3o4o.net

тялото ни е някъде в пространството, а духът - другаде. къде повече е реалността?

bead_ написа:тялото ни е някъде в пространството, а духът - другаде. къде повече е реалността?

Ако изпуснеш тенджера върху пръстите на крака си, тялото и духът ти ще се слеят и засъществуват в едно-единствено измерение. И няма да се главоболиш с подобни въпроси

При мене вчера подейства:roll:

животът е сън
реалността е сън
красиво е
тук вътре в утробата
на всичкото едно

windcolours написа:
При мене вчера подейства:roll:

вероятно това е бил начинът тялото ти да си върне духа от някоя пещера, за да стане навреме вечерята , но подозирам, че няма да е задълго

bead_ написа:тялото ни е някъде в пространството, а духът - другаде. къде повече е реалността?

Ми аз оня ден питах същото - с кое повече живее човек, ей тука http://www.3o4o.net/forum/viewpost.php?p=283423, но никой не ми отговори.
Сто пъти на ден са малко.
Ще се радвам да изкажеш идеи.
Неблагодарна душа. Тялото я храни и поддържа, а тя се рее лекомислено и го отрича, докато тялото някой ден не й привлече вниманието с някоя болка и страдание и тогава мозъкът и душата се сещат къде им е мястото.
Интересна тема.

vyara написа:Интересна тема.

не си разсеяна, сързецателна си. а това е великолепно качество. върти се тази тема от известно време в клуба - пилеенето на време, нищонеправенето, мечтаенето, търсенето и истинското живеене. фундаментално за 21 век.

а ако мое у такова състояние да не шофирвате а?!
не знам от коя страна да ви изпревари човек като кара.

Quid написа:а ако мое у такова състояние да не шофирвате а?!
не знам от коя страна да ви изпревари човек като кара.

не ти и трябва. ние в тва състояние ИЗПРЕВАРВАНЕ не допускаме

bead_ написа:тялото ни е някъде в пространството, а духът - другаде. къде повече е реалността?

Ама не разбирам как може в другата тема да ме критикуваш за поетичност...

Разбира се, че при духа. Щом си задала въпроса, няма начин да си на друго мнение.

bead_ написа:

Quid написа:а ако мое у такова състояние да не шофирвате а?!
не знам от коя страна да ви изпревари човек като кара.

не ти и трябва. ние в тва състояние ИЗПРЕВАРВАНЕ не допускаме

така е щото признавате само огледалото у сенника за огледало.

bead_ написа:

vyara написа:Интересна тема.

не си разсеяна, сързецателна си. а това е великолепно качество. върти се тази тема от известно време в клуба - пилеенето на време, нищонеправенето, мечтаенето, търсенето и истинското живеене. фундаментално за 21 век.

Нямам усещането да съм съзерцателна. Имам чувството ми, че мозъкът ми е заспал, приспан, инертен. Това разсейване не ми харесва. Проблемът е, че рядко съм целеустремена, липсват ми цели, големи цели. Не мога да реша нещо да ми е цел, понеже усещам, че всичко е ок. Не е ли кофти това?! Целеустремения човек не можеш да го отклониш от пътя му и да му даваш разни заместители и да го залъгваш с реене и ала-бала. Ето как липсата на проблем може да е проблем. Парадокс, но най-истинските и най-реалните неща са все парадоксални. Все са съставени от плюс и минус, от да и не, от черно и бяло. Само едното никога не е истинско или реално.
Откакто започнах да се занимавам по мъничко с йога, усетих от собствен опит, че тялото и ума имат пряка връзка, която не е задължително дори да преминава през осъзнаване и осмисляне. Тази единност е някак единствено реалната и смислена. А и не е много сложно да предположиш какво би станало, ако живееш само с ума и фантазиите си или пък само с телесните си функции. Нито едното е хубаво или полезно, нито другото. Затова трябва да има синхрон и някакво насочване при това. Ако няма насочване в името на нещо, нямаш мотив да се мобилизираш и синхронизираш, въпросът е накъде да се целиш. Не ме кефи това нищонеправене и разни кухи романтичности, с които да си оправдаваме елементарния мързел. Ми не ме кефи това. Фундаментално всъщност за съвременния човек какво е? Че търсел истината и себе си ли? Боже! Не е вярно. Съвременният човек е един залутан и успан човек. Успан от какво ли не и омъглен. Бе в мъгла си е изцяло той. Затова нищо не прави, защото не знае какво. Ей на, виж ме мене. Давам се за пример. Какво правя? Ми каквото се наложи. Нищо повече. Нищо не измислям. А би трябвало. Би трябвало да творя по-ангажирано реалността си, а не го правя. Длъжна съм, дет се вика, ама се правя на ударена, защото е по-лесно и няма да съм виновна. Елементарно.

