3o4o.net

Луд умора няма????
Как да няма!!!Уморих се! Но докато съм жива и шавам, няма да се давам Сънят ми е необходим единствено, за да поддържам естествената си красота Останалото време трябва да се отдели , за да се насладя с отворени очи на това, което светът ни предлага. Дори, когато то се намира отвъд зримия хоризонт. На около 160км от София. Или 200. Както в случая Крушунските водопади, Деветашката пещера, Гложенския манастир и моето село Казачево,намиращо се близо до Ловеч.

Скътано в гънките на Предбалкана, досами р. Осъм, това селце винаги е заемало място в сърцето ми. Някои от първите ми детски спомени са свързани с него. Вечерите, прекарани с баща ми на чардака, заслушани в звънците на козите. Прясното козе мляко и топлия дъхав хляб от селската фурна. Огнището, където прабаба ми готвеше прости, но незабравими ястия. Уханието на лайката, растяща между каменните плочи, с които е застлан двора. Реката, където ловяхме раци с рачила и кепчета. Светулките, изпълващи тишината нощем. Каменния прохладен мазан, където до ден днешен събират прах чекрък, старинен дървен скрин идруги любими предмети от селския бит. Изживявам всяко свое посещение там като завръщане към корени, които са извечно закодирани в мен.

Предварително уточнената програма бе натоварена, а това предполагаше оптимална организация. Трудно достижимо заради двете бебета в групата, но пък ентусиазмът върши чудеса След като по обяд пристигнахме в Казачево, за да разтоварим багажа, без да губим време потеглихме към Крушунските водопади. Това беше третото ми посещение там и бях потресена от промяната, която бе претърпяла околността. Преди 15ина година само най-запалените пещерняци познаваха мястото- то бе диво, нецивилизовано и магично. Сега обаче десетките коли, сергии и кебапчийници ме накараха да мисля, че се намирам в някаква паралелна реалност. Последният път, когато бях ходила там нямаше дори кой да ни упъти към водопадите... Слава богу, те поне си бяха на място и все още формират най-великолепната водна каскада, която съм виждала в България. Екопътеката е стръмна, кална и хлъзгава, на места с отвесни стълби и категорично не препоръчвам да я преминавате със самар с бебе на гръб, както сторих аз /моля, не ме издавайте на социалните/.









Следващата дестинация бе Деветашката пещера. По-специално входа й. Който ако не се лъжа е най-големият пещерен вход у нас. Хиляди истерични лястовици кръжаха над главите ни и акустиката ни караше да се чувстваме като неканени гости, които биват предупреждавани да се махат възможно най-бързо оттам.






След като се прибрахме на село, започна приготовлението за вечерята /по стара традиция- шишчета на жар/ и дългоочаквания малък финал на Световното по футбол. Когато вечерта преля в нощ и всички се прибраха по стаите, седнах върху мек китеник на чардака и с нова дата изживявах емоциите от детството си. Щурците пееха безспирните си приспивни песни. А тишината бе толкова дълбока, че почти се стреснах, когато чух човешки гласове от съседната къща, която дори и не подозирах,че е населена. Порутена и неподдържана, с двата си прозореца тя беше вперила поглед в нощта. Усещането за къща,която говори бе сюреалистично. Зачудих се дали бирата не ми играе шега.Но глухите гласове продължаваха да се носят в тъмата – сърдит дядо хокаше стопанката.
А звездите бродираха Млечен път на небето. И макар това да бяха същите звезди, които светят и над града, София беше далечен и нереален спомен. Там истинските звезди са заслепени от фарове, прозорци, неонови реклами...
Малко преди обяд на следващия ден се отправихме към Ловеч за традиционна разходка из Вароша, крепостта Хисар и Покрития мост, построен през 19 век от Колю Фичето. Минахме и през Етнографския музей, където уникално сладкодумен уредник ни показа чаша за боза от сладкарницата, където е сниман “Момчето си отива” и ни попя "Хора и улици..."



В същия музей се намира и клавесина, на който Панайот Пипков е композирал музиката на “Върви народе възродени”, а в непосредствена близост е родната къща на космонавта Георги Иванов.

Последва изкачване на стотиците стъпала към крепостта Хисар и паметника на Левски, на върха на хълма Стратеш.



