3o4o.net

Green Light написа:Като ми е криво, ми е криво и всичко което погледна ми прави кофти впечтление, така че едва ли ще кажа нещо кой знае впечатляващо. Но плакатите "всяко дете иска семейство" с децата прегърнали статуя или манекен, направо ми скапват деня. Знам, че звуча тесногръдо, но тези плакати са за циганските махали. Там ще свършат каквото вършат. Защото тук освен да ми вкарват чувство на вина на мен, друго не вършат. Аз моите деца няма да ги изоставя.

А тва момиченце на плаката ми седи пред очите ден след ден и яда и раздразнението към майката която го е изоставила лека полека се насъбира. Едва ли само при мене.

Айде in the mood съм. Отивам да се карам с колегите. Е са ше...

snigmi написа: Всичко е въпрос на нагласа, аз за друго си мисля като ги гледам .....
Например моето семейство планираме да станем приемни родители:-), т.е може да ти подействат и стимулиращо тези плакати.

snigmi написа:Имате ли собствени деца?



Имаме едно съкровище, но дойде на бял свят с много проблеми и грешки от страна на лекарите. Мъжът ми побеля, докато чака дните да минат и да се види дали ще оживеем и двете. Категорично е против да раждам 2-ри път , а сме готови да споделим обич още веднъж. Не мисля , че има нещо общо с магазин или подобно...
Дълга тема е...мислили сме го дълго, има съпротива от роднини, но всичко ще се нареди:-)

snigmi написа: Усмихни се , днес е , желая ти хубав ден и мача довечера да ти спори!

Всичко е въпрос на нагласа, аз за друго си мисля като ги гледам .....
Например моето семейство планираме да станем приемни родители:-), т.е може да ти подействат и стимулиращо тези плакати.

vyara написа: Даже се чудя на тези американски семейства, които осиновяват по няколко деца и то с недъзи всичките, съвсем целенасочено и т.н. сякаш изпълняват дълг... не знам откъде идва това чувство за дълг към чуждите дела и грехове.

Green Light написа:Като ми е криво, ми е криво и всичко което погледна ми прави кофти впечтление, така че едва ли ще кажа нещо кой знае впечатляващо. Но плакатите "всяко дете иска семейство" с децата прегърнали статуя или манекен, направо ми скапват деня. Знам, че звуча тесногръдо, но тези плакати са за циганските махали. Там ще свършат каквото вършат. Защото тук освен да ми вкарват чувство на вина на мен, друго не вършат. Аз моите деца няма да ги изоставя.

А тва момиченце на плаката ми седи пред очите ден след ден и яда и раздразнението към майката която го е изоставила лека полека се насъбира. Едва ли само при мене.

Айде in the mood съм. Отивам да се карам с колегите. Е са ше...

vyara написа: Даже се чудя на тези американски семейства, които осиновяват по няколко деца и то с недъзи всичките, съвсем целенасочено и т.н. сякаш изпълняват дълг... не знам откъде идва това чувство за дълг към чуждите дела и грехове.

snigmi написа:Имате ли собствени деца?



Имаме едно съкровище, но дойде на бял свят с много проблеми и грешки от страна на лекарите. Мъжът ми побеля, докато чака дните да минат и да се види дали ще оживеем и двете. Категорично е против да раждам 2-ри път , а сме готови да споделим обич още веднъж. Не мисля , че има нещо общо с магазин или подобно...
Дълга тема е...мислили сме го дълго, има съпротива от роднини, но всичко ще се нареди:-)

snigmi написа:Имате ли собствени деца?