Quid написа:
така е щото признавате само огледалото у сенника за огледало.

не е така. щото огледало у сенника на шОфера - йок

vyara написа: Нямам усещането да съм съзерцателна. Имам чувството ми, че мозъкът ми е заспал, приспан, инертен. Това разсейване не ми харесва. Проблемът е, че рядко съм целеустремена, липсват ми цели, големи цели. Не мога да реша нещо да ми е цел, понеже усещам, че всичко е ок. Не е ли кофти това?! Целеустремения човек не можеш да го отклониш от пътя му и да му даваш разни заместители и да го залъгваш с реене и ала-бала. Ето как липсата на проблем може да е проблем. Парадокс, но най-истинските и най-реалните неща са все парадоксални. Все са съставени от плюс и минус, от да и не, от черно и бяло. Само едното никога не е истинско или реално.
Откакто започнах да се занимавам по мъничко с йога, усетих от собствен опит, че тялото и ума имат пряка връзка, която не е задължително дори да преминава през осъзнаване и осмисляне. Тази единност е някак единствено реалната и смислена. А и не е много сложно да предположиш какво би станало, ако живееш само с ума и фантазиите си или пък само с телесните си функции. Нито едното е хубаво или полезно, нито другото. Затова трябва да има синхрон и някакво насочване при това. Ако няма насочване в името на нещо, нямаш мотив да се мобилизираш и синхронизираш, въпросът е накъде да се целиш. Не ме кефи това нищонеправене и разни кухи романтичности, с които да си оправдаваме елементарния мързел. Ми не ме кефи това. Фундаментално всъщност за съвременния човек какво е? Че търсел истината и себе си ли? Боже! Не е вярно. Съвременният човек е един залутан и успан човек. Успан от какво ли не и омъглен. Бе в мъгла си е изцяло той. Затова нищо не прави, защото не знае какво. Ей на, виж ме мене. Давам се за пример. Какво правя? Ми каквото се наложи. Нищо повече. Нищо не измислям. А би трябвало. Би трябвало да творя по-ангажирано реалността си, а не го правя. Длъжна съм, дет се вика, ама се правя на ударена, защото е по-лесно и няма да съм виновна. Елементарно.

както винаги те чета и мислено те аплодирам. само дето не мога да проумея как е възможно на твоите години /защото ти си млад човек/ вече всичко да ти е ясно, подредено, изградено, постигнато и в синхрон с /предполагам, защото така звучиш/ Живота, Вселената и Всичко останало
Как си постигнала всичко това, след като твърдиш,че рядко си целеустремена?? Защото /пак лично на мен/ това ми звучи като резултат от свиреп труд, самодисциплина и намискви още добродетели,дето не съм забелязвала в себе си:bigsmile:
Или имаш предвид, че преди си била целеустремена, защото е имало към какво да се стремиш, а сега, след като всичко е постигнато, си загубила тази целеустременост. Тоест е в режим "stand by"

Всичко е едно.

windcolours написа: Или имаш предвид, че преди си била целеустремена, защото е имало към какво да се стремиш, а сега, след като всичко е постигнато, си загубила тази целеустременост. Тоест е в режим "stand by"

Целеустремена и дисциплинирана съм била докъм 20-25 години. Тогава каквото и да съм искала, съм го постигала. После започнах да получавам дори повече отколкото искам, защото не знаех какво искам.