А после превзехме Гложенския манастир. Винаги съм смятала,че той е най-силно въздействащ като фасада и разположение. Ще ме извинява Рилският!!!


Въпреки популярността на туристическите дестинации, за които писах, малкото селце Казачево, се е запечатало най-дълбоко в сърцето и спомените ми. И му желая дълъг живот. Дано не го сполети съдбата на стотиците обезлюдени села в страната ни. Дано къщите му продължат да шептят глухо в нощта. Макар, че дори ако човешките стъпки спрат да се чуват тук, тиклите по покривите, каменните дувари и плетовете ще свидетелстват, че мястото не винаги е било само обител за светулки...



PS Част от снимките не са мои, благодаря не хората, които ги споделиха

върна ме в детството
благодаря

и наистина си луда

Мдааа...
Имаме си още един клубар с писателски талант тук!!!

Много благодаря:-) Тоя уредник жив ли е или как, мого жълт щото:lol:

とても素敵な旅行記

Kent написа:Много благодаря:-) Тоя уредник жив ли е или как, мого жълт щото:lol:

とても素敵な旅行記

съвсем жив и изключително сладкодумен. За съжаление ни съобщи,че вече ще е в музея само един път месечно. Дано имате късмет да попаднете на него

Ън написа:Мдааа...
Имаме си още един клубар с писателски талант тук!!!

тук сме все таланти...И пеем, и рисуваме, и пишем, и снимаме...Светът наистина не знае какво губи в наше лице

Remmivs написа:върна ме в детството
благодаря

и наистина си луда

как съм луда като се уморявам???:lol:

едва ли има някой, който да не е прекарал запомнящи се мигове на село в детските години....би било страхотно, ако всеки сподели своите:bigsmile:

Луда и страхотна!
Благодаря МНОГО за прекрасния пътепис!
Стана ми хубаво...

windcolours написа:

Kent написа:Много благодаря:-) Тоя уредник жив ли е или как, мого жълт щото:lol:

とても素敵な旅行記

съвсем жив и изключително сладкодумен. За съжаление ни съобщи,че вече ще е в музея само един път месечно. Дано имате късмет да попаднете на него

нас едни женички ни надзираваха
да не чофнем нещо сигурно:lol:

windcolours написа:
как съм луда като се уморявам???:lol:

Чакай сега да ти обясня: лудият не се уморява да се уморява, това е.

Благодаря за разказаното, показаното, споделеното...

Stranniche написа:Луда и страхотна!
Благодаря МНОГО за прекрасния пътепис!
Стана ми хубаво...

Благодаря!
А ти кога ще започнеш да "пътеписваш" за света отвъд Голямата вода, м?:winkw:

Тенкс! Допуснала си лека фактологическа грешка - мостът е дело на Уста Колю Фичето, а Бачо Киро никога не се е занимавал със зидария.
Не мога и да се съглася с постановката, че чудатите природни потайности трябва да остават скрити от простолюдието и да се онождат само от п(р)осветени. Крушунската екопътека е образец за това как трябва да изглежда и колко лесно проходима трябва да е за всички една еко пътека - за слаби, дебели, млади, стари, хроми, сакати, та дори и майки със самарчета. Оня ден ми стана мъчно за съседката. Искаше да отскочим до Хотнишката еко пътека. Много деликатно и заобиколно трябваше да и обяснявам че това трасе не е за нея и нейните 100 оки.

Та така, благодаря още веднъж за разказа - отрасъл съм с козе мляко и песента на щурците.

БоЕВ написа:Тенкс! Допуснала си лека фактологическа грешка - мостът е дело на Уста Колю Фичето, а Бачо Киро никога не се е занимавал със зидария.
Не мога и да се съглася с постановката, че чудатите природни потайности трябва да остават скрити от простолюдието и да се онождат само от п(р)осветени. Крушунската екопътека е образец за това как трябва да изглежда и колко лесно проходима трябва да е за всички една еко пътека - за слаби, дебели, млади, стари, хроми, сакати, та дори и майки със самарчета. Оня ден ми стана мъчно за съседката. Искаше да отскочим до Хотнишката еко пътека. Много деликатно и заобиколно трябваше да и обяснявам че това трасе не е за нея и нейните 100 оки.

