3o4o.net

кажи ми колко е сериозно друсането със сироп за кашлица + алкохол

давайте съвети какво да правя
става дума за приятелката на дъщеря ми
да кажа на майка и (тя ми е приятелка от детството) отпада като вариант (казвала съм и други неща и тя е склонна да не вярва)
това дете ми е толкова близко, че мога да му хвърля една гора бой, мога да го хвана и заведа на психиатър или психолог, мога да говоря с нея, но все още отлагам, защото моята ще ми се разсърди ако се намеся, направо съм в безисходица
мисля, че трябва да се вземат спешни мерки, докато проблемът не е излязъл извън контрол, но какво да е
страх ме е за момичето, влезе в елитна гимназия, там ще и бъде още по-трудно и ако е склонна към зависимости...
вие как бихте постъпили

Това нямаше ли го в снощния епизод на Хаус:shocked:
Няма лесно решение.
Всяка майка си мисли, че нейното гардже е най-най чудното.
Мисля си като вариант, да зададеш същия този въпрос на майката на детето и да чуеш какво тя има да ти каже като решение.
След като я изслушаш да постъпиш така както тя приема и предлага като вариант.

snowprincess написа:кажи ми колко е сериозно друсането със сироп за кашлица + алкохол

всяка злоупотреба е сериозна. колко често?

Има ли вариант дъщеря ти да поговори с нея? На човек от същата възрастова група по- ще повярва ми се струва.

Хм. Има го и варианта да види отблизо резултата от системна злоупотреба - някое пианде дърто... Ама тук е сложно - не назидателно да и се показва - виж го, ще заприличаш на него, а да го осъзнае сама или с малко помощ от приятелите... Мислата ми е да й се обясни някак на девойката, че подхлъзването е лесно, ама драпането нагоре обратно после страшно трудно.
Бийд правилно пита - колко често, в какви количества и откога?
Средата й каква е?
Някакво модно золитане ли е или има проблем, който се подтиска с това?

ако сиропа е с кодеин закоето си мисля, си е доста сериозно. то и само алкохол пак много кофти на тази възраст

предполагам, че е от месеци (последната година)
не знам колко често, но явно е вече злоупотреба, за да ми го каже дъщеря ми, а тя е партизанка и трудно споделя
предната седмица тя спа в нас за една вечер (не пи нищо и нямаше проблеми), тази седмица моята е в тях
не се страхувам за нея, а за момичето, от бебета растат заедно и като виждам, че тръгва надолу ми е мъка
може да кажете, че не е моя работа аз като страничен наблюдател да се намесвам, но не мога да живея с мисълта, че може да се провали пред очите ми
прави и други глупости, казвала съм, че от нас до центъра са 7 км, като били на автобусната спирка, спряла кола и мъжът ги питал дали са към града и можел да ги закара, приятелката и отговорила ""да", моята "не" и я дръпнала да не се качва
родителите и не и държат контрола и все повече я изтърват
ох

Kent написа:ако сиропа е с кодеин закоето си мисля, си е доста сериозно. то и само алкохол пак много кофти на тази възраст

а смесено с бира и водка?
напиши ми на бележка в кои сиропи има кодеин, ще подпитам майка и дали имат постоянно в тях такъв
с рецепта ли се изписват или всеки може да си купи такъв сироп

Сноу,

Ако собствената й майка не се вслушва в предупрежденията ти и игнорира сигналите, значи и с нея трябва да се работи...хм...професионално. Защото семейната среда е много важна в случая.
Чест ти прави, че се опитваш да помогнеш, но знаеш ли с какво се нагърбваш, ако се опиташ да водиш тази битка ти лично, без подкрепата на родителите и близките й? Смятам, че трябва да бъде внушена на родителите й нуждата от спешни мерки...тук няма място за дискретност и отлагане, нито обгръщане с "НДП поле" /Нечий Друг Проблем/.
Едва ли момата би взела насериозно гледката на някой стар "дрОгар". Младите мислят, че са силни, че няма да паднат толкова ниско, че знаят границата и че всъщност нищо лошо не правят.
Крути и незабавни мерки, това е!

windcolours написа:Сноу,

Ако собствената й майка не се вслушва в предупрежденията ти и игнорира сигналите, значи и с нея трябва да се работи...хм...професионално. Защото семейната среда е много важна в случая.
Чест ти прави, че се опитваш да помогнеш, но знаеш ли с какво се нагърбваш, ако се опиташ да водиш тази битка ти лично, без подкрепата на родителите и близките й? Смятам, че трябва да бъде внушена на родителите й нуждата от спешни мерки...тук няма място за дискретност и отлагане, нито обгръщане с "НДП поле" /Нечий Друг Проблем/.
Едва ли момата би взела насериозно гледката на някой стар "дрОгар". Младите мислят, че са силни, че няма да паднат толкова ниско, че знаят границата и че всъщност нищо лошо не правят.
Крути и незабавни мерки, това е!

\

Това е много индивидуално. понякога намесата на родителите може да попречи, понякога - да помогне. Много зависи от контакта на детето с родителя.
гледката на някой стар дрОгар може да е доста стряскаща и да даде по-добър ефект от много лекции.
Строго индивидуално е. Ако се вземат крути мерки, може и по-лошо да стане, да пази Господ

pocti_bezobidna написа:

windcolours написа:Сноу,

Ако собствената й майка не се вслушва в предупрежденията ти и игнорира сигналите, значи и с нея трябва да се работи...хм...професионално. Защото семейната среда е много важна в случая.
Чест ти прави, че се опитваш да помогнеш, но знаеш ли с какво се нагърбваш, ако се опиташ да водиш тази битка ти лично, без подкрепата на родителите и близките й? Смятам, че трябва да бъде внушена на родителите й нуждата от спешни мерки...тук няма място за дискретност и отлагане, нито обгръщане с "НДП поле" /Нечий Друг Проблем/.
Едва ли момата би взела насериозно гледката на някой стар "дрОгар". Младите мислят, че са силни, че няма да паднат толкова ниско, че знаят границата и че всъщност нищо лошо не правят.
Крути и незабавни мерки, това е!