Имам една гипсова табелка от онези дето ги продават по сергиите с разни дълбокомислени надписи. И на нея пише: "Ако не знаеш къде отиваш, ще стигнеш някъде другаде." И до ден днешен като я прочета, се усмихвам. Защото винаги човек стига там където трябва. Даже без да го знае предварително. Ето виж си и ти подписа. Когато ограничиш изборите до един, тогава ще стигнеш там, няма начин. (Това е малко като да отвориш кутията с котката на Шрьодингер - получаваш или жива или умряла котка, а като не я отвориш имаш и двете ). Въпросът е когато разбереш, че това е само един път от точка а до б, до в и т.н. до края. Минаваш през едни точки, а всъщност наникъде по-специално не вървиш. Въпросът е да решиш защо искаш да бъдеш в точка а вместо в ъ, защо точно там, а не на останалите милиарди места. Е, аз понеже не мога да реша защо, затова си седя някъде наоколо. :winkw:

vyara написа: Въпросът е да решиш защо искаш да бъдеш в точка а вместо в ъ, защо точно там, а не на останалите милиарди места. Е, аз понеже не мога да реша защо, затова си седя някъде наоколо. :winkw:

E ти ако не си наясно защо искаш да си в еди коя си точка, дотам можеш вероятно да стигнеш с някой повей на случайността, защото едва ли ще положиш необходимите усилия, за да го постигнеш сама. Аз съм все по-наясно какво искам, въпросът е кои са необходимите действия, за да постигна желаното. Като пътник съм, който излиза през вратата, тръгва по широкия друм, а след малко разбира, че е пропуснал да сложи в раницата нещо и се налага да се върне. Та така..пълня си раницата, а животът си течеееее.....

И права си- мързелът е обяснение, но не и извинение.

windcolours написа:

vyara написа: Въпросът е да решиш защо искаш да бъдеш в точка а вместо в ъ, защо точно там, а не на останалите милиарди места. Е, аз понеже не мога да реша защо, затова си седя някъде наоколо. :winkw:

E ти ако не си наясно защо искаш да си в еди коя си точка, дотам можеш вероятно да стигнеш с някой повей на случайността, защото едва ли ще положиш необходимите усилия, за да го постигнеш сама. Аз съм все по-наясно какво искам, въпросът е кои са необходимите действия, за да постигна желаното. Като пътник съм, който излиза през вратата, тръгва по широкия друм, а след малко разбира, че е пропуснал да сложи в раницата нещо и се налага да се върне. Та така..пълня си раницата, а животът си течеееее.....

И права си- мързелът е обяснение, но не и извинение.

Казваш все по-наясно съм какво искам. Дай да проверим.
Какво искаш ти?

[quote="vyara
Казваш все по-наясно съм какво искам. Дай да проверим.
Какво искаш ти? [/quote]
може ли да отговоря довечера, че закъснявам за една срещичка:?

windcolours написа: може ли да отговоря довечера, че закъснявам за една срещичка:?

Не, отговори сега.
Когато искаш ти, разбира се. Може и да не отговаряш. Това са лични въпроси все пак.

windcolours написа: E ти ако не си наясно защо искаш да си в еди коя си точка, дотам можеш вероятно да стигнеш с някой повей на случайността, защото едва ли ще положиш необходимите усилия, за да го постигнеш сама. Аз съм все по-наясно какво искам, въпросът е кои са необходимите действия, за да постигна желаното. Като пътник съм, който излиза през вратата, тръгва по широкия друм, а след малко разбира, че е пропуснал да сложи в раницата нещо и се налага да се върне. Та така..пълня си раницата, а животът си течеееее.....

И права си- мързелът е обяснение, но не и извинение.