Та така, благодаря още веднъж за разказа - отрасъл съм с козе мляко и песента на щурците.

Ох, сори за Фичето, голяма съм заспа, хем вчера го прочетох надписа на моста..... Откъде ми е хрумнало тва за Бачо Киро Сега ще го коригирам!!

Не съм съгласна с начина, по който си възприел възмущението ми от циганията, ширеща се край популярните туристически дестинации. Напоследък често се случва да коментираме това с приятели и да дискутираме добре ли е,че българинът започна да пътува повече и доскоро неизвестни кътчета сега са притегателни туристически забележителности. Не съм егоист и бих се радвала да споделя емоцията от посетено място с колкото се може повече хора. Затова и пиша тези пътеписи. Бих се радвала, ако някой, прочитайки ги, се размърда и пропътува няколкостотин километра, за да ги види.
ОБАЧЕ!!! Манталитетът ни на консуматори се проявява и там. Има места, които губят половината от възможността си да въздействат, когато наоколо дъни мощна музика, двигателите на колите реват и заглушават естествения звуков фон на природната забележителност, а тълпи хора вдигат олелия до Господ, докато лежерно хвърлят боклуци наоколо!:mad: Именно това ме дразни. То краде от способността ми да се разтворя в атомосферата, присъща иначе за това място. Аз съм против лошото, което носим и оставяме там.
Откакто някои пещери станаха популярни, по стените им се появиха надписи и рисунки, ценни калцитни образувания бяха безвъзвратно унищожени, а самите галерии напълнени с отработен карбид, изтощени батерии и т.н.
Нека пътуваме, но не разнасяме със себе си лоши навици. Нека бъдем толерантни към другите посетители и към мястото, което ни е накарало да надзърнем отвъд края на кварталната улица.

Неф написа:
За Гложенския манастир напълно споделям чувствата ти.
Въздействието му и сега ме връхлетя след толкова години вече.
Там ли е още отец Нектарий?

Неф, посрещна ни млад монах /или игумен, не знам точно/, но така и не го разпитахме кой е, какъв е... Помня,че преди години имаше някаква скандална история за отзован игумен от този манастир. Не знам дали е бил въпросния Нектарий. Манастирът обаче изглеждаше в добро състояние. Новост за мене бе и ресторантът, построен непосредствено до една от стените му.

windcolours написа: Благодаря!
А ти кога ще започнеш да "пътеписваш" за света отвъд Голямата вода, м?:winkw:

Имам снимки и спомени за толкова много пътеписи... Започвам нещо, но го зарязвам по средата.
Нещо ме спира да пътепиша.

windcolours написа:...

Най вероятно си мислела за пещерата и затова се е получило така, нормално е човек да е леко превъзбуден и вън от кондиция след такива преживелици.

Решението на сложни и заплетени въпроси в повечето случай се оказва уникално просто. И на мен не ми харесва "циганията" около водопадите. Случвало ми се е да не мога да мина от налягали върху одеяла любители на мръвката върху жарава и да гледам касите им с бира потопени в карстовите легенчета. Но след като са изръсени от някого, някъде, незнайно как, толкова много средства да се изгради тая еко пътека, то, би трябвало да се вземат мерки и по поддържането й, като се обложат мераклиите за бърза печалба - притежателите на сергии и скари, а набраните средства да отиват за хигиенисти или персонал по поддръжката. В момента е колективна безотговорност, ако стане инцидент кой ще носи отговорността - позна - никой. Та така, дава се обекта под наем или концесия, отпускат се средства за осъвременяване и адаптация, а после му скъсват задника от контрол и проверки. Това е!:bigsmile:

металотърсачи не виждам на снимките изобщо.

Quid написа:металотърсачи не виждам на снимките изобщо.

Quid написа:металотърсачи не виждам на снимките изобщо.

Накои хора установиха други липси. Пратих пътеписа на баща ми с надеждата да трогна душичката му. Запалянкото му със запалянко ми отвърна със следното: "колко неща има още за описване- например стадиона в ловеч,на който литекс стана шампион на българия. или стадиона на село до гробищата, където е стъпвала моята голаджийска гуменка..нито дума за тях... ще трябва аз да ги описвам."