайслер го нарича „въшкар, нехранимайко, подъл мерзавец“ и прекъсва разпита. Фон Хофакер търси правна обосновка на своите действия и заявява, че деянията на участниците в заговора не се различават съществено от това, което самият Хитлер извършва по време на първия нацистки метеж в Мюнхен през ноември 1923 г. Генерал-фелдмаршал Витцлебен признава, че решил да се обяви срещу Хитлер, защото реформите на фюрера във Върховното командване на вермахта са истинската причина за военните неуспехи на германската армия.
Показанията на граф фон Вартенбург, който е доктор по право, затрудняват председателя на съда. Графът е самоуверен, изтънчен, на грубите нападки на председателя отговаря спокойно и компетентно. „Вие сте член на партията“, пита го председателят на съда. „Не съм, - отговаря графът – тъй като по убеждение не съм националсоциалист и затова не одобрявам националсоциализма“. Председателят го пита: „Навярно не сте съгласен с изтребването на евреите и с принципите на националсоциалистическата правна концепция“. „Това е важен момент, тъй като засяга всички поставени въпроси, - отговаря графът . – Държавата си присвои тоталитарното право да разполага с живота на гражданите и иска от тях да се откажат от нравствените си принципи и от дълга си към бога.“
На 8 август 1944 г. в 17,30 часа съдът произнася смъртни присъди на всички обвиняеми по процеса. Хитлер е доволен от решението на съда и с нетърпение очаква да види противниците си на въжето. Настоява пред екзекуторите да „документират подробно тяхното поражение“ и нарежда да заснемат на филмова лента подробности около „справедливото наказание на тези предатели“.
Запазената кинолента показва дълго бяло помещение,разделено с черна завеса на две половини. Виждат се два малки прозорчета , а пред тях, високи до тавана, стярчат няколко железни траверси, на които висят осем касапски куки. „Искам да ги видя как висят като добитък“, заявява садистично на екзекуторите фюрерът. Зад траверсите се вижда брадвата на палача, а до завесата е поставена масичка с бутилка коняк няколко чашки.
Държавният обвинител чете присъдата: „Подсъдимите, народният съд ви осъди на смърт чрез обесване. Майстор екзекутор, изпълнете своите задължения!“
Осъдените минават един след зад черната завеса, където ги поемат палачите. За всеки осъден е подготвена специална кука с примка. Не им отсичат главите, изтеглят ги бавно нагоре, за да се задушават бавно и да страдат по-дълго. Внимателно ги следят силни прожектори, няколко кинокамери снима всеки техен гърч, всеки напразен опит да се освободят от примката на въжето.
Същата вечер Хитлер седи в киносалона сред елеганти дами и господа в любимото си кресло, за да се любува на току щоподготвения филм за своите неприятели. Смее се високо и ръкопляска при агонията на всеки свой враг. Част от зрителите са в шок. Между впрочем, на повечето зрители на части т този филм, представени като доказателствен материал от американския обвинител срещу военнопрестъпниците на процеса в Нюрнберг, също им прилошава.
Химлер е назначен от фюрера да ръководи специална комисия „20 юли“, натоварена с разследване на обстоятелствата около заговора. В комисията са включени и около четиристотин гестаповци. Те старателно преследват и разпитват, измъчват и изпращат на съд стотици заподозрени чак до падането на Третия райх. С месеци не секва потокът подсъдими пред специалния съд под председателството на Фрайслер.
ВМЕСТО ЕПИЛОГ: ФЕЛДМАРШАЛ РОМЕЛ И ДРУГИТЕ
Жертва на продължаващия терор е и легендарния Хитлеров генерал-фелдмаршал Ромел, известен от африканския поход под името „Лисицата на пустинията“. Едва ли включеният в списъка на заговорниците генерал има пряко отношение към заговора, но Хитлер има и други сметки за уреждане с него.
Документите върху тайната операция на съюзниците преди нахлуването на техните войски в Холандия разкриват, че с няколко хитри камуфлажни операции английската Сикрет интелижънс сървис(СИС) успява да обърка плановете на германските генерали и поради това водените от тях армии са неподготвени за отбрана на нормадското крайбрежие. Някои азследователи изказват съмнения, че нациската тайна служба знае датата на планирания съюзнически десант, следователно би трябвало да я знае и маршал Ромел. Подобни съмнения, са трудно доказуеми, но в критичния момент наистина се случва мночество съмнителни и трудно обясними неща.
По това време гнерал-фелдмаршал Ромел командва 7-а армия, натоварена да отбранява френското крайбрежие. Няколко дни преди десанта той отпътува за Херлинген в Южна Германия, за да отпразнува рождения ден на жена си и лично да и поднесе подарък – плячкосани във Франция велурени дамски пантофки. Една седмица преди десанта германските авиационни поделения получават заповед да се отдалечат от крайбрежието, а моторизираните германски части за отбрана на крайбрежието, също нелогично и по неясни причини, са изтаглени на 150 километра. Преди десанта (ноща срещу 6 юни 1944 г.), когато маршал Ромел е при своето семейство, заместникит му генерал Долман отменя бойната готовност на германските брегови части.
През мразовитата октомврийска нощ той се сбогува със своите близки и напуска своя дом с колтана генералите. Следобед генерал Майсел се обажда на съпругата му, че здравето на маршала се влошава и затова е настанен в болница. (След войната става ясно, че маршал Ромел поглъща доброволно предложената от двамата генерали отрова). След няколко дена нациският вестник „Фьолкишер беобахтер“ помества кратко съпбщение, че маршалът е починал и че „причина за смъртта на славния генерал-фелдмаршал са тежките рани“. Властта му устройва официално погребение, а близките, които се досещат за причинатаза смъртта на маршала, се принуждават да приемат съболезнования от неговите убийци.
Генерал Ханс фон Шпайдел, началник на щаба при маршал Ромел, дочаква края на войната в затвора. Добре знае, че и в политиката е валидно правилото „Нещо за нещо“ ислед години е командващ обединените сухопътни войски на НАТО за Централна Европа ие произведен армейски генерал!
Не малко изследователи смятат, че атентатът срещу Хитлер от 20 юни 1944 г.не успява случайно. Ако непознаващият ситуацията полковник Хайнц Бранд не бе преместил чантата с мината от другата страна на масивния крак на масата в залата за събещания,Хитлер нямаше да оцелее, твърдят те. Ако офицерите на вермахта, участници в заговора, бяха последователни и организирани, атентатът би могъл да повлияе значително върху хода и насоките на тогавашното политическа история. Реална е възможността след успешният атентат заговорниците да предотвратят следващите огромни загуби на хора и материални ресурси както от народите, които воюваха срещу Германия, така и от германската армия и от германския тил. Остават девет месеца до капитулацията на Германия в началото на май 1945 г., много важен период в историята на Втората световна война и на германския народ!
Но събитията се развиват не по очаквания от заговорниците коловоз. Техният неуспех обаче не е основание за подценяване на заслугите им пред историята. Важното е, че немалка група честни германски офицери не стоят със скръстени ръце пред „Историческия Молох“, който така чели прави нещата в историята точно такива, каквито би трябвало да бъдат. А без деянията на подобни „рицари на честта“ историята би била много по-сива и много по-мистична, отколкото е в действителност.
И се питам- ако му бяха видяли сметката на Адолф, дали историята щеше да се развие по съвсем друг начин, или той не е бил единствения идеолог. И ядро от верни на идеята щяха да продължават да безчинстват по същия начин.