Номерът е да си убедена, че си точно там, където искаш и трябва да бъдеш в момента. Тогава нещата се подреждат по друг начин.

vyara написа:

windcolours написа: може ли да отговоря довечера, че закъснявам за една срещичка:?

Не, отговори сега.
Когато искаш ти, разбира се. Може и да не отговаряш. Това са лични въпроси все пак.

ох от вратата се връщам,че да отговоря
Искам колкото се може по-често да създавам и оставям след себе си нещо положително. Във всяко отношение.
Знам, че за това се изискват самодисциплина, постоянство, капацитет, компетентност. Допълни ме, разнищи ме, напълни ми раницата

Бягам сега!

Мнемозина написа: Номерът е да си убедена, че си точно там, където искаш и трябва да бъдеш в момента. Тогава нещата се подреждат по друг начин.

На първо време и само "където трябва" е достатъчно. Защото то винаги е където трябва/следва/логично е/взаимосвързани неведоми събития са довели и така. После вече може да се питаш искам ли това, не искам ли. Забелязвам, че повечето хора не се питат и следователно никак не си отговарят и следователно не правят крачка натам или насам. Не се питат достатъчно често и за достатъчно неща, искам да кажа. Имат мъгляви искания, общи идеи, отлагат от днес за утре и т.н. и т.н. После са недоволни разбира се. А когато си знаеш, че просто така трябва, не си направил нещо, за да си другаде или да получиш друго, тогава си ок и не ти остава друго освен да си доволен.

bead_ написа:тялото ни е някъде в пространството, а духът - другаде. къде повече е реалността?

Все по-рядко ми се случва тялото и духът ми да са на едно място. Не помня всъщност кога за последен път са се срещнали...

vyara написа:

Мнемозина написа: Номерът е да си убедена, че си точно там, където искаш и трябва да бъдеш в момента. Тогава нещата се подреждат по друг начин.

На първо време и само "където трябва" е достатъчно. Защото то винаги е където трябва/следва/логично е/взаимосвързани неведоми събития са довели и така. После вече може да се питаш искам ли това, не искам ли. Забелязвам, че повечето хора не се питат и следователно никак не си отговарят и следователно не правят крачка натам или насам. Не се питат достатъчно често и за достатъчно неща, искам да кажа. Имат мъгляви искания, общи идеи, отлагат от днес за утре и т.н. и т.н. После са недоволни разбира се. А когато си знаеш, че просто така трябва, не си направил нещо, за да си другаде или да получиш друго, тогава си ок и не ти остава друго освен да си доволен.

Да, така е.
Но "трябва" носи някакво примирение, докато "искам" е по-действено. Затова и дава друг нюанс на немърдането.

windcolours написа: ох от вратата се връщам,че да отговоря
Искам колкото се може по-често да създавам и оставям след себе си нещо положително. Във всяко отношение.
Знам, че за това се изискват самодисциплина, постоянство, капацитет, компетентност. Допълни ме, разнищи ме, напълни ми раницата

Бягам сега!

А, да бе, ще ти я напълня, как ли пък не.
Знаеш ли аз пък наскоро си виках на ума си - чисти, чисти си главата, изпразвай чашата си (като в оная притча, дето оня отишъл с пълна чаша при учителя, демек пълен с познания и отговори и искал учителят да го учи), изпразвай раницата си... Как ще посрещнеш новото, как ще гледаш с нови очи и ще виждаш, ако очите ти са пълни с мисли, ако главата ти е заета с нещо, ако живееш вчерашния ден днес, какво очакваш да ти се случи? Ето виж децата, те се учат, защото забравят, пак парадокс.

Айде, като се върнеш ще си продължа мисълта, че така нямам чувството, че ме слушаш. :winkw:

Мнемозина написа:
Да, така е.
Но "трябва" носи някакво примирение, докато "искам" е по-действено. Затова и дава друг нюанс на немърдането.