Имаме едно съкровище, но дойде на бял свят с много проблеми и грешки от страна на лекарите. Мъжът ми побеля, докато чака дните да минат и да се види дали ще оживеем и двете. Категорично е против да раждам 2-ри път , а сме готови да споделим обич още веднъж. Не мисля , че има нещо общо с магазин или подобно...
Дълга тема е...мислили сме го дълго, има съпротива от роднини, но всичко ще се нареди:-)

Green Light написа:Като ми е криво, ми е криво и всичко което погледна ми прави кофти впечтление, така че едва ли ще кажа нещо кой знае впечатляващо. Но плакатите "всяко дете иска семейство" с децата прегърнали статуя или манекен, направо ми скапват деня. Знам, че звуча тесногръдо, но тези плакати са за циганските махали. Там ще свършат каквото вършат. Защото тук освен да ми вкарват чувство на вина на мен, друго не вършат. Аз моите деца няма да ги изоставя.

А тва момиченце на плаката ми седи пред очите ден след ден и яда и раздразнението към майката която го е изоставила лека полека се насъбира. Едва ли само при мене.

Айде in the mood съм. Отивам да се карам с колегите. Е са ше...

snigmi написа:Имате ли собствени деца?



Имаме едно съкровище, но дойде на бял свят с много проблеми и грешки от страна на лекарите. Мъжът ми побеля, докато чака дните да минат и да се види дали ще оживеем и двете. Категорично е против да раждам 2-ри път , а сме готови да споделим обич още веднъж. Не мисля , че има нещо общо с магазин или подобно...
Дълга тема е...мислили сме го дълго, има съпротива от роднини, но всичко ще се нареди:-)

snigmi написа:Имаме едно съкровище, но дойде на бял свят с много проблеми и грешки от страна на лекарите. Мъжът ми побеля, докато чака дните да минат и да се види дали ще оживеем и двете. Категорично е против да раждам 2-ри път , а сме готови да споделим обич още веднъж. Не мисля , че има нещо общо с магазин или подобно...
Дълга тема е...мислили сме го дълго, има съпротива от роднини, но всичко ще се нареди:-)

snigmi написа:... но всичко ще се нареди:-)

Мнемозина написа:

vyara написа: Даже се чудя на тези американски семейства, които осиновяват по няколко деца и то с недъзи всичките, съвсем целенасочено и т.н. сякаш изпълняват дълг... не знам откъде идва това чувство за дълг към чуждите дела и грехове.

Мисля, че там играе роля и религията - без да съм съвсем сигурна. Предполагам просто.

сър Айвънхоу написа:

Green Light написа:Като ми е криво, ми е криво и всичко което погледна ми прави кофти впечтление, така че едва ли ще кажа нещо кой знае впечатляващо. Но плакатите "всяко дете иска семейство" с децата прегърнали статуя или манекен, направо ми скапват деня. Знам, че звуча тесногръдо, но тези плакати са за циганските махали. Там ще свършат каквото вършат. Защото тук освен да ми вкарват чувство на вина на мен, друго не вършат. Аз моите деца няма да ги изоставя.

А тва момиченце на плаката ми седи пред очите ден след ден и яда и раздразнението към майката която го е изоставила лека полека се насъбира. Едва ли само при мене.

Айде in the mood съм. Отивам да се карам с колегите. Е са ше...

прав си! отвратително е! сещам се за оня виц за агитационния отдел на ада...

показват едни хубави невинни дечица... а когато отидеш се опитват да ти пробутат едни циганета, дето вече са и поприхванали от "занаята циганин"...

всъщност проблемът е, че няма чак толкова сираци българчета. проблемът е, че има много ИЗОСТАВЕНИ циганчета и, дори да се опиташ да вземеш някое (т.е. да се излъжеш), ще попаднеш, или на бюрокрацията, или на опит да бъдеш рекетиран от истинките родители на мангалето... те тва е картинката...

инак тия плакати и рекламки са финансирани с пари от програми... и нали требе да се отчетат тез пари все пак

Stranniche написа:
Не искам да бъда цинична или да ужасявам някого. Не искам и да мисля за това... но покрай дисертацията ми попаднаха едни статии за набирането на органи за трасплантация...
Надявам се повечето случаи да не са такива.

Stranniche написа:

Мнемозина написа:

vyara написа: Даже се чудя на тези американски семейства, които осиновяват по няколко деца и то с недъзи всичките, съвсем целенасочено и т.н. сякаш изпълняват дълг... не знам откъде идва това чувство за дълг към чуждите дела и грехове.

