3o4o.net

или още Месие №66

Спирална галактика подобна на нашия Млечен път, отстояща на 36 млн светлинни години от нас.



Още красота там горе. От Хъбъл. (Снимката е линк към още по-голяма, ако не сте забелязали).

No 6 дали е също някъде там?
Шоколадови планети.
Хавайски планети, планети с дългокраки жени които се кланят на бога забраняващ дрехите, планетата на нощните барове, планети с малка гравитация и можем да летим, или да плуваме като риби във вода богата на кислород. Където уискито и пурите са безплатни. И задължителни. Трезвите хора ги затварят докато се напият. Планетата на анархистите, на комунистите, МАКЕДОНИЯ
Планета на алпинистите, на пещерняците, на горите, дъждовни планети, пустинни планети, кво ли има там горе?

http://www.youtube.com/watch?v=a18mQTEbGAo

предпочитам планетата земя

Quid написа:http://www.youtube.com/watch?v=a18mQTEbGAo

предпочитам планетата земя

Аз мога да го изфантазирам повече

ето ти ебект, пардон, обект М6

т.нар. Пеперуден клъстер

Green Light написа:No 6 дали е също някъде там?
Шоколадови планети.
Хавайски планети, планети с дългокраки жени които се кланят на бога забраняващ дрехите, планетата на нощните барове, планети с малка гравитация и можем да летим, или да плуваме като риби във вода богата на кислород. Където уискито и пурите са безплатни. И задължителни. Трезвите хора ги затварят докато се напият. Планетата на анархистите, на комунистите, МАКЕДОНИЯ
Планета на алпинистите, на пещерняците, на горите, дъждовни планети, пустинни планети, кво ли има там горе?

Аз пък си представям седефени планети кой знае защо.
Без никакви конкретности обаче. Сигурно защото са толкова фантастични, че чак не е възможно да се уловят в някакви представи.

Аз живея живота си в бавни спирали
и над вещите те се въртят.
Към най-висши предели летя, но едва ли
ще достигна целта в моя път.

Аз кръжа край чертога на бога смълчан –
колко века сам вече не помня.
И не зная: дали съм сокол, ураган,
или някаква песен огромна.

Райнер Мария Рилке...

Мнемозина написа:Аз живея живота си в бавни спирали
и над вещите те се въртят.
Към най-висши предели летя, но едва ли
ще достигна целта в моя път.

Аз кръжа край чертога на бога смълчан –
колко века сам вече не помня.
И не зная: дали съм сокол, ураган,
или някаква песен огромна.

Райнер Мария Рилке...