Трябва не носи примирение, а осъзнаване. Така съм се наредил, защото събитията така се стекоха и аз толкова направих. Просто си го разбираш и не се сърдиш и цупиш никому. Не се примиряваш. С кое да се примиряваш? Напротив. Когато осъзнаеш факта, че сам се довеждаш където си, това те тласка да търсиш изходи нанякъде. Осъзнаваш отговорността си и ролята си в собствената си съдба. Примирението е по-близко до мисленето, че друг ти е крив. Тогава все търсиш виновен, все друг искаш да променяш, все друг ти е длъжен, а когато мислиш така, се оказваш в невъзможност да промениш толкова други хора. И или се озлобяваш или се примиряваш, но във всеки случай не си доволен никак.

windcolours написа: Искам колкото се може по-често да създавам и оставям след себе си нещо положително. Във всяко отношение.

Отплеснах се за раницата и чашата и естествено забравих да ти кажа онова, което предварително знаех, че ще ти кажа, защото предварително подозирах, че исканията ти ще са някакви общи.
И сега ти казвам - целта е точка в кръга, не е кръга с много точки. Ако искаш да постигнеш цел, се целиш в центъра на мишената, а тя е една точка. Значи можеш да искаш нещо примерно такова - тази вечер искам да оставя положителни емоции у Х (примерно имам среща с Х и искам да ни е хубаво заедно). След така поставена цел почваш да подбираш арсенала от средства. И се целиш в целта. Когато тя е ясна в главата ти, вероятностт да уцелиш е много по-голяма, отколкото, ако не знаеш дали искаш това или не.
Мислиш си например - искам да съм щастливо омъжена. Или искам да съм омъжена. Не може да искаш нещо толкова по принцип. Може да искаш например да се ожениш за Х тази година. И тогава най-вероятно тази година ще си омъжена за Х. Или (давала съм такъв пример преди време тук) искаш да си богата. Как ще искаш нещо подобно?! Трябва да искаш да изкараш пари с еди си какво еди си къде, място, време и така нататък. Когато виждаш нещата и си ги навързваш, си много по-близо до тях. А когато лежиш на леглото, гледаш тавана и си викаш - ох, как искам да съм щастлива, нищо не заработва.

vyara написа:...Може да искаш например да се ожениш за Х тази година. И тогава най-вероятно тази година ще си омъжена за Х.

Ами ако междувременно Х е решил да се ожени за Y още другия месец?:blum:

vyara написа:...Или (давала съм такъв пример преди време тук) искаш да си богата. Как ще искаш нещо подобно?! Трябва да искаш да изкараш пари с еди си какво еди си къде, място, време и така нататък. Когато виждаш нещата и си ги навързваш, си много по-близо до тях.

По този въпрос още преди се канех да те питам, но ще го направя сега
- ти как точно забогатя? (ако е прекалено лично, не ми отговаряй)

Амаранта написа:

vyara написа:...Може да искаш например да се ожениш за Х тази година. И тогава най-вероятно тази година ще си омъжена за Х.

Ами ако междувременно Х е решил да се ожени за Y още другия месец?:blum:

Тогава Х нищо не разбира/прекрояваме плановете/става онова, което е по-желаното от някой от двама ни.

Амаранта написа:

vyara написа:...Или (давала съм такъв пример преди време тук) искаш да си богата. Как ще искаш нещо подобно?! Трябва да искаш да изкараш пари с еди си какво еди си къде, място, време и така нататък. Когато виждаш нещата и си ги навързваш, си много по-близо до тях.

По този въпрос още преди се канех да те питам, но ще го направя сега
- ти как точно забогатя? (ако е прекалено лично, не ми отговаряй)

Хъм! Защо пък реши, че съм богата? Това е просто пример за обща и конкретна цел.

vyara написа:

Мнемозина написа:
Да, така е.
Но "трябва" носи някакво примирение, докато "искам" е по-действено. Затова и дава друг нюанс на немърдането.