\

Това е много индивидуално. понякога намесата на родителите може да попречи, понякога - да помогне. Много зависи от контакта на детето с родителя.
гледката на някой стар дрОгар може да е доста стряскаща и да даде по-добър ефект от много лекции.
Строго индивидуално е. Ако се вземат крути мерки, може и по-лошо да стане, да пази Господ

пиша, че родителите са най-важни, защото в общия случай те са тези, които биха направили най-много за детето / в "общия случай" де, но наистина има изключения/. Що за родител би бил, ако гледаш как детето ти върви по нанадолнището?
Няма оправдание за родител,който в такава ситуация си затваря очите!
А коя би била най-добрата помощ- това вече го знаят само специалистите. Има си такива, нека те да дадат съвет. Най-важното в момента е момата и родителските тела да приемат,че има проблем.

windcolours написа: пиша, че родителите са най-важни, защото в общия случай те са тези, които биха направили най-много за детето / в "общия случай" де, но наистина има изключения/. Що за родител би бил, ако гледаш как детето ти върви по нанадолнището?
Няма оправдание за родител,който в такава ситуация си затваря очите!
А коя би била най-добрата помощ- това вече го знаят само специалистите. Има си такива, нека те да дадат съвет. Най-важното в момента е момата и родителските тела да приемат,че има проблем.

Ох, всякакви ги има - или не искат да видят проблема, или наистина не го забелязват, или пък викат до децата, което в повечето случаи дава обратен ефект... Затуй казвам, че е строго индивидуално и зависи и от родителя, и от детето. Таз девойка е късметлийка, че има приятели като Сноу всъщност.
Да, най-добре е да се търси на специалисти помощта.
Дано е на фаза залитане, а да няма развита зависимост...

Ужас...

Гледай да откъснеш дъщеря си от нея.

Не бях се сетила за подобна зависимост... Поне не е популярна. Хм, малките са много изобретателни. Човек може да научи от тях много неща- дори и лошите. И затова с децата трябва много да се внимава. Според мен, ти очевидно се тревожиш повече от родителите й, щом не са забелязали "сигналите". В тази твоя активна позиция няма нищо лошо. Но не би могла да помогнеш толкова на детето, ако не му повлияят най- близките му хора. Понякога си мисля как може да се опази едно дете от всички опасности, които ни предлага светът около нас. И смятам, че нещата се коренят във възпитанието на детето, дадено му от семейството. Именно "първите седем години" създават онези задръжки, които правят характерът на детето устойчив и неподвластен на подобни отрицателни "изкушения".

Megi_Koleva написа:Не бях се сетила за подобна зависимост... Поне не е популярна. Хм, малките са много изобретателни. Човек може да научи от тях много неща- дори и лошите. И затова с децата трябва много да се внимава. Според мен, ти очевидно се тревожиш повече от родителите й, щом не са забелязали "сигналите". В тази твоя активна позиция няма нищо лошо. Но не би могла да помогнеш толкова на детето, ако не му повлияят най- близките му хора. Понякога си мисля как може да се опази едно дете от всички опасности, които ни предлага светът около нас. И смятам, че нещата се коренят във възпитанието на детето, дадено му от семейството. Именно "първите седем години" създават онези задръжки, които правят характерът на детето устойчив и неподвластен на подобни отрицателни "изкушения".

Теоретично може да се случи във всяко семейство.Понякога дори добрата семейна среда не е достатъчна, за да те опази. пред очите си имам подобен случай- интелигентно добро и сплотено семейство, майката е лекар-педиатър. Малкият син започна да взима наркотици на 13 години. На тази възраст често не си способен да окажеш съпротива, когато става дума за нещо интересно, вълнуващо и т.н. както вероятно са му представили дрогата.Но вероятно този случай е изключение.

windcolours написа:

Megi_Koleva написа:Не бях се сетила за подобна зависимост... Поне не е популярна. Хм, малките са много изобретателни. Човек може да научи от тях много неща- дори и лошите. И затова с децата трябва много да се внимава. Според мен, ти очевидно се тревожиш повече от родителите й, щом не са забелязали "сигналите". В тази твоя активна позиция няма нищо лошо. Но не би могла да помогнеш толкова на детето, ако не му повлияят най- близките му хора. Понякога си мисля как може да се опази едно дете от всички опасности, които ни предлага светът около нас. И смятам, че нещата се коренят във възпитанието на детето, дадено му от семейството. Именно "първите седем години" създават онези задръжки, които правят характерът на детето устойчив и неподвластен на подобни отрицателни "изкушения".

Теоретично може да се случи във всяко семейство.Понякога дори добрата семейна среда не е достатъчна, за да те опази. пред очите си имам подобен случай- интелигентно добро и сплотено семейство, майката е лекар-педиатър. Малкият син започна да взима наркотици на 13 години. На тази възраст често не си способен да окажеш съпротива, когато става дума за нещо интересно, вълнуващо и т.н. както вероятно са му представили дрогата.Но вероятно този случай е изключение.

Не бих казала, че е изключение. Но затова пък заблудата, че това не може да се случи в т. нар. "добри семейства" е широко разпространено.