Мисля, че там играе роля и религията - без да съм съвсем сигурна. Предполагам просто.

Не искам да бъда цинична или да ужасявам някого. Не искам и да мисля за това... но покрай дисертацията ми попаднаха едни статии за набирането на органи за трасплантация...
Надявам се повечето случаи да не са такива.

Мнемозина написа: За това, което казах в предишния си пост, съдя по единствената жена, която познавам, познаваме :), и е осиновила две деца със здравословни проблеми (във времето, когато вероятно е можела да избере и здрави) и ги е оздравяла и отгледала.
Религиозността (нейната, в хубавия смисъл) не е без значение. Както като вяра, така и като подкрепа на останалите от религиозната й общност. За нея това не е мисия или дълг, няма патос, просто е нещо нормално.

Stranniche написа:

Мнемозина написа: За това, което казах в предишния си пост, съдя по единствената жена, която познавам, познаваме :), и е осиновила две деца със здравословни проблеми (във времето, когато вероятно е можела да избере и здрави) и ги е оздравяла и отгледала.
Религиозността (нейната, в хубавия смисъл) не е без значение. Както като вяра, така и като подкрепа на останалите от религиозната й общност. За нея това не е мисия или дълг, няма патос, просто е нещо нормално.

Познавам я тази жена, познавам и децата.
Чудесно е че има такива хора!

Мнемозина написа:
Религиозността (нейната, в хубавия смисъл) не е без значение. Както като вяра, така и като подкрепа на останалите от религиозната й общност. За нея това не е мисия или дълг, няма патос, просто е нещо нормално.

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа:
Религиозността (нейната, в хубавия смисъл) не е без значение. Както като вяра, така и като подкрепа на останалите от религиозната й общност. За нея това не е мисия или дълг, няма патос, просто е нещо нормално.

Вярата (в Бог - какъвто и да е той) според мен, винаги допринася са малко по-друг морал.
Искрено вярващия схваща и себе си, и света и мястото си в него по различен начин.
Тука с децата, които имат нужда от по-специални грижи е зверски трудно, ама зверски. По белия свят поне разни центрове са уредени - и за медицински грижи, и за образование, и обществената среда... Тука човек със счупен крак сериозни проблеми ще срещне в придвижването, кво да говорим за енщо по-сериозно.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.

(2) Настаняването на дете в приемно семейство е една от мерките за закрила на детето с цел осигуряване отглеждането и възпитанието му в семейна среда.

Чл. 2. Приемна грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в семейство на съпрузи или при отделно лице въз основа на договор.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2004 г.) (1) Настаняването в приемни семейства може да бъде:
1. краткосрочно;
2. средносрочно;
3. дългосрочно;
4. спешно.

(2) Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето.

(3) Краткосрочно настаняване се предприема за срок до 6 месеца с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него.

(4) Средносрочно настаняване се предприема за срок от 6 месеца до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него.

(5) Дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права, с ограничени родителски права или чиито родители трайно не полагат грижи за тях и не е възможно връщане в биологичното семейство в сроковете по ал. 3 и 4.

(6) Спешно настаняване се предприема при условията на чл. 25 от Закона за закрила на детето с цел запазване на живота и здравето на детето.

БоЕВ написа:Май не правите необходимата разлика между "осиновяване" и "приемен родител/семейство"!

holi_day написа:каквото и да си говорим, не е лесна песен да си приемен родител
факт е малкият брой такива в Б-я

а, вземете допуснете, че има хора, които приемат чужди деца в дома си наистина, за да им дадат обич
та нима тия, които са болни, нямат нужда от прегръдка

frisky lioness написа:

holi_day написа:каквото и да си говорим, не е лесна песен да си приемен родител
факт е малкият брой такива в Б-я

а, вземете допуснете, че има хора, които приемат чужди деца в дома си наистина, за да им дадат обич
та нима тия, които са болни, нямат нужда от прегръдка

