Underground.
Публикувано на: 30.06.10, 15:00
Дните около последния уикенд на юни отдавна са запланувани за едно ходене до Котел и ако има възможност после за ден-два на юг до Странджа. Целта е - в Котленско да намериме Голямата маара /която търсим като Свещения граал втора година вече/ и да вкарам синчето и един приятел /дядо възрастен/ в Приказна.
Петък вечер подреждаме багаж и отново успяваме да натъпчем огромната купчина в миниатюрното чрево на Астра-та. Успокоява ме това, че багажа ни е един и същ като количество, без значение за колко ходим – за два дни или за двайсе и два. Събота сутрин потегляме. Естествено през Преслав. Пътя около и след него е пооправен след зимата и засега го премахвам от забраненинте дестинации.
В Шумен към нас се присъединява Ели, а преди Преслав и Веско с Голф-а. Отбил е на банкета и докато ни чака, озадачено разглежда огромна пътна карта на България. Като слизам да го поздравя, забелязвам че търси Котел някъде около Кюстендил....Успокоявам го, разпределяме бажгажа по колите и спътниците също и щастливи отпрашваме в посока Тича. В Котел сме към 10. Пия една бира, срещаме се с домакините ни – Дядо Зарко и Недко, прехвърляме пещеризони, осветления и разни джаджи на техните коли и даваме газ в посока Медвен-мест. Царевец. В горското, преди финалната отсечка, спираме за последни инструкции от един бивш пещерняк, сега пенсионер, пазач там и любител на високооктановите напитки и се оказва, че пътеката до входа вече е маркирана с боя по дърветата. После на импровизирания „паркинг” под вхада следва обличане, а някой слагат и каските още от тук.
Входа е меко казано трудно откриваем през това време на годината...
Още от началото има малко спускане което осигурявам с импровизирана стълба, понеже парен каша духа, а и белезите от раните по тъпо строшения ми преди пет години глезен още личат... После галерията фактически е една.
Доста е висока с няколко зали, има и слепи според мене отклонения и завършва с обратно отвесче след около 600 метра.
За да се убедя, се обвързвам и внимателно слизам. После още по-внимателно се извличам от там /в смисъл – бавно, с ругатни и кал дори в ушите и по очилата/.
Другите през това време ме бъзикът някъде над мен от тъмното – не искам ли да остана тук за вечни времена и не е ли време да си ходят горе и да поделят застраховката ми с Жената... после скатавеме инвентара и обръщаме посоката към изхода.
Веско щастлив.
Минали са около петдесет минути от началото. Дупката не е много начупена, макар че има надписи чак от 1938, няма много образувания, но оставам доволен...най-вече щото я намерихме. А, горкия Недко я търси за четвърти път и беше също безкрайно щастлив. Вън следва обратно преобличане и назад към Медвен.
Ели - заспала.
От едно магазинче в селото си вземаме нещо за ядене – саламчета там, хлебец, кашкавалче, биричка и хоп на Синия вир и ги изяждаме, докато се наслаждаваме на водопадчето и на безлюдието...
В Котел пак сме към пет следобяд, сбогуваме се засега с домакините и изчезваме в дъжда към заслона под „Приказна”. Там само нас чакат... сборна група от пещерняци е окупирала всичко наоколу и докато някой са под земята и картират и копаят и разравят, други – от логистичната подкрепа - успешно се наливат с разни течности... Някакъв тип дори едвам говори... но са любезни /”Ъ... то пък Голямата маара пещера ли е, само името й голямо”/. След кратък съвет си намираме не много по-лош бивак на около километър по стария път за Кипилово.
Следват разни ритуали – огън, ядене, пиене и подготовка за спане.
После спим. После ставаме. Не е валяло за щастие. А, и да е валяло, бушкрафтърската ми защита на палатката от дъжд ни е спестила мокрите чували, гащи и чувството как влажно и топло се превръща в мокро и студено...
Следва...
Петък вечер подреждаме багаж и отново успяваме да натъпчем огромната купчина в миниатюрното чрево на Астра-та. Успокоява ме това, че багажа ни е един и същ като количество, без значение за колко ходим – за два дни или за двайсе и два. Събота сутрин потегляме. Естествено през Преслав. Пътя около и след него е пооправен след зимата и засега го премахвам от забраненинте дестинации.
В Шумен към нас се присъединява Ели, а преди Преслав и Веско с Голф-а. Отбил е на банкета и докато ни чака, озадачено разглежда огромна пътна карта на България. Като слизам да го поздравя, забелязвам че търси Котел някъде около Кюстендил....Успокоявам го, разпределяме бажгажа по колите и спътниците също и щастливи отпрашваме в посока Тича. В Котел сме към 10. Пия една бира, срещаме се с домакините ни – Дядо Зарко и Недко, прехвърляме пещеризони, осветления и разни джаджи на техните коли и даваме газ в посока Медвен-мест. Царевец. В горското, преди финалната отсечка, спираме за последни инструкции от един бивш пещерняк, сега пенсионер, пазач там и любител на високооктановите напитки и се оказва, че пътеката до входа вече е маркирана с боя по дърветата. После на импровизирания „паркинг” под вхада следва обличане, а някой слагат и каските още от тук.
Входа е меко казано трудно откриваем през това време на годината...
Още от началото има малко спускане което осигурявам с импровизирана стълба, понеже парен каша духа, а и белезите от раните по тъпо строшения ми преди пет години глезен още личат... После галерията фактически е една.
Доста е висока с няколко зали, има и слепи според мене отклонения и завършва с обратно отвесче след около 600 метра.
За да се убедя, се обвързвам и внимателно слизам. После още по-внимателно се извличам от там /в смисъл – бавно, с ругатни и кал дори в ушите и по очилата/.
Другите през това време ме бъзикът някъде над мен от тъмното – не искам ли да остана тук за вечни времена и не е ли време да си ходят горе и да поделят застраховката ми с Жената... после скатавеме инвентара и обръщаме посоката към изхода.
Веско щастлив.
Минали са около петдесет минути от началото. Дупката не е много начупена, макар че има надписи чак от 1938, няма много образувания, но оставам доволен...най-вече щото я намерихме. А, горкия Недко я търси за четвърти път и беше също безкрайно щастлив. Вън следва обратно преобличане и назад към Медвен.
Ели - заспала.
От едно магазинче в селото си вземаме нещо за ядене – саламчета там, хлебец, кашкавалче, биричка и хоп на Синия вир и ги изяждаме, докато се наслаждаваме на водопадчето и на безлюдието...
В Котел пак сме към пет следобяд, сбогуваме се засега с домакините и изчезваме в дъжда към заслона под „Приказна”. Там само нас чакат... сборна група от пещерняци е окупирала всичко наоколу и докато някой са под земята и картират и копаят и разравят, други – от логистичната подкрепа - успешно се наливат с разни течности... Някакъв тип дори едвам говори... но са любезни /”Ъ... то пък Голямата маара пещера ли е, само името й голямо”/. След кратък съвет си намираме не много по-лош бивак на около километър по стария път за Кипилово.
Следват разни ритуали – огън, ядене, пиене и подготовка за спане.
После спим. После ставаме. Не е валяло за щастие. А, и да е валяло, бушкрафтърската ми защита на палатката от дъжд ни е спестила мокрите чували, гащи и чувството как влажно и топло се превръща в мокро и студено...
Следва...