Трябва не носи примирение, а осъзнаване. Така съм се наредил, защото събитията така се стекоха и аз толкова направих. Просто си го разбираш и не се сърдиш и цупиш никому. Не се примиряваш. С кое да се примиряваш? Напротив. Когато осъзнаеш факта, че сам се довеждаш където си, това те тласка да търсиш изходи нанякъде. Осъзнаваш отговорността си и ролята си в собствената си съдба. Примирението е по-близко до мисленето, че друг ти е крив. Тогава все търсиш виновен, все друг искаш да променяш, все друг ти е длъжен, а когато мислиш така, се оказваш в невъзможност да промениш толкова други хора. И или се озлобяваш или се примиряваш, но във всеки случай не си доволен никак.

Не че не мога да поспоря, но ме мързи. Естествено е, че тия неща минават през някакво осъзнаване, но то има не само един път. Сигурно зависи и колко е вироглав човек.
Истинският баланс обаче е постигнат, когато се стигне до "искам". Според мен, разбира се.

Мъжете сигурно много ни се смеят на тия сложни разсъждения.

Мнемозина написа: Не че не мога да поспоря, но ме мързи. Естествено е, че тия неща минават през някакво осъзнаване, но то има не само един път. Сигурно зависи и колко е вироглав човек.
Истинският баланс обаче е постигнат, когато се стигне до "искам". Според мен, разбира се.

Мъжете сигурно много ни се смеят на тия сложни разсъждения.

Мъжете да вземат да почерпят, ако изобщо четат и това, което четат ги разсмива. Значи трябва да почерпят.

vyara написа:

Мнемозина написа: Не че не мога да поспоря, но ме мързи. Естествено е, че тия неща минават през някакво осъзнаване, но то има не само един път. Сигурно зависи и колко е вироглав човек.
Истинският баланс обаче е постигнат, когато се стигне до "искам". Според мен, разбира се.

Мъжете сигурно много ни се смеят на тия сложни разсъждения.

Мъжете да вземат да почерпят, ако изобщо четат и това, което четат ги разсмива. Значи трябва да почерпят.

Мисля, че добутахме разговора до една много сериозна и стабилна основа.

Умеем, бе! :lol::lol:

bead_ написа:тялото ни е някъде в пространството, а духът - другаде. къде повече е реалността?

Сигнатура

vyara написа:

windcolours написа: Искам колкото се може по-често да създавам и оставям след себе си нещо положително. Във всяко отношение.

Отплеснах се за раницата и чашата и естествено забравих да ти кажа онова, което предварително знаех, че ще ти кажа, защото предварително подозирах, че исканията ти ще са някакви общи.
И сега ти казвам - целта е точка в кръга, не е кръга с много точки. Ако искаш да постигнеш цел, се целиш в центъра на мишената, а тя е една точка. Значи можеш да искаш нещо примерно такова - тази вечер искам да оставя положителни емоции у Х (примерно имам среща с Х и искам да ни е хубаво заедно). След така поставена цел почваш да подбираш арсенала от средства. И се целиш в целта. Когато тя е ясна в главата ти, вероятностт да уцелиш е много по-голяма, отколкото, ако не знаеш дали искаш това или не.
Мислиш си например - искам да съм щастливо омъжена. Или искам да съм омъжена. Не може да искаш нещо толкова по принцип. Може да искаш например да се ожениш за Х тази година. И тогава най-вероятно тази година ще си омъжена за Х. Или (давала съм такъв пример преди време тук) искаш да си богата. Как ще искаш нещо подобно?! Трябва да искаш да изкараш пари с еди си какво еди си къде, място, време и така нататък. Когато виждаш нещата и си ги навързваш, си много по-близо до тях. А когато лежиш на леглото, гледаш тавана и си викаш - ох, как искам да съм щастлива, нищо не заработва.