Нелеснотата на това да си приемен родител
до голяма степен се поражда от факта, че условията са...
леко казано непосилни да доста от тези, които желаят

А отговарящите на тях-условията-
са нежелаещи

pocti_bezobidna написа:
Една от дамите, които се опитват да обяснят на БГ електората що е то да си приемен родител казваше, че приемното родиелство (както и осиновяването) не са начин за изкарване на пари, не са начин да намерим кой да е до нас, ако сме сами, не са начин да си успокояваш съвеста и да си запазиш място в рая. Особено при приемното родителство - взимаш едно дете, за да му дадеш шанс и да му помогнеш да върви по пътя, докато се научи да се справя само. И нищо не чакаш от него.
Ама кой да я чуе...

holi_day написа:каквото и да си говорим, не е лесна песен да си приемен родител
факт е малкият брой такива в Б-я

а, вземете допуснете, че има хора, които приемат чужди деца в дома си наистина, за да им дадат обич
та нима тия, които са болни, нямат нужда от прегръдка

БоЕВ написа: Та, по същата причина не бих могъл да стана и приемен родител - обвържа ли се емоционално с някого то е до гроб.
И какъв шанс по дяволите му даваш на това несретниче? Показваш му, че има и друг свят, а след това го връщаш обратно в клоаката, защото БР е декларирал някакви у-я и загриженост и е решил да си го вземе обратно. Вероятността да го осиновят нараства само защото не е от сиропиталище, а е от приемно сем. ли?
Всичко е лъжа!:(

frisky lioness написа:

pocti_bezobidna написа:
Една от дамите, които се опитват да обяснят на БГ електората що е то да си приемен родител казваше, че приемното родиелство (както и осиновяването) не са начин за изкарване на пари, не са начин да намерим кой да е до нас, ако сме сами, не са начин да си успокояваш съвеста и да си запазиш място в рая. Особено при приемното родителство - взимаш едно дете, за да му дадеш шанс и да му помогнеш да върви по пътя, докато се научи да се справя само. И нищо не чакаш от него.
Ама кой да я чуе...

Stranniche написа: Ще дадеш на едно дете семейство - с всичката топлота, обич и подкрепа - и после ще ти го вземат и ще го натикат отново на някое кошмарно място. И за краткия период, за който ти го дават, какво можеш да го научиш? Характерът, навиците, светогледът се изграждат бавно и последователно години наред...

Stranniche написа:

БоЕВ написа: Та, по същата причина не бих могъл да стана и приемен родител - обвържа ли се емоционално с някого то е до гроб.
И какъв шанс по дяволите му даваш на това несретниче? Показваш му, че има и друг свят, а след това го връщаш обратно в клоаката, защото БР е декларирал някакви у-я и загриженост и е решил да си го вземе обратно. Вероятността да го осиновят нараства само защото не е от сиропиталище, а е от приемно сем. ли?
Всичко е лъжа!:(

Точно там е проблемът с приемните семейства.
Ще дадеш на едно дете семейство - с всичката топлота, обич и подкрепа - и после ще ти го вземат и ще го натикат отново на някое кошмарно място. И за краткия период, за който ти го дават, какво можеш да го научиш? Характерът, навиците, светогледът се изграждат бавно и последователно години наред...

БоЕВ написа: Всичко е лъжа Фриски, цитатът отгоре е чиста проба пропаганда на тънката струна!:lol:
Погледни пак наредбата за ПР и ми кажи кога и кака ще дадеш шанс и ще научиш някого да се движи сам за шест месеца или година, ако самият той е на две, три или шест години.
Истината е, че си сурогат, временно изпълняващ "мисията" родител. Във всеки един момент, при появата на БР, роднина или осиновител ти го отнемат - тоест, прекратяват ти договора.

pocti_bezobidna написа:
Ти вероятно имаш много по-добро предложение, което решава проблемите.
Може ли да го чуем? (прочетем)