Исканията ми не са общи, но поста ми ги обедини в едно. Сложих общ знаменател /по принцип избягвам/.Знаех си, че ще ме захапеш за обобщението, но вече закъснявах за ангажимент, който бях поела по-рано и нямах време да детайлизирам.
Наясно съм, че за постигането на една голяма/обща цел, е необходимо нейното раздробяване на подцели.
Сега да се обърна с хастара навън.
Искам да се науча да виждам нещата предимно откъм положителната им страна. По една или друга причина съм фаталист и това ме спъва на всяка крачка.
Искам да преодолея вътрешните си страхове.
Искам да бъда целеустремена, самодисциплинирана, дейна, обективна и по-малко емоционална.
Искам да съм способна да задоволявам нуждите на семейството си във финансов аспект /по принцип се задоволявам със съвсем малко, така че съм оперирана откъм амбиция за високи доходи/ дори без издръжката от татковците и държавата.
Да съм по-добра майка /примера, който имам с моите родители е неизползваем/
И ... да намеря човек, с когото да руша вътрешните си граници и да градя по-добро бъдеще за себе си и децата си.

Доскоро щях да включа в този списък и търпението. Но някои събития напоследък ми дадоха да разбера, че всъщност вече броя до 100 преди да направя/кажа/напиша нещо. Но и тук има какво да уча.

Като обединиш всичко това май няма как да не се случи горният ми пост с общото желание. Може би тези малки подцели са и съдържанието на раницата, и пътя, който трябва да извървя.

windcolours написа: Сега да се обърна с хастара навън.

Искаш неща, които всеки нормален човек иска. Щом си наясно, че трябва да планираш, покажи ми плана си. :winkw:
Щом искаш точно тези неща, действай. С нищо не си по-различна от останалите, за да ги има някой друг, а ти да ги нямаш.

vyara написа: С нищо не си по-различна от останалите, за да ги има някой друг, а ти да ги нямаш.

тц, бе!
Тотална липса на амбиция и целеустременост, ти казвам. Кажи ми как да отгледам в себе си точно тези качества, защото те са необходими, за да променя живота си.
не са в природата ми. или ...вероятно ги има закодирани в гените ми, семенцата са посяти, но не са покълнали...

windcolours написа:

vyara написа: С нищо не си по-различна от останалите, за да ги има някой друг, а ти да ги нямаш.

тц, бе!
Тотална липса на амбиция и целеустременост, ти казвам. Кажи ми как да отгледам в себе си точно тези качества, защото те са необходими, за да променя живота си.
не са в природата ми. или ...вероятно ги има закодирани в гените ми, семенцата са посяти, но не са покълнали...

Защо смяташ, че точно тези качества ще променят живота ти?

vyara написа: Защо смяташ, че точно тези качества ще променят живота ти?

защото са необходими, когато преследваме някаква цел. Необходими са, за да бъдем съзидателни. И в крайна сметка "Ако искаш да имаш това, което никога не си имал, си длъжен да правиш това, което никога не си правил"

windcolours написа:

vyara написа: Защо смяташ, че точно тези качества ще променят живота ти?

защото са необходими, когато преследваме някаква цел. Необходими са, за да бъдем съзидателни. И в крайна сметка "Ако искаш да имаш това, което никога не си имал, си длъжен да правиш това, което никога не си правил"

Не са задължителни. Ти не познаваш ли хора, които не са амбициозни, но постигат много неща. Или болезнено амбициозни хора, които се сриват. Аз познавам и от двата вида и ти казвам, че не е задължително.
Можеш да правиш куп други неща, които досега не си правила, за да промениш нещо.

vyara написа:

windcolours написа:

vyara написа: Защо смяташ, че точно тези качества ще променят живота ти?

защото са необходими, когато преследваме някаква цел. Необходими са, за да бъдем съзидателни. И в крайна сметка "Ако искаш да имаш това, което никога не си имал, си длъжен да правиш това, което никога не си правил"

Не са задължителни. Ти не познаваш ли хора, които не са амбициозни, но постигат много неща. Или болезнено амбициозни хора, които се сриват. Аз познавам и от двата вида и ти казвам, че не е задължително.
Можеш да правиш куп други неща, които досега не си правила, за да промениш нещо.

вече го правя но трябва да засиля темповете.
благодаря,че ме изслуша!